Правна и икономическа информация
В този раздел ще публикуваме актуална правна и икономическа информация, както и текстове на закони, наредби, инструкции, формуляри, бланки и други полезни документи .
ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ
Обн., ДВ, бр. 27 от 2 април 1993 г.;доп., бр. 83 от 1 октомври 1996 г.,в сила от 1 ноември 1996 г.;изм., бр. 11 от 1998 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 66 от 2002 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1.
(1) Този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентоспособните изобретения и полезни модели.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на чуждестранни граждани и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, прилага се това, което е уговорено в него.
Изобретател
(Загл. изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
Чл. 2.
(1) (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Лицето, което е създало изобретение или полезен модел, е негов изобретател. Когато изобретението или полезният модел са създадени от няколко лица, те са съизобретатели.
(3) (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
(4) (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
Право на изобретателя да бъде посочен
Чл. 2а.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретателят на изобретение или на полезен модел има право да бъде посочван в заявката, в патента и в публикации относно изобретението или полезния модел. Това право е лично и непрехвърлимо.
(2) Патентното ведомство следи служебно за посочване на изобретателя (съизобретателите) в заявката и в патента за изобретение или за полезен модел.
Представителство
Чл. 3.
(1) Заявителят, патентопритежателят и всяко лице, което съгласно този закон има правото да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост. Министерският съвет издава наредба относно реда за допускане на такива представители и изискванията, на които те следва да отговарят.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявители, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост по предходната алинея.
(3) Представителството по съдебни спорове, основани на този закон, се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Прехвърляне на права
Чл. 4.
Всички права, уредени от този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.
Такси
Чл. 5.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За всички действия, свързани с подаването на заявка за патент, производството в Патентното ведомство, издаването, публикуването на патент и поддържането на действието му, се заплащат такси по тарифа, приета от Министерския съвет. Таксите за заявяване, експертиза и обжалване на решенията на експертизния отдел се заплащат в намален размер съгласно тарифата, ако заявители са изобретателите, микро- и малки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни учебни заведения или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка.
(2) Таксите съгласно предходната алинея се заплащат в размер 50 на сто от дължимата сума при заявки за патент, подадени с декларация за лицензионна готовност.
(3) (Нова-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Когато таксите по предходните алинеи са заплатени в непълен размер, се счита, че плащането не е извършено. Патентното ведомство може да предостави на заявителя, съответно на патентопритежателя, възможност да плати остатъка от дължимата такса само в случаите, когато плащането може да стане в рамките на определения в закона срок. След изтичане на срока за плащане внесената сума се възстановява по молба на вносителя.
Глава втора
ПАТЕНТОСПОСОБНОСТ НА И30БРЕТЕНИЯТА
Патентоспособни изобретения
Чл. 6.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Патенти се издават за изобретения от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.
(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и математически методи;
2. резултати от художествено творчество;
3. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;
4. представяне на информация.
(3) Алинея 2 се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.
Изключения от патентоспособност
Чл. 7.
Патенти не се издават за:
1. (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специално до вещества или състави, употребявани при тези методи;
2. (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специално до вещества или състави, употребявани при тези методи;
3. сортове растения и породи животни, както и основно биологични методи за създаването им. Това правило не се разпростира върху микробиологичните методи и върху продуктите, получени чрез тях.
Новост
Чл. 8.
(1) Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката.
(2) Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата съгласно ал. 2, ако впоследствие бъдат публикувани в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(4) (Нова-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Вещества или състави, включени в състоянието на техниката съгласно ал. 2 и 3, които се използват в методите по чл. 7, т. 2, се считат за нови, ако използването им не е включено в състоянието на техниката.
Изобретателска стъпка
(Загл. изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
Чл. 9.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.
Промишлена приложимост
Чл. 10.
Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.
Разкриване, което не влияе на новостта
Чл. 11.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Разкриването на изобретението не влияе на новостта, когато това разкриване е направено в шестмесечен срок преди датата на подаване на заявката за изобретението, съответно преди приоритетната дата, и е следствие от:
1. очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или предходния притежател на правото на заявяване;
2. излагане на изобретението на официална или официално призната изложба от заявителя или предходния притежател на правото на заявяване.
(2) Разкриването по ал. 1, т. 2 не влияе на новостта, ако заявителят декларира излагането на изобретението при подаване на заявката и в тримесечен срок от датата на подаване на заявката представи доказателства за това.
Глава трета
ПАТЕНТ
Правна закрила
Чл. 12.
(1) Правната закрила на изобретението се предоставя с патент.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът удостоверява наличието на патентоспособно изобретение, приоритета, изобретателя и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението.
(3) (Нова-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът действа по отношение на трети лица от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Право на заявяване
Чл. 13.
(1) Правото на заявяване принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява от тях съвместно. Отказът на едно или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на патента не е пречка останалите да извършват предвидените в този закон действия.
(2) Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.
(3) Правото на заявяване на изобретение, създадено при условията на чл. 15, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на изобретението. В противен случай правото на заявяване преминава върху изобретателя. Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя и на изобретателя, ако това е предварително уговорено в договор.
(4) Когато изобретението е създадено въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя освен ако друго не е предвидено в договора.
(5) Служителите в Патентното ведомство нямат право да подават заявки за изобретение и полезен модел или да бъдат посочвани като изобретатели или съизобретатели, докато се намират в трудово правоотношение и една година след неговото прекратяване.
Право на патент
Чл. 14.
(1) Правото на патент принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13.
(2) Ако няколко лица са подали заявки за едно и също изобретение в различно време, право на патент има лицето, подало първата заявка.
(3) (Нова-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Ако няколко лица са подали независимо едно от друго заявка за патент за едно и също изобретение, с една и съща дата на подаване, съответно един и същи приоритет, право на патент има всяко едно от тях.
Служебно изобретение
Чл. 15.
(1) Изобретението е служебно, когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не е предвидено друго.
(2) Изобретението е служебно съгласно предходната алинея, когато при създаването му:
1. изобретателят е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения;
2. изобретателят е изпълнявал задължения извън посочените в т. 1, но те специално са му били възложени и от това се е очаквало създаването на изобретение;
3. изобретателят е използвал материални или финансови (парични) средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания и опит, придобити в резултат на работата.
(3) Когато изобретението е служебно само по отношение на един или на няколко от изобретателите, съответно изпълнителите, разпоредбите на предходните алинеи и на чл. 13 се прилагат само по отношение на тези изобретатели, на техните работодатели и възложители.
(4) Изобретателят, съответно изпълнителят, по смисъла на този член е длъжен в тримесечен срок от създаването на изобретението да уведоми писмено за това работодателя, съответно възложителя.
(5) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретателят, който е създал служебно изобретение, има право да бъде посочен и право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид:
1. печалбата, реализирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента;
2. ценността на изобретението;
3. приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Възнаграждението се дължи от работодателя, а когато той не е патентопритежател - от него и патентопритежателя солидарно.
(6) Когато възнаграждението по предходната алинея, независимо дали е уговорено в договор или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед на реално получената печалба и ценността на изобретението, то може да бъде увеличено по искане на изобретателя.
(7) Работодателят, възложителят, изобретателят и изпълнителят са длъжни да се въздържат от действия, които накърняват правата по този член и по чл. 13.
Срок на действие на патента
Чл. 16.
Срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на заявката.
Обхват на правната закрила
Чл. 17.
(1) Обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Описанието и чертежите служат за тълкуване на претенциите.
(2) Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Един признак се счита за еквивалентен на признак, както е изразен в претенциите, когато:
1. изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат;
2. за специалист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквивалентния признак.
(3) При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност.
(4) Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, включени в описанието.
(5) Рефератът не се взема предвид при определяне обхвата на правна закрила, предоставен от патента.
Временна закрила
Чл. 18.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) През периода от публикацията за заявката до публикацията за издаване на патента се предоставя временна закрила, чийто обхват се определя от претенциите, така както са формулирани в заявката.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Закрилата по ал. 1 се предоставя с обратно действие от публикацията за издаване на патента, доколкото патентът не я разширява.
(3) Заявителят има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило някое от действията по чл. 19, ал. 3 за периода на временната закрила при условие, че за това изобретение бъде издаден патент.
Съдържание на изключителното право върху изобретението
Чл. 19.
(1) Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента.
(2) Когато патентът е издаден на повече от едно лице и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съсобственик в пълен обем, а правото да се отстъпват лицензии, да се подава молба за лицензионна готовност и всякакви действия на разпореждане с патента се упражняват със съгласието на всички съсобственици. Доколкото друго не е предвидено в този закон по отношение съсобствеността върху патент, се прилагат съответно правилата за съсобственост съгласно Закона за собствеността.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, включително внос, използването по предназначение на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.
(4) Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. произвеждане на продукта;
2. (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване по предназначение или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му.
(5) Когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. прилагане на метода;
2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода.
Ограничаване действието на патента
Чл. 20.
Действието на патента не се разпростира върху:
1. използване на патентованото изобретение за нетърговски цели с оглед на лични потребности, ако не нанася значителни материални щети на патентопритежателя;
2. използване на изобретението за експериментални или научноизследователски цели, свързани с предмета на патентованото изобретение;
3. еднократно непосредствено приготвяне на лекарство в аптека по лекарска рецепта;
4. (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
5. (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
6. използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение е използвано изключително за нуждите на тези превозни средства.
Изчерпване на права
Чл. 20а.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изключителното право върху изобретението, предоставено с патент, не се разпростира върху действия със защитения с патента продукт, който е бил пуснат на пазара на територията на Република България от патентопритежателя или с негово съгласие.
Право на преждеползване
Чл. 21.
Лице, което до датата на подаване на заявката за патент добросъвестно е използвало изобретението или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението и след тази дата в същия обем.
Право на послеползване
Чл. 22.
Лице, което след прекратяване действието на патента е използвало патентовано изобретение или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението в същия обем и след възстановяване действието на патента по чл. 26, ал. 2.
Прехвърляне правото на преждеползване и послеползване
Чл. 23.
Правото на преждеползване и правото на послеползване могат да се прехвърлят само с предприятието или с част от предприятието, в което са възникнали, и могат да се упражняват, без да се разширява обемът на ползването извън това предприятие.
Секретни патенти
Чл. 24.
(Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) Секретни патенти се издават за изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.
(2) При подаване на заявка за секретен патент заявителят е длъжен да декларира, че изобретението представлява държавна тайна.
(3) Нивото на класификация за сигурност на изобретение по заявка съгласно ал. 2 се определя от съответния компетентен орган, до чиято дейност се отнася изобретението, след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията.
(4) Компетентният орган по ал. 3 се произнася в 3-месечен срок от сезирането му и информира за това Патентното ведомство. На заявката за секретен патент с определено ниво на класификация за сигурност се поставя съответен гриф, като за това се уведомява заявителят.
(5) Ако в срока по ал. 4 в Патентното ведомство не се получи информация за нивото на класификация за сигурност на изобретението, се счита, че заявката не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Патентното ведомство уведомява заявителя, че изобретението по заявката за секретен патент не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна, и изисква изричното му съгласие заявката да се разглежда по общия ред. В случай, че той не изрази съгласие, заявката се счита за оттеглена и материалите се връщат.
(6) Ако компетентният орган по ал. 3 е заявител и след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията заявката е маркирана с гриф за сигурност съгласно ниво на класификация за сигурност на изобретението, процедурата по ал. 4 и 5 не се прилага.
(7) Патентното ведомство публикува само номерата на издадените секретни патенти, за което не се дължи такса.
Патентоване в чужбина
Чл. 25.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявители с постоянен адрес или седалище в Република България имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след изтичане на три месеца от подаване на заявка за патент за същото изобретение в Патентното ведомство на страната, ако в този срок няма забрана по ал. 2.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията могат да забранят патентоване в чужбина на изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
Прекратяване действието на патента
Чл. 26.
(1) Патентът прекратява действието си при:
1. изтичане на срока, за който е издаден;
2. отказ на патентопритежателя - от датата на получаване в Патентното ведомство на писмено заявление от патентопритежателя. Отказът от патент на един от съпритежателите не прекратява действието на патента, който остава в притежание на останалите;
3. (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) неплащане на такси за поддържане на патента в сила - от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патент, който е прекратил действието си поради неплащане на патентната такса, може да бъде възстановен в шестмесечен срок след изтичане на срока по чл. 33, ал. 3 след плащане на такса за възстановяване на патента.
(3) Патентът се обявява за недействителен, когато:
1. изобретението е непатентоспособно;
2. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението;
3. патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
4. предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, или когато патентът е издаден по разделена заявка - извън съдържанието на по-ранната заявка, както е подадена.
(4) По искане на лицето, което има право да получи патент, патентът се издава на негово име без прекратяване на действието му.
(5) Ако основанията за недействителност засягат само част от претенциите, недействителността е частична. Патентът продължава да действа само по отношение на останалите претенции, стига да могат да бъдат обект на патент.
(6) С обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаването на заявката.
(7) Недобросъвестният патентопритежател на обявен за недействителен патент дължи обезщетение за претърпени вреди.
(8) Обявяването на недействителността на патента не засяга:
1. влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени;
2. лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на недействителността, освен ако не е уговорено друго.
Нарушение на патентни права
Чл. 27.
(1) Всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.
(2) Лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва по предназначението им такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено.
(3) Патентопритежателят и лицензополучателят на изключителна лицензия могат да предявяват иск за нарушение на патентни права, ако не е уговорено друго. В случаите, когато патентът е притежание на повече от едно лице, всеки съсобственик има право самостоятелно да предявява иск за нарушение на патентни права.
(4) Лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя.
(5) Всеки лицензополучател може да участва в процеса за нарушение на патентни права, когато искът е предявен от патентопритежателя. Същото се отнася и за патентопритежателя, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно ал. 3 и 4.
(6) Искът за нарушение на патентни права може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за заявката.
Искове за нарушение на патентни права
Чл. 28.
(1) Исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат:
1. установителен иск за факта на нарушението;
2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.
(2) При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на ищеца да постанови:
1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя;
2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл - и на средствата, с които е извършено нарушението.
Тежест на доказване
Чл. 29.
Когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов.
Лицензионна готовност (лицензия по право)
Чл. 30.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) По молба на заявителя или патентопритежателя и при условие, че той не е предоставил вече изключителна лицензия за изобретението, то може еднократно да се предложи публично за използване.
(2) Молбата на заявителя или патентопритежателя трябва да съдържа декларация, че той разрешава на всяко лице да използва изобретението при условията на неизключителна лицензия срещу задължението да му се заплаща справедливо лицензионно възнаграждение.
(3) Декларацията по предходната алинея се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(4) Лицензополучателят може във всеки момент писмено да се откаже от лицензията, като уведоми за това патентопритежателя.
(5) Поставянето на патентованото изобретение под режим на лицензионна готовност (лицензия по право) води до намаляване на годишните патентни такси с 50 на сто, с изключение на вече платените.
(6) Патентопритежателят може по всяко време да поиска писмено прекратяване на лицензионната готовност (лицензията по право). Оттеглянето на декларацията за лицензионна готовност се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство и води до загуба на правата по предходната алинея.
(7) Оттеглянето на лицензионната готовност няма действие спрямо вече предоставени или поискани лицензии.
Договорна лицензия
Чл. 31.
(1) Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.
(2) Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 1 ноември 1996 г.) Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена. Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора.
(4) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в регистъра на Патентното ведомство.
(5) (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Договори за лицензия и продажба на секретни патенти се сключват при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Принудителна лицензия
Чл. 32.
(1) Всяко заинтересувано лице може да поиска от Патентното ведомство да предостави в негова полза принудителна лицензия за използване на защитено с патент изобретение, ако е налице поне едно от следните условия:
1. изобретението не е било използвано в продължение на четири години от подаването на заявката за патент или на три години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича по-късно;
2. в сроковете по т. 1 изобретението не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар освен ако патентопритежателят докаже уважителна причина за това;
3. обявено национално извънредно положение - за времетраенето му.
(2) Молителят по предходната алинея трябва да докаже, че е в състояние да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия.
(3) Принудителна лицензия може да се предостави в полза на патентопритежател, чието изобретение влиза в обхвата на друг патент, ако притежателят му отказва да предостави лицензия при справедливи условия.
(4) Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна. Тя може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието, в което се използва изобретението - предмет на такава лицензия.
(5) Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок от предоставянето й не е пристъпил към подготовка за използване на изобретението. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двегодишен срок от предоставянето й получателят не е започнал да използва изобретението.
(6) Принудителна лицензия не се предоставя в полза на нарушител на патента.
(7) В двустранни и многостранни договори, по които страна е Република България, могат да се предвидят и други условия за предоставяне на принудителна лицензия за патентопритежатели от държавите, участващи в такива договори.
(8) (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителна лицензия за секретен патент може да бъде предоставена от Държавната комисия по сигурността на информацията.
Такси за поддържане действието на патента
Чл. 33.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Годишната патентна такса се заплаща най-късно в последния ден на месеца, в който изтича всяка патентна година, началото на която е датата на подаване на заявката.
(2) Патентопритежателят запазва правото си върху патента при неспазване на срока по предходната алинея, ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер.
(3) Неплащането на такса по предходните алинеи е основание за прекратяване действието на патента, за което се извършва вписване в държавния регистър и публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(1) За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата.
(2) Годишната патентна такса за всяка следваща патентна година се заплаща предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. Плащането не може да се прави за повече от една патентна година.
(3) Патентът запазва действието си при неспазване на срока по ал. 2, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер.
(4) (Нова-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Годишните патентни такси до вземане на решение за издаване на патент и таксата за текущата патентна година се заплащат едновременно с таксите за издаване на патент и за публикация за издаването на патента в съответствие и при условията на чл. 53.
(
Забележка "PARAGRAF 22"
- Новите текстове на ал.1, 2, 3 влизат в сила от 9 януари 2003 т.
Глава четвърта
ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО
Подаване на заявка за патент
Чл. 34.
(1) Заявката за патент се подава в Патентното ведомство по начин и във форма, установени от неговия председател, и се вписва в държавния регистър.
(2) За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:
1. заявление за патент с наименование на изобретението, за което се иска издаване на патент, както и с идентификационните данни на заявителя на български език;
2. описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност;
3. (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
Съдържание на заявката
Чл. 35.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Заявката за патент освен задължителните документи по чл. 34, ал. 2 съдържа и:
1. една или повече претенции;
2. чертежи, ако са необходими за поясняване на изобретението;
3. реферат;
4. декларация и приоритетно свидетелство, когато се претендира приоритет;
5. (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
(2) Към заявката се прилага документ за платени такси за заявяване, за експертиза, за претенции, за претендираните приоритети и за публикация за заявката.
(3) Документите на заявката се представят на български език, като описанието, претенциите, чертежите и рефератът се представят в три екземпляра. Когато документите по чл. 34, ал. 2, т. 2 и по т. 1, 2 и 3 на предходната алинея са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.
(4) Ако заявителят подава заявката чрез представител по индустриална собственост, към заявката се прилага и пълномощно.
Заявление за издаване на патент
Чл. 36.
Заявлението за издаване на патент съдържа: име и адрес на заявителя и на представителя по индустриална собственост, ако има такъв; име и адрес на изобретателя; декларация за действителния изобретател; наименование на изобретението и данни за претендирания приоритет - номер, дата и страна на приоритетния документ, както и декларация за лицензионна готовност при изразено желание от заявителя.
Описание на изобретението
Чл. 37.
(1) Описанието съдържа наименованието и техническата област, за която се отнася изобретението; предшестващото състояние на техниката, доколкото е известно на заявителя, с цитиране на документите, в които то е описано; ясно и пълно разкритие на техническата същност на изобретението и предимствата му, така че да може да се осъществи от специалист в областта; кратки пояснения на чертежите и най-малко един пример за изпълнение на изобретението, доказващ неговата промишлена приложимост.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Когато заявката за патент се отнася до биологичен материал, който не може да бъде разкрит, така че изобретението да се осъществи от специалист в областта и същият материал не е общодостъпен, описанието трябва да съдържа индикация за факта на депозиране - номер и дата на депозита, както и името и адреса на международния орган за депозиране. Депозирането трябва да е извършено не по-късно от датата на приоритета.
Претенции
Чл. 38.
Претенцията (претенциите) трябва да определя предмета, за който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието.
Реферат
Чл. 39.
Рефератът представлява кратко изложение на същността на изобретението и служи само за информационни цели.
Единство
Чл. 40.
(1) Заявката трябва да се отнася само за едно изобретение или за група изобретения, които са свързани така, че образуват един общ изобретателски замисъл.
(2) Когато заявката се отнася за група изобретения, изискването за единство е изпълнено, ако съществува техническа връзка между тези изобретения, отнасяща се до една или повече от еднаквите или подобните специфични технически характеристики.
(3) Специфични технически характеристики са тези технически характеристики, които определят приноса на всяко от изобретенията, считани като цяло, спрямо състоянието на техниката.
(4) Когато патентът е издаден по заявка, която не отговаря на изискването по ал. 1, това не е основание за обявяване недействителност на патента.
Разделяне на заявката
Чл. 41.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) При неспазване на изискванията по чл. 40 експертизният отдел предлага на заявителя в тримесечен срок да раздели заявката. Ако в този срок за отделените части заявителят подаде самостоятелни заявки, за дата на подаване, съответно приоритет на тези заявки се счита датата на подаване, съответно приоритета на първоначално подадената заявка, ако са спазени изискванията по чл. 34, ал. 2.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявителят има право по своя инициатива да раздели заявката по всяко време до вземане на решение по нея. Ако в тримесечен срок от искането на заявителя за разделяне отделените части бъдат подадени в самостоятелни заявки, за дата на подаване, съответно приоритет на тези заявки се счита датата на подаване, съответно приоритетът на първоначално подадената заявка, когато са спазени изискванията на чл. 34, ал. 2.
Промени в заявката
Чл. 42.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Промени в заявката или в патента могат да се правят съответно в производство по заявката до вземане на решение или в производство по искане за обявяване на недействителност на патента.
(2) По собствена инициатива заявителят може да прави промени в заявката до публикацията по чл. 50 или до вземането на решение, ако публикацията не е направена, като заплати съответна такса.
(3) Промените по ал. 1 и 2 не могат да излизат извън първоначалното разкритие в заявката. В производството по обявяване на недействителност в претенциите на патента не могат да бъдат внасяни промени, които ще доведат до разширяване на обхвата на закрила.
Оттегляне на заявката
Чл. 43.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявката за патент може да бъде оттеглена с писмено заявление на заявителя, ако вече не е издаден патент. В този случай заявката не се включва в състоянието на техниката по чл. 8, ал. 3.
Право на приоритет
Чл. 44.
(1) Право на приоритет се признава на заявителя от датата на подаване на заявката съгласно чл. 34.
(2) Право на приоритет по международни договори, по които Република България е страна, се признава, ако заявителят до два месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство представи декларация за това с посочване на номера, датата и страната на първоначалната заявка и внесе такса за претендирания приоритет. Правото на приоритет се доказва в срок до три месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство. Пропускането на тези срокове, както и неплащането на такса за претендирания приоритет, води до загуба на правото на приоритет. В рамките на тези срокове приоритетните данни могат да бъдат променяни.
(3) По искане на заявителя всяка заявка за патент може да ползва приоритети от по-рано подадени от него заявки. Всяка от тези заявки трябва да е подадена в Патентното ведомство в съответствие с този закон, да има дата на подаване не по-рано от дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за патент и за нея да не е искан национален или международен приоритет. Сроковете, чиято начална дата е приоритетната дата, се изчисляват от датата на най-ранния приоритет.
(4) Приоритет от по-рано подадени заявки в Патентното ведомство съгласно предходната алинея може да бъде искан в срок два месеца от датата на подаване на заявка за патент, като заявителят следва в декларацията да посочи номера и датата на подаване на по-рано подадените заявки.
Поверителност на заявката
Чл. 45.
(1) В Патентното ведомство не е разрешен достъп до материали по заявка за патент преди публикация за нея, освен когато има писмено разрешение от заявителя.
(2) Патентното ведомство разрешава достъп до материали по секретни заявки и патенти съгласно чл. 24 само на Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Секретни заявки и патенти се противопоставят със своя приоритет на по-късно подадени идентични секретни заявки само с писмено разрешение на компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията.
(4) Предоставянето от Патентното ведомство на библиографски данни за непубликувани заявки не нарушава изискванията за поверителност.
Експертиза
Чл. 46.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Когато заявката за патент не отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 1, 3 и 4, 36, 37, 38, 39, 40 и 42, експертизният отдел уведомява заявителя за констатираните недостатъци и му предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, производството по нея се прекратява.
(2) Когато към заявката за патент не е приложен документ за платени такси по чл. 35, ал. 2, на заявителя се предоставя тримесечен срок за заплащането на тези такси. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.
(3) Ако се установи недопустимост на правната закрила по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, експертизният отдел уведомява заявителя, като излага основанията за това и му предоставя тримесечен срок за становище по тях. Ако заявителят не отговори или експертизният отдел не приеме мотивите в отговора му, се взема решение за отказ за издаване на патент.
Експертиза по същество
Чл. 47.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) По всяка заявка на базата на претенциите, описанието и чертежите експертизният отдел проучва състоянието на техниката по чл. 8, ал. 2, 3 и 4 и изготвя доклад за проучването.
(2) Експертизният отдел преценява патентоспособността на заявеното изобретение в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 8, 9 и 10.
(3) Експертизният отдел може по всяко време да покани и изслуша заявителя или неговия представител, както и нещатни сътрудници, за изясняване на материалите по заявката. За проведените разисквания се съставя протокол, който се съхранява в документите по заявката. До вземане на решение за издаване на патент заявителят или неговият представител може да бъде изслушан по негова молба, ако експертизният отдел счита това за целесъобразно и ако бъдат заплатени необходимите такси.
(4) До издаването на патент експертизният отдел може да извърши допълнително проучване на състоянието на техниката, както и да вземе под внимание писмени възражения от трети лица, подкрепени с доказателства относно патентоспособността на заявеното изобретение и постъпили след публикация за заявката. Лицата, подали възражение, не стават участници в производството по заявката.
(5) Когато експертизният отдел прецени съгласно ал. 2, че заявеното изобретение или част от него са непатентоспособни, той уведомява писмено заявителя, като излага мотивите за това и му предоставя тримесечен срок за отговор и за коригиране на заявката. Ако заявителят не отговори в предоставения срок, не коригира заявката или неоснователно я поддържа, експертизният отдел взема решение за отказ за издаване на патент.
(6) Когато експертизният отдел установи, че заявеното изобретение е патентоспособно, но описанието и/или патентните претенции не са в съответствие с чл. 37, ал. 1 и/или чл. 38, той поканва заявителя да ги коригира в тримесечен срок. Ако в предоставения срок заявителят не направи това, не отговори или възрази неоснователно, експертизният отдел взема решение за прекратяване на производството по заявката.
(7) Когато в резултат на проведената експертиза по същество се установи, че заявеното изобретение е патентоспособно и са спазени изискванията на ал. 5 и 6, експертизният отдел уведомява заявителя да заплати таксите по чл. 33, ал. 4 и чл. 53.
(8) Експертизният отдел взема решение за издаване на патент, когато таксите по ал. 7 са заплатени. Ако таксите не се заплатят, заявката се счита за оттеглена.
Продължаване на срокове
Чл. 48.
(Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 66 от 2002 г.) По молба на заявителя, подадена преди изтичане на сроковете по чл. 46, ал. 1 и 3, чл. 47, ал. 5 и 6 и чл. 58, ал. 2, тези срокове могат да бъдат продължавани с три месеца, но не повече от два пъти, при заплащане на съответни такси.
Възстановяване на срокове
Чл. 49.
Сроковете, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.
Публикация за заявката
Чл. 50.
(1) Патентното ведомство извършва публикация за заявката в официалния бюлетин на Патентното ведомство непосредствено след изтичане на осемнадесетия месец от датата на подаване, съответно приоритетната дата, освен в случаите, когато:
1. (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) заявката е оттеглена, считана за оттеглена, отказана или производството по нея е прекратено;
2. по молба на заявителя публикацията за заявката е извършена преди изтичане на този срок;
3. (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) заявката е за секретен патент за изобретение, съдържащо класифицирана информация, представляваща държавна тайна;
4. по заявката е издаден патент, който е публикуван.
(2) Едновременно с публикацията за заявката Патентното ведомство осигурява достъп до описанието, претенциите и чертежите по нея.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Патентното ведомство извършва публикация, когато по реда на чл. 34 от Закона за защита на класифицираната информация са отпаднали правните основания за класифициране на информацията, съдържаща се в изобретението като държавна тайна.
Публикация на издаден патент
Чл. 51.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) В официалния бюлетин на Патентното ведомство се прави публикация за издаване на патент непосредствено след изтичането на три месеца от вземане на решението. В едномесечен срок от публикацията се издава патент и се публикуват описанието, претенциите и чертежите към патента.
Други публикации
Чл. 52.
В официалния бюлетин на Патентното ведомство се публикуват данни за правния статус на заявките и издадените патенти, тарифи, инструкции и др.
Такси за издаване и публикации на патент
Чл. 53.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За публикациите по чл. 51 и за издаване на патент се заплащат такси в тримесечен срок от получаване на съобщението по чл. 47, ал. 7. Ако заявителят не плати в посочения срок, таксите могат да бъдат заплатени допълнително в едномесечен срок в двоен размер.
Глава пета
СПОРОВЕ
Ред за разглеждане на споровете
Чл. 54.
Споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по съдебен или по арбитражен ред.
Административен ред
Чл. 55.
(1) Пред отдела по спорове към Патентното ведомство се обжалват следните решения на експертизните отдели:
1. (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 66 от 2002 г.) пълен или частичен отказ за издаване на патент по чл. 46, ал. 3 и по чл. 47, ал. 5;
2. (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) прекратяване на производството по заявката за патент по чл. 46, ал. 1 и по чл.47, ал. 6;
3. определяне на приоритета по чл. 44;
4. отказ за възстановяване на срок по чл. 26, ал. 2.
(2) Отделът по спорове разглежда и:
1. искания за обявяване недействителност на издаден патент за изобретение или полезен модел;
2. искания за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия.
Срокове за оспорване
Чл. 56.
(1) Жалбата по чл. 55, ал. 1 и ал. 2, т. 2 се подава в отдела по спорове от заинтересуваните лица в тримесечен срок от получаване на решението и към нея се прилага документ за платена такса.
(2) Исканията по чл. 55, ал. 2, т. 1 са допустими през целия срок на действие на патента, като към тях се прилага документ за платена такса.
(3) Производството по предходната алинея може да бъде образувано и служебно от председателя на Патентното ведомство.
(4) Жалбата и искането се оставят без последствие при неспазване на съответния срок и при неплащане на такса.
Орган за разглеждане на споровете
Чл. 57.
(1) Споровете се разглеждат в специализирани състави на отдела по спорове, назначени за случая от председателя на Патентното ведомство.
(2) Решенията по споровете по чл. 55, ал. 1 се вземат в състав от трима експерти, един от които е юрист, а решенията по споровете по чл. 55, ал. 2 се вземат в състав от петима експерти, двама от които са юристи.
Производство в отдела по спорове
Чл. 58.
(1) Отделът по спорове в тримесечен срок от постъпване на жалбите или исканията по чл. 55 образува производство.
(2) Производството е състезателно с участие на заинтересуваните страни. Допустими са писмени и устни доказателства. В случаите по чл. 55, ал. 2 отделът по спорове изпраща копие от искането на патентопритежателя, съответно на заинтересуваните лица, като им предоставя тримесечен срок за отговор.
(3) При разглеждане на спорове по чл. 55, ал. 1 отделът по спорове:
1. потвърждава решението на експертизния отдел;
2. отменя изцяло или частично решението на експертизния отдел, като:
а) взема решение за издаване на патент, за възобновяване на производството, за признаване право на приоритет, за възстановяване на патент;
б) връща заявката за ново разглеждане в експертизния отдел.
(4) Решението на експертизния отдел, постановено при повторно разглеждане на заявката по ал. 3, т. 2, буква "б", може да се обжалва пред отдела по споровете, който взема решение по същество.
(5) При разглеждане на искания по чл. 55, ал. 2 отделът по спорове:
1. отхвърля искането като неоснователно;
2. обявява пълна или частична недействителност на издадения патент; предоставя или прекратява принудителна лицензия.
(6) В случаите на обявяване на частична недействителност по т. 2 на предходната алинея издаденият патент се заменя с нов.
(7) Отделът по спорове постановява мотивирани решения, които изпраща на страните по спора в седемдневен срок.
Съдебен контрол
Чл. 59.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Страната, недоволна от решението на отдела по спорове, постановено съгласно чл. 58, ал. 3, т.1 и чл. 58, ал. 5, в тримесечен срок от получаване на решението може да подаде жалба до Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.
Спорове за авторство и съавторство
(Загл. изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
Чл. 60.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Споровете за установяване на действителния изобретател се решават от Софийския градски съд.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Когато искът по ал. 1 е предявен, преди да е издаден патент, съдът се произнася по спора, след като Патентното ведомство реши дали е налице патентоспособно изобретение или полезен модел.
(3) Въз основа на влязлото в сила съдебно решение Патентното ведомство вписва изобретателя/изобретателите в издадения патент.
Спорове относно служебния характер на изобретения и полезни модели и възнаграждения за тях
Чл. 61.
(1) Споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15 от този закон се решават от Софийския градски съд.
(2) Въз основа на влязло в сила съдебно решение правоимащият може в тримесечен срок да поиска издаване на патент на свое име.
(3) Исковете по ал. 1 се предявяват най-късно до една година от узнаване за издаването на патента.
(4) По реда на ал. 1 се разглеждат и спорове за определяне на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 и 6.
Спорове за право на заявяване
Чл. 62.
(1) Споровете за правото на заявяване по чл. 13 се решават по съдебен или по арбитражен ред.
(2) Когато споровете се решават по съдебен ред, компетентен е Софийският градски съд.
Спорове за право на преждеползване и послеползване
Чл. 63.
(1) Споровете за право на преждеползване по чл. 21 и право на послеползване по чл. 22 се решават по съдебен или арбитражен ред.
(2) Когато споровете се решават по съдебен ред, компетентен е Софийският градски съд.
Спорове за нарушаване на изключителното право
Чл. 64.
(1) Споровете за нарушаване на изключителното право по чл. 27, ал. 3, 4, 5 и 6 и по чл. 28 се решават от Софийския градски съд.
(2) Когато искът е предявен от заявителя преди издаване на патент, производството се спира до вземане на решение от Патентното ведомство.
(3) В случаите по предходната алинея Патентното ведомство е длъжно да се произнесе в едногодишен срок, считано от датата на уведомлението за спиране на производството.
Спорове за установяване факта на внедряване
Чл. 65.
Споровете за установяване факта на внедряването на патентовано изобретение или полезен модел се разглеждат по общия съдебен ред.
Спорове за размера на възнаграждения при принудителна лицензия
Чл. 66.
Споровете за размера на възнагражденията при предоставяне на принудителна лицензия се решават от Софийския градски съд.
Глава шеста
МЕЖДУНАРОДНИ ЗАЯВКИ ПО ДОГОВОРА ЗА ПАТЕНТНО К00ПЕРИРАНЕ
Получаващо ведомство
Чл. 67.
(1) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентното ведомство действа като получаващо ведомство по смисъла на чл. 2, т. ХV от Договора за патентно коопериране, наричан по-нататък "договора", за международни заявки, подадени от граждани на Република България или от заявители с постоянен адрес или седалище в страната.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Международна заявка се подава на английски език или на руски език в три идентични екземпляра. Заявката може да бъде подадена и на български език, като в едномесечен срок се представя превод. Документ за платени такси и приоритетен документ се представят в един екземпляр.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За извършване на международна кореспонденция на Патентното ведомство се заплаща такса извън таксите за международното подаване по договора. Таксата трябва да бъде платена в месечен срок, считано от датата на подаването. В противен случай производството по заявката се прекратява.
(4) Когато са подадени по-малко от три екземпляра, Патентното ведомство изготвя липсващите копия срещу съответно заплащане. Неплащането на тези суми не е причина за спиране на производството, но извлечението от сметките на получаващото ведомство е извънсъдебно изпълнително основание по силата на чл. 237, буква "в" от Гражданския процесуален кодекс.
(5) В случаите на самопосочване на Република България в международна заявка по чл. 8, ал. 2, буква "б" от договора производството по по-ранната (по-ранните) национална заявка за същото изобретение се спира. Ако за международната заявка се открие национална фаза, производството по по-ранната национална заявка се прекратява. В тези случаи, ако по по-ранната национална заявка е издаден патент, той прекратява действието си от деня на действието на патента по международната заявка, доколкото съвпада с него.
(6) (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите на самопосочване на Република България по чл. 8, ал. 2, буква "б" от договора Патентното ведомство изпраща международната заявка на компетентните органи, до чиято дейност се отнася изобретението, за определяне нивото на класификацията за сигурност. Определянето на нивото на класификацията за сигурност на изобретението по заявката се осъществява при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и в срока по чл. 24, ал. 4 от този закон. Ако се установи, че международната заявка съдържа информация, класифицирана като държавна тайна, тя не се третира като международна, не се разпраща служебно и не се публикува.
Международни органи за проучване и извършване на предварителна експертиза
Чл. 68.
(1) Патентното ведомство на Република България избира международните органи за проучване и за извършване на предварителна експертиза.
(2) Всеки заявител, както и Патентното ведомство могат да поискат извършване на проучване на национална заявка от международен орган за проучване. В този случай описанието и претенциите по заявката трябва да бъдат представени на езиците, определени от Международния орган за проучване, и да бъдат платени таксите за проучване.
Посочено ведомство
Чл. 69.
(1) Патентното ведомство на Република България е посочено ведомство по смисъла на чл. 2, т. ХIII от договора, когато Република България е посочена страна в международна заявка.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За откриване на национална фаза заявителят трябва да подаде международната заявка в Патентното ведомство в срок тридесет и един месеца от датата на приоритета при спазване изискванията на чл. 35. По заявки, за които Патентното ведомство е получаващо ведомство, такси за заявяване при посочването му не се заплащат.
(3) Заявки, по които е открита национална фаза, трябва да бъдат комплектувани съгласно изискванията на чл. 35, 36, 37, 38 и 39 и в сроковете по чл. 46, ал. 1.
(4) Патентното ведомство извършва допълнително проучване на международна заявка, когато извършеното проучване от Международния проучвателен орган е за част от заявеното изобретение. За допълнителното проучване се заплащат съответни такси в сроковете по чл. 46, ал. 1.
Избрано ведомство
Чл. 70.
(1) Патентното ведомство е избрано ведомство съгласно чл. 2, т. ХIV от договора, когато Република България е избрана от заявителя страна, в която той възнамерява да използва резултатите от международната предварителна експертиза.
(2) Когато изборът на Република България е направен преди изтичане на деветнадесет месеца от приоритетната дата, заявителят в тридесет и един месечен срок от тази дата трябва да подаде документите по чл. 69, ал. 2 за откриване на национална процедура.
(3) Ако заявителят се откаже от избора на Република България след изтичане на двадесет и един месеца от приоритетната дата, счита се, че международната заявка е оттеглена по отношение на Република България.
(4) Докладът от международната предварителна експертиза трябва да бъде преведен на английски език съгласно чл. 36, ал. 2 от договора, ако не е на езиците по чл. 67, ал. 2.
Трансформиране на международна заявка в национална
Чл. 71.
(Изм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) В случаите, когато чуждестранно получаващо ведомство е отказало да установи дата на подаване на международна заявка или е декларирало, че международната заявка се счита за оттеглена или че посочването на Република България се счита за оттеглено, а заявителят подаде в Патентното ведомство превод на заявката на български език и плати таксите по чл. 35, ал. 2, международната заявка се разглежда като национална заявка за патент в съответствие с този закон. Същата процедура се прилага и по отношение на международна заявка, обявена неправилно от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за оттеглена.
Публикации
Чл. 72.
(1) Публикациите на международни заявки, в които Република България е посочена страна, извършвани от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), се включват в състоянието на техниката от датата на тяхното публикуване, ако по тези заявки не е открита национална процедура.
(2) Публикацията за международна заявка на български език има правни последици, еднакви с последиците при публикация за националните заявки съгласно чл. 50 и 52.
Глава шеста "а"
ЗАЯВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТ И ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТИ СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ПАТЕНТНА КОНВЕНЦИЯ
Подаване на заявки за европейски патент
Чл. 72а.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Заявките за европейски патент могат да се подават в Патентното ведомство на Република България или в Европейското патентно ведомство в Мюнхен или неговия клон в Хага на един от езиците съгласно чл. 14 от Европейската патентна конвенция, наричана по-нататък "конвенцията". Разделените заявки се подават само в Европейското патентно ведомство.
(2) Заявители с постоянен адрес или седалище в Република България подават заявки за европейски патент в Патентното ведомство, освен ако заявката ползва приоритет от по-ранна заявка, подадена във ведомството.
(3) Патентното ведомство препраща заявката за европейски патент на Европейското патентно ведомство.
Еквивалентност на европейска и национална заявка
Чл. 72б.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Заявка за европейски патент с установена дата на подаване и приоритет, когато такъв е претендиран, в която Република България е посочена страна, е еквивалентна на редовно подадена в Патентното ведомство национална заявка.
(2) Когато заявката за европейски патент е публикувана от Европейското патентно ведомство и заявителят представи превод на патентните претенции на български език в три екземпляра с библиографските данни за заявката и заплати такса за публикация, Патентното ведомство осигурява достъп до превода и публикува съобщение в официалния бюлетин за получения превод.
(3) Заявителят се ползва с правата по чл. 18 от датата на съобщението за получения превод по ал. 2 при условията на чл. 72в.
Действие на европейския патент
Чл. 72в.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Европейски патент, в който е посочена Република България, предоставя на патентопритежателя от датата на съобщението за издаването му в европейския патентен бюлетин правата по този закон, ако в тримесечен срок от тази дата се представи превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и се плати такса за публикация.
(2) Преводът съгласно ал. 1 трябва да съдържа наименованието на изобретението, описанието, включително чертежи, когато е необходимо, и патентните претенции.
(3) Преводът се подава заедно с данни за притежателя на патента, номера на заявката за европейски патент, номера на публикацията на европейския патент, номера и датата на европейския патентен бюлетин, в който е направено съобщението за издаване на патента.
(4) Патентното ведомство прави съобщение в официалния бюлетин за получения превод и публикува превода на европейския патент на български език.
(5) Разпоредбите на този член се прилагат и когато описанието и патентните претенции на европейския патент са изменени в производство по възражение съгласно чл. 102, ал. 3 от конвенцията.
(6) Европейският патент няма действие на територията на Република България от датата на подаване на заявката, ако в срока по ал. 1 преводът съгласно ал. 1 и 5 не е представен и/или таксата за публикация не е заплатена, или не са изпълнени изискванията на ал. 2 и 3 и недостатъците не са отстранени в двумесечен срок от уведомлението на Патентното ведомство.
Автентичен текст на заявката за европейски патент и европейския патент.
Внасяне на корекции в превода
Чл. 72г.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Когато преводът на български език по чл. 72б и 72в предоставя обхват на закрила, който е по-тесен от обхвата на закрилата, предоставен със заявката за европейски патент или европейския патент на езика на производството на Европейското патентно ведомство, за автентичен се счита текстът на този превод.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в производство за обявяване на недействителност на европейски патент.
(3) Заявителят или притежателят на европейски патент може да подаде по всяко време коригиран превод, като заплати съответна такса за публикация. Преводът се представя в три екземпляра. Патентното ведомство публикува съобщение за получения коригиран превод в официалния бюлетин. Когато корекциите се отнасят до патентните претенции в заявката за европейския патент, едновременно със съобщението в бюлетина се осигурява достъп до коригирания превод, а когато корекциите се отнасят до превода на европейския патент, патентът се публикува отново с внесените корекции.
(4) Коригираният превод има действие по отношение на трети лица от датата на публикуване на съобщението.
(5) Лице, което добросъвестно използва или е извършило необходимата подготовка за използване на изобретението, което използване не би съставлявало нарушение на заявката или патента съгласно първоначалния превод, може след влизането в сила на коригирания превод да продължи използването на изобретението в своята дейност или за целите на тази дейност без заплащане.
Такси за поддържане действието на европейския патент
Чл. 72д.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Годишна патентна такса за европейски патенти се плаща в Патентното ведомство на Република България по реда на чл. 33 за всяка патентна година след годината, през която Европейското патентно ведомство публикува съобщението за издаване на европейския патент.
Трансформация в национална заявка за патент
Чл. 72е.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Заявка за европейски патент, в която е посочена Република България, може по молба на заявителя да се трансформира в национална заявка за патент за изобретение или за полезен модел, когато:
1. заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 77, ал. 5 от конвенцията;
2. заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 90, ал. 3 от конвенцията, тъй като не е представен превод на заявката на езика на производството съгласно чл. 14, ал. 2 от конвенцията.
(2) Молбата за трансформация се подава в сроковете по чл. 135, ал. 2 от конвенцията.
(3) В тримесечен срок от датата на получаване на молбата в Патентното ведомство заявителят трябва:
1. да плати таксите по чл. 35, ал. 2, и
2. да подаде превод на български език на заявката за европейски патент, както е подадена, и превод на заявката с промени, когато е изменена в производството пред Европейското патентно ведомство.
Забрана за едновременна закрила
Чл. 72ж.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Когато е издаден национален патент за изобретение, за което е издаден и европейски патент, в който е посочена Република България, с една и съща дата на заявяване, съответно с една и съща приоритетна дата, на едно и също лице или негов правоприемник, националният патент прекратява действието си.
(2) При условията на ал. 1 националният патент прекратява действието си в обхвата, в който е идентичен с европейския патент, от датата, на която срокът за подаване на възражение срещу европейския патент е изтекъл, без да е подадено възражение, или от датата, на която влиза в сила решението за запазване на европейския патент в процедурата по възражение.
Обявяване на недействителност на европейски патент
Чл. 72з.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Решенията на Европейското патентно ведомство в производство по обявяване на недействителност на европейски патент, в който е посочена Република България, имат действие на територията на Република България.
Регистър на заявките за европейски патент и европейските патенти
Чл. 72и.
(Нов-ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентното ведомство вписва заявките за европейски патенти, както и европейските патенти с действие в Република България в отделен регистър, като всички промени в правния им статус се вписват по общия ред.
Глава седма
ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ
Патентоспособни полезни модели
Чл. 73.
(1) Патенти се издават за полезни модели, които са нови и промишлено приложими.
(2) Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията по предходната алинея.
Изключения
Чл. 74.
Патенти за полезни модели не се издават за методите, както и за обектите по чл. 6, ал. 2 и чл. 7.
Новост и промишлена приложимост
Чл. 75.
Новостта и промишлената приложимост на полезните модели се определят съгласно изискванията на чл. 8 и 10.
Правна закрила
Чл. 76.
Правната закрила на полезния модел се предоставя с патент, който има срок на действие десет години, считано от датата на подаване.
Трансформация
Чл. 77.
Заявка за патент за изобретение до вземане на решение по нея може да бъде трансформирана по молба на заявителя в заявка за патент за полезен модел.
Режим на полезния модел
Чл. 78.
Режимът за изобретенията се прилага и за полезните модели, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
Глава осма
ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО
Статут
Чл. 79.
(1) Патентното ведомство на Република България е национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост със седалище София.
(2) Патентното ведомство е независимо в своята дейност, като неговите окончателни решения по закрила на обектите на индустриална собственост се обжалват в съда по съответния ред.
(3) Патентното ведомство се състои от председател, поне един заместник, държавни експерти и служители.
(4) За председателя и неговите заместници са задължителни следните изисквания: да са работили в областта на индустриалната собственост над десет години и да имат висше техническо или юридическо образование, като първият заместник е с компетентност и стаж в патентната експертиза и е с патентна квалификация.
(5) Председателят на Патентното ведомство се назначава от министър-председателя.
Основни дейности
Чл. 80.
Патентното ведомство осъществява следните основни дейности:
1. извършва експертиза и взема решения по закрилата на обектите на индустриална собственост;
2. (изм бр. 81 от 1999 г.) издава патенти за изобретения и полезни модели; свидетелства за промишлени дизайни , търговски марки, марки за услуги, наименования за произход и други защитни документи за закрила на обекти на индустриалната собственост;
3. разглежда спорове по решенията на експертизата, искания за обявяване недействителност на защитни документи и за предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии;
4. обявява недействителност, предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии и зависимост на защитни документи;
5. представлява страната в определени междудържавни организации по индустриална собственост, осигурява изпълнението на задълженията й съобразно статута за патентните ведомства, регламентиран от международните спогодби, и осъществява международно сътрудничество в тази област;
6. извършва публикациите и издава бюлетин, предвидени в този закон и в международните спогодби; осъществява международен обмен на патентни документи, поддържа патентни фондове и предоставя услуги в областта на патентната информация и патентните изследвания;
7. издава наредби и инструкции в рамките на компетенциите на Патентното ведомство, както и предлага тарифи за дейностите и услугите, извършвани от ведомството;
8. води държавните регистри за защитените обекти на индустриална собственост;
9. образува фонд "Индустриална собственост" от дарения, собствени средства и други постъпления;
10. организира подготовката на кадри в областта на индустриалната собственост и патентното дело.
Председател
Чл. 81.
(1) Председателят ръководи Патентното ведомство и отговаря за изпълнението на дейностите на ведомството; издава правилник за вътрешното устройство на ведомството, назначава и упражнява служебен контрол върху персонала; представлява Патентното ведомство в международните организации и съюзи; сключва двустранни и регионални договори с чуждестранни патентни ведомства.
(2) Председателят на Патентното ведомство осъществява сътрудничество с ръководствата на организациите с идеална цел в областта на изобретателството.
Структура
Чл. 82.
(1) За осъществяване на предвидените в този закон дейности в Патентното ведомство се създават задължително основни отдели по:
1. експертиза на обектите на индустриална собственост;
2. спорове;
3. юридическа дейност;
4. патентноинформационна и издателска дейност.
(2) За осъществяване на експертизната дейност, за обслужване на обществеността и за осъществяване на международен обмен на патентна документация Патентното ведомство комплектува, поддържа и съхранява централен патентен фонд - Централна патентна библиотека.
(3) Председателят на Патентното ведомство определя структурата и щата на ведомството.
Служители
Чл. 83.
(1) За служители в Патентното ведомство се назначават само лица с българско гражданство.
(2) За държавни експерти, които вземат решения за издаване на защитни документи или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, отговарящи на следните изисквания: завършено висше образование и патентноправна специализация; практика по основната специалност не по-малко от пет години; практика в експертизата не по-малко от три години и положен изпит в Патентното ведомство.
(3) Служителите на Патентното ведомство при тяхното назначаване, както и нещатните сътрудници по чл. 47, ал. 3 са длъжни да пазят в тайна материалите по заявката съгласно чл. 45, за което подписват декларация.
Глава девета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Санкции
Чл. 84.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г., бр. 45 от 2002 г.) Лице, което публикува същността на заявка за секретен патент по чл. 24, извърши заявяване в чужбина при неспазване изискванията на чл. 25, отстъпи лицензия или извърши действия в нарушение на чл. 31, ал. 5, се наказва с глоба от 1000 до 20 000 лв.
(2) Нарушенията се установяват с акт на орган на Патентното ведомство. Наказателното постановление се издава от председателя на Патентното ведомство и може да бъде обжалвано по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1.
(1) Този закон се прилага за заявки за патенти за изобретения и полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за исканията за патенти, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно решение.
(2) Исканията за авторски свидетелства, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно решение, могат да бъдат трансформирани със запазване на приоритета в заявки за патент за изобретение или за полезен модел по молба на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13 от този закон. Молбата се подава в Патентното ведомство в тримесечен срок от уведомяване на заявителя от Патентното ведомство, но не по-късно от шест месеца след влизане на закона в сила.
(3) Исканията за авторски свидетелства, по които не е постъпила молба за трансформация при условията на предходната алинея, се считат за оттеглени и производството по тях се прекратява.
§ 2.
(1) Авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване. Същият срок на действие се прилага и за непубликуваните авторски свидетелства.
(2) В срока на действие по предходната алинея авторските свидетелства могат да бъдат трансформирани в патенти за изобретения при спазване изискванията на чл. 7 по искане на изобретателя. Когато авторското свидетелство е било издадено за служебно изобретение, искането за трансформация може да бъде направено от:
1. ползвателя на изобретението;
2. автора на изобретението;
3. организацията, в която е създадено изобретението, ако тя не е ползвател.
(3) Молбите по предходната алинея се подават в Патентното ведомство в шестмесечен срок от влизане на закона в сила.
(4) Патентното ведомство издава патент на един от молителите при спазване поредността на правоимащите, посочена в ал. 2.
(5) Ако в срока по ал. 3 не постъпи молба за трансформация, всяко заинтересувано лице, с изключение на чуждестранни лица, може да поиска издаването на патент на свое име. Молбата трябва да бъде подадена не по-късно от една година след изтичане на срока по ал. 3, като патент се издава на първия молител.
(6) Правата, произтичащи от патентите съгласно ал. 4 и 5, възникват от датата на решението за трансформация. Лица, използвали изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл. 21.
(7) (Отм.-ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
(8) Авторски свидетелства, които не са трансформирани в патенти по предходните алинеи, прекратяват действието си.
(9) Възникналите преди влизане в сила на този закон имуществени и неимуществени права на откриватели, на автори на признати и внедрени изобретения и рационализации и на лица, създали признати и внедрени икономически ефективни предложения, се уреждат по досегашния ред.
(10) Решенията на Патентното ведомство във връзка с трансформацията на заявки и на авторски свидетелства в патенти подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
§ 3.
При трансформация на авторски свидетелства в патенти се заплаща такса за издаване на патент и такса за публикация на извършената трансформация. Годишните такси за поддържане на патента се изчисляват от датата на издаването му.
§ 4.
(1) За издадени патенти или подадени заявки в чужбина преди влизане на този закон в сила, отнасящи се до продукти, получени по химически или микробиологически начин, както и до лечебни, козметични, хранителни или вкусови вещества, получени по химически или друг метод, включително продуктите на генното инженерство, по молба на патентопритежателя или заявителя Патентното ведомство може да издаде патент при условие, че:
1. продуктът не е продаван на територията на Република България до датата на подаване на заявка за издаване на патент в Патентното ведомство;
2. няма издадено авторско свидетелство на Република България за обект, идентичен на обекта, за който се иска издаване на патент;
3. заявителят или патентопритежателят имат значителна търговска дейност в отечествената страна на изобретението.
(2) Заявката за издаване на патент по предходната алинея се подава в Патентното ведомство в срок до девет месеца от влизане на този закон в сила и съдържа:
1. молба по образец;
2. декларация по образец за наличие на условията по т. 1 и 3 на предходната алинея;
3. превод на български език на патента или на заявката и на реферата в 2 екземпляра;
4. копие на патента или заверено копие на заявката, издадени от Патентното ведомство на съответната страна;
5. документ за платени такси;
6. документ за представителство.
(3) Заявителят или патентопритежателят представят документите по предходната алинея в тримесечен срок от датата на подаване на заявката.
(4) Издаденият в Република България патент действа:
1. от датата на подаване на заявката по ал. 2, когато има издаден патент в чужбина;
2. от датата на получаване на уведомление за издаване на патент по заявката, подадена в чужбина.
(5) Действието на издадения при условията и по реда на предходните алинеи патент се прекратява при изтичане срока на действие на патента, издаден в съответната страна, или от датата на обявяването му за недействителен.
(6) Пропуснатите срокове по ал. 2 и 3 не могат да бъдат възстановявани.
(7) Годишните патентни такси се заплащат съобразно поредността на патентната година на издадения в съответната страна патент.
§ 5.
Патентите за изобретения, както и допълнителните патенти, издадени преди влизането в сила на този закон, запазват срока на действие, предвиден от закона, който е бил в сила при тяхното издаване.
§ 6.
(1) В чл. 48 от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г.) думите "Българската търговска палата" се заменят с "представител по индустриална собственост".
(2) Българската търговско-промишлена палата продължава да осъществява функциите на представител по индустриална собственост до шест месеца след влизането в сила на този закон. В същия срок чуждестранните заявители упълномощават представител от Регистъра за представителите по индустриална собственост. След изтичане на този срок Българската търговско-промишлена палата предава на Патентното ведомство всички досиета по обекти на индустриална собственост, за които няма упълномощен представител. Председателят на Патентното ведомство разпределя тези досиета на оправомощени представители по индустриална собственост.
§ 7.
Срокът за подаване на исканията за обявяване на недействителност съгласно чл. 55, ал. 2 се прилага и за авторските свидетелства, издадени преди влизане в сила на този закон.
§ 8.
Отношенията по създаването и използването на предложения с полезен ефект, които нямат специална правна закрила, се уреждат с договор, сключен между заинтересуваните лица.
§ 9.
Наименованието на Института за изобретения и рационализации (ИНРА) се изменя в Патентно ведомство на Република България.
§ 10.
(изм и доп бр 81 от 1999 г.) Министерският съвет издава наредбата по чл. 3 от този закон, Наредба за секретните патенти и Наредба за служебните изобретения, полезни модели и промишлен дизайн .
§ 11.
Този закон отменя:
1. Закона за изобретенията и рационализациите (обн., ДВ, бр. 81 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 28 от 1982 г. и бр. 56 от 1986 г.).
2. Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения (обн., Изв., бр. 10 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 81 от 1968 г.).
§ 12.
Законът влиза в сила от 1 юни 1993 г., с изключение на чл. 3.
§ 13.
Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.