Правна и икономическа информация

В този раздел ще публикуваме актуална правна и икономическа информация, както и текстове на закони, наредби, инструкции, формуляри, бланки и други полезни документи .

ТЪРГОВСКИ ЗАКОН
(обн.,ДВ,бр.48 от 1991 г.,изм.,ДВ,бр.25 от 1992 г.,бр.61 и 103 от 1993 г.,бр.63 от 1994 г.,бр.63 от 1995 г., бр. 42, 59,83,86 и 104 от 1996 г.,бр.58, 100 и 124 от 1997 г., бр.52 и 70 от 1998 г., бр. 33,42,64,81,90, 103, 114 от 1999 г., бр.84 от 2000 г.; изм. и доп., бр.28, 61 от 2002 г.; доп.,бр.96 от 2002 г.; изм.,бр.19,31 от 2003 г.; изм. и доп.,бр.58 от 2003 г., бр.31 от 2005 г.; изм.,бр.39, 42, 43 от 2005 г.; изм. и доп.,бр.66 от 2005 г., бр.105 от 29 декември 2005 г.)

(II)

( * продължение ... * )

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ

Определение

Чл.253. (1) Командитно дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3.
(2) За командитно дружество с акции се прилагат съответно разпоредбите за акционерното дружество, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
(3) Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "командитно дружество с акции", или съкратено "КДА".

Учредители

Чл.254. (1) Командитното дружество с акции се учредява от неограничено отговорните съдружници. Те имат право да изберат акционерите между участниците в подписката.
(2) Неограничено отговорните съдружници изготвят устава на дружеството и свикват учредителното събрание.

Вноски

Чл.255. (1) Размерът на вноските на съдружниците се определя от устава.
(2) (отм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.)

Органи на дружеството

Чл.256. Органите за управление на командитното дружество с акции са определените в този закон органи за управление на акционерното дружеството по едностепенната система.

Общо събрание

Чл.257. (1) В общото събрание право на глас имат само ограничено отговорните съдружници. Неограничено отговорните съдружници дори и когато притежават акции, участвуват само със съвещателен глас.
(2) Компетентността на общото събрание се определя в устава.
(3) Общото събрание разглежда и решава искания на ограничено отговорни съдружници за извършване проверка на дейността на дружеството.

Съвет на директорите

Чл.258. Съветът на директорите се състои от неограничено отговорните съдружници.

Приемане и изменение на устава

Чл.259. (1) Уставът се приема и изменя и дружеството се прекратява със съгласието на неограничено отговорните съдружници.
(2) Дружеството не се прекратява със смъртта или обявената несъстоятелност на ограничено отговорен съдружник, освен ако в устава е предвидено друго.

Ликвидационен дял

Чл.260. Ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съразмерно вноските му в дружеството.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА
(гл.изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

РАЗДЕЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Форми на преобразуване

Чл.261. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.
(2) При всички форми на преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид, доколкото закон не предвижда друго.
(3) Еднолично търговско дружество може да се преобразува и чрез прехвърляне на цялото си имущество на едноличния собственик, ако той е физическо лице.

Преобразуване на дружество в ликвидация и в несъстоятелност
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.261а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Дружество в ликвидация може да се преобразува по реда на тази глава, ако за него са налице условията по чл.274, ал.1.
(2) Дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, може да се преобразува, ако планът за оздравяване предвижда продължаване на дейността. За преобразуването се прилагат правилата на тази глава.

Съотношение на замяна
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.261б. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) При преобразуване съдружниците или акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в едно или повече от новоучредените и/или приемащите дружества. Придобитите дялове или акции след преобразуването трябва да са еквивалентни на справедливата цена на притежаваните преди преобразуването дялове или акции в преобразуващото се дружество.
(2) За постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да бъдат направени парични плащания на съдружниците или акционерите в размер не повече от 10 на сто от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове или акции.
(3) (нова,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Не могат да се придобиват акции или дялове в приемащо или новообразувано дружество срещу акции или дялове в преобразуващото се дружество, притежавани от приемащото дружество, както и срещу собствени акции на преобразуващото се дружество. Тази забрана се отнася и за лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството.

Отговорност на членовете на управителните органи
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.261в. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Членовете на управителните органи на преобразуващите се и приемащите дружества отговарят пред съдружниците и акционерите в дружеството за вреди от неизпълнение на задълженията им при подготовката и провеждането на преобразуването.

Запазване права на трети лица
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.261г. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) При преобразуване съществуващи залози и запори върху дялове и акции в преобразуващи се дружества преминават върху придобитите в замяна дялове или акции в приемащи и/или новоучредени дружества.
(2) Преминаващите залози и запори се вписват служебно или по искане на кредитора в търговския регистър или в книгата на акционерите, водена от дружеството или от Централния депозитар.

РАЗДЕЛ II
ПРЕОБРАЗУВАНЕ ЧРЕЗ ВЛИВАНЕ, СЛИВАНЕ, РАЗДЕЛЯНЕ И ОТДЕЛЯНЕ
(разд.нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Вливане

Чл.262. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.
(2) В случая по ал.1 не може едновременно да се извърши промяна на правната форма на приемащото дружество.

Сливане
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) При сливане цялото имущество на две или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно новоучредено дружество, което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.

Разделяне
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262б. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) При разделяне цялото имущество на едно търговско дружество (преобразуващо се дружество) преминава към две или повече дружества, които стават негови правоприемници за съответна част. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.
(2) Дружествата, към които преминава имуществото на преобразуващото се дружество, могат да бъдат съществуващи дружества (приемащи дружества) при разделяне чрез придобиване, новоучредени дружества при разделяне чрез учредяване, както и съществуващи и новоучредени дружества едновременно.
(3) Едновременно с разделянето не може да се извърши промяна на правната форма на приемащо дружество.

Отделяне
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262в. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) При отделяне част от имуществото на едно търговско дружество (преобразуващо се дружество) преминава към едно или няколко дружества, които стават негови правоприемници за тази част от имуществото. Преобразуващото се дружество не се прекратява.
(2) Дружествата, към които преминава частта от имуществото на преобразуващото се дружество, могат да бъдат съществуващи дружества (приемащи дружества) при отделяне чрез придобиване, новоучредени дружества при отделяне чрез учредяване, както и съществуващи и новоучредени дружества едновременно.
(3) При отделяне не може едновременно да се извърши промяна на правната форма на преобразуващото се или на приемащото дружество.

Отделяне на еднолично търговско дружество
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262г. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) При отделяне на еднолично търговско дружество част от имуществото на едно търговско дружество (преобразуващо се дружество) преминава върху едно или повече еднолични дружества с ограничена отговорност и/или еднолични акционерни дружества (новоучредени дружества), при което преобразуващото се дружество става едноличен собственик на капитала им. Това преобразуване може да се извърши едновременно с отделяне по чл.262в.
(2) За отделянето на еднолично търговско дружество се прилагат правилата за отделяне чрез учредяване, доколкото този закон не предвижда друго.

Договор и план за преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262д. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Преди вземането на решение за преобразуване между участващите в него приемащи и/или преобразуващи се дружества се сключва договор за преобразуване.
(2) Договорът за преобразуване може да се сключи и след вземането на решение. В този случай преобразуващите се и приемащите дружества подготвят проект на договор, за който се прилагат всички правила относно договора за преобразуване. За дата на договора за преобразуване по смисъла на този раздел се смята датата на проекта на договора.
(3) При разделяне с учредяване, при отделяне с учредяване и при отделяне на еднолично търговско дружество договор не се сключва. В този случай преобразуващото се дружество съставя план за преобразуване.

Форма на договора и плана за преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262е. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Договорът за преобразуване се сключва от лицата, представляващи дружеството, в писмена форма с нотариална заверка на подписите им.
(2) Когато се подготвя проект на договор, той трябва да бъде съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на лицата, представляващи всяко от преобразуващите се и приемащите дружества.
(3) Планът за преобразуване се съставя в писмена форма с нотариална заверка на подписите от управителния орган на дружеството или от съдружниците с право на управление в персонално дружество.

Съдържание на договора и плана за преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262ж. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Договорът за преобразуване урежда начина, по който ще се извърши преобразуването.
(2) Договорът за преобразуване трябва да съдържа най-малко следното:
1. правната форма, фирмата и седалището на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества;
2. съотношението на замяна на акциите или дяловете, определено към конкретна дата;
3. размера на паричните плащания, ако такива са предвидени съгласно чл.261б, ал.2, както и срока за изплащането им;
4. описание на дяловете, акциите или членството, което всеки съдружник или акционер придобива в новоучредените и/или приемащите дружества;
5. условията относно разпределянето и предаването на акциите от новоучредените или приемащите дружества;
6. момента, от който участието в новоучредено или приемащо дружество дава право на дял от печалбата, както и всички особености във връзка с това право;
7. момента, от който действията на преобразуващите се дружества се смятат за извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества за целите на счетоводството;
8. правата, които новоучредените или приемащите дружества дават на акционерите с особени права и на притежателите на ценни книги, които не са акции;
9. всяко преимущество, предоставено на проверителите по чл. 262л или на членовете на управителните и контролните органи на участващите в преобразуването дружества.
(3) Планът за преобразуване, освен данните по ал. 2, трябва да съдържа още и:
1. точно описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към всяко новоучредено дружество;
2. разпределението на дяловете, акциите и членството в новоучредените и/или преобразуващите се дружества между съдружниците или акционерите на преобразуващите се дружества и критерия за това разпределение.
(4) Съотношението на замяна се определя към дата, която не може да е по-рано от 6 месеца преди датата на договора или плана за преобразуване и по-късно от датата на договора или плана за преобразуване.

Действие на договора за преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262з. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Договорът за преобразуване има действие от момента на сключването му за всяко от преобразуващите се и приемащите дружества. Когато договорът не бъде одобрен с решението за преобразуване на едно от участващите дружества, той се прекратява. В този случай не се носи отговорност за вреди.
(2) Преди решението за преобразуване договорът може да бъде прекратен от управителния орган на дружеството. След вземането на решение за преобразуване и преди вписването на преобразуването договорът може да бъде прекратен само с решение, взето със съответното мнозинство по чл.262п.

Доклад на управителния орган
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262и. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Управителният орган на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества съставя писмен доклад за преобразуването. За персоналните дружества докладът се съставя от съдружниците с право на управление.
(2) (доп.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Докладът по ал.1 съдържа подробна правна и икономическа обосновка на договора или плана за преобразуване и особено на съотношението на замяна, а при разделяне и отделяне - на критерия за разпределение на дяловете и акциите. В доклада задължително се посочват данни за назначения проверител и за упълномощения депозитар по чл.262ч, както и трудностите по оценяването, ако такива са възникнали. Когато новоучреденото дружество е капиталово или ще се извърши увеличаване на капитала на приемащото дружество, докладът съдържа данни и за преминаващото към това дружество имущество, въз основа на което се установява размерът на капитала съгласно чл.262с, ал.3 и чл.262у, ал.1.

Представяне на договора, плана и доклада в съда
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262к. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Договорът или планът за преобразуване и докладът на управителния орган се представят в съда по седалището на всяко преобразуващо се и приемащо дружество.
(2) Представянето на документите по ал.1 за участващите капиталови дружества се обнародва в "Държавен вестник" в срок не по-малко от 30 дни преди датата на общото събрание за вземане на решението за преобразуване.

Проверка на преобразуването
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262л. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Договорът или планът за преобразуване се проверява от нарочен проверител за всяко преобразуващо се или приемащо дружество.
(2) Проверителят се назначава от управителния орган или от съдружниците с право на управление за всяко преобразуващо се или приемащо дружество. По общо искане на управителните органи съдът по чл.263в, ал.1 или чл.263г, ал.1 може да назначи общ проверител за всички преобразуващи се и приемащи дружества.
(3) Проверителят трябва да бъде регистриран одитор. Проверител не може да бъде лице, което през последните две години е било одитор на дружеството, което го назначава, или което е изготвило оценка на непарична вноска. Назначеният проверител не може да бъде избиран за одитор на някое от участващите в преобразуването дружества две години след датата на преобразуването.
(4) На проверителя се осигурява достъп до всяка информация и писмени материали, отнасящи се до всяко от преобразуващите се и приемащите дружества, които са свързани със задачата му.

Доклад на проверителя
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262м. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Назначеният проверител съставя доклад за проверката до съдружниците или акционерите на съответното дружество. Когато е назначен общ проверител, той съставя общ доклад за всички дружества.
(2) Докладът на проверителя трябва да съдържа оценка дали предвиденото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна е адекватно и разумно и да посочва:
1. използваните методи при определяне на съотношението на замяна;
2. доколко използването на тези методи е подходящо и правилно в конкретния случай;
3. стойностите, получени при използването на всеки метод, и относителното значение на всеки метод при определяне стойността на акциите или дяловете;
4. особените затруднения при оценяването, ако е имало такива.
(3) Проверителят отговаря пред всички участващи в преобразуването дружества и пред техните съдружници и акционери за вреди от неизпълнение на задълженията си.

Задължение за предоставяне на информация
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262н. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Преди вземане на решението за преобразуване на разположение на сътрудниците и акционерите се предоставят:
1. договорът или планът за преобразуване;
2. докладът на управителния орган;
3. докладът на проверителя;
4. (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) годишните финансови отчети и докладите за дейността на всички преобразуващи се и приемащи дружества за последните три финансови години, ако има такива;
5. (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) счетоводният баланс към последното число на месеца преди датата на договора или на плана за преобразуване, освен ако последният годишен финансов отчет се отнася за финансова година, приключила по-малко от 6 месеца преди тази дата;
6. проектите на нов дружествен договор или устав на всяко от новоучредените дружества, съответно за изменения и допълнения на устава или дружествения договор на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества.
(2) Материалите по ал.1 се предоставят в седалището и на адреса на капиталовите търговски дружества в срок 30 дни преди датата на общото събрание. При поискване копие от материалите или извлечения от тях се предоставят на всеки съдружник или акционер безплатно.
(3) Срокът по ал.2 може да не бъде спазен, ако всички съдружници или акционери са гласували за преобразуването.
(4) Управителните органи на всяко от преобразуващите се или приемащите дружества са длъжни да информират общото събрание на съдружниците или акционерите за всяка промяна в имуществените права и задължения, настъпила между изготвянето на договора или плана за преобразуване и деня на общото събрание. За промяната се уведомяват и управителните органи на другите преобразуващи се или приемащи дружества, които са длъжни да уведомят общите събрания на своите дружества.

Решение за преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262о. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Решението за преобразуване се взема поотделно за всяко преобразуващо се или приемащо дружество.
(2) С решението за преобразуване се одобрява договорът или планът за преобразуване.
(3) Ако общото събрание е одобрило проект на договор за преобразуване, управителният орган на дружеството е длъжен да го сключи само ако това е изрично предвидено в решението.
(4) С решението за преобразуване се приемат и предвидените в този раздел решения относно всички свързани с преобразуването промени.

Мнозинство за вземане на решението за преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262п. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Преобразуване на събирателно или командитно дружество се извършва със съгласието на всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
(2) Решението за преобразуване на дружество с ограничена отговорност се взема от общото събрание на съдружниците с мнозинство 3/4 от капитала.
(3) Решението на преобразуване на акционерно дружество се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.
(4) За преобразуване на командитно дружество с акции е необходимо решение на неограничено отговорните съдружници, взето единодушно в писмена форма с нотариална заверка на подписите, и решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас.

Съгласие за преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262р. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Когато в резултат на преобразуване съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер става неограничено отговорен съдружник, необходимо е изричното му съгласие.
(2) Съгласието се смята дадено, ако съдружникът или акционерът е гласувал за решението за преобразуване. В този случай на общото събрание присъства нотариус, който съставя констативен протокол по чл. 488а ГПК, препис от който се прилага към протокола на общото събрание.
(3) Ако съдружник или акционер не е участвал при вземане на решението, съгласието му може да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

Новоучредено дружество
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262с. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Ако при преобразуване се учредява ново дружество, с решението на всяко от преобразуващите се дружества се приема дружественият договор и/или уставът на всяко от новоучредените дружества и се избират органи.
(2) С вземането на решението по ал.1 се смятат изпълнени изискванията за форма на дружествения договор или устава.
(3) Размерът на капитала на новоучредено дружество не може да бъде по-голям от чистата стойност на имуществото, преминаващо към дружеството при преобразуването. Прилага се съответно и чл.262у, ал.3.
(4) За новоучреденото дружество се прилагат съответно правилата за конкретния вид търговско дружество.

Изменение на дружествения договор или устава
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262т. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Измененията или допълненията на дружествения договор и/или устава на приемащо дружество, които се извършват при преобразуването, се приемат с решението на всяко от преобразуващите се дружества и с решението на това приемащо дружество.
(2) Измененията или допълненията на дружествения договор и/или устава на преобразуващо се дружество се приемат с решението за преобразуването му.
(3) С вземането на решението по ал.1 и 2 се смятат изпълнени изискванията за форма на дружествения договор и/или устава.

Увеличаване на капитала
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262у. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Капиталът на приемащо дружество се увеличава за извършване на преобразуването, доколкото е необходимо да бъдат създадени нови дялове или акции за съдружниците и акционерите на преобразуващите се дружества. Размерът на увеличението не може да е по-голям от чистата стойност на имуществото, преминаващо към това дружество при преобразуването.
(2) Увеличаване на капитала на приемащо дружество може да не се извършва, когато:
1. то притежава собствени акции, или
2. преобразуващо се дружество притежава акции в приемащото дружество и те са изплатени изцяло.
(3) Не може да се извършва увеличаване на капитала на приемащо дружество, когато:
1. то притежава акции в преобразуващо се дружество;
2. преобразуващо се дружество притежава собствени акции, или
3. преобразуващо се дружество притежава акции в приемащото дружество и те не са изплатени изцяло.

Проверка на капитала
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262ф. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Когато при преобразуване се учредява капиталово търговско дружество или се извършва увеличаване на капитала на приемащо дружество, проверителите на всички дружества изготвят освен доклада по чл.262м и общ доклад, в който проверяват дали са спазени условията по чл.262с, ал.3 и чл.262у, ал.1.
(2) Чистата стойност на имуществото се установява като разлика между справедливата цена на правата и задълженията, които при преобразуването преминават към новоучредено или приемащо дружество.
(3) В случаите по ал.2 не се прилагат правилата за вноски в капитала.

Намаляване на капитала
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262х. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Ако при отделяне се извършва намаляване на капитала на преобразуващото се дружество, не могат да се правят плащания на съдружниците и акционерите. Правилата за защита на кредиторите не се прилагат.
(2) Алинея 1 се прилага и когато приемащо дружество намалява капитала си за извършване на преобразуването.

Притежатели на особени права
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262ц. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) На притежателите на ценни книги, които не са акции и дават особени права, трябва да бъдат предоставени равностойни права в приемащите или новоучредените дружества след преобразуването.
(2) За предаването на ценни книги по ал.1 се прилага чл.262ч.
(3) Алинея 1 не се прилага, в случай че събранието на притежателите на тези ценни книги, ако такова се предвижда от закона, се е съгласило с промяната на правата по тях или всеки притежател поотделно е дал съгласие за промяна на правото си или може да предяви притежаваните от него ценни книги за обратно изкупуване.

Предаване на акциите
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262ч. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) След вземане на решение за преобразуване от всички участващи дружества управителният орган на приемащо или новоучредено акционерно дружество или командитно дружество с акции предава на депозитар временните удостоверения или акциите, които трябва да получат съдружниците или акционерите на преобразуващите се дружества.
(2) Депозитарят е физическо или юридическо лице, упълномощено от управителния орган на отделно преобразуващо се дружество. За отношенията между депозитаря и съдружниците или акционерите на преобразуващото се дружество се прилагат правилата на договор за поръчка. Депозитарят не упражнява правата по предадените му акции.
(3) Депозитарят е длъжен след вписването по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 да предаде в двумесечен срок на акционерите временните удостоверения или акциите. Срокът тече отделно за съдружниците или акционерите на всяко от преобразуващите се дружества от датата на обнародване на преобразуването от съда по неговото седалище.
(4) Неполучените в срока по ал.3 временни удостоверения или акции се връщат на управителния орган на приемащото или новоучреденото дружество. Непотърсените в едногодишен срок акции на приносител се продават от управителния орган, като правата на досегашните акционери се погасяват, а получените суми се отнасят във фонд "Резервен". Едногодишният срок тече от изтичането на срока по ал.3.
(5) Когато съдружниците или акционерите на преобразуващите се дружества трябва да получат безналични акции, управителният орган на приемащо или новоучредено дружество заявява пред Централния депозитар регистрацията на емисията акции, включително откриването на сметки или прехвърлянето на вече издадени акции. След вписването по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 Централният депозитар регистрира емисията и разпределя акциите по сметки или регистрира прехвърлянето на акциите.

Замяна на акции на приносител
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.262ш. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Притежателите на акции на приносител в преобразуващо се дружество се посочват в списъка на лицата, придобиващи дялове, акции или членство в новоучредено или приемащо дружество, в книгата на акционерите, водена от дружеството или от Централния депозитар, или в търговския регистър с обозначение на класа и номерата на притежаваните от тях акции.
(2) Когато притежател на акции на приносител до заявяване на преобразуването за вписване депозира в дружеството акциите си, той се посочва поименно в документите по ал.1.
(3) След датата на преобразуването всяко лице може да поиска писмено да бъде посочено поименно в книгата на акционерите или в търговския регистър, като представи притежаваните от него акции на приносител. До този момент лицето не може да упражнява правата по дяловете, акциите или членството, придобити в замяна на съответните акции на приносител, и те не се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство.

Заявяване за вписване на вливане и сливане
(загл.изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Управителният орган на всяко от преобразуващите се дружества заявява за вписване вливането или сливането в съда по седалището на съответното дружество. Към заявлението за вписване се прилагат договорът за преобразуване и решенията на всички участващи в преобразуването дружества.
(2) Управителният орган на приемащото или новоучреденото дружество заявява за вписване вливането или сливането в съда по седалището на това дружество. Освен документите по ал.1 към заявлението се прилагат:
1. доказателства за правното положение на всяко от преобразуващите се дружества;
2. официално удостоверен препис от представения в съда дружествен договор и/или устав на всяко от преобразуващите се дружества;
3. препис от дружествения договор и/или устава на приемащото дружество, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството, ако при преобразуването такива са направени;
4. приетият дружествен договор и/или устав на новоучреденото дружество и необходимите документи за вписване на избраните органи;
5. доказателства, че преобразуването е заявено за вписване съгласно ал.1 за всяко от преобразуващите се дружества;
6. докладите на проверителите;
7. съгласията по чл.262р;
8. списъкът на лицата, придобиващи акции, дялове или членство в новоучредено или приемащо дружество, видът на членството, както и данни за съществуващи залози и запори;
9. декларация на депозитарите, че са им предадени временните удостоверения или акциите, съответно доказателства, че пред Централния депозитар са заявени обстоятелствата по чл.262ч, ал.5.
(3) Заявяването за вписване за всяко от преобразуващите се дружества по ал.1 може да бъде направено и от управителния орган на приемащото или новоучреденото дружество.
(4) Заявяването за вписване при персонални дружества се извършва от всеки от съдружниците с право на управление.

Заявяване за вписване на разделяне и отделяне
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Управителният орган на всяко от новоучредените и/или приемащите дружества заявява за вписване разделянето или отделянето в съда по седалището на съответното дружество. Към заявлението за вписване се прилагат:
1. договорът или планът за преобразуване и решенията на всички участващи в преобразуването дружества;
2. препис от дружествения договор и/или устава на приемащото дружество, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството, ако при преобразуването такива са направени;
3. приетият дружествен договор и/или устав на новоучреденото дружество и необходимите документи за вписване на органите му.
(2) Управителният орган на преобразуващото се дружество заявява за вписване разделянето или отделянето в съда по седалището на това дружество. Освен документите по ал.1 за всички новоучредени и/или приемащи дружества към заявлението се прилагат:
1. доказателства за правното положение на всяко от приемащите дружества;
2. официално удостоверен препис от представения в съда дружествен договор и/или устав на всяко от приемащите дружества;
3. препис от дружествения договор и/или устава на преобразуващото се дружество, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството, ако при преобразуването такива са направени;
4. доказателства, че преобразуването е заявено за вписване съгласно ал.1 за всяко от новоучредените и/или приемащите дружества;
5. докладите на проверителите;
6. съгласията по чл.262р;
7. списъкът на лицата, придобиващи акции, дялове или членство в новоучредено или приемащо дружество, видът на членството, както и данни за съществуващи залози и запори;
8. декларацията на депозитарите, че са им предадени временните удостоверения или акциите, съответно доказателствата, че пред Централния депозитар са заявени обстоятелствата по чл.262ч, ал.5.
(3) Заявяването за вписване за всяко от новоучредените и/или приемащите дружества по ал.1 може да бъде направено и от управителния орган на преобразуващото се дружество.
(4) Заявяването за вписване при персонални дружества се извършва от един или от всички съдружници с право на управление.

Срок за заявяване за вписване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263б. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Заявлението по чл.263, ал.2 и чл.263а, ал.2 не може да бъде направено по-късно от 8 месеца след датата, към която е определено съотношението на замяна с договора или плана за преобразуване. Този срок не може да бъде продължаван или възобновяван.
(2) В случаите, когато закон предвижда предварително разрешение за преобразуването от държавен орган, заявлението се подава в срока по ал.1, а разрешението се представя на съда след издаването му.

Вписване на вливане и сливане
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263в. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Вписването на вливане или сливане се извършва от съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Съдът вписва едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи приемащото дружество, ако такива са направени при преобразуването.
(2) Съдът по седалището на всяко от преобразуващите се дружества вписва вливането или сливането и заличава дружеството въз основа на съдебното решение по ал.1, след като му е изпратено служебно или му е представено от лицата, оправомощени да заявят вписването.
(3) Съдът по седалището на всяко от преобразуващите се дружества изпраща служебно и заверен препис от партидата в търговския регистър на заличеното дружество на съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество.

Вписване на разделяне и отделяне
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263г. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Вписването на разделяне или отделяне се извършва от съда по седалището на преобразуващото се дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Съдът вписва едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи преобразуващо се или приемащо дружество, ако такива са направени при преобразуването. При разделяне преобразуващото се дружество се заличава.
(2) Съдът по седалището на всяко от приемащите и/или новоучредените дружества вписва разделянето или отделянето, новото дружество, ако такова се учредява, както и останалите промени за съответното дружество въз основа на съдебното решение по ал.1, след като му е изпратено служебно или му е представено от лицата, оправомощени да заявят вписването.
(3) Съдът по седалището на преобразуващото се дружество изпраща служебно и заверен препис от партидата в търговския регистър на това дружество на съда по седалището на всяко приемащо или новоучредено дружество.

Отказ за вписване на преобразуването
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263д. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Влязлото в сила решение, с което се отказва вписване на преобразуването, се изпраща служебно от съда по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 на съда по седалището на всяко от участващите в преобразуването дружества.

Обнародване на преобразуването
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263е. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Всеки съд по седалището на участващо в преобразуването дружество обнародва извършеното от него вписване.
(2) Обявлението в "Държавен вестник" трябва да съдържа и уведомление на кредиторите за правата им във връзка с преобразуването.

Дата на преобразуването
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263ж. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Преобразуването има действие от деня на вписване на вливането или сливането от съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество, съответно от деня на вписване на разделянето или отделянето от съда по седалището на преобразуващото се дружество.
(2) В договора или в плана за преобразуване може да се предвиди по-ранна дата, от която действията на преобразуващите се дружества се смятат за извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества за целите на счетоводството. Тази дата не може да предхожда с повече от 6 месеца датата на договора или плана за преобразуване.

Заключителен и встъпителен баланс
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263з. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Всяко преобразуващо се дружество, което се прекратява, съставя заключителен баланс към датата на преобразуването. Екземпляр от заключителния баланс се предава на всяко от приемащите или новоучредените дружества.
(2) Всяко новоучредено дружество съставя встъпителен баланс към датата на преобразуването на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена.
(3) Когато в договора или в плана за преобразуване е предвидена по-ранна дата, съгласно чл.263ж, ал.2, заключителни и встъпителни баланси се съставят към тази дата.

Действия на преобразуването
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263и. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) С вписването на преобразуването по чл.263в, ал.1, съответно по чл.263г, ал.1, възникват новоучредените дружества и се прекратяват преобразуващите се дружества, освен преобразуващото се дружество при отделяне.
(2) С вписването на вливането или сливането правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в приемащото или в новоучреденото дружество.
(3) С вписването на разделянето правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване. Ако едно право не е разпределено, то преминава върху всички правоприемници пропорционално на припадащата им се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в едно или повече от приемащите или новоучредените дружества според предвиденото в договора или плана за преобразуване.
(4) С вписването на отделянето част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в едно или повече от приемащите или новоучредените дружества и/или запазват членството си в преобразуващото се дружество според предвиденото в договора или плана за преобразуване.
(5) С вписването на отделяне на еднолично търговско дружество предвидената в плана за преобразуване част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху новоучреденото дружество. Преобразуващото се дружество става едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество.
(6) Когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, съдебното решение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 се вписва в съответния регистър. При разделяне и отделяне към съдебното решение се прилага и договорът или планът за преобразуване.
(7) При разделяне и отделяне заварените висящи производства по дела продължават в лицето на правоприемника на страната според предвиденото в договора или плана за преобразуване. Когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества, които отговарят солидарно, съгласно чл.263л, ал.1 и 2.
(8) Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, когато то се прекратява, преминават върху приемащото или новоучреденото дружество при вливане или сливане, а при разделяне - върху определеното с договора или плана за преобразуване дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвижда друго.

Защита на кредиторите при вливане и сливане
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263к. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Приемащото или новоучреденото дружество управляват отделно преминалото върху тях имущество на всяко от преобразуващите се дружества за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за всяко от преобразуващите се дружества от датата на обнародване на вливането или сливането от съда по неговото седалище.
(2) В срока по ал.1 всеки кредитор на участващо в преобразуването дружество, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.
(3) Членовете на управителния орган на приемащото или новоучреденото дружество отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление.

Защита на кредиторите при разделяне и отделяне
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263л. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г)
(1) За задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване.
(2) Ако при разделяне едно задължение не е разпределено, за него отговарят солидарно и неограничено всички приемащи и/или новоучредени дружества. Платеното на кредитора се понася от тях пропорционално на припадащата им се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото.
(3) В случаите на разделяне и отделяне, когато част от имуществото преминава върху едно или повече съществуващи дружества, за всяко от приемащите дружества се прилагат съответно и правилата за отделно управление по чл.263к.
(4) Когато при разделяне чрез учредяване и при отделяне чрез учредяване размерът на капитала на преобразуващото се дружество е бил по-голям от общия размер на капитала на всички новоучредени дружества, кредиторите с вземания, възникнали преди датата на преобразуването, могат да поискат обезпечение до размера на разликата в капитала. Това важи и когато някое или всички новоучредени дружества са персонални.

Неограничена отговорност при преобразуване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263м. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г)
(1) Неограничено отговорните съдружници в преобразуващите се дружества продължават да отговарят пред кредиторите за задължения, възникнали до датата на преобразуването.
(2) Когато при преобразуване едно лице става неограничено отговорен съдружник в приемащо дружество, то не отговаря за задълженията на това дружество, възникнали до датата на преобразуването.

Забрана за освобождаване от задължение за вноски
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263н. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г)
(1) Съдружници или акционери в преобразуващо се или приемащо дружество не се освобождават от задължението за вноски, които не са изплатени изцяло.
(2) След датата на преобразуването вноските се дължат към приемащото или новоучреденото дружество при вливане или сливане, а при разделяне и отделяне - съобразно предвиденото в договора или плана за преобразуване.

Оспорване на преобразуването
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263о. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г)
(1) Всеки съдружник или акционер в участващо в преобразуването дружество, както и всяко от участващите в преобразуването дружества, може да предяви иск пред съда по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1, за да установи, че при преобразуването е допуснато някое от следните нарушения, независимо от това при кое от участващите в преобразуването дружества е нарушението:
1. липсва договор, проект за договор, план за преобразуване или те са недействителни;
2. не са спазени изискванията на чл.262е, чл.262ж, ал.2, т.1, 2 и 8 и ал.3, чл.262и, чл.262к, чл.262л, ал.2 и 3, чл.262м-262ф и чл.262ц, ал.1;
3. решението за преобразуване противоречи на императивни разпоредби на закона или учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
(2) Нееквивалентно съотношение на замяна не е основание за предявяване на иск по ал.1.
(3) Искът по ал.1 се предявява най-късно до датата на преобразуването срещу всички участващи в преобразуването дружества освен новоучредените. Всеки съдружник или акционер може да встъпи в производството и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
(4) Предявяването на иск по ал.1 спира вписването на преобразуването. Въз основа на влязлото в сила решение, с което се уважава искът, съдът отказва вписване на преобразуването.
(5) Искът по ал.1 се разглежда по правилата на глава дванадесета "а" - "Бързо производство" от Гражданския процесуален кодекс, като чл.126д не се прилага.
(6) Срещу решението за преобразуване не може да се предяви иск по чл.74.

Недействителност на новоучредено дружество
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263п. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г)
(1) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) След датата на преобразуването може да се иска обявяване на недействителност на новоучреденото при преобразуването дружество, като се прилага чл.70. Искът може да бъде предявен само от съдружник или акционер.
(2) Съдружник или акционер може да иска обявяване на недействителност и когато общото събрание, на което е взето решението за преобразуване, не е свикано по установения в закона или предвидения в дружествения договор или устава ред и той не е присъствал.
(3) Искът по ал.1 не може да бъде предявяван от съдружник или акционер, който е участвал в производство по иск за оспорване на преобразуването и искът е бил отхвърлен.

Иск за парично уравняване
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263р. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г)
(1) Всеки съдружник или акционер в срок три месеца от датата на преобразуването може да предяви пред окръжния съд иск за парично уравняване, ако приетото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно.
(2) Искът по ал.1 се предявява срещу приемащото или новоучреденото дружество при вливане или сливане. При отделяне и разделяне искът се предявява срещу дружеството или дружествата, в което съдружникът или акционерът участва след преобразуването.

Право на напускане
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.263с. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г)
(1) Съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер, чието правно положение се променя след преобразуването и който е гласувал против решението за преобразуване, може да напусне дружеството, в което е получил дялове или акции. Прекратяването на участието се извършва с нотариално заверено уведомление до дружеството в срок три месеца от датата на преобразуването.
(2) Напусналият съдружник има право да получи равностойността на притежавания преди преобразуването дружествен дял или акции съобразно предвиденото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна. Напусналият съдружник може да предяви иск за парично уравняване в срок три месеца от уведомлението по ал.1.
(3) Дяловете на напусналия съдружник се поемат от останалите съдружници, предлагат се на трето лице или с тях се намалява капиталът. Акциите на напусналия акционер се поемат от дружеството и за тях се прилагат правилата за придобиване на собствени акции освен чл.187а, ал.4.

Особени правила
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.66 от 2005 г.)

Чл.263т. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.66 от 2005 г.)
(1) Когато всички участващи в преобразуването дружества са персонални, чл.262и-262н не се прилагат. По искане на съдружник с право на управление в едно от участващите дружества окръжният съд по седалището на това дружество назначава проверител, който извършва проверка за всички участващи в преобразуването дружества. В този случай се прилагат съответно чл.262л и 262м.
(2) Когато всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличният собственик на капитала е едно и също лице, преобразуването се извършва въз основа на решение на едноличния собственик. За решението се прилагат съответно чл.262е и 262ж. Не се прилагат чл.262з-262р и чл.263о-263с.
(3) При преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество не се определя и проверява съотношение на замяна. Членове 261б, 262л и 262м не се прилагат. Това важи и при вливане на еднолично търговско дружество в едноличния собственик на неговия капитал.

Раздел III
Преобразуване чрез промяна на правната форма
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Промяна на правната форма
(загл.изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264. (1) Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.
(2) Едновременно с промяната на правната форма не могат да се приемат нови съдружници или акционери.

План за преобразуване
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) При промяна на правната форма управителният орган или съдружниците с право на управление в персонално дружество съставят план за преобразуване в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
(2) Планът за преобразуване трябва да съдържа най-малко следното:
1. правната форма, фирмата и седалището на новоучреденото дружество;
2. съотношението на замяна на акциите или дяловете, определено към конкретна дата;
3. размера на паричните плащания, ако такива са предвидени съгласно чл.261б, ал.2, както и срок за изплащането им;
4. описание на дяловете, акциите или членството, което всеки съдружник или акционер придобива в новоучреденото дружество, както и данни за съществуващи залози и запори;
5. условията относно разпределението и предаването на акциите от новоучреденото дружество;
6. правата, които получават акционерите с особени права и притежателите на ценни книги, които не са акции.
(3) Към плана за преобразуване се прилага и проект на нов дружествен договор или устав на новоучреденото дружество.

Предоставяне на информация
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264б. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Планът за преобразуване се представя в съда по седалището на дружеството. Ако преобразуващото се дружество е капиталово, представеният план се обнародва в "Държавен вестник" в срок не по-малко от 30 дни преди датата на общото събрание за вземане на решение за преобразуване.
(2) На разположение на съдружниците и акционерите се предоставят:
1. планът за преобразуване заедно с проекта на нов дружествен договор или устав на новоучреденото дружество;
2. (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) счетоводният баланс към последното число на месеца преди датата на плана за преобразуване, освен ако последният годишен финансов отчет се отнася за финансова година, приключила по-малко от 6 месеца преди тази дата;
3. данните за назначения проверител и за упълномощения депозитар по чл.262ч.
(3) Материалите по ал.2 се предоставят в седалището и на адреса на капиталовите търговски дружества в срок 30 дни преди датата на общото събрание. При поискване копие от материалите или извлечения от тях се предоставят на всеки съдружник или акционер безплатно.
(4) Срокът по ал.3 може да не бъде спазен, ако всички съдружници или акционери са гласували за преобразуването.

Проверка на преобразуването
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264в. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Когато новоучреденото дружество е капиталово, планът за преобразуване се проверява от нарочен проверител, назначен от управителния орган или от съдружниците с право на управление.
(2) Проверителят съставя доклад за проверката до съдружниците или акционерите. Докладът трябва да съдържа оценка дали предвиденото в плана съотношение на замяна е адекватно и разумно и да посочва данните по чл.262м, ал.2.
(3) За проверителя се прилагат съответно правилата на чл.262л, ал.3 и 4 и чл.262м, ал.3.
(4) Освен в случаите по ал.1 проверка на преобразуването се извършва и по искане на съдружник или акционер или по решение на управителен или контролен орган на дружеството. Когато проверката е поискана от съдружник, акционер или от контролен орган, проверителят се назначава от окръжния съд по седалището на дружеството.

Решение за преобразуване
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264г. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Промяната на правната форма на дружеството се извършва с решение за преобразуване съгласно чл.262п.
(2) Когато при промяна на правната форма съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер става неограничено отговорен съдружник, се прилага чл.262р.
(3) С решението за преобразуване се одобрява или изменя планът за преобразуване. С това решение се приемат и дружественият договор и/или уставът на новоучреденото дружество и се избират органи, с което се смятат изпълнени изискванията за форма на дружествения договор или устава.

Капитал на новоучреденото дружество
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264д. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Когато новоучреденото дружество е капиталово, размерът на капитала му не може да бъде по-голям от чистата стойност на имуществото на преобразуващото се дружество. В този случай проверителят извършва проверка за спазването на това изискване.
(2) Прилагат се съответно правилата на чл.262ф, ал.2 и 3.

Допълнителни правила при акционерно и командитно дружество с акции
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264е. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) За притежателите на акции на приносител и на особени права, които не са акции в преобразуващото се дружество, се прилагат съответно чл.262ш и чл.262ц.
(2) За предаването на акции в новоучреденото дружество се прилага съответно чл.262ч.

Вписване
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264ж. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Промяната на правната форма се вписва от съда по седалището на преобразуващото се дружество не по-рано от 14 дни след заявяването.
(2) Заявлението за вписване се подава от управителния орган или от съдружник с право на управление в новоучреденото дружество и към него се прилагат:
1. решението за преобразуване;
2. съгласията по чл.264г, ал.2;
3. приетият дружествен договор и/или устав на новоучреденото дружество и необходимите документи за вписване на избраните органи;
4. докладът на проверителя, ако е извършена проверка;
5. списъкът на лицата, придобиващи акции, дялове или членство в новоучреденото дружество, както и видът на членството;
6. декларацията на депозитаря, че са му предадени временните удостоверения или акциите, съответно доказателствата, че пред Централния депозитар са заявени обстоятелствата по чл.262ч, ал.5.
(3) Вписването се обнародва в "Държавен вестник", когато преобразуващото се или новоучреденото дружество е капиталово.

Действие на вписването
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264з. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Промяната на правната форма има действие от вписването в търговския регистър.
(2) С вписването на промяната на правната форма преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество.
(3) Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в новоучреденото.
(4) Когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, съдебното решение за вписване на промяната на правната форма се вписва в съответния регистър.
(5) Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, преминават върху новоучреденото дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвиждат друго.
(6) Към датата на вписването се съставят заключителен и встъпителен баланс съгласно чл. 263з, ал.1 и 2.

Защита на кредиторите
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264и. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Неограничено отговорните съдружници в преобразуващото се дружество продължават да отговарят пред кредиторите за задължения, възникнали преди промяната на правната форма. Когато едно лице става неограничено отговорен съдружник в новоучреденото дружество, то не отговаря за задълженията, възникнали до промяната на правната форма.
(2) Съдружници или акционери в преобразуващо се дружество не се освобождават от задължението за вноски, които не са изплатени изцяло.
(3) Когато преобразуващото се дружество е капиталово, а новоучреденото е персонално или дружество с по-малък размер на капитала, кредиторите с вземания, възникнали преди промяната на правната форма, могат да поискат обезпечение до размера на разликата в капитала.

Оспорване на преобразуването
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264к. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Всеки съдружник или акционер в преобразуващо се дружество може да предяви иск пред окръжния съд по седалището му, за да установи, че при промяната на правната форма е допуснато някое от следните нарушения:
1. липсва план за преобразуване или планът е недействителен;
2. не са спазени изискванията на чл.264а, ал.1 и ал.2, т.1, 2 и 6, чл.264б-264д и чл.262ц, ал.1;
3. решението за преобразуване противоречи на императивни разпоредби на закона или учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
(2) Нееквивалентно съотношение на замяна не е основание за предявяване на иск по ал.1.
(3) Искът по ал.1 се предявява срещу преобразуващото се дружество най-късно до вписването на промяната на правната форма. Всеки съдружник или акционер може да встъпи в производството и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
(4) Предявяването на иск по ал.1 спира вписването на преобразуването. Въз основа на влязлото в сила решение, с което се уважава искът, съдът отказва вписване на преобразуването.
(5) Искът по ал.1 се разглежда по правилата на глава дванадесета "а" - "Бързо производство" от Гражданския процесуален кодекс, като чл.126д не се прилага.
(6) Срещу решението за преобразуване не може да се предяви иск по чл.74.

Недействителност на новоучреденото дружество
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264л. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.66 от 2005 г.) След вписване на промяната на правната форма съдружник или акционер може да иска обявяване на недействителност. Прилага се съответно чл.263п.

Защита на съдружник и акционер
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264м. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Всеки съдружник или акционер в срок три месеца след вписването на промяната на правната форма може да предяви пред окръжния съд иск за парично уравняване срещу дружеството, ако приетото в плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно.
(2) Съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер, чието правно положение се променя след промяната на правната форма и който е гласувал против решението за преобразуване, може да напусне новоучреденото дружество. Прилага се съответно чл. 263с.

Промяна на правната форма на еднолично дружество
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.264н. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Когато се извършва промяна на правната форма на еднолично търговско дружество, план за преобразуване не се съставя и няма задължение за предоставяне на информация. Назначеният проверител извършва само проверка на капитала по чл.264д.
(2) Едноличният собственик на капитала няма правата по чл.264к, 264л и 264м.

Раздел IV
Преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Прехвърляне на имущество върху едноличния собственик
(загл.изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.265. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Цялото имущество на еднолично търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да премине върху едноличния собственик, ако той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.
(2) Преобразуване по ал.1 не може да бъде извършено, ако дялове или акции в преобразуващото се дружество са заложени или запорирани.
(3) Решението за преобразуване се взема от едноличния собственик в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

Вписване
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.265а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Прехвърлянето на имущество върху едноличния собственик се вписва от съда по седалището на преобразуващото се дружество, което се заличава.
(2) Съдът по седалището на едноличния търговец вписва прехвърлянето на имуществото въз основа на съдебното решение по ал.1, след като му е изпратено служебно или му е представено от едноличния търговец.
(3) Съдът по ал.1 изпраща служебно заверен препис и от партидата в търговския регистър на заличеното дружество на съда по седалището на едноличния търговец.
(4) Вписването на прехвърляне на имущество върху едноличния собственик се обнародва от съда по седалището на преобразуващото се дружество и от съда по седалището на едноличния търговец. Обявлението в "Държавен вестник" трябва да съдържа и уведомление на кредиторите за правата им по чл.265в.

Действие
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.265б. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Прехвърлянето на имущество върху едноличния собственик има действие от деня на вписването му от съда по седалището на преобразуващото се дружество.
(2) С вписването всички права и задължения на преобразуващото се дружество преминават върху едноличния търговец.
(3) Когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, съдебното решение за вписване на прехвърляне на имущество върху едноличния собственик се вписва в съответния регистър.
(4) Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, преминават върху едноличния търговец, доколкото закон или актът за предоставяне не предвижда друго.

Защита на кредиторите
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.265в. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Едноличният търговец управлява отделно преминалото върху него имущество на преобразуващото се дружество за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на преобразуващото се дружество и на едноличния търговец от датата от обнародването от съответния съд.
(2) В срока по ал.1 всеки кредитор на преобразуващото се дружество и на едноличния търговец, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди вписването, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.
(3) До изтичането на срока на отделното управление едноличният търговец не може да иска заличаване от търговския регистър.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ЛИКВИДАЦИЯ

Начало на ликвидацията

Чл.266. (1) След прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация.
(2) (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) Срокът, в който трябва да завърши ликвидацията, се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества - по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и съдът с решението си за назначаване на ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.83 от 1996 г.; изм.,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.66 от 2005 г.) Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Съобщение за това се обнародва в "Държавен вестник", когато учредяването е подлежало на обнародване.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) Съдът по регистрацията може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала.
(5) (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) Възнаграждението на ликвидаторите се определя от:
1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2. неограничено отговорните съдружници в търговските дружества - с единодушие;
3. съда, когато ликвидаторите са назначени от него.
(6) (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества.

Покана до кредиторите

Чл.267. Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обнародва.

Задължения на ликвидаторите

Чл.268. (1) Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
(2) Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори.
(3) (нова,ДВ,бр.61 от 1993 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация.

Представителство

Чл.269. (1) Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган.
(2) Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор.

Начален баланс и отчет

Чл.270. (1) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят финансов отчет и доклад за дейността си пред ръководния орган.
(2) Ръководният орган се произнася за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите.
Чл.270а. (нов,ДВ,бр.83 от 1996 г.; отм.,бр.58 от 2003 г.)

Разпределение на имуществото

Чл.271. Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците, съответно между акционерите.

Защита на кредиторите

Чл.272. (1) (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който е обнародвана поканата до кредиторите.
(2) Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.
(3) Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора.
(4) (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението се приема с обикновено мнозинство.

Спиране и прекратяване на производство по ликвидация при откриване на производство за несъстоятелност
(загл.ново,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.272а. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) От датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност производството по ликвидация на дружество в ликвидация се спира. Производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане на решението по чл.630 в сила. С решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът обявява дружеството-длъжник в несъстоятелност по чл.630, ал.2.
(2) В случаите по ал.1 съдът по несъстоятелността е длъжен да изпрати съобщение на съда по ликвидацията на дружеството в същия ден.

Отчет и баланс на ликвидатора при прекратяване на дейността му
(загл.ново,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.272б. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) В случаите, когато е открито производство по несъстоятелност за дружество в ликвидация, ликвидаторът съставя и представя пред съда по несъстоятелността баланс към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и отчет за дейността си по чл.270 в 7-дневен срок от спирането на производството по ликвидация.
(2) Назначеният синдик, длъжникът или кредитор могат да направят възражение по баланса и отчета по ал.1 в 7-дневен срок от представянето им пред съда.
(3) В 14-дневен срок съдът се произнася по възражението с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Ако в срока по ал.2 не постъпи възражение, смята се, че отчетът и балансът на ликвидатора са приети.
(5) Докато производството по ликвидация е спряно, ликвидаторът не може да извършва действията, предвидени в глава седемнадесета.

Приключване на ликвидацията

Чл.273. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Решението за заличаване се обнародва в "Държавен вестник", когато учредяването е подлежало също на обнародване.
(2) Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, съдът назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.

Продължаване на прекратеното дружество

Чл.274. (1) (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл.155, т.3, както и на акционерно дружество - по чл.252, ал.1, т.6.
(2) Решението по ал.1 се взема:
1. за акционерното дружество - с мнозинство най-малко 3/4 от представените капитали;
2. в другите търговски дружества - с единодушие.
(3) Ликвидаторите заявяват решението за продължаването на дружеството за вписване в търговския регистър.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ОБЕДИНЕНИЯ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

РАЗДЕЛ I
КОНСОРЦИУМ

Определение

Чл.275. Консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност.

Приложими разпоредби

Чл.276. За консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът.

РАЗДЕЛ II
ХОЛДИНГ

Определение

Чл.277. (1) Холдинговото дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участвува в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност.
(2) Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества.
(3) Дъщерно дружество е това, в което холдинговото дружество притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от 1/2 от членовете на управителния съвет.

Предмет на дейност

Чл.278. (1) Предмет на дейност на холдинговото дружество може да бъде:
1. придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества;
2. придобиване, управление и продажба на облигации;
3. придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензии за използуване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участвува;
4. финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участвува.
(2) Холдинговото дружество не може:
1. да участвува в дружество, което не е юридическо лице;
2. да придобива лицензии, които не са предназначени за използуване в контролираните от него дружества;
3. да придобива недвижими имоти, които не са необходими за неговото обслужване. Придобиването на акции от дружества за недвижими имоти се допуска.

Данъчно облагане на холдинговата дейност

Чл.279. Министерството на финансите определя дружествата, които могат да ползуват особения режим за данъчното облагане на холдинговата дейност.

Кредити от холдинговото дружество

Чл.280. (1) Холдинговото дружество може да предоставя земя само на дружества, в които има пряко участие или ги контролира.
(2) Размерът на предоставяните суми не може да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество.
(3) Размерът на депозитите от дъщерните дружества и предприятия в холдинговото дружество не може да е 3 пъти по-голям от размера на капитала.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ПРИЛОЖИМ ЗАКОН

Приложим закон за едноличен търговец

Чл.281. (отм.,ДВ,бр.42 от 2005 г.)

Приложим закон за търговско дружество

Чл.282. (отм.,ДВ,бр.42 от 2005 г.)

Приложим закон за търговско представителство

Чл.283. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Нарушения и глоби

Чл.284. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Лице, което е задължено по този закон, но не поиска в определения в него срок вписване или не представи книжа или подписи, предвидени в него, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
(2) Ако, след като е наказано с глоба, задълженото лице не поиска вписване или не представи книжа или подписи в срока, определен от съда, то се наказва с глоби по ал.1 до извършване на действията.
(3) С глоба по предходните алинеи се наказва и длъжностно лице, което, след като е длъжно:
1. служебно не уведоми съответния окръжен съд за настъпилото обстоятелство, подлежащо на вписване;
2. не извърши необходимото за вписване в регистъра.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Лице, което е задължено по този закон, но не посочи в търговската си кореспонденция данните по чл.13, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Глобата се налага от окръжния съд. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
Чл.285. (нов,ДВ,бр.103 от 1993 г.)
(1) За неизпълнение на задължението по чл.7, ал.3 на търговеца се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 50 лв.
(2) Актовете за констатираните нарушения се съставят от кметовете на населените места, а наказателните постановления се издават от кметовете на общините или от определени от тях лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ЧАСТ ТРЕТА
ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ
(нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Г ЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Р АЗДЕЛ I
О СНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

Определение на търговска сделка

Чл.286. (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
(2) Търговски са и сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
(3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

Приложимост на разпоредбите за търговските сделки

Чл.287. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго по този закон.

Източници

Чл.288. За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.

Злоупотреба с право

Чл.289. Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.

Р АЗДЕЛ II
С КЛЮЧВАНЕ НА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА

Публична покана

Чл.290. (1) Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях.
(2) Ако предложението по ал.1 не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя.

Публично предложение

Чл.291. Предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения сок.

Мълчание, равнозначно на приемане

Чл.292. (1) Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.
(2) При отхвърляне на предложението по ал.1 търговецът е длъжен да пази изпратеното му за сметка на предложителя, освен ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.

Форма

Чл.293. (1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
(2) Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.
(3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
(4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
(5) При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.
(6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.

Лихви

Чл.294. (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

Разрешение или одобрение от държавен орган

Чл.295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.
(2) Този, който се е задължил да поиска разрешението или одобрението, трябва да положи незабавно обичайната грижа и да понесе свързаните с това разходи, както и да уведоми другата страна за резултата.

Потвърждение от трето лице

Чл.296. (1) Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.
(2) Страната, задължена да се погрижи за потвърждението, е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата.
(3) Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок.

Крайна нужда

Чл.297. Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Търговска сделка при общи условия

Чл.298. (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.
(2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.
(3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.

Определяне на уговорки от трети лица

Чл.299. (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
(2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал.1, всяка от страните може да поиска определянето да се извърши от съда.

Допълване на договора от съда

Чл.300. Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

Действия без представителна власт

Чл.301. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

Р АЗДЕЛ III
И ЗПЪЛНЕНИЕ

Дължима грижа

Чл.302. Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.

Срок

Чл.303. Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението.

Солидарност

Чл.304. Лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.

Безкасово плащане

Чл.305. (изм.,ДВ,бр.31 от 2005 г.) Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

Р АЗДЕЛ IV
Н ЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Непреодолима сила

Чл.306. (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.
(2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
(3) Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.
(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.
(5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

Стопанска непоносимост

Чл.307. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Отметнина

Чл.308. (1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
(2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Неустойка

Чл.309. Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Р АЗДЕЛ V
Т ЪРГОВСКИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

Търговски залог

Чл.310. (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:
1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
(2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
(3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал.1, т.1.

Удовлетворяване на заложния кредитор

Чл.311. (1) Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.
(2) Правата по ал.1 имат и кредиторите по чл.310, ал.2.

Залог без предаване на държането

Чл.312. В случаи и по ред, определени със закон, залогодателят може да запази в свое държане заложената вещ.

Залог на бързоразваляща се вещ

Чл.313. Ако заложената вещ подлежи на бърза развала, кредиторът може да я продаде, ако вещта има пазарна или борсова цена, и да вложи сумата в банка за свое обезпечение. Кредиторът е длъжен веднага да уведоми залогодателя за продажбата.

Прихващане на плодовете от заложената вещ

Чл.314. Когато заложената вещ дава плодове, с договора за залог може да се предвиди право на кредитора да събира плодовете за сметка на задължението.

Търговско право на задържане

Чл.315. (1) Търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно. Това право съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане.
(2) Правото на задържане съществува и когато:
1. собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно;
2. собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника.
(3) Правото на задържане има действие и за третите лица, доколкото на тях могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта.
(4) Правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин.
(5) Правото на задържане може да се упражни и за изискуеми вземания:
1. ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност;
2. ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника.
(6) Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал.5 са узнати от кредитора след предаването на вещта.

Р АЗДЕЛ VI
П РЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА

Прехвърляне на ценни книги на заповед

Чл.316. (1) Нареждане, издадено на заповед, което е отправено до търговец за плащане на пари, предаване на ценни книги или други заместими вещи, без в него изпълнението да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение, може да се прехвърля чрез джиро. Това важи и за документите за задължения, издадени от търговец на заповед за вещи от посочения вид, без в тях изпълнението да е обусловено от насрещно изпълнение.
(2) Чрез джиро могат да се прехвърлят и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед.

Действие на джирото

Чл.317. (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.
(3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за менителницата.

Г ЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
ТЪРГОВСКА ПРОДАЖБА

Р АЗДЕЛ I
О БЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Определение

Чл.318. (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.
(2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

Срок за предаване

Чл.319. Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок.

Задължение за уведомяване

Чл.320. Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден.

Документи за стоката

Чл.321. По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи.

Сервиз

Чл.322. Продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика, освен ако е уговорено друго.

Обезщетение

Чл.323. Ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.

Преглед на стоката

Чл.324. Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата, и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.

Задължение за пазене

Чл.325. (1) При отказ да приеме изпратена от друго място стока купувачът е длъжен да я пази с грижата на добър търговец през времето, което обикновено е необходимо за продавача да даде нарежданията си. При забава на продавача, купувачът може да предаде стоката на трето лице за пазене, като уведоми продавача за това.
(2) Ако стоката подлежи на бърза развала или пазенето й е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът може да я продаде за сметка на продавача.
(3) Когато не са дадени нареждания по ал.1, купувачът отговаря само за умисъл или за груба небрежност.

Определяне на цената

Чл.326. (1) Цената се определя от страните при сключването на договора.
(2) Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.
(3) Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо я вещество, различно от нея.

Време на плащане

Чл.327. (1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

Забава за получаване

Чл.328. (1) Ако купувачът е в забава за получаване на стоката, продавачът може:
1. да я предаде за пазене;
2. да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга;
3. при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие.
(2) Предаването за пазене и продажбите по ал.1 са за сметка и на риск на купувача.

Р АЗДЕЛ II
О СОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ

Транзитна продажба

Чл.329. (1) Страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице.
(2) Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката.
(3) Цената може да бъде платена и от третото лице.

Разпределение на разноските по предаване на стоката

Чл.330. (1) Ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача.
(2) Предполага се, че продавачът е поел разноските по натоварването и превозването, ако предаването е уговорено франко определено място, различно от мястото на предаването.
(3) Разноските по изпращането и превоза, както и разпределянето на други разноски във връзка с изпълнението на договора, могат да бъдат определяни чрез позоваване на общи условия, изготвени от международни и други институции.

Продажба с допълнителна спецификация

Чл.331. Страните могат да уговорят срок, в който купувачът да уточни предмета на продажбата. При забава на купувача продавачът може да направи това или да развали договора.

Продажба с периодично изпълнение

Чл.332. При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно, даденото в повече през предходния период се приспада от дължимото.

Продажба с уговорка за изкупуване

Чл.333. Продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява.

Продажба с предварително плащане на цената

Чл.334. Уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма. Ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. В този случай платената цена се смята за задатък.

Продажба на изплащане

Чл.335. (1) Продажбата на изплащане е действителна, ако е извършена в писмена форма.
(2) Неплащането на вноски, които не надвишават една пета част от цената на стоката, не е основание за разваляне на договора.
(3) Ако продажбата бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и обезщетение.

Продажба чрез прехвърляне на ценна книга

Чл.336. При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго.

Р АЗДЕЛ III
П РОДАЖБА НА ПУБЛИЧЕН ТЪРГ С ЯВНО НАДДАВАНЕ

Публичност

Чл.337. Продавачът дава гласност за условията на търга чрез обявяване поне в един всекидневник.

Обвързваща сила на предложението

Чл.338. Участникът в търга е обвързан от своето предложение според условията на търга.

Възлагане на стоката

Чл.339. Лицето, което ръководи наддаването, възлага стоката на предложилия най-високата цена. Продажбата се смята сключена с възлагане на стоката.

Плащане

Чл.340. Купувачът е длъжен да плати цената веднага, ако друго не е предвидено в условията на търга. Продавачът може да се откаже от договора, ако купувачът не изпълни това задължение.

Унищожаване на продажбата

Чл.341. Продажбата на търг, сключена в резултат на действия, които противоречат на закона или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересуван в десетдневен срок от възлагането. При иск за плащане на цената купувачът може да поиска унищожението на продажбата чрез възражение.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ДОГОВОР ЗА ЛИЗИНГ

Определение

Чл.342. (1) С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
(2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
(3) Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.

Риск

Чл.343. Рискът по случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е на лизингополучателя.

Задължения на лизингодателя

Чл.344. (1) Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл.230 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.

Задължения на лизингополучателя

Чл.345. (1) Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
(2) Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.

Сублизинг

Чл.346. Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.

Препращане

Чл.347. (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и за лизинга на предприятие.
(2) За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на чл.229, ал.1 и 3, чл.231, ал.1 и 2, чл.233, ал.1, чл.235, чл.236, ал.1, чл.237, чл.238 и чл.239 от Закона за задълженията и договорите.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР

Определение

Чл.348. (1) С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.
(2) Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

Действие

Чл.349. (1) По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя.
(2) Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени.
(3) Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.
(4) Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера.

Задължения на комисионера

Чл.350. (1) Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец.
(2) Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя.
(3) При получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й и ако установи недостатъци или липси - да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.
(4) Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.
(5) Комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това.

Отклонение от поръчката

Чл.351. (1) Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитването си.
(2) Комисионерът, който продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от определената от доверителя, трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, се смята, че я е одобрил.
(3) Когато комисионерът съобщи, че поема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката.
(4) Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да плати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди.

Уведомяване на доверителя

Чл.352. (1) Ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства.
(2) Доверителят, след като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си към това лице.

Сделка на кредит

Чл.353. Комисионерът, който е овластен да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от третото лице, ако е знаел или е трябвало да знае, че то не е в състояние да плати.

Комисионен договор делкредере

Чл.354. Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.

Даване на сметка

Чл.355. Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.

Задължения на доверителя

Чл.356. (1) Доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.
(2) Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното.

Заложно право на комисионера

Чл.357. Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.

Встъпване в изпълнителната сделка

Чл.358. (1) Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книжа, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.
(2) Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.

Отказ на комисионера

Чл.359. (1) Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера за отказа да изпълни поръчката.
(2) Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи.
(3) Доверителят, който е известен за отказ на комисионера да изпълни поръчката, е длъжен в срок от един месец от деня, в който е бил уведомен за отказа, да се разпореди с намиращото се у комисионера негово имущество.
(4) Ако доверителят не се разпореди в този срок с намиращото се у комисионера имущество, комисионерът има право да даде това имущество за пазене за сметка на доверителя или с оглед покриване на своите претенции към доверителя - да продаде това имущество на възможно най-изгодни за доверителя цени.

Оттегляне на поръчката

Чл.360. Ако доверителят оттегли поръчката изцяло или отчасти, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него сделки до оттеглянето. В този случай доверителят има задължението по чл.359, ал.3.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР

Определение

Чл.361. (1) Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
(2) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

Спедитор-превозвач

Чл.362. Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.

Множество спедитори

Чл.363. Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл.361 и без да е овластен за това от доверителя.

Задължения за уведомяване

Чл.364. (1) Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.
(2) Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.

Спазване указанията на доверителя

Чл.365. (1) Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори.
(2) Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.

Погасителна давност

Чл.366. Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ

Определение

Чл.367. С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

Задължения на превозвача

Чл.368. (1) Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
(2) Когато не е издаден товарителен запис, превозвачът изпълнява нарежданията на товародателя за връщане на товара или за предаването му на друго лице, ако не е предал товара или товарителницата.

Задължения на превозвача при превоз на пътници

Чл.369. Превозвачът е длъжен да осигури подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието.

Задължения на товародателя

Чл.370. (1) Товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари.
(2) Товародателят предава на превозвача заедно с товара и документите, необходими за да достигне товарът до получателя.
(3) Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка.

Товарителен запис

Чл.371. (1) Товародателят може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на заповед.
(2) Когато е издаден товарителен запис, товарът се предава на легитимирания приносител на записа.

Превозни възнаграждения

Чл.372. (1) Товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара.

Отговорност за липси и повреди

Чл.373. (1) Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл.370, ал.3.
(2) При условията на ал.1 превозвачът отговаря за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза.
(3) Недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по ал.1 и 2.
(4) Ако изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя сметка.
(5) След като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването.

Отговорност при следващи превозвачи

Чл.374. (1) Ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара.
(2) Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз. Всички превозвачи отговарят солидарно.

Право на залог

Чл.375. Превозвачът има право на залог върху товара за вземанията си по договора. Това право се упражнява от последния превозвач и съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи.

Задължение за пазене на товара

Чл.376. Ако получателят не може да се намери на посочения адрес или откаже да приеме товара, превозвачът е длъжен да го пази или да го предаде за пазене другиму, като своевременно извести товародателя. При товар, подлежащ на бърза развала, се прилагат правилата за продажба на вещта при забава на кредитора.

Превоз на багаж

Чл.377. За превоз на багаж се прилагат съответните правила за превоз на товари.

Погасителна давност

Чл.378. Искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност, чийто срок започва да тече:
1. за товари - от деня, в който са предадени на получателя, а когато не са предадени - от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени;
2. за пътници - при смърт или телесна повреда - от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години.

Особени правила

Чл.379. С отделни закони се уреждат особените правила за отделните видове превози.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА

Раздел I
Общи положения
Определение

Чл.380. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.

Форма

Чл.381. (1) Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.
(2) Застрахователната полица трябва да съдържа:
1. имената и адресите на страните;
2. предмета на застраховката;
3. покрития риск;
4. срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на изчисляването й;
6. застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане;
7. датата и мястото на издаване;
8. подписи на страните.
(3) Застрахователната полица в полза на трето лице трябва да съдържа и името или качеството на ползващото се лице.

Преддоговорна информация
(загл. ново,ДВ,бр.96 от 2002 г.)

Чл.381а. (нов,ДВ,бр.96 от 2002 г.)
(1) Застрахователят е длъжен да предоставя на кандидата за застраховане преди сключването на застрахователния договор информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която трябва да съдържа:
1. търговската фирма на застрахователя;
2. седалището, адреса на управление и адреса на клона, сключващ договора;
3. покритите рискове, изключенията от покритие, възможностите за изменение на застрахователния договор съобразно одобрените от Агенцията за застрахователен надзор общи условия;
4. срока и начините за прекратяване на договора;
5. срока и начините за плащане на премиите, последиците от неплащането, предпоставките и срока за плащане на обезщетение или застрахователна сума;
6. начините за калкулиране и разпределяне на бонуси, ако има предвидени такива;
7. откупните стойности и застрахователните суми при изтичане на срока на застрахователния договор - при договорите за застраховки по живот;
8. при договор за застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, да се изброят изчерпателно конкретните инвестиционни фондове, в които могат да бъдат инвестирани средствата;
9. възможността за намаляване на застрахователното обезщетение спрямо договорената застрахователна сума в зависимост от овехтяването на имуществото по време на срока на договора - при договорите за имуществено застраховане;
10. процедурите за извънсъдебно уреждане на спорове между страните по застрахователния договор, ако има предвидени такива.
(2) Застрахователят е длъжен да предоставя следната информация на застрахованото лице през периода на действие на договора:
1. всяка промяна в обстоятелствата по ал.1, т.1 и 2;
2. ежегодна информация за състоянието на бонусите;
3. постигнатата доходност по видове инвестиционни фондове - при договорите за застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд.
(3) Когато застрахователният договор се сключва чрез брокер или застрахователен агент, информацията по ал.1 се предоставя от тях.

Плащане на първата премия

Чл.382. Договорът има сила след плащането на първата премия, освен ако е уговорено друго.

Задължение за обявяване

Чл.383. (1) При сключване на договора застрахованият е длъжен да обяви съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
(2) За съществени по ал.1 се смятат обстоятелствата, за които застрахователят е поставил писмено въпрос.
(3) Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за недействителност или за изменение на договора.

Съзнателно неточно обявяване или премълчаване

Чл.384. (1) Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелството, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако беше знаел за него, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
(2) В случая по ал.1 застрахователят задържа платените премии и има право да иска плащането им за периода до прекратяването на договора.
(3) Ако съзнателно обявеното неточно или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаването на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал.2.
(4) Когато в случаите по ал.1 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.
(5) Ако застрахованият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.

Несъзнателно неточно обявяване

Чл.385. (1) Ако при сключване на договора обстоятелството по чл.383, ал.1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора.
(2) Ако другата страна не приеме предложението по ал.1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.
(3) Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от премията, която съответства на неизтеклия срок на договора.
(4) При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платените премии и на премиите, които трябва да се платят според реалния риск.

Обявяване на новонастъпили обстоятелства

Чл.386. (1) По време на действието на договора застрахованият е длъжен да обяви пред застрахователя новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят е поставил писмено въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
(2) При неизпълнението на задължението по ал.1 се прилагат съответно чл.384 и 385.

Застрахователна премия

Чл.387. (1) Първата, както и еднократната премия се плащат при връчване на полицата, освен ако е уговорено друго.
(2) Текущата премия се плаща в уговорения срок. При неплащането й застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
(3) (изм.,ДВ,бр.58 от 1997 г.) Застрахователят може да упражни правата по ал.2 не по-рано от петнадесет дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение.
(4) Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена първата премия, застрахователят има право да иска плащането й с лихви за закъснение.

Предотвратяване на вреди

Чл.388. (1) Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
(2) Застрахованият е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за вреди и да допуска застрахователят да прави проверки.

Задължение за съобщаване

Чл.389. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в седемдневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в общите условия е предвиден друг подходящ срок.
(2) Застрахованият е длъжен да се погрижи за ограничаване на вредите.
(3) Застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед и да представи поисканите документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

Застрахователно плащане

Чл.390. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението или застрахователната сума.
(2) Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са безуспешни.
(3) Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго.
(4) Застрахователят се освобождава от задължението си по ал.1 и 2, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице.
(5) Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума.

Застрахователен интерес

Чл.391. (1) Недействителен е договорът за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес.
(2) Договорът се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие.
(3) Застрахованият може да иска връщане на платените премии, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на интерес.

Давност

Чл.392. Правата по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност, а по застраховка "гражданска отговорност" - с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие.

Несеквестируемост

Чл.393. Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователната сума по застраховки "живот" и "злополука", както и върху обезщетението по застраховка "гражданска отговорност". Принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по имуществените застраховки се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.

Р АЗДЕЛ II
И МУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ

Предмет на договора

Чл.394. Предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.

Сключване на договор без пълномощие

Чл.395. (1) Който от свое име застрахова чуждо имущество, отговаря лично за плащането на застрахователната премия.
(2) Ако премията е редовно платена, одобрението на договора има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие.

Застрахователна сума

Чл.396. (1) Сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
(2) За установяване на действителната стойност застрахователят има право да прегледа имуществото.

Надзастраховане

Чл.397. (1) Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната стойност.
(2) Застрахователят не е длъжен да върне частта от премията, която съответства на разликата между застрахователната сума и действителната стойност, освен ако застрахованият е бил добросъвестен.

Подзастраховане

Чл.398. (1) Ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество и застрахованият предмет погине или бъде повреден, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност.
(2) Ако договорът за застраховка е сключен срещу първия риск, обезщетява се пълният размер на вредата, ако тя не надвишава застрахователната сума.

Застрахователно обезщетение

Чл.399. (1) (изм.,ДВ,бр.58 от 1997 г.) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от петнадесет дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си по чл.389
(2) Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието.

Частично погиване

Чл.400. При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано в размер, равен на разликата между първоначалната и изплатената застрахователна сума.

Прехвърляне на застрахованото имущество

Чл.401. (1) Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено друго.
(2) Правоприемникът е солидарно задължен за неплатената премия до встъпването.
(3) Застрахователят има право да иска премията от праводателя, докато прехвърлянето не му е съобщено.
(4) Застрахователят и правоприемникът могат да се откажат от договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от узнаването за прехвърлянето.

Встъпване в правата на застрахования

Чл.402. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е съпруг, възходящ или низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал.1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.

Застраховка срещу рисковете по превоза

Чл.403. (1) Договорът за застраховка при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго.
(2) Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението.
(3) Договорът за застраховка влиза в сила с предаването на товара за превоз и продължава до предаването му на получателя, включително и при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго.
(4) Застрахователят не покрива рисковете след прекъсване на превоза или отклонение от пътя, освен ако е уговорено друго.
(5) Ако получателят по превозния договор приеме товара, преди да са установени вредите, застрахователят не дължи обезщетение.
(6) Ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз, застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но не по-късно от петнадесет дни от получаването на товара.

Абонаментна застраховка

Чл.404. (1) С договора за абонаментна застраховка се предвижда обхващане на правата на застрахования за определен срок.
(2) Застрахованият е длъжен да уведоми предварително застрахователя за застрахованото имущество за всеки отделен случай по ред, предвиден в договора. В тези случаи по искане на застрахования застрахователят е длъжен да издава отделен документ.
(3) Всяка от страните може да прекрати договора с писмено предизвестие от един месец, освен ако е уговорено друго.

Р АЗДЕЛ III
З АСТРАХОВКА "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ"

Определение

Чл.405. С договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съобщаване

Чл.406. (1) Застрахованият е длъжен в седемдневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.
(2) При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса.

Пряк иск

Чл.407. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
(2) Застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има право на обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на увредения.
(3) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.389.

Спогодба

Чл.408. Спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението на застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри.

Право на застрахования

Чл.409. Застрахованият има право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увредения.

Р АЗДЕЛ IV
З АСТРАХОВКИ "ЖИВОТ" и "ЗЛОПОЛУКА"

Предмет на договора

Чл.410. Договорите за застраховка "живот" и "злополука" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на застрахования или на трето лице.

Застрахователна сума

Чл.411. (1) При настъпване на застрахователно събитие или на определени в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума, чийто размер е определен в застрахователния договор.
(2) Застрахованият или третото ползващо се лице имат право на застрахователна сума и в случаите, когато онзи, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил заплащане по друг застрахователен договор.
(3) При застраховката "живот" или "злополука" застрахователят, който е платил застрахователната сума, не може да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило събитието.

Застраховка върху живота на трето лице

Чл.412. (1) Договорът за застраховка "живот" или "злополука" върху живота на трето лице има сила само ако е сключен с писменото му съгласие. Това правило не се прилага за съпруг, низходящ или възходящ.
(2) Третото лице по ал.1 може винаги да се противопостави писмено пред застрахователя, който е длъжен да прекрати договора.
(3) Недействителна е застраховката в случай на смърт на третото лице под четиринадесет години, както и на недееспособно лице. Застрахователят е длъжен да върне получените въз основа на такъв договор премии.
(4) Ако застрахованият почине преди третото лице, договорът се прекратява, освен ако е уговорено друго.
(5) В случая по ал.4, ако застраховката "живот" се поддържа поне две години, застрахователят е длъжен да заплати на наследниците на застрахования или на третото ползващо се лице премийния резерв по застраховката.

Взаимни застраховки

Чл.413. (1) Договор за взаимно застраховане могат да сключат съпрузи, лица в родствена връзка и съдружници в дружество по чл.357 от Закона за задълженията и договорите, както и съдружници в събирателно дружество.
(2) При развод взаимните застраховки се разделят. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.

Застраховка "живот" и "злополука" в полза на трето лице

Чл.414. (1) При сключване на договора за застраховка "живот" или "злополука", както и по всяко време на действието му, застрахованият може да определи третото ползващо се лице.
(2) Ползващото се лице трябва да даде своето писмено съгласие, ако застраховката е върху живота на трето лице.
(3) Когато договорът за застраховка е сключен в полза на децата на застрахования, ползващи се лица са и децата, родени след сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
(4) Ако договорът за застраховка е сключен в полза на съпруг на застрахования, правото принадлежи на лицето, което се намира в брак със застрахования към деня на настъпването на събитието, освен ако е уговорено друго.
(5) Когато ползващите се лица са няколко, те имат равни права, освен ако е уговорено друго.
(6) Ако третото ползващо се лице почине преди застрахования, застрахователната сума се изплаща на застрахования.
(7) Третото ползващо се лице губи правата си по договора, ако умишлено е причинило застрахователното събитие.
(8) Ако кредиторите на застрахования отменят застрахователния договор, третото ползващо се лице отговаря до размера на получената сума, но не повече от платените премии.

Право на третото ползващо се лице

Чл.415. (1) Застрахователната сума не влиза в наследствената маса на застрахования, даже когато за ползващи се лица са определени наследниците му.
(2) Ако ползващото се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.

Изключени рискове

Чл.416. (1) Застрахователят се освобождава от задълженията си по договора, ако:
1. преди да е изтекла една година от сключването на договора, застрахованият умишлено се самоубие;
2. нараняването, увреждането на телесната цялост, изгубването на работоспособността или смъртта последва при извършване на престъпление от общ характер от застрахования;
3. смъртта е настъпила при изпълнение на смъртна присъда;
4. смъртта е настъпила при война или военни действия, освен ако е уговорено друго.
(2) При застраховка "живот", ако премиите са платени най-малко за две пълни години, застрахователят плаща на наследниците на застрахования или третото ползващо се лице премийния резерв по застраховката.

Плащане на премията

Чл.417. (1) Ако застрахованият по застраховка "живот" не плати някоя дължима премия, застрахователят няма право да търси заплащането й по съдебен ред.
(2) Застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати премията в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаването на поканата.
(3) Ако премията не бъде платена, застрахователят може да намали застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато премията е платена поне за две години. В противен случай застрахователят може да развали договора.
(4) Ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на застрахователната сума или развалянето на договора при условията на ал.3, се смята, че застрахователната сума е намалена или че договорът е развален.

Право на откуп

Чл.418. (1) При застраховка "живот" по искане на застрахования застрахователят е длъжен да плати откупната стойност на полицата, ако от началото на застраховката са изминали поне две години и премиите са плащани редовно.
(2) В полицата трябва да бъдат посочени условията, при които застрахованият може да иска заплащане на откупната й стойност, както и начинът, по който тази стойност се начислява.
(3) Ако застраховката е сключена в полза на трето лице и то е заявило, че приема уговорката в негова полза, право на откупната стойност има третото лице.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ДОГОВОР ЗА ТЕКУЩА СМЕТКА

Съдържание

Чл.419. (1) С договора за текуща сметка две лица, поне едното от които е търговец, може да се уговори, вземанията и задълженията, породени от взаимните им отношения, да се водят в една сметка, която се приключва периодично. Страната, в полза на която при приключването има остатък, може да го иска заедно с лихва от деня на приключването на сметката и когато в нея вече са включени лихви.
(2) Приключването на сметката се извършва в края на календарната година, ако не е уговорено друго, като се потвърждава писмено от страните. Ако волеизлиянието на някоя от страните е недействително, искът може да се предяви в едногодишен срок от извършването му.
(3) Ако не е уговорено друго, договорът за текуща сметка може да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие и преди приключването на сметката, като страната, която има остатък в своя полза, може да иска плащането му.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
БАНКОВИ СДЕЛКИ

Р АЗДЕЛ I
Д ОГОВОР ЗА БАНКОВ ВЛОГ

Обикновен влог

Чл.420. (1) С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.
(2) Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога.

Паричен влог

Чл.421. (1) При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.
(2) При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва като при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.

Документи за влога

Чл.422. (1) При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.
(2) При различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
(3) При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.

Упълномощаване

Чл.423. Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.

Управление на ценни книги

Чл.424. Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.

Влог под условие и в полза на трето лице

Чл.425. При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.

Р АЗДЕЛ II
Д ОГОВОР ЗА РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА

Определение и форма

Чл.426. (1) С договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащанията в границите на наличните суми.
(2) Договорът за разплащателна сметка се сключва в писмена форма.

Възнаграждение, разноски и лихви

Чл.427. (1) Титулярът на сметката дължи на банката възнаграждение и направените разноски по извършените операции.
(2) Банката дължи на титуляра уговорената лихва.

Уведомяване

Чл.428. Банката уведомява титуляра на сметката за извършените операции по ред и начин, уговорени между тях, а ако не е уговорено друго - веднъж месечно в писмена форма. Ако той не оспори писмено операцията в двуседмичен срок от получаване на уведомлението, смята се, че я е одобрил.

Прилагане на други разпоредби

Чл.429. Към договора за разплащателна сметка се прилагат съответно разпоредбите за договор за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго.

Р АЗДЕЛ III
Д ОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ

Определение и форма

Чл.430. (1) С договор за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
(2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
(3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Необходими сведения

Чл.431. Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.

Предсрочна изискуемост

Чл.432. (1) Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
(2) В случая по ал.1, точка 4 банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.

Р АЗДЕЛ IV
К РЕДИТНО ПИСМО

Определение

Чл.433. (1) С кредитно писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице сума до определен размер.
(2) Кредитното писмо може да бъде отправено до няколко банки и в различни населени места.

Права и задължения

Чл.434. (1) Лицето, овластено да получи сумата, е длъжно да заплати на банката-издател възнаграждение и разноски.
(2) Банката-платец е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо. Предаването му на банката-платец в случая по чл.433, ал.1 не е предпоставка за плащането.

Р АЗДЕЛ V
А КРЕДИТИВ

Определение и форма

Чл.435. (1) Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с която тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описанието в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето.
(2) Банката може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на другите условия по акредитива и плащането на сумата.
(3) Проверката на документите се върши от външна страна.
(4) За плащане на сумата по акредитива са от значение само посочените в акредитива условия.
(5) С изтичане на срока задълженията по акредитива се прекратяват.

Неотменяемост на акредитива

Чл.436. Ако от акредитива не следва друго, той се смята за неотменяем и може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице.

Отменяем кредит

Чл.437. Отменяем акредитив може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен.

Делимост и непрехвърляемост на акредитива

Чл.438. Акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго.

Потвърден акредитив

Чл.439. Когато неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.

Договор за поръчка и акредитив

Чл.440. За отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилагат разпоредбите на договора за поръчка.

Възнаграждение

Чл.441. Наредителят дължи възнаграждение на банката.

Р АЗДЕЛ VI
Б АНКОВА ГАРАНЦИЯ

Определение и форма

Чл.442. С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.

Р АЗДЕЛ VII
Б АНКОВО ИНКАСО. БАНКОВО ДОКУМЕНТАРНО ИНКАСО

Определение на банково инкасо

Чл.443. С договор за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие.

Определение на банково документарно инкасо

Чл.444. С договор за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи,даващи право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере, или срещу извършване на други инкасови действия.

Права и задължения

Чл.445. (1) Наредителят трябва да плати на банката уговорените разноски.
(2) При изпълнение на банковото инкасо и на банковото документарно инкасо банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.
(3) Банката, която използва услугите на друга банка, за да изпълни поръчката на наредителя, прави това за негова сметка.

Субсидиарно приложими разпоредби

Чл.446. Ако от обстоятелствата не следва друго, за банково инкасо и за банково документарно инкасо се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка.

Особена разпоредба

Чл.447. Договорите за банково инкасо и за банково документарно инкасо не се прекратяват със смъртта на наредителя.

Р АЗДЕЛ VIII
Б АНКОВ ПРЕВОД

Определение

Чл.448. С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице.

Изпълнение

Чл.449. (1) До изпълнението на нареждането за превод наредителят може да го отмени или измени.
(2) Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за даденото нареждане, то не може да бъде отменено или изменено.

Задължение за възнаграждение и разноски

Чл.450. Наредителят дължи на банката възнаграждение и направените от нея разноски по превода.

Р АЗДЕЛ IХ
Д ОГОВОР ЗА БАНКОВА КАСЕТКА

Определение

Чл.451. (1) С договор за банкова касетка банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят.
(2) Договорът за банкова касетка може да бъде с обявено или необявено пред банката съдържание на вложеното.
(3) Банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя.

Забранени предмети

Чл.452. (1) В касетката не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката, и вещи, чието приемане е забранено от закона.
(2) Банката контролира по подходящ начин спазването на изискването по ал.1, без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.
(3) При неизпълнение на задължението по ал.1 банката може незабавно да развали договора.

Права на банката при неплащане

Чл.453. (1) При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение банката може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на касетката с участие на нотариус. Намерените в касетката предмети остават за пазене в банката, на която се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.
(2) За вземанията си по договора банката има право на задържане върху вложеното в касетката.

Отговорност при непреодолима сила

Чл.454. Банката отговаря пред ползвателя, ако вложеното погине поради непреодолима сила.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
МЕНИТЕЛНИЦА

Р АЗДЕЛ I
О БЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Съдържание

Чл.455. Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.

Непълнота на съдържанието

Чл.456. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.455, не е менителница, освен в случаите, определени в следващите алинеи.
(2) Менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.
(3) Менителница, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца.
(4) Менителница, в която не е посочено мястото на издаването, се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя.

Менителница на заповед на издателя и срещу издателя

Чл.457. Менителницата може да се издаде на заповедта на самия издател, както и срещу самия издател.

Място на плащане

Чл.458. (1) Менителницата може да бъде платима в местожителството на трето лице, в местожителството на платеца или на друго място.
(2) Когато издателят е определил в менителницата място на плащане, различно от местожителството на платеца, без да посочи трето лице, при което да се извърши плащането, платецът може да го определи при приемането. Ако не е уговорено друго, се смята, че платецът се е задължил да плати лично в определеното в менителницата място на плащане.
(3) Когато менителницата е платима в местожителството на платеца, той може да посочи при приемането адрес в същото населено място, където трябва да се извърши плащането.

Задължение за лихва

Чл.459. (1) В менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването, издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата. Във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.
(2) Размерът на лихвата трябва да бъде посочен в менителницата.
(3) Лихвата тече от датата на издаване на менителницата, ако не e посочена друга дата.

Различия в сумата

Чл.460. (1) Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.
(2) Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.

Действителност на подписите

Чл.461. Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителницата, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.

Подписване без представителна власт

Чл.462. Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.

Отговорност на издателя

Чл.463. (1) Издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата.
(2) Издателят може да се освободи от отговорност за приемането, но не и от отговорност за плащането.

Бланкова менителница

Чл.464. Ако непопълнена при издаването менителница бъде попълнена несъобразно с уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на приносителя, освен ако е придобил менителницата недобросъвестно или при груба небрежност.

Възражения на длъжниците

Чл.465. Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.

Р АЗДЕЛ II
Д ЖИРО

Прехвърляне на менителница

Чл.466. (1) Всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.
(2) Когато издателят е написал в менителницата думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда на вземания.
(3) Менителницата може да се джиросва на платеца, на издателя или на всяко друго задължено по менителницата лице. Тези лица могат да джиросват менителницата отново.

Изисквания

Чл.467. (1) Джирото не може да бъде под условие.
(2) Частичното джиро е нищожно.
(3) Джирото на приносител има действие като бланково джиро.

Форма

Чл.468. (1) Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж). То трябва да се подпише от джиранта.
(2) Джирото може да не посочва лицето, в полза на което е направено, или да се състои само от подписа на джиранта (бланково джиро). Бланковото джиро, за да бъде действително, трябва да бъде написано на гърба на менителницата или на алонжа.

Действие

Чл.469. (1) Джирото прехвърля всички права по менителницата.
(2) Ако джирото е бланково, приносителят може:
1. да попълни празното място със своето име или с името на друго лице;
2. да джироса менителницата бланково;
3. да предаде менителницата на друго лице, без да попълва празното място и без да я джиросва.

Отговорност на джиранта

Чл.470. (1) Джирантът отговаря за приемането и за плащането на менителницата, освен ако е уговорено друго.
(2) Джирантът може да забрани последващо джиросване. В този случай той не отговаря пред лицата, на които менителницата е била джиросана след това.

Приносител

Чл.471. (1) Държателят на менителницата се смята за законен приносител, ако правото му следва от непрекъснатия ред на джирата, дори и когато последното джиро е бланково. Зачертаните джира се смятат ненаписани. Когато бланковото джиро е последвано от друго джиро, се смята, че подписалият е придобил менителницата с бланковото джиро.
(2) Ако едно лице е лишено от държането на менителницата по какъвто и да е начин, приносителят, който установява правото си съгласно ал.1, не е длъжен да я предаде, освен ако е придобита недобросъвестно или при груба небрежност.

Джиро по пълномощие

Чл.472. (1) При джиро с уговорка "за събиране", "за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. В този случай задължените лица могат да правят на приносителя само възраженията, които те могат да противопоставят на джиранта.
(2) Упълномощаването, което се съдържа в джиро по пълномощие, не се прекратява със смъртта или с поставянето под запрещение на упълномощителя.

Джиро за обезпечение

Чл.473. (1) При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.
(2) Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата.

Джиро след падежа или протеста

Чл.474. (1) Джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди това. Джирото, направено след протеста, поради неплащане или след изтичане на срока за протеста, има действие на прехвърляне на вземане.
(2) До доказване на противното се предполага, че джирото без дата е направено преди изтичане на срока за протеста.

Р АЗДЕЛ III
П РИЕМАНЕ

Предявяване за приемане

Чл.475. Менителницата може да бъде предявена на платеца за приемане в местожителството му преди падежа от приносителя или от държателя.

Нареждане или забрана за предявяване

Чл.476. (1) Издателят може да предпише в менителницата тя да се предяви за приемане, както и да определи срок за това. Той може да предпише менителницата да не се предявява за приемане преди определен срок.
(2) Издателят може да забрани в менителницата предявяването й за приемане, освен ако тя е платима от трето лице или в място, различно от местожителството на платеца, или е платима в определен срок след предявяването.
(3) Всеки джирант може да предпише менителницата да се предяви за приемане, както и да определи срок за това, освен ако издателят е забранил предявяването за приемане.

Срок за предявяване

Чл.477. (1) Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане до една година от издаването. Издателят може да съкрати или да удължи този срок.
(2) Сроковете по ал.1 могат да бъдат съкратени от джирантите.

Повторно предявяване

Чл.478. (1) При предявяването платецът може да поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста.
(2) Приносителят не е длъжен да предаде на платеца менителницата, предявена за приемане.

Форма на приемането

Чл.479. (1) Приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца. Подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.
(2) Когато менителницата е платима в определен срок след предявяване или ако тя по силата на особена уговорка трябва да бъде предявена за приемане в определен срок, приемането трябва да посочва датата, на която е извършено, освен ако приносителят иска да се посочи датата на предявяването. Ако липсва дата, приносителят, за да запази обратните си искове срещу джирантите и издателя, трябва да установи липсата на дата чрез протест.

Безусловност на приемането

Чл.480. (1) Приемането не може да бъде извършено под условие.
(2) Платецът може да ограничи приемането за част от сумата.
(3) Всяко друго изменение на съдържанието на менителницата при приемането й, се смята за отказ от приемане, но платецът отговаря съгласно условията на своето приемане.

Действие на приемането

Чл.481. (1) С приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа.
(2) При неплащане приносителят, даже ако той е издателят, има иск срещу платеца съобразно чл.505 и 506.

Отмяна на приемането

Чл.482. (1) Ако платецът, който е приел менителницата, е зачертал приемането преди връщането й, приемането се смята за отменено. До доказване на противното се смята, че зачертаването е било извършено преди връщането на менителницата.
(2) Ако платецът писмено е уведомил за приемането приносителя или някои от подписалите менителницата лица, той отговаря пред тях при условията на приемането.

Р АЗДЕЛ IV
М ЕНИТЕЛНИЧНО ПОРЪЧИТЕЛСТВО

Определение

Чл.483. Плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата.

Форма

Чл.484. (1) Поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.
(2) Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.
(3) Когато поръчителят не посочва за кого поръчителства, се смята, че поръчителството е за издателя.

Отговорност на поръчителя

Чл.485. (1) Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.
(2) Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
(3) Поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата.

Р АЗДЕЛ V
П АДЕЖ

Начини на определяне

Чл.486. (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

Менителница на предявяване

Чл.487. (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.

Менителница на определен срок след предявяване

Чл.488. (1) Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.
(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.

Тълкуване на сроковете

Чл.489. (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.
(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.
(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.

Приложим календар

Чл.490. (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.
(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.
(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчислява според правилата на ал.1 и 2.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго.

Р АЗДЕЛ VI
П ЛАЩАНЕ

Срок за предявяване за плащане

Чл.491. Менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.

Отбелязване на плащането

Чл.492. (1) При плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.
(2) Приносителят не може да откаже да приеме частично плащане.
(3) При частично плащане платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка.

Плащане преди и на падежа

Чл.493. (1) Приносителят не е длъжен да приеме плащане на менителницата преди падежа.
(2) Платецът, който плаща преди падежа, плаща на свой риск.
(3) Който плаща на падежа, се освобождава от задължението си, освен ако е действал при груба небрежност. Той е длъжен да провери правилността на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.

Валута на плащането

Чл.494. (1) Ако сумата на менителницата е посочена във валута, която няма курс в мястото на плащането, сумата може да бъде платена в местна валута според стойността й в деня на падежа. Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.
(2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако издателят е посочил, че плащането трябва да се извърши в определена валута.
(4) Ако менителницата е платима във валута, която има същото наименование, но различна стойност в страната на плащането, се предполага, че е платима във валутата на страната на плащането.

Влагане на сумата

Чл.495. Ако менителницата не бъде предявена за плащане в срока, определен в чл.491, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на приносителя.

Р АЗДЕЛ VII
П РОТЕСТ

Видове протест

Чл.496. Отказът за приемане или за плащане трябва да се установи чрез протест поради неприемане или поради неплащане.

Протест поради неприемане

Чл.497. (1) Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в сроковете, определени за предявяването за приемане. Ако в случая, предвиден в чл.478, ал.1 първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.
(2) Протестът поради неприемане освобождава приносителя от предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест поради неплащане.

Протест поради неплащане

Чл.498. Протестът поради неплащане на менителницата, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни след деня за плащането. Ако менителницата е платима при предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете по чл.497, ал.1.

Уведомление за неприемане или неплащане

Чл.499. (1) Приносителят трябва да съобщи на своя непосредствен джирант и на издателя за неприемането или за неплащането в течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без разноски" - след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя непосредствен джирант за него, като посочи имената и адресите на тези, които са направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя. Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление.
(2) Когато съобразно ал.1 е направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в същия срок и на поръчителя му.
(3) Когато някой джирант не е посочил адреса си или го е посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на джиранта, който го предхожда.
(4) Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок.
(5) Който не направи в срок уведомлението по ал.1-4, отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.

Освобождаване на протест

Чл.500. (1) Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове.
(2) Уговорката по ал.1 не освобождава приносителя от задължението да предяви менителницата своевременно и да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в тежест на този, който се позовава на това обстоятелство.
(3) Уговорката, написана от издателя, има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. Написаната от джирант или поръчител уговорка има действие само за него. Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест, разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от джирант или поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица.

Извършване на протест

Чл.501. Протестът се извършва по писмена молба на приносителя от нотариуса по мястото на плащането или приемането.

Съдържание на протеста

Чл.502. (1) Протестът съдържа:
1. пълен препис на документа с всички джира и отбелязвания;
2. имената на лицата, в полза на която и против които се извършва протестът;
3. запитването към лицето, срещу което се извършва протестът, дадения отговор или забележката, че лицето не е отговорило или не е било намерено;
4. в случай на приемане или на плащане чрез посредничество - означение от кого, за кого и как е било дадено то;
5. място и дата на извършването на протеста;
6. подпис и печат на нотариуса.
(2) Извършването на протеста се отбелязва върху документа.

Протест срещу няколко лица

Чл.503. Когато приемането или плащането на менителницата, записа на заповед или чека трябва да се поиска от няколко лица, може да бъде извършен един протест срещу всички лица.

Вписване на протеста

Чл.504. (1) Нотариусът е длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи на заинтересуваните лица.
(2) Оригиналът на протеста се предава на приносителя.

Р АЗДЕЛ VIII
О БРАТНИ ИСКОВЕ

Основания

Чл.505. (1) Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица.
(2) Обратните искове могат да се предявят и преди падежа, ако:
1. платецът откаже да приеме менителницата изцяло или частично;
2. срещу платеца, независимо дали е приел менителницата, е открито производство за несъстоятелност;
3. платецът е прекратил плащанията си или принудително изпълнение върху имуществото му е останало без резултат;
4. срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за несъстоятелност.

Предмет на обратния иск

Чл.506. (1) Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск:
1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена;
2. законна лихва от деня на падежа;
3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски;
4. комисионна, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер.
(2) Ако обратният иск е предявен преди падежа, от сумата по менителницата трябва да се приспадне лихвата по падежа в размер на официалния сконтов процент на централната банка в местожителството на приносителя към датата на предявяване на обратния иск.

Иск на платилия длъжник

Чл.507. Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица:
1. сумата, която е платил;
2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането;
3. направените разноски;
4. комисионна по чл.506, ал.1, т.4.

Предаване на менителницата срещу плащане

Чл.508. (1) Всяко задължено по менителницата лице, срещу което е предявен или може да бъде предявен обратен иск, има право да иска при плащането да му се предаде менителницата заедно с протеста и да му се издаде разписка.
(2) Всеки джирант, който е платил менителницата, може да зачертае своето джиро и джирата на следващите джиранти.

Обратен иск след частично приемане

Чл.509. Ако е предявен обратен иск след частично приемане, този, който е платил сумата, за която менителницата не е приета, може да иска извършеното плащане да бъде отбелязано върху нея и да му се издаде разписка. Приносителят трябва да му предаде също така заверен препис от менителницата и протеста, за да може платилият да предяви следващите обратни искове.

Обратни искове при прекратяване на плащанията

Чл.510. Ако платец прекрати плащанията си, независимо дали е приел менителницата, както и ако принудителното изпълнение срещу него остане без резултат, приносителят може да предяви обратните си искове след предявяване на менителницата за плащане на издателя и след извършване на протест.

Обратни искове при несъстоятелност

Чл.511. (1) Ако срещу платеца е открито производство по несъстоятелност, независимо дали е приел менителницата, както и в случаи на открито производство по несъстоятелност срещу издателя на менителница, която не подлежи на приемане, решението за откриване на производство по несъстоятелност е достатъчно, за да може приносителят да предяви своите обратни искове.
(2) Ако срещу платец, независимо дали е приел менителницата или срещу издател на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за несъстоятелност, за предявяване на обратните искове е необходимо да се представи и съдебно решение.

Обратна менителница

Чл.512. (1) Който има обратен иск, може да го упражни, като издаде срещу някои от задължените преди него лица нова менителница (обратна менителница), която е на предявяване и е платима в местожителството на това лице, освен ако е уговорено друго.
(2) Обратната менителница обхваща освен сумите по чл.506 и 507 и други разноски.
(3) Ако обратната менителница е издадена на приносител, размерът на сумата се определя според курса, който има менителница на предявяване, издадена на мястото на плащане на първоначалната менителница и платима в местожителството на предходния джирант.
(4) Ако обратната менителница е издадена от джирант, размерът на сумата й се определя от курса, който има менителница на предявяване, издадена в местожителството на издателя на обратната менителница и платима в местожителството на предходния джирант.

Солидарна отговорност

Чл.513. (1) Лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.
(2) Приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по менителницата лица, заедно или поотделно, без да се съобразява среда, по който те са се задължили. Същото право има и всяко задължено лице, което е платило менителницата, спрямо тези, които са се задължили преди него.
(3) Приносителят, който е предявил иск срещу един от длъжниците по менителницата, не губи правата си срещу останалите длъжници, включително и срещу тези, които са подписали след този срещу когото е предявил иска си.

Пропускане на срокове

Чл.514. (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;
3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски".
(2) Ако приносителят пропусне определения от издателя срок за предявяване на менителницата за приемане, той губи правото си да предяви обратен иск за неприемане и неплащане, освен ако от съдържанието на менителницата следва, че издателят е искал да изключи само отговорността за приемане.
(3) Когато уговорката със срок за предявяване се съдържа в джиро, само джирантът може да се позовава на нея.

Непреодолима сила

Чл.515. (1) Когато предявяването на менителницата или извършването на протеста в определените срокове е възпрепятствано от непреодолима сила, сроковете съответно се продължават.
(2) Приносителят е длъжен да уведоми незабавно своя непосредствен джирант за непреодолимата сила и да отбележи това уведомление върху менителницата или алонжа, като постави място, дата и подпис, както и да изпълни задълженията си по чл.499.
(3) След прекратяване на непреодолимата сила приносителят трябва незабавно да предяви менителницата за приемане или за плащане и ако е необходимо, да направи протест.
(4) Ако непреодолимата сила продължи повече от тридесет дни след падежа, обратните искове могат да бъдат предявени, без да е необходимо предявяване или протест.
(5) За менителница на предявяване или на определен срок след предявяване тридесетдневният срок тече от деня, в който приносителят е уведомил своя непосредствен джирант. Това уведомление може да бъде направено преди изтичането на срока за предявяване. При менителницата, платима на определен срок след предявяването, тридесетдневният срок се продължава с определения в менителницата срок след предявяването.
(6) Не са непреодолима сила обстоятелствата, които се отнасят до личността на приносителя или на този, когото той е натоварил с предявяването на менителницата или с извършването на протеста.

Р АЗДЕЛ IХ
П ОСРЕДНИЧЕСТВО

Посредник

Чл.516. (1) Издателят, джирантът или поръчителят могат да посочат едно лице-посредник, което при нужда да приеме менителницата или да я плати.
(2) Посредник може да бъде всяко трето лице и всяко лице, задължено по менителницата, освен платецът, който вече я е приел.
(3) Посредникът е длъжен в срок от два работни дни да уведоми лицето, за което е посредничил. Ако посредникът не спази този срок, той отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.
(4) В случаите на ал.2 и 3 менителницата може да бъде приета или платена за чест от посредник, действащ за някои от длъжниците по менителницата, срещу когото може да се предяви обратен иск.

Приемане

Чл.517. (1) Приемането чрез посредничество се допуска във всички случаи, при които преди падежа приносителят може да предяви обратните си искове, освен ако предявяването на менителницата за приемане е забранено.
(2) Когато в менителницата е посочено лице за приемане или плащане при нужда, приносителят може да предяви преди падежа обратните си искове срещу този, който е добавил адреса, както и срещу подписалите след него лица, само ако е предявил менителницата на лицето, посочено в този адрес, и е установил отказа на това лице чрез протест.
(3) Освен в случаите по ал.2 приносителят може да откаже приемането чрез посредничество. Ако приеме посредничеството, той губи обратните искове, които е имал преди падежа, срещу този, за когото е извършено приемането, и срещу подписалите след него.

Форма

Чл.518. Приемането чрез посредничество се отбелязва в менителницата и се подписва от посредника. Ако посредникът не посочи за кого е извършено приемането, се смята, че е за издателя.

Отговорност на посредника

Чл.519. (1) Посредник, който е приел менителницата, отговаря спрямо приносителя и лицата, подписали след този, за когото е посредничил, по същия начин като него.
(2) Независимо от приемането чрез посредничество този, за когото е направено, и задължените преди него лица могат да искат от приносителя срещу заплащане на сумата по чл.506 предаването на менителницата на протеста и на разписката.

Плащане

Чл.520. (1) Плащането чрез посредничество е допустимо, когато приносителят може да предяви обратните си искове на падежа или преди падежа.
(2) Плащането трябва да бъде за цялата сума, която дължи този, за когото е извършено посредничеството, и да се извърши най-късно в деня след изтичане на срока за протест поради неплащане.

Предявяване на протест

Чл.521. (1) Ако менителницата е била приета за чест от лице с местожителство в мястото на плащане или ако лице с местожителство в същото място е било посочено за плащане при нужда, приносителят трябва да предяви менителницата на тези лица най-късно в деня след изтичането на срока за извършване на протест поради неплащане и ако е необходимо - да извърши този протест.
(2) Ако протестът не е извършен своевременно, този, който е посочил адреса за плащане при нужда или за когото менителницата е приета за чест, както и подписалите след него се освобождават от задължението си.

Последици от отказ на приносителя

Чл.522. Приносителят, който откаже да приеме плащането чрез посредничество, губи обратните си искове срещу тези, които биха били освободени от задължението си поради посредничеството.

Установяване на плащането

Чл.523. (1) Плащането чрез посредничество се установява с разписка върху менителницата, в която се посочва за кого е платено, а ако не е посочено, се смята, че е платено за издателя.
(2) Менителницата и протестът се предават на посредника, който е платил.

Права на посредника

Чл.524. (1) Посредникът, който е платил, придобива правата по менителницата срещу този, за когото е платил, и срещу лицата, които отговарят към него по менителницата. Той няма право да джироса менителницата.
(2) Лицата, подписали менителницата след този, за когото е платено, се освобождават от задължението си.
(3) Ако няколко лица са предложили плащане чрез посредничество, трябва да бъде предпочетен посредникът, чието плащане освобождава най-много длъжници по менителницата. Този, който е платил в несъответствие с предходното изречение, като е знаел обстоятелствата, губи обратния си иск срещу лицата, които биха били освободени.

Р АЗДЕЛ Х
М НОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ И ПРЕПИСИ

Издаване на еднакви екземпляри

Чл.525. (1) Менителницата може да бъде издадена в няколко еднакви екземпляри. Те трябва да бъдат номерирани в текста, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделна менителница.
(2) Ако в менителницата не е посочено, че се издава в един екземпляр, всеки приносител може да иска на свои разноски издаването на повече екземпляри, докато се стигне до издателя. Джирантите са длъжни да възпроизведат своите джира върху новите екземпляри.

Плащане по един от екземплярите

Чл.526. (1) Плащането по един от екземплярите освобождава всички задължени лица и без специална уговорка за това. Платецът обаче е задължен по всички приети екземпляри, които не са му били върнати.
(2) Джирант, който е прехвърлил екземплярите на различни лица, както и следващите джиранти са задължени за всички екземпляри, подписани от тях, ако те не са им били върнати.

Изпращане на екземпляр за приемане

Чл.527. (1) Който е изпратил един от екземплярите за приемане, трябва да посочи в останалите екземпляри името на лицето, в което се намира изпратеният екземпляр. Това лице е длъжно да го предаде на легитимирания приносител на друг екземпляр.
(2) Ако предаването бъде отказано, приносителят може да предяви обратните си искове, като установи чрез протест, че:
1. екземплярът, изпратен за приемане, не му е бил предаден при поискване;
2. приемането или плащането не е могло да се извърши въз основа на друг екземпляр.

Преписи

Чл.528. (1) Всеки приносител на менителница има право да направи преписи.
(2) Преписът трябва точно да възпроизвежда оригинала с джирата и всички други отбелязвания, които се намират върху него, и да посочва къде завършва преписът.
(3) По преписът може да се поръчителства и той може да бъде джиросван. Срещу лицата, положили подписи върху менителницата преди преписа, преписът има действие само ако се предявява заедно с оригинала.

Оригинал и преписи

Чл.529. (1) Преписът трябва да посочва държателя на оригинала, който е длъжен да го предаде на легитимирания приносител на преписа.
(2) Ако държателят откаже да предаде оригинала, приносителят може да упражни обратните си искове срещу джирантите и поръчителите по преписа, след като установи чрез протест, че оригиналът не му е бил предаден.
(3) Ако оригиналът след последното джиро, преди да се изготви преписът, носи уговорката "оттук нататък действителни са джирата само върху преписа" или друг равнозначен израз, всяко джиро, написано след това върху оригинала, е недействително.

Р АЗДЕЛ ХI
И ЗМЕНЕНИЯ

Действие на измененията

Чл.530. В случай на изменение на текста на менителницата лицата, подписали след изменението, са задължени при условията на изменения текст, а подписалите преди изменението - според първоначалния текст.

Р АЗДЕЛ ХII
Д АВНОСТ

Давностни срокове

Чл.531. (1) Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
(2) Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без разноски".
(3) Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил менителницата, или от деня, в който срещу него е предявен иск.

Прекъсване на давността

Чл.532. Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието.

Забрана за удължаване на сроковете

Чл.533. Установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат да се продължават.

Р АЗДЕЛ ХIII
Н ЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

Иск за неоснователно обогатяване

Чл.534. (1) Когато приносителят на менителницата, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.
(2) Искът по ал.1 се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека.

( * следва продължение * )

Съдържание