Правна и икономическа информация

В този раздел ще публикуваме актуална правна и икономическа информация, както и текстове на закони, наредби, инструкции, формуляри, бланки и други полезни документи .

ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА 
от 2000 г.; изм. и доп., (Обн., ДВ, бр. 51 от 04.06.1999 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм. и доп., бр. 103 от 1999 г., бр. 53бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.; изм., бр. 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г.; доп., бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 79, изм. доп. ДВ бр. 94, изм. бр. 95, бр. 103, бр. 105/2005 г., изм. ДВ бр. 30, изм. доп. ДВ бр. 54/2006г.)

Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет

Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за организиране на хазартни игри и за участие в тях, както и контролът върху тези дейности.

Определение и участници

Чл. 2. (1) Хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът.

(2) В хазартните игри могат да участват пълнолетни дееспособни физически лица, за които няма ограничения в този или други закони. Недееспособните могат да получават билети или талони за участие в лотарийни, тото и лото игри само по дарение.

Изключения

Чл. 3. (1) Спортни състезания с награден фонд за участниците в тях не се смятат за хазартни игри.

(2) Не се смятат за хазартни игри и тези с развлекателен или спортен характер като: развлекателни игрални съоръжения, минифутбол, билярд или тенис на маса, хвърляне на стрели, боулинг, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла и други, макар и използването им да изисква залог или обичайно да се подразбира, че загубилият играч следва да поеме разноските за играта, при условие, че залогът и печалбата са незначителни.

(3) Не са хазартни игри викторините, изразяващи се в отговаряне на въпроси или проявяване на знания или умения, при условие, че наградите не са за сметка от постъпленията на участниците - от билети, телефонни такси или под друга форма.

Разрешение

Чл. 4. (1) Хазартните игри на територията на Република България се организират и провеждат само с разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Могат да се организират и подлежат на разрешаване само предвидените в този закон хазартни игри.

(3) Разрешението дава право за организиране само на изрично посочените в него игри, производствени и сервизни дейности и не може да се прехвърля.

(4) (Доп., ДВ, бр. 70 от 2004 г.) Забранява се организирането и провеждането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи, публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и в съсобствени сгради, без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.

Лица, на които не се издава разрешение

Чл. 5. (1) Разрешение за организиране на хазартна игра, за производство на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност, и за извършване на сервизна дейност, не се дава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на "свързани лица" по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, мажоритарен съдружник, управител, член на управителен орган на дружество или организация с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години;

3. (изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. ДВ бр. 105/2005 г.) лицата по т. 1 са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила ревизионен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години;

4. лицата по т. 1, в качеството им на собственик, съдружник, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или организация с нестопанска цел са участвали в дружество (дружества или като едноличен търговец), на което (на който) окончателно е отнето разрешение за организиране на хазартна дейност или е наказвано за осъществяване на хазартна дейност без разрешение, или имат неизплатени задължения към бюджета, установени по реда на т. 3.

(2) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава и когато лице, пряко свързано с провеждането на играта или управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) (Изм., ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 5, както и на техни собственици, съдружници, управители, членове на управителен или контролен орган е отказано или отнето разрешение за организиране на хазартна дейност в страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава, в случаите по чл. 20, ал. 4, както и при недоказан произход на капитала.

(4) (Доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм., бр. 79 от 2005 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 3, както и представляващите лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 5 подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 3, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на разрешение, които са определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2.

(5) За неверни данни деклараторите носят наказателна отговорност.

Организатори на хазартни игри

Чл. 6. (1) Хазартни игри могат да се организират от:

1. български търговски дружества, отговарящи на изискванията на този закон;

2. (нова, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) търговски дружества, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, отговарящи на изискванията на този закон;

3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) еднолични търговци - само хазартни игри с игрални автомати;

4. (предишна т. 3, изм., ДВ, бр. 79 от 2005 г.) юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - в случаите, предвидени в този закон;

5. (нова, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност - в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии;

6. (предишна т. 4, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) държавата - само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

(2) Организаторите на хазартни игри, облагани с окончателен данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане, не могат да упражняват друга дейност по Търговския закон, включително производство на съоръжения за хазартни игри, освен организиране на хазартни игри и помощни и спомагателни дейности във връзка с тях.

(3) Организаторите извън тези по ал. 2 могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват производство и разпространение на съоръжения за хазартни игри.

(4) Ограничението по ал. 2 не се отнася за юридически лица с нестопанска цел по отношение на регистрираната цел.

Чуждестранни лица

Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 6, ал. 1, т. 1 в случаите, когато тези дружества:

1. организират хазартни игри в игрално казино към хотел, ако дружеството е закупило или построило хотела с категория четири и повече звезди, или

2. са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България в едногодишен срок от издаване на разрешението средства в размер не по-малко от левовата равностойност на 10 000 000 щатски долара, по курса на Българската народна банка, и са осигурили не по-малко от 500 работни места.

(2) (Нова, ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, или са граждани на такава държава.

Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 8. (1) (Изм., ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 4 и 5 могат да организират само еднократни лотарии и томболи - с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Държавната комисия по хазарта.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., изм. ДВ бр. 103/2005 г.) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Държавната агенция за младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) (Доп., ДВ, бр. 53 от 2000 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., изм. ДВ бр. 103/2005 г.) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(3) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от:

1. (изм. ДВ бр. 103/2005 г.) министъра на финансите по схеми, предложени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта - за постъпленията от Българския спортен тотализатор за нуждите на физическото възпитание и спорта, както и за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата; председателят на Държавната агенция за младежта и спорта разпределя средствата за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата по предложение на министъра на образованието и науката;

2. (изм., ДВ, бр. 79 от 2005 г.) министъра на финансите - за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 6.

Реклама на хазартните игри

Чл. 10. (1) Забранява се прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово осведомяване.

(2) Допуска се обявяване на реда и начина за участие и условията за провеждане на лотарийните "Бинго" и "Кено", тото и лото игри, както и залаганията на резултати от спортни състезания, залагания върху случайни събития и с познаване на факти и събития и на резултатите от тях, както и излъчването на тегленията на тиражите по телевизията.

Залози и печалби, забрана за отпускане на кредит

Чл. 11. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Хазартни игри се организират със залози и печалби само в български левове. В игралните казина се допуска организиране на хазартни игри със залози и печалби, определени в чуждестранна валута с предварително разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Забранява се на организатори на хазартни игри да предоставят под каквато и да е форма кредит на участник или участници в хазартните игри, освен плащане с кредитни карти, приемани от организаторите.

Залагане чрез телекомуникационно средство

Чл. 12. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Залогът може да се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Телекомуникационният оператор трябва предварително да се увери, че играта е разрешена по реда на този закон.

(2) При залагане по телефон или друго телекомуникационно средство се смята, че залогът е направен от физическото или юридическото лице, собственик или законен ползвател на средството.

(3) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Забранява се залагането от телефоните и другите телекомуникационни средства на държавните и общинските, включително здравни, социални и културни учреждения и предприятия, а при неспазване на забраната евентуалната печалба се внася в съответния бюджет.

Глава втора 
ДЪРЖАВЕН НАДЗОР ВЪРХУ ХАЗАРТА

Раздел I Органи

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към министъра на финансите.

Ограничения

Чл. 14. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2001 г.) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, вносители и разпространители, производители на съоръжения за хазартни игри или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и роднините по права линия без ограничение на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Раздел II 
Държавна комисия по хазарта

Чл. 15. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Към министъра на финансите се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия. Държавната комисия е юрисическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министъра на финансите. Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Дейността на държавната комисия се подпомага и осъществява от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(5) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Числеността на персонала на държавната комисия се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на държавната комисия.

Финансиране 
(Изм. на загл., ДВ, бр. 102 от 2001 г.)

Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.)

(1) Дейността на държавната комисия се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набирани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавната игрална съоръжения и праични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване квалификацията и за стимулиране на служителите от държавната комисия по ред, определен със заповед, издадена от председателя на държавната комисия.

(3) Държавната комисия задължително застрахова служителите си срещу залополука за сметка на своя бюджет.

Подзаконови актове 
(Изм. на загл., ДВ, бр. 102 от 2001 г.)

Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

(1) (Отм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.).

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема наредбите и тарифите по този закон.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. (изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. (изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. (изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. (изм. и доп., ДВ, бр. 102 от 2001 г.; изм., бр. 79, бр. 95/2005 г.) утвърждава списък на одобрените от Българския институт по метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната, както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения;

11. (нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.изм. ДВ бр. 105/2005 г.)  одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила, преди прожеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато тожа се изисква по този закон;

12. (нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. (нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал.1, т. 3.

(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и прожеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават до държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от държавната комисия.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.

(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат.

(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Заседания на държавната комисия

Чл. 20. (1) На заседанията на държавната комисия могат да присъстват заинтересуваните страни и ведомства, включително и браншови организации на организаторите на хазартни игри, които се уведомяват за датата и часа на заседанието, в което ще се разглежда направеното искане. Във всички случаи решенията се обявяват публично.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Държавната комисия може да задължи заявителя, неговите представители и лицата по чл. 5, ал. 1, т. 1 да се явят лично, за да отговорят на конкретно поставени въпроси за обстоятелства, от значение за решаване на искането.

(3) На лицата, задължени да се явят лично, държавната комисия съобщава писмено въпросите, на които следва да отговорят, и допълнителната информация, която следва да представят, като ги предупреждава за последиците по чл. 5, ал. 3 от неизпълнението на това задължение.

(4) Държавната комисия може да приеме за изяснени обстоятелствата по ал. 2 и да откаже издаването на разрешение, когато лицето не се е явило, за да отговори, създало е пречки или е отказало да отговори, както и когато е дало непълни или неясни отговори или не е представило исканата информация.

Кворум и вземане на решение

Чл. 21. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на държавната комисия.

(2) Когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, държавната комисия приключва разглеждането му и приема решение. Решението се основава върху приетите от държавната комисия за установени обстоятелства по искането и върху закона.

(3) Решението се приема след тайно съвещание с явно гласуване, ако за него са гласували най-малко трима от членовете на държавната комисия, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на искането.

(4) Никой от членовете не може да се въздържи от гласуване.

(5) Член на държавната комисия, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

(6) Държавната комисия взема предвид и настъпилите след постъпването на искането факти, които са от значение за неговото решаване.

(7) Решението трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. фактически и правни основания за издаване на акта;

4. разпоредителна част (диспозитив), с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на председателя, членовете и секретар-протоколчика на държавната комисия.

(8) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Държавната комисия обявява решението с мотивите най-късно в 7-дневен срок след заседанието след вписване в съответния регистър и го съобщава на заинтересуваните страни.

(9) След като обяви решението, държавната комисия не може сама да го отмени или измени.

(10) Държавната комисия, по свой почин или по молба на заинтересуваното лице, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(11) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(12) Заинтересуваното лице може да поиска да бъде допълнено решението, ако държавната комисия не се е произнесла по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на вписването на решението по реда на ал. 8.

(13) Държавната комисия разглежда молбата и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Основания за отвод

Чл. 22. (1) Член на държавната комисия е длъжен да си направи самоотвод при следните основания:

1. когато е бил в трудовоправно или в гражданскоправно отношение с подателя на искането;

2. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от решението по направеното искане.

(2) В случаите по ал. 1 подателите на искането могат да поискат отвод на член на държавната комисия.

(3) Държавната комисия взема решения по самоотвода и направените отводи по реда на чл. 21, ал. 3.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в нея при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2001 г.; изм., бр. 79, бр. 95/2005 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите в държавната комисия те имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Българския институт по метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия за контрол върху хазарта длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Използване на документацията и забрана за разгласяване

Чл. 24. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2001 г.) Документация и информация, получена от служителите в държавната комисия в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Членовете на държавната комисия и нейните служители са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Обжалване

Чл. 25. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г., изм. ДВ бр. 30/2006г.)  Решенията на държавната комисия се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Жалбите против решенията на държавната комисия се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Влизане в сила на решенията

Чл. 26. Решенията на държавната комисия влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена.

Такси

Чл. 27. (1) За извършване на действията по всяко искане и за издаване на разрешенията по този закон се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Заплатените държавни такси по ал. 1 не подлежат на възстановяване независимо от решението на държавната комисия.

(3) (Нова, ДВ, бр. 103 от 1999 г.) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година.

Раздел III 
Дейност на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта 
(Изм., загл., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г.)

Чл. 28. (Отм., ДВ, бр. 1 от 2001 г.).

Финансиране

Чл. 29. (Отм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.).

Контролни функции

Чл. 30. (Отм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.).

Съобщаване и обжалване на актовете

Чл. 31. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Наказателните постановления на председателя на държавната комисия за нарушение по този закон се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Всяко лице, придобило или загубило право в резултат на акт на председателя на държавната комисия, или на което е засегнат правен интерес с такъв акт, може да получи заверен препис от акта.

Съгласуване

Чл. 32. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 79, бр. 95/2005 г.) Държавната комисия изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Българския институт по метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с правилника за устройството и дейността на Държавната комисия.

Бюлетин

Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.) Държаваната комисия издава месечен бюлетин, в който публикува издадените и отнетите разрешения по този закон, обявява датите за заседания на държавната комисия, публикува решения с мотивите за издаване или отказ за издаване на разрешения по този закон и съдебна практика по обжалвани решения, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Срокове

Чл. 34. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Проверките и проучванията по искания за издаване на разрешения трябва да бъдат приключени от държавната комисия в едномесечен срок от получаване на писменото искане. При случай на особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на председателя на държавната комисия този срок може да бъде продължен до 2 месеца.

(2) Срокът на действие на издаденото разрешение от държавната комисия е до пет години, освен в случаите, когато заявителят изрично е поискал разрешение за еднократно организиране, или е поискал разрешение за по-кратък срок.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато доказаните пред държавната комисия инвестиции в активи надвишават 500 000 лв., разрешението за хазартни игри се издава за срок десет години, освен когато заявителят изрично е поискал разрешение за по-кратък срок.

(4) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Държавната комисия може да отнеме издаденото разрешение за нарушения на разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му или други актове, уреждащи хазартна дейност, преди изтичане на срока на разрешението.

(5) След даването на разрешението задължително, освен текущите проверки, в края на първата и на всяка трета година, за срока на действие на разрешението, се извършва пълна проверка по спазване на действащото законодателство, уреждащо хазартната дейност, ако не са констатирани нарушения за този период.

Продължаване на срока

Чл. 35. (Изм., ДВ, 102 от 2001 г.) Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението, и в предходната дейност на това лице не са констатирани нарушения по този закон, държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението, при положение, че лицето е заплатило половината от таксата за издаване на първоначалното разрешение и представи нотариално заверена декларация, че до подаване на искането за продължаване не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартна дейност по този закон.

Глава трета 
ХАЗАРТНИ ИГРИ

Раздел I Видове хазартни игри

Чл. 36. (1) Хазартни игри, които могат да бъдат разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено", игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Правилата за организиране и провеждане на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 18, ал. 1.

(3) При хазартните игри се допуска формирането и разпределението на джакпот при условия, определени с правилата на игрите съгласно разпоредбите на този закон.

Раздел II 
Лотарийни игри

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични - провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) (Доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на председателя на държавната комисия, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г., изм. ДВ бр. 105/2005 г.)  Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите.

Провеждане на тиражите

Чл. 38. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната агенция, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Раздел III

Тото и лото игри Определение

Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Провеждане на тиражите

Чл. 40. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети.

(2) (Доп., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Получаването на паричните или предметните печалби се гарантира от организатора.

Раздел IV 
Числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено"

Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога - броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на икономиката с категория три и повече звезди.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 79, бр. 95/2005 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Българския институт по метрология.

(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Талони за участие

Чл. 42. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.)

(1) Талоните за участие са ценни книги на приносител, издавани от държавата, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и 5.

(2) (Отм., ДВ, бр. 110 от 2001 г.).

Печеливш участник

Чл. 43. Печеливш е участникът, който познае варианти от числа или числови комбинации, съставени от използването на цифри върху предварително закупен талон. Броят на числата или комбинациите им е предварително одобрен по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4 и оповестен в игралната зала по подходящ начин.

Печеливши числа и изплащане на печалбите

Чл. 44. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Печелившите числа или комбинации се оповестяват чрез публично теглене и паричните или предметните печалби се предоставят непосредствено след обявяването им.

(2) Сумата, подлежаща на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните.

Обединен джакпот

Чл. 45. (1) При числовите лотарийни игри "Бинго" и "Кено" се допуска формирането и разпределението на обединен джакпот.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) В случаите по ал. 1 организаторът е длъжен да осигури системите за подаване на информация по чл. 18, ал. 1, т. 11.

(3) (Доп., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Размерът на отчисленията, предметните награди и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

(4) Редът и начинът на осъществяването на задължението по ал. 3 се определят от държавната комисия.

Раздел V 
Томболи

Определение

Чл. 46. (1) Томболите са еднократни или многократни хазартни игри, които се разиграват с участието само на продадените билети.

(2) Билетите на томболите са ценни книги на приносител. По отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 - 6.

Печалби

Чл. 47. (1) Печалбите от томболите се обявяват и се разпределят публично, чрез жребий, по предварително обявена схема, като печеливш е участникът, открил знак или фигура или изпълнил друго условие при изтегляне на билета. Билетите се продават и печалбите се изплащат или предават по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4.

(2) Сумата и/или стойността на предметните награди, подлежащи на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на билетите.

Организация на игрите

Чл. 48. Томболите се организират публично, като се осигурява на публиката възможност за следене на правилата на играта и за разпределяне на печалбите.

Организатори

Чл. 49. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел. Контролните органи на държавната комисия следят за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени.

Раздел VI 
Игри с игрални автомати

Определение

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Игрален автомат е устройство, което се задейства с монета, жетон, бутон или друго средство. В игралния автомат изборът на комбинация за печалба или загуба се прави по случаен принцип от механично, електромеханично или електронно устройство и апаратът или организаторът изплаща печалбата на участника.

(2) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) При игралния автомат е възможно използването на многоканален интерфейс с участниците в игрите.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г., бр. 79, бр. 95/2005 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Българския институт по метрология и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) (изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г.) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията с категория три и повече звезди.

(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Джакпот при игрални автомати

Чл. 52. (1) Автоматите могат да се свързват помежду си за постигане на специална премия "джакпот" - натрупване, което се формира от отчисления от всяка заложена сума на взаимно свързаните автомати, които трябва да се намират в една и съща игрална зала или в свързани в електронна мрежа зали, съответно в игрално казино.

(2) До 5 на сто от залога може да се използва за формиране и разпределение на джакпот при реда и условията на чл. 45, ал. 3.

(3) Размерът на отчисленията и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

Възвръщаемост на залозите

Чл. 53. Игралният автомат трябва да осигурява възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите и да има фабрично вградено устройство за текущ контрол от организатора и органите за контрол върху хазарта.

Маркировка и условия за провеждане на игри

Чл. 54. (1) Върху всеки игрален автомат трябва да има четлива оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и рециклиране и фирмата на производителя.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г., бр. 79, бр. 95/2005 г.) Не се допуска внос и продажба на игрални автомати от тип, който предварително не е одобрен от държавната комисия, въз основа на писмено удостоверение от Българския институт по метрология, по подадено заявление за изпитване от вносителя или продавача, освен единични бройки, предназначени за изпитване с цел одобряване на типа.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. (изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) двадесет броя в населени места с над 50 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. (доп., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 79, бр. 95/2005 г.) Контролните органи на държавната комисия съвместно с Българския институт по метрология извършват периодични проверки за годност на игралните автомати.

Раздел VII 
Развлекателни автомати и съоръжения

Определение

Чл. 56. (1) Развлекателни игрални съоръжения са автомати и други технически устройства, служещи за отдих и развлечение, демонстрация на сръчност и умения или с познавателна цел.

(2) Развлекателните автомати могат да изплащат награда във вид на допълнителна игра за същата цена, както и предметни награди с незначителна стойност.

(3) Забранява се изплащането на наградите в пари и даването за награда на алкохол и тютюневи изделия.

(4) В обектите с игрални съоръжения по ал. 1 оборотите от постъпленията от игрите задължително се отчитат с електроннокасов апарат с фискална памет.

Ограничения

Чл. 57. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Забранява се използването и инсталирането в обектите, в които се организират и провеждат хазартни игри, на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Забранява се инсталирането на развлекателни съоръжения в обекти, в които се организират и провеждат хазартни игри, освен ако съоръженията се намират в самостоятелни помещения в тези обекти.

(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Съоръженията по ал. 1 се смятат за хазартни игрални съоръжения.

Раздел VIII 
Игри в игрално казино

Начини за организиране на игрите

Чл. 58. В игрално казино се организират хазартни игри на игрални маси с рулетка, игрални карти, зарове и с игрални автомати. Игрите са с различен залог и различна печалба в рамките на една игра на една игрална маса. Печалбата и загубата зависят изключително или предимно от случайността.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) (Отм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.).

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г., бр. 79, бр. 95/2005 г.) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Българския институт по метрология и регистрирани от държавната комисия.

(7) (изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г.) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията с категория три и повече звезди.

(8) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания към обслужващите лица

Чл. 60. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Обслужващото игралната маса лице трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството, организиращо хазартната игра, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията, регламентирана по реда на чл. 18, ал. 1.

Ограничения

Чл. 61. Игри на игрални маси могат да се организират и провеждат само в игрално казино, отговарящо на изискванията по този закон.

Раздел IX 
Игри със залагания върху резултати от спортни състезания или случайни събития

Определение

Чл. 62. (1) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания са хазартни игри, при които печалбата е обвързана с познаването на резултатите от спортни състезания, конни надбягвания и други, и зависи само от вярното предвиждане на тези резултати. Печалбата се определя чрез предварително изготвени коефициенти за осъществяване на залозите или от съотношението на броя на спечелилите играчи и размера на залаганията при предварително установен дял на печалбите.

(2) За игрите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 5 и 7.

Видове залагания

Чл. 63. Залаганията върху резултати от спортни състезания могат да бъдат:

1. еднократни;

2. периодични - провеждани за определен брой състезания или за определен период от време; при тях неполучените печалби от предшестващата игра могат да се ползват при следващата или за формиране на фондове за изплащане на джакпот.

Раздел Х 
Игри със залагания върху случайни събития

Определение

Чл. 64. (1) Игри със залагания върху случайни събития са хазартни игри, при които печалбата зависи изключително от случайността, не е обвързана с периодичност и не са уредени по друг начин в този закон.

(2) Правилата на играта, цената за допускане за участие и наградите се одобряват от държавната комисия и се оповестяват предварително от организаторите.

Игри с познаване на факти и събития

Чл. 65. (1) Хазартни са игрите със залагания, при които печалбата е обвързана с познаване на факти или събития.

(2) Размерът на печалбата може да е пропорционален на заложената сума, съответно на цената за допускане до участие или да е определен по друг начин, включително на случаен принцип. Наградите, съответно печалбите и начинът на определянето им трябва да бъдат обявени по подходящ начин.

(3) За игри по ал. 1 и по чл. 64 се смятат и телефонни игри с награди или печалби, организирани чрез медиите при посредничеството на "Българска телекомуникационна компания" - ЕАД, други телекомуникационни оператори и "Български пощи" - ЕАД.

Разпределяне на печалбите на нива

Чл. 66. (1) Печалбите могат да се разпределят на няколко нива, като всички печалби от едно и също ниво трябва да са еднакви.

(2) Най-малко 50 на сто от стойността на приетите залози трябва да бъде разпределена като награди или печалби. Частта от постъпленията, която се разпределя, се обявява по подходящ начин.

Правила на игрите

Чл. 67. По този раздел се прилагат съответно разпоредбите на чл. 64, ал. 2.

Глава четвърта 
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ

Раздел I Игрално казино

Чл. 68. Игралното казино трябва да отговаря на изискванията за експлоатация съгласно този закон.

Изисквания за издаване на разрешение

Чл. 69. (Доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Разрешение за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издадено само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции които дружества са с капитал не по-малко от 500 000 лв., който е изцяло внесен към момента на подаване на заявлението, и дружеството отговаря на особените изисквания по този закон.

Ограничения за работа в игрално казино

Чл. 70. Не може да работи в игрално казино лице, което е член на управителен или контролен орган на банка, застрахователно дружество, пенсионен фонд, лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционно дружество, държавен служител, както и лице, упражняващо охранителна дейност, освен когато е част от охраната на казиното.

Ограничения за участие в игри в игрално казино

Чл. 71. Мажоритарните съдружници и членовете на органите на управление на дружество - собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както техните съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри не могат да участват в игри, организирани в казиното.

Работно време

Чл. 72. (1) Игралното казино може да бъде отворено за посетители денонощно.

(2) Посетителите в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден съобразно правилата по чл. 18, ал. 1, т. 4.

Ограничения за посетители

Чл. 73. (1) В игрално казино не се допускат лица:

1. ненавършили 18-годишна възраст;

2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;

3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;

4. нарушили вътрешния ред на игралното казино;

5. в очевидно нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;

6. без документи за самоличност.

(2) Лицата, които отговарят за управлението на игралното казино, могат да забранят достъпа на лице, чието присъствие в залата или в казиното създава опасност за реда и смущава провеждането на игрите, извън лицата по ал. 1.

Раздел II 
Игрални зали

Чл. 74. (1) Игралната зала е самостоятелно помещение, в което се организират хазартни игри и отговаря на изискванията по този закон.

(2) В игрални зали могат да бъдат провеждани числовите лотарийни игри "Бинго", "Кено" и игри с игрални автомати.

Изисквания

Чл. 75. Доколкото няма други изисквания, по отношение на организаторите, техните служители и участниците в игрите се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I, с изключение на разпоредбите на чл. 69 и чл. 73, ал. 2.

Глава пета 
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ

Промяна в дейността и изпълнение на инвестиционните условия

Чл. 76. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, отразени в издаденото им разрешение, да уведомят държавната комисия и поискат вписване на новите обстоятелства, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася в 14-дневен срок по реда на глава втора. Отказът за вписване на промяната в обстоятелствата може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщението.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Дружествата по чл. 7 с повече от 51 на сто чуждестранно участие удостоверяват пред държавната комисия изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискуемите и допълнителните работни места най-късно до изтичането на едногодишния срок от издаването на разрешението.

(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) При временно спиране на дейността организаторът е длъжен предварително в 14-дневен срок да уведоми държавната комисия за причината и срока за спирането. При форсмажорни обстоятелства срокът за уведомяване е 24 часа.

Задължения за изплащане на печалбите

Чл. 77. (1) Организаторът на хазартни игри е длъжен да заплати в определения срок печалбата на спечелилия участник срещу представяне на жетони, отрязъци от фишове, талони и други подобни документи за потвърждаване на печалбата.

(2) Изплащането на всяка печалба в брой се разрешава в размер до 30 000 лв.

(3) Когато размерът на печалбата е по-голям от този по ал. 2, изплащането се извършва по банков път или по ред, одобрен от държавната комисия.

(4) Организаторът на хазартни игри при поискване е длъжен да издаде счетоводен документ, удостоверяващ размера на изплатената печалба. Вторият екземпляр от документа остава за съхранение при организатора.

Такси

Чл. 78. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) С подаване на искането до държавната комисия заявителят заплаща държавна такса, определена по реда на чл. 27.

Изпитвания на игрални автомати

Чл. 79. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 79, бр. 95/2005 г.) Изпитванията на игралните автомати и съоръжения, когато това е предвидено със закон, се извършват от Българския институт по метрология.

(2) (Изм., ДВ, бр. 79, бр. 95/2005 г.) Игрални съоръжения, притежаващи сертификат за изпитване от утвърдените от държавната комисия лаборатории на страни, членки на Европейския съюз, се считат за одобрени за експлоатация на територията на Република България. Сертификатът се представя на държавната комисия, придружен с легализиран превод на български език на съпътстващата го документация и удостоверение за регистрация в Българския институт по метрология.

Глава шеста 
КОНТРОЛ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 79, бр. 95/2005 г., изм. ДВ бр. 105/2005 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на Националната агенция за приходите, на Българския институт по метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Агенцията за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 102 от 2001 г., изм. ДВ бр. 105/2005 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат пълномощия на органите на Националната агенция за приходите.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Предложения за отнемане и прекратяване на разрешения

Чл. 81. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) При констатирани нарушения по този закон председателят на държавната комисия може да предложи на държавната комисия да отнеме временно или окончателно издаденото разрешение.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) По искане на лицата, получили разрешение по този закон, председателят на държавната комисия предлага на държавната комисия прекратяване на действието на разрешението преди изтичане на срока му.

Независимост на санкциите

Чл. 82. Санкциите по глава седма се налагат независимо от временното или окончателното отнемане на разрешението.

Временно отнемане на разрешението

Чл. 83. (1) Държавната комисия по хазарта може да отнема за срок от три до дванадесет месеца разрешението за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. допусне до експлоатация игрални автомати, игрални маси или други игрални съоръжения, които не отговарят на задължителните изисквания;

2. не изпълни задължението за уведомяване по чл. 76, ал. 2 и 3;

3. не изплати в определения срок печалба на спечелил участник;

4. извърши реклама лично или чрез друго лице, на организирана от него хазартна дейност в забранените от закона случаи;

5. допусне нарушение на утвърдените от държавната комисия задължителни правила за организацията и работата по финансово-счетоводната отчетност на игрите;

6. допусне използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, получили разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на този закон;

7. (доп., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) допусне държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз;

8. допусне изплащането на наградите в брой над размера, предвиден в този закон, или даване за награда алкохол или тютюневи изделия;

9. допусне използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни цели;

10. допусне обслужващо игрална маса лице без договор с дружеството - организатор, и без необходимата квалификация, изискуема по този закон;

11. допусне в организирането и провеждането на хазартната дейност лице, за което има забрана по този закон;

12. допусне в игрално казино, както и до участие в хазартна игра лице, за което има забрана по този закон.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Отнема се разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации за срока по ал. 1 при нарушение на задължителните условия, предвидени в разрешението, както и при неизпълнение на задължението за уведомяване на държавната комисия за настъпила промяна на условията, въз основа на които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) В случаите, когато бъдат констатирани нарушения по ал. 1, издаденото разрешение може временно да се отнема, ако в дадения от държавната комисия срок те не бъдат отстранени.

(4) След изтичане на срока на наказанието отнетото разрешение се връща, ако организаторът е отстранил нарушението, заплатил е наложената му глоба или имуществена санкция и срокът на разрешението не е изтекъл.

Окончателно отнемане на разрешението

Чл. 84. (1) Държавната комисия може да отнема окончателно издаденото разрешение за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. извърши или допусне умишлено нарушение на утвърдените задължителни игрални условия;

2. допусне нарушение на условията и изискванията, посочени в нормативен акт или в разрешението;

3. допусне в експлоатация игрални съоръжения, които не са одобрени и регистрирани от държавната комисия;

4. не отстрани в определения му срок констатираните нарушения;

5. допусне повторно нарушение по чл. 83;

6. е представил неверни данни, въз основа на които е издадено разрешението;

7. (доп., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) откаже достъп или съдействие за извършване на проверка на длъжностните лица, на които е възложен по реда на чл. 80, ал. 3 контролът по спазването на този закон;

8. използва за провеждане на игра билети, фишове или други ценни книги, които не са издадени и заверени по установения ред.

(2) Отнема се окончателно разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации при повторно нарушение по чл. 83.

(3) (Доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Разрешението по ал. 1 и 2 се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3, освен ако тези обстоятелства не са надлежно отстранени в определения срок от държавната комисия.

(4) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Лицето, на което е отнето, временно или окончателно, разрешение, издадено по този закон, е длъжно в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да преустанови дейността и да върне в държавната комисия издаденото разрешение, за което му се издава протокол.

Привеждане в изпълнение на решенията

Чл. 85. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Решенията за отнемане на разрешението се привеждат в изпълнение от органите на държавната комисия. При осъществяване на правомощията си по този член те могат да поискат съдействие от други компетентни държавни органи, които са длъжни да им окажат съдействие.

(2) (Отм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г.; отм., бр. 102 от 2001 г.).

Глава седма 
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 86. (1) Организатор на хазартни игри, който наруши чл. 76, ал. 1 и 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1 000 до 3 000 лв.

(2) За нарушения по чл. 76, ал. 3 се налага имуществена санкция от 10 000до 30 000 лв.

Чл. 87. (1) Който, като длъжностно лице, приеме искане, без да са събрани държавните такси, се наказва с глоба от 400 до 3 000лв.

(2) Който наруши разпоредбите на чл. 24 се наказва със санкцията по ал. 1.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е глоба в двоен размер.

Чл. 88. (1) Който не допусне съответните контролни органи за извършване на първоначална или периодична проверка на игралните автомати и съоръжения се наказва с глоба в размер от 5 000 до 20 000 лв.

(2) На юридическите лица и еднолични търговци, извършили нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в същия размер.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 89. (1) За нарушение на чл. 73, ал. 1 на организатора се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 90. (1) За нарушение на чл. 77, ал. 1 на физическите лица се налага глоба, а на юридическите лица или едноличния търговец имуществена санкция - двойния размер на неизплатената печалба, но не по-малка от 1 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 91. (изм. доп. ДВ бр. 54/2006г.) (1) Който наруши приетите на основание чл. 18, ал. 1, т. 4, 5 и 6 общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина и общи задължителни технически изисквания за системите за контрол, се наказва с глоба в размер от 500 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Чл. 91а. (нов,  доп. ДВ бр. 54/2006г.) За нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 на организатора се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 92. (1) Който експлоатира неодобрени и нерегистрирани от държавната комисия игрални автомати и съоръжения се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(2) Който експлоатира игрални автомати и съоръжения или развива хазартна дейност в сгради или помещения, неотговарящи на изискванията по този закон, се наказва с глоба от 5 000 до 30 000лв.

Чл. 93. (1) (Предишен текст на чл. 93, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Лице, което произвежда, внася, разпространява, ремонтира или поддържа игрални съоръжения, без да има разрешение за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(2) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Който организира и провежда хазартни игри без разрешение, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Санкциите по ал. 1 - 3 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони.

Чл. 94. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Длъжностно лице, което не е спазило сроковете за изпълнение на задълженията си или е извършило други нарушения по този закон, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Който не изпълни задължението за спиране на дейността и връщане на разрешението в 7-дневния срок от влизането в сила на решението за временно или окончателното му отнемане се наказва със санкцията по ал. 1.

Чл. 95. Организатор, който не води регистър по чл. 72, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 96. Длъжностно лице, което не представи необходимата информация или откаже исканото съдействие в рамките на своята компетентност на длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 5 000 лв.

Чл. 97. (Доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Игралните съоръжения, които се използват за хазартна дейност без разрешение или не е заплатен дължимият за това данък, и откритите налични парични средства се отнемат в полза на държавата.

Чл. 98. Нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 99. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавната комисия по хазарта.

Чл. 100. (Отм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.).

Чл. 101. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления на председателя на Държавната комисия по хазарта подлежат на събиране по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 102. Не се образува производство или образуваното производство се прекратява, ако са изтекли пет години от извършване на нарушението.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Залог" е всяко заплащане на суми пари, пряко или под формата на жетони, талони, фишове, билети, телефонни импулси и други за участие в хазартни игри с цел получаване на печалба.

2. "Гранични райони" по смисъла на чл. 41 от този закон са районите и населените места на територията на Република България, намиращи се до 30 км от държавната граница.

3. "Незначителен размер на печалбата или предметни награди" е печалба или награда в размер до 5 лв.

4. "Повторно" е нарушението, извършено, след като лицето е било санкционирано за същото нарушение с влязло в сила наказателно постановление, за срока на действие на издаденото разрешение.

5. "Помощни и спомагателни дейности" са дейностите, пряко свързани и обслужващи дейността на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения, разрешена от този закон рекламна дейност и издаване на бюлетини и други печатни издания, които не са пряко рекламиране на дейността, издаване и пласиране на билети и други удостоверителни знаци за хазартни игри и други подобни.

6. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.) "Вносител и разпространител" е едноличен търговец или юридическо лице, които внасят и предлагат за продажба или ползване игрални съоръжения за хазартна дейност.

7. "Укриване от данъчно облагане" е неподаването на данъчна декларация, както и невключване в нея на доходи или приходи, подлежащи на данъчно облагане.

8. "Фабрично вградено устройство" е устройство, предвидено в конструктивната документация на производителя, без което е недопустима експлоатацията на игрален автомат.

9. (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) "Многоканален интерфейс" е техническо устройство, чрез което две или повече независими една от друга системи на това устройство се срещат, въздействат си или комуникират една с друга.

10. (Нова, ДВ, бр. 102 от 2001 г.) "Регистър" по чл. 21, ал. 8 е:

а) регистър за издадените и отнетите разрешения за организиране на хазартните игри, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател на организаторите на хазартни игри и списък на лицата с отнети разрешения;

б) регистър за издадените и отнетите разрешения на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател и списък на лицата с отнети разрешения;

в) регистър за типа, броя и производствения номер или друга маркировка, осигуряваща идентифицирането на игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения в експлоатация;

г) регистър за утвърдените задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Указът за учредяване на Държавна парично-предметна лотария (обн., Изв., бр. 91 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 110 от 1993 г., бр. 153 от 1998 г.) се отменя.

§ 3. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. - Решение N: 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) глава единадесета с чл. 52 - 56 се отменя.

§ 4. Член 425 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 97 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. - Решение N: 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 от 1999 г.) се отменя.

§ 5. В чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г.) след думата "вреди" се добавя "както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност".

§ 6. В чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане  (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) ал. 4 се изменя така:

"(4) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите."

§ 7. В чл. 190 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г. и бр. 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение N: 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение N: 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 6:

"6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;"

2. Досегашната т. 6 става т. 7.

§ 8. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава председателя, членовете на държавната комисия и главен директор на Главната дирекция. До назначаването на държавната комисия функциите й се изпълняват от Комисията по хазартните игри.

§ 9. (Доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема, по предложение на държавната комисия, подзаконовите актове по прилагането на закона включително и правилниците по &11.

§ 10. (Доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Лицата, получили разрешение за организиране на хазартна дейност до влизането на закона в сила, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да поискат издаване на разрешение в срок до 31 декември 1999 г.

§ 11. (1) Създават се "Български спортен тотализатор" и "Държавна парично-предметна лотария" със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и "Банка ДСК" - ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., изм. ДВ бр. 103/2005 г.)) В бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта, ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 12. Изпълнението на закона се възлага на Държавната комисия по хазарта и на министъра на финансите.

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 21 май 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за хазарта 
(Обн., ДВ, бр. 102 от 27.11.2001 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходни и заключителни разпоредби

§ 51. (1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се закрива. Към министъра на финансите се създават Държавна комисия по хазарта и Агенция за застрахователен надзор.

(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се поемат от Държавната комисия по хазарта и от Агенцията за застрахователен надзор по ред, определен от министъра на финансите, в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.

(3) Трудовите и служебните правоотношения със служителите на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се уреждат от министъра на финансите или определено от него длъжностно лице при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.

§ 52. (1) Правомощията на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се прекратяват с влизането в сила на този закон.

(2) Министърът на финансите в едномесечен срок от влизането на този закон в сила назначава председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта, както и директора на Агенцията за застрахователен надзор.

§ 53. (1) Държавната комисия по хазарта към Министерския съвет се закрива. Правомощията на нейните председател и членове се прекратяват с влизането в сила на този закон.

(2) Архивът, правата и задълженията на закритата Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет се поемат от Държавната комисия по хазарта към министъра на финансите.

§ 54. (1) Образуваните и неприключили производства по издаване на разрешения пред закритата Държавна комисия по хазарта се разглеждат по реда на този закон.

(2) Образуваните пред съд и неприключили производства се разглеждат по досегашния ред, доколкото за лицата не е предвиден по-благоприятен режим по този закон.

(3) Лицата, получили разрешения по досегашния ред, продължават дейността си до изтичане на срока им.

§ 55. В Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 1 от 2001 г.) § 28 и 29 се отменят.

§ 56. В Закона за застраховането (обн., ДВ, бр. 86 от 1996 г.; изм., бр. 1 от 1997 г., бр. 21 от 1997 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 21, 52, 93 и 132 от 1998 г., бр. 88 от 1999 г.; доп., бр. 83 и 97 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 17б, ал. 2 думите "и правната евроинтеграция" се заличават.

2. В чл. 19, ал. 1 думите "Министерския съвет" се заменят с "министъра на финансите".

3. В чл. 20, ал. 3 думите "и хазарта" се заличават.

4. Навсякъде в закона думите "Агенция за надзор върху застраховането и хазарта" и "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят съответно с "Агенция за застрахователен надзор" и "Агенцията за застрахователен надзор".

§ 57. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.

 

Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 13 ноември 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Съдържание