Правна и икономическа информация

В този раздел ще публикуваме актуална правна и икономическа информация, както и текстове на закони, наредби, инструкции, формуляри, бланки и други полезни документи .

ЗАКОН 
за отбраната и въоръжените сили на Република България 
(Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1998 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 152 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 12 от 1999 г.; доп., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 69 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2000 г.; доп., бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 25 от 2001 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 1 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 119 от 2002 г., бр. 50 от 2003 г., бр. 86 от 30.09.2003 г. – в сила от 01.01.2004 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г.; изм., бр. 112 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 93 и бр. 111/2004 г., изм. доп. ДВ бр. 27,бр. 38, изм. ДВ бр. 76, изм. доп. ДВ бр. 88, изм. ДВ бр. 102, изм, доп. ДВ бр. 105/2005 г., изм. ДВ бр. 30, бр. 36, бр. 56/2006 г.)

ЧАСТ ПЪРВА ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Глава първа ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.

Чл. 2. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.

(2) Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната.

(3) Държавата се грижи за гражданите, военноинвалиди и военнопострадали.

Чл. 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната има за цел:

1. защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната;

2. създаването на вътрешно- и външнополитически условия за гарантиране на националната сигурност;

3. защитата на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и в чужбина.

(3) (Доп., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, специализираните служби, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите.

Чл. 4. Дейностите, свързани с отбраната и с въоръжените сили, се осъществяват в съответствие с Конституцията, със законите и с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Дейностите в областта на отбраната се осъществяват при съчетаване на публичността и изискванията за опазването на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна.

Чл. 6. Основните дейности в областта на отбраната включват:

1. (доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) планиране на отбраната;

2. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

3. разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни и други мирновременни и военновременни планове;

4. разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове;

5. изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война;

6. изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност;

7. водене на разузнаване и контраразузнаване;

8. охрана на държавната граница на Република България;

9. подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война;

10. изграждане на необходимите отбранителни и защитни съоръжения за войските и населението;

11. оперативна подготовка на територията на страната;

12. подготовка и осъществяване на териториалната отбрана;

13. подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства и във време на война;

14. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) използване на въоръжените сили съгласно Конституцията и законите на страната;

15. защита на населението и националното стопанство при извънредни обстоятелства и във време на война;

16. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) осъществяване на сътрудничество с други държави и международни организации;

17. военно-патриотично възпитание;

18. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили.

Чл. 6а. (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Планирането на отбраната е дейност за определяне на необходимите човешки, финансови и материални ресурси за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната и за изпълнение на задълженията на Република България в областта на колективната сигурност и отбрана.

Чл. 7. (1) (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектувани с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(3) (изм. ДВ бр. 102/2005 г.) При изпълнение на функциите по ал. 1 въоръжените сили използват оръжия, бойна, специална и спомагателна техника и прилагат военните си и други умения, похвати и действия в съответствие с конвенциите по международното хуманитарно право, по които Република България е страна.

Чл. 8. Върху въоръжените сили се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и този закон органи.

Чл. 9. Във въоръжените сили официалният език е българският. При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително.

Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона.

(2) Лицата, изпълняващи военна служба, са военнослужещи .

(3) Военнослужещите се ползват с всички права по Конституцията и законите, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 11. (1) Военнослужещите при изпълнение на служебните си задължения са неприкосновени и се намират под защита на закона.

(2) Неприкосновеността на военнослужещите се изразява в специалната защита на живота и здравето им от закона.

Чл. 12. (1) Този закон се прилага към всички български граждани, намиращи се в страната или в чужбина.

(2) Законът има действие и по отношение на юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.

Глава втора 
ИКОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА

Чл. 13. (1) Икономическите основи на отбраната включват:

1. финансово осигуряване на дейностите в областта на отбраната и на въоръжените сили от държавния бюджет;

2. предоставяне на държавни и общински имоти и имущество за целите на отбраната и за въоръжените сили;

3. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

4. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Финансовото и материално-техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили включва:

1. текуща издръжка на въоръжените сили;

2. производство, ремонт, доставки на въоръжения и техника, оборудване и друго имущество;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство, изграждане и поддържане на военната част от единната система за управление, за ранно предупреждение, отразяване на кризи, планиране и управление на отбраната при положение на война, военно положение или извънредно положение;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) дейност по материалното и техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили;

5. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната;

6. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на отбраната;

7. социални и обслужващи дейности;

8. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на въоръжения и друга специална продукция;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) подготовка на въоръжените сили за участие в превантивната и непосредствената защита на населението, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

10. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 9, бр. 49 от 2000 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили;

11. (предишна т. 9, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 10, бр. 49 от 2000 г.) други дейности, свързани с осигуряването на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Управлението на финансовите ресурси включва:

1. единен контрол за ефективното разпределяне на ресурсите;

2. прилагане на системата за планиране и програмиране на бюджетните разходи;

3. използване на трезорна система, обхващаща разпоредителите с бюджетни кредити.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) За осъществяване на спомагателни и обслужващи дейности Министерството на отбраната може да сключва договори за съвместна дейност с физически и юридически лица за срок до 10 години.

(2) (изм. ДВ бр. 36/2006 г.) Предмет на договорите по ал. 1 не могат да бъдат имоти - публична държавна собственост.

Чл. 15. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 15а. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.)

(1) Финансовото осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия се извършва от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната, както и от други източници, по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

(2) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:

1. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на недвижими имоти, обявени за имоти - частна държавна собственост, управлявани от Министерството на отбраната;

2. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на обекти на незавършено строителство, изграждани от Министерството на отбраната, нуждата от които е отпаднала;

3. продажба на ненужно въоръжение и техника, оборудване и други движими вещи;

4. (отм., ДВ, бр. 93 от 2004 г. - в сила от 01.01.2005 г.) ;

5. сумите от светлинните такси по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

6. глобите по чл. 303 - 309а;

7. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от Министерството на отбраната;

8. приходите от услуги, отдаване под наем и извършване на съвместна дейност с движими и недвижими вещи, предоставени за управление на Министерството на отбраната;

9. приходите от правото на използване на изобретения или от разпореждане с патенти по чл. 19 от Закона за патентите, на които собственик е Министерството на отбраната;

10. приходите от дарения.

(3) Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет.

Чл. 16. (Отм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Разходната част на бюджета на Министерството на отбраната се разработва по пълна бюджетна класификация и се приема от Народното събрание най-малко в следните направления:

1. разходи за текуща издръжка;

2. инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната;

3. разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната;

4. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; отм., бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 18. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 18. (Нов, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1)Финансовото осигуряване на участието на Република България в международни операции и мисии се извършва от държавния бюджет извън средствата, предвидени по разходната част на бюджета на Министерството на отбраната.

(2) Министърът на отбраната е администратор на средствата за финансовото осигуряване на участието на Република България в международни операции и мисии.

Чл. 19. (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 20. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 21. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 22. (1) Въоръжените сили спазват законите и другите нормативни актове относно опазването и съхранението на земята и околната среда.

(2) Министерският съвет може да разрешава отклонения от изискванията към техническите и другите параметри на бойната техника, както и към осъществяваната дейност при учения и други военни мероприятия.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) След провеждане на мероприятия по оперативната и бойната подготовка и друга военна дейност министерствата и ведомствата, в състава на които има въоръжени сили, осигуряват рекултивация на ползваните земеделски земи и други имоти за сметка на собствения си бюджет съгласно изискванията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23. (1) За подготовката и работата на националното стопанство във военно време Министерският съвет приема общ държавен военновременен план и военновременен проектобюджет.

(2) За изпълнението на военновременния план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите държавни резерви и национални военновременни запаси.

(3) Мощностите за военно време могат да се използват пълно, частично или да не се използват в мирно време.

(4) Поддържането на мощностите по военновременния план, които пълно се използват в мирно време, е за сметка на организациите и търговските дружества, които ги управляват и стопанисват.

(5) Мощностите по военновременния план, които се използват частично или не се използват в мирно време, се поддържат пропорционално или изцяло за сметка на държавния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната може да образува или да дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на Министерството на отбраната.

Глава трета 
РЪКОВОДСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Раздел I Органи за ръководство на отбраната

Чл. 25. Ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет.

Раздел II 
Народно събрание

Чл. 26. Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. (отм. ДВ бр. 102/2005 г.)

3. (отм. ДВ бр. 102/2005 г.)

4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

5. (предишна т. 4, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

6. (предишна т. 5, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) приема с решение концепцията за националната сигурност и военната доктрина по предложение на Министерския съвет;

7. (предишна т. 6, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) приема дългосрочни програми за развитието на въоръжените сили;

8. (предишна т. 7, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната;

9. (предишна т. 8, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет;

10. (предишна т. 9, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии;

11. (предишна т. 10, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) упражнява парламентарен контрол върху дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили, в рамките на Конституцията;

12. (предишна т. 11, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) открива, преобразува и закрива военни академии и висши военни училища.

Раздел III 
Президент на републиката

Чл. 27. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

Чл. 28. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.

Чл. 29. При военен конфликт или война президентът на републиката съгласно Конституцията и този закон:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Чл. 30. (1) С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 88/2005 г.)  Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.

Раздел IV 
Министерски съвет

Чл. 31. (1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили.

(2) Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.

Чл. 32. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява военната политика на страната;

2. (отм. ДВ бр. 102/2005 г.)

3. (отм. ДВ бр. 102/2005 г.)

4. (отм. ДВ бр. 102/2005 г.)

5. (отм. ДВ бр. 102/2005 г.)

5а. (отм. ДВ бр. 102/2005 г.)

6. (предишна т. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

7. (предишна т. 3, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана;

8. (нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) в рамките на числеността на въоръжените сили утвърждава числеността на военнослужещите в обхвата на едно военно звание, с изключение на висшите офицерски звания;

9. (предишна т. 4, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.; предишна т. 8, бр. 40 от 2002 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.);

10. (предишна т. 5, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.; предишна т. 9, бр. 40 от 2002 г.) приема по предложение на министъра на отбраната общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му, както и решение за провеждане на стратегическия преглед на отбраната;

10а. (предишна т. 6, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.; предишна т. 10, бр. 40 от 2002 г.) приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите и го внася за утвърждаване от Народното събрание;

11. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; предишна т. 10а, бр. 40 от 2002 г.) след утвърждаване и въвеждане в действие от Народното събрание на военновременния бюджет на страната организира неговото изпълнение чрез Министерството на финансите и Българската народна банка, държавните органи и общинската администрация;

12. (предишна т. 7, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 11, бр. 40 от 2002 г.) ръководи и контролира производството и търговията с военна продукция и продукция със специално предназначение;

13. (предишна т. 8, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 12, бр. 40 от 2002 г.) определя нормативи и ред за натрупване, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;

14. (предишна т. 9, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 13, бр. 40 от 2002 г.) осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно на военно положение;

15. (предишна т. 10, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 14, бр. 40 от 2002 г.) организира дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за бедствия и аварии;

16. (предишна т. 11, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 15, изм., бр. 40 от 2002 г.) открива, преобразува и закрива факултети, филиали, институти и колежи към военните академии и висшите военни училища и военнонаучни организации и определя техния статут въз основа на искане на министъра на отбраната;

17. (предишна т. 12, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.; предишна т. 16, бр. 40 от 2002 г.);

18. (предишна т. 13, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 17, бр. 40 от 2002 г.; предишна т. 17, бр. 40 от 2002 г.) утвърждава изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти в съответствие с нуждите на отбраната;

19. (предишна т. 14, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.; предишна т. 18, бр. 40 от 2002 г.);

20. (предишна т. 15, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.; предишна т. 19, бр. 40 от 2002 г.) приема Правилника за кадрова военна служба и други нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;

21. (предишна т. 16, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 20, бр. 40 от 2002 г.) прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;

22. (предишна т. 17, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 21, бр. 40 от 2002 г.) приема нормативни актове, свързани с помощта и грижата на държавата за гражданите, военноинвалиди и военнопострадали.

Чл. 32а. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) От името на Министерския съвет министър-председателят на Република България ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 33. Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната и въоръжените сили.

Раздел V 
Министър на отбраната

Чл. 34. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:

1. началника на Генералния щаб на Българската армия;

2. заместник-министрите на отбраната.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При изпълнение на правомощията си министърът на отбраната се подпомага от политически кабинет по смисъла на Закона за администрацията.

(4) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната, заместник-министрите и другите членове на политическия кабинет са цивилни лица.

Чл. 35. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява граждански контрол върху Българската армия, като:

1. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) ръководи планирането на отбраната в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) съставя проект на държавния бюджет в частта му за Министерството на отбраната;

3. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) разпределя бюджета на Министерството на отбраната и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване на Българската армия;

4. ръководи кадровата политика и отговаря за окомплектуването на Българската армия с личен състав и за подготовката на офицерските кадри;

5. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната и националната сигурност;

6. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност;

7. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) съгласувано с министъра на образованието и науката прави предложения за откриване, преобразуване и закриване на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали, институти и колежи към тях, както и военнонаучни организации;

8. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи осъществяването на здравната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната;

10. ръководи и осигурява социалната политика;

11. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 93 от 2004 г.) стандартизира, кодифицира и сертифицира военната и специалната продукция за нуждите на въоръжените сили;

12. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разрешава участието на войскови единици от Българската армия при овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

13. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия на труд в Министерството на отбраната и в Българската армия;

14. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г., бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 93 от 2004 г.) ръководи дейността по опазване на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна в Министерството на отбраната и в Българската армия, и назначава служителите по сигурността на информацията в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация;

15. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) прави предложение до Министерския съвет за назначаване на офицер с висше офицерско звание на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия;

16. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава щатовете на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия;

17. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) назначава и отзовава представителите на Министерството на отбраната в международни организации, военните аташета и аташетата по отбраната и служителите в службите към тях, както и ръководи тяхната дейност;

18. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи информационната и издателската дейност на Министерството на отбраната и връзките с обществеността;

19. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи военната полиция и военното контраразузнаване;

20. (предишна т. 14, изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;

21. (предишна т. 15, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 88/2005 г.)  ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта използването на въздушното пространство за военни цели;

22. (предишна т. 16, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства;

23. (предишна т. 17, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава списък на военни летища, които могат да бъдат определени за запасни летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози;

24. (предишна т. 18, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра за държавните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;

25. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) съгласува разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната;

26. (предишна т. 19, изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

27. (предишна т. 20, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи дейностите по подпомагане и грижи за гражданите, военноинвалиди и военнопострадали;

28. (предишна т. 21, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) отговаря за стопанисването и управлението на държавните военни имоти;

29. (предишна т. 22, изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи спортната дейност и отговаря за развитието на материалната спортна база;

30. (нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) ръководи дейността по осъществяване на контрол върху материалноотговорните лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

31. (нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.)осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и организации и сдружения на военнослужещите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната:

1. проект за военна доктрина на страната;

2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на план за организационното изграждане на Българската армия;

3. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) предложение за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Министерството на отбраната и в Българската армия;

4. проект на общ държавен военновременен план;

5. предложение за обявяване на обща или частична мобилизация;

6. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на план за териториална отбрана;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на Военна стратегия;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на програми за изграждане и развитие на Българската армия;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) предложение за провеждане на стратегически преглед на отбраната.

Чл. 36. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб:

1. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема офицери на военна служба и присвоява първо офицерско звание в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери в Българската армия;

3. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери от Министерството на отбраната и подчинените му структури.

Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 38. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Информация в интерес на отбраната и националната сигурност се добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя от служба "Военна информация".

(2) Служба "Военна информация" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(3) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Дейността на служба "Военна информация", както и организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба в нея се регламентират с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната.

(4) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Поддържането на реда и сигурността в служба "Военна информация" се организира от службата и се осъществява по ред, определен с правилника по ал. 3.

Чл. 39. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Членове на Съвета по отбраната са началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната, заместник-началниците на Генералния щаб и командващите на видовете въоръжени сили.

(3) В заседанията на Съвета по отбраната по решение на министъра на отбраната могат да участват и други длъжностни лица.

(4) Съветът по отбраната разглежда:

1. актуални въпроси на военната политика на страната;

2. военните аспекти на концепцията за национална сигурност и военната доктрина на страната;

3. структурата и функциите на Министерството на отбраната;

4. бюджета на Министерството на отбраната;

5. плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия;

6. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) материално-техническото и медицинското осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

7. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) финансовото, материалното и социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. предложения за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания;

9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.

(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.

Чл. 39а. (Нов, ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) Инспекторатът на Министерството на отбраната осигурява изпълнението на контролните функции на министъра на отбраната при провеждане на държавната политика в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) Инспекторатът извършва контролни и други проверки по указание на министъра на отбраната по отношение на:

1. спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната;

2. логистичното осигуряване;

3. управлението и разпореждането с материални средства;

4. управлението на човешките ресурси;

5. спазването на правата на човека;

6. опазването на околната среда.

(3) Инспекторатът участва в проверките на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплината и извършва други проверки по указание на министъра на отбраната.

(4) Инспекторатът проучва предложенията, сигналите, жалбите и молбите, подадени от физически или юридически лица до министъра на отбраната, и изготвя отговори по тях.

(5) Инспекторатът е на пряко подчинение на министъра на отбраната и се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната.

(6) Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им, се определят от министъра на отбраната."

Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната се осъществява от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване". Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(2) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Министърът на отбраната определя с правилник структурата и организацията на дейността на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване", специфичните условия и ред за преминаване на кадровата военна служба в нея, правомощията на директора и другите ръководни длъжностни лица. Министърът на отбраната утвърждава организационно-щатната структура на службата и определя изискванията за заемане на съответните длъжности.

(3) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" има следните функции:

1. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) осигурява защитата на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу тяхната сигурност;

2. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) извършва дейности за опазване на реда в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, извършени в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, и за издирване на извършителите им;

3. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) извършва охрана на мероприятия, обекти и лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, на чуждестранни военнослужещи, на транспортни средства, с които се превозват личен състав, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования, делегации и инспекции;

4. осигурява контрола по спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи от военнослужещи;

5. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) извършва дейности по събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

6. (нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) осъществява дейности по защита на класифицираната информация в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" осъществява функциите си по отношение на:

1. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) . личния състав на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, при или по повод изпълнение на служебните им задължения;

2. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) лица, извън посочените по т. 1, които са участвали в извършването на престъпления с тях, както и за предотвратяване на деяния на лица, насочени срещу отбраната на страната, реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

3. (изм. ДВ бр. 102/2005 г.) чуждестранни лица, когато това е предвидено в международни договори, по които Република България е страна.

4. (нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) лицата по т. 1, участващи в операции или мисии извън територията на страната, доколкото не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

(5) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на служба "Военна информация".

(6) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия на оръжие, стоки или технологии с възможна двойна употреба.

(7) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Финансовите средства за оперативно-специални нужди, предназначени за осъществяване на функциите на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" по ал. 3, се планират, определят, разходват и отчитат по ред, определен от министъра на отбраната.

(8) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) При осъществяване на функциите си служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" си взаимодейства с другите държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 40а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Органи на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" са лицата от личния й състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители.

(2) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Редът за назначаването, освобождаването, правомощията, условията и редът за заплащане на извънщатните служители на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се определят с правилника по чл. 40, ал. 2.

(3) Органите по ал. 1 удостоверяват правомощията си със служебен знак и/или със служебна карта.

(4) Органите по ал. 1 са длъжни по всяко време да изпълняват задълженията си за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление и да оказват помощ на лица, пострадали от престъпления или при нещастни случаи, както и на тези, които се намират в безпомощно състояние.

(5) Държавните органи, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на органите по ал. 1 при изпълнение на функциите им.

Чл. 40б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При осъществяване на функциите си органите на военната полиция имат следните правомощия:

1. да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със закон, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

2. (доп., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да задържат до 24 часа лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита;

3. да извършват процесуално-следствени действия по предварителни проверки за събиране на достатъчно данни за образуване на предварително производство по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс;

4. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да разкриват и участват в разследването на престъпления от общ характер, извършени на територията на военните поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и от лицата по чл. 40, ал. 4 при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;

5. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да издават разпореждания до лицата по чл. 40, ал. 4 и да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на реда и сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

6. да призовават в служебните си помещения лицата по чл. 40, ал. 4 при осъществяване на правомощията си;

7. (доп., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер, по ред, определен от министъра на отбраната съгласувано с министъра на вътрешните работи, в съответствие с разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи;

8. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

9. да извършват личен обиск на лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и на отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

10. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

(2) Физическата сила, помощните средства или оръжието се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение, съобразно конкретната обстановка и при вземане на всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Чл. 40в. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (Предишен текст на чл. 40в, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) При осъществяване на функциите си органите на военното контраразузнаване имат следните правомощия:

1. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани със заплахи за сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на отбраната;

3. привличат граждани към доброволно сътрудничество по ред, определен от министъра на отбраната;

4. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) могат да предупреждават устно или писмено лицата по чл. 40, ал. 4, за които има достатъчно данни, че ще извършат престъпление или нарушение срещу сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

5. (нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) призовават в служебни помещения лицата по чл. 40, ал. 4 за целите по т. 4;

6. (предишна т. 5, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

7. (предишна т. 6, изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) осъществяват дейности по защита на класифицираната информация в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната съгласно Закона за защита на класифицираната информация;

8. (предишна т. 7, изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) събират, обработват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

9. (предишна т. 8, изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) в кръга на своята компетентност могат да изискват информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и административни звена на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната и от други лица във връзка със защитата на сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

10. (предишна т. 9, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) предоставят чрез министъра на отбраната информация на висшите органи на държавната власт и държавното управление, както и на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

(2) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Органите на военното контраразузнаване прилагат правомощията си по ал. 1 и спрямо едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия на оръжие, стоки или технологии с възможна двойна употреба.

(3) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Органите на военното контраразузнаване не осъществяват правомощията си по ал. 1 спрямо служба "Военна информация".

Чл. 40г. (Нов, ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) В служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се изграждат и поддържат информационни фондове, в които се събира, обработва, систематизира, анализира и съхранява информация, в изпълнение на функциите на службата по чл. 40, ал. 3, при спазване правилата за защита на класифицираната информация и личните данни. Фондовете могат да се изграждат и като автоматизирани. Министърът на отбраната издава наредба за условията и реда за експлоатация и достъп до фондовете.

(2) От информационните фондове по ал. 1 може да се извършва обмен на данни с информационни фондове на другите служби за сигурност и обществен ред, органите на съдебната власт и други държавни органи при спазване на правилата за защита на класифицираната информация и личните данни.

Чл. 41. (1) Структурата и функциите на Министерството на отбраната се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Министерството на отбраната е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Глава четвърта 
УЧАСТИЕ НА ДРУГИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ В ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 42. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно на военно положение.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Органите по ал. 1 участват в разработването на плана за териториалната отбрана и в неговото изпълнение.

(3) (Предишна ал. 2, доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Плановете по ал. 1 и 2 се утвърждават по ред, определен от Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация планират средства в годишните си бюджети за провеждане на отбранително-мобилизационни мероприятия и други мероприятия по отбраната.

Чл. 43. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 44. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в състояние на бойна и мобилизационна готовност националните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.

Чл. 45. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на финансите:

1. съгласувано с компетентните държавни органи и с Българската народна банка разработва методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет и я внася в Министерския съвет за утвърждаване;

2. въз основа на приетия общ държавен военновременен план изготвя и изпраща бюджетни насоки и указания до държавните органи и общинската администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети.

Чл. 46. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 47. Българската народна банка:

1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във време на война;

2. съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва военновременен план и план за привеждане на банковата система за работа във време на война;

3. осигурява и поддържа военновременен резерв в национална и чуждестранна валута.

Чл. 48. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 49. (изм. доп. ДВ бр. 88/2005 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия:

1. разработва проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във време на война и ги внася в Министерския съвет;

2. извършва подготовка на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно на военно положение и поддържа мобилизационната готовност на формированията;

3. организира изграждането и поддържането на транспортните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните запаси и мощности в транспортната мрежа.

Чл. 49а. (нова, доп. ДВ бр. 88/2005 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия:

1. организира и ръководи подготовката на пощенската и далекосъобщителните мрежи за привеждането им от мирно на военно положение и за съобщително осигуряване на въоръжените сили на страната в мирно и във военно време;

2. определя със заповед условията и реда за използване на далекосъобщителните мрежи при обявяване на режим "военно положение" или режим "положение на война";

3. организира изграждането и поддържането на съобщителните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните запаси и мощности в съобщителната мрежа.

Чл. 50. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 51. (1) Областните управители и кметовете на общините осъществяват подготовката на икономиката и населението на административно-териториалните единици за отбрана, като:

1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката; осъществяват и съдействат за подготовката на набора и извикването му във въоръжените сили; организират оповестяването, събирането и доставянето на мобилизационните ресурси за войсковите части;

2. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при мобилизация, военно положение, положение на война и при бедствия и аварии;

3. осигуряват устойчива работа на стопанството на съответната административно-териториална единица във време на война;

4. подготвят и разпределят трудовите ресурси, необходими за военно време;

5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;

6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и националното стопанство при военен конфликт, война, бедствия и аварии;

7. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) осигуряват в битово и функционално отношение дейността на специализираните органи от Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси и наборниците;

8. водят на отчет военноинвалидите и военнопострадалите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 52. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При провеждане на регионалната политика по планиране и подготовка за отбрана на съответната административно-териториална единица областните управители и кметовете се подпомагат от съвети по сигурността.

(2) Организацията на дейността, функциите и съставът на съветите по сигурността се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 53. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 54. (1) Организациите и учрежденията разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, план за привеждане от мирно на военно положение и военновременен план за изпълнение на задачи за военно време, възложени им от органите за ръководство на отбраната.

(2) Организациите и учрежденията при обявяване на мобилизация или положение на война привеждат в действие изпълнението на плановете по ал. 1.

(3) Организациите и учрежденията организират защита на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 55. Организациите и учрежденията, на които не са възложени задачи за военно време и не разработват военновременен план:

1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) при обявяване на мобилизация оповестяват резервистите и осигуряват техниката с мобилизационно назначение;

2. организират защитата на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 56. Ведомствата, организациите и учрежденията предоставят на военните окръжия и органите по отбранително-мобилизационната подготовка необходимата информация за водене на военния отчет и подготовката на страната за отбрана.

Глава пета 
ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА, ВОЕННО И ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ 
(Загл. изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 57. (1) При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява "положение на война" .

(2) За начало на режима "положение на война" се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.

(3) За край на режима "положение на война" се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден - времето на тяхното фактическо прекратяване.

(4) След обявяване на режим "положение на война" в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове.

(5) В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война.

(6) Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война", не подлежат на обезщетяване.

Чл. 58. (1) При заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея се обявява режим "военно положение".

(2) За начало на режима "военно положение" се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят за обявяване на режим "положение на война" или отменянето на режим "военно положение".

(3) След обявяване на режим "военно положение" се пристъпва към изпълнение на частта от военновременните планове, съответстваща на степента на заплахата.

Чл. 59. (1) Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.

(2) В акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, които влизат в сила или се отменят.

Чл. 60. (1) При обявяване на положение на война и военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ.

(2) При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководство на отбраната са задължителни.

Чл. 60а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във военен конфликт извън случаите по чл. 57 и 58 на територията на страната или на част от нея може да се обяви режим "извънредно положение".

(2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на Президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.

(3) За начало на режима "извънредно положение" се приемат часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на отменянето на режима.

(4) В решението или в указа по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководство на съответните войскови единици от въоръжените сили.

Глава шеста 
МОБИЛИЗАЦИЯ. ОТБРАНА И ОХРАНА НА ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА. ТЕРИТОРИАЛНА ОТБРАНА

Чл. 61. (1) Мобилизацията е комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили и други формирования от мирновременен към военновременен състав и организация.

(2) Мобилизацията може да бъде обща или частична.

(3) Обща мобилизация се извършва в случай на:

1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;

2. обявяване на режим "положение на война";

3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на режим "военно положение" за територията на цялата страна.

(4) Частична мобилизация се извършва при обявяване на режим "военно положение" за част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.

Чл. 62. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Охраната на държавната граница и контролът за спазването на граничния режим се осъществява от Граничната полиция.

(2) Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Отбраната на държавната граница, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от Българската армия с участието на Граничната полиция.

(4) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 88/2005 г.)  Режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете по смисъла на ал. 3 се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта.

(5) (Изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Режимът на полетите за военни цели във въздушното пространство на Република България се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(6) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) Контролът над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България по смисъла на ал. 2 и 3 за спазване на установения режим и основните правила за провеждане на полети се осъществява от Българската армия съгласно правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 63. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Териториалната отбрана е част от отбраната на страната, която включва взаимносвързани мероприятия, бойни действия и дейности, провеждани от въоръжените сили, от държавни предприятия, създадени със закон, от централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление на територията на цялата страна или на част от нея извън зоната на военните действия, при обявяване на режим "положение на война", както и при режим "военно положение".

(2) Териториалната отбрана има за цел създаването на условия за изпълнение на функциите на въоръжените сили по отбраната на страната, осигуряване на вътрешния ред и сигурност, както и осигуряване функционирането на националното стопанство.

Чл. 63а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Териториалната отбрана осъществява следните задачи:

1. прикритие на държавната граница със съседни държави, неучастващи във военния конфликт;

2. охрана и отбрана на стратегически обекти на територията на страната;

3. борба с въздушни десанти, с диверсионно-разузнавателни и терористични групи;

4. поддържане и възстановяване на съобщителната инфраструктура;

5. техническо прикритие и възстановяване на транспортните комуникации;

6. поддържане на обществения ред и вътрешната сигурност извън зоната на военните действия;

7. организиране на военнопленнически лагери;

8. провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

(2) Конкретните задачи и съставът на териториалната отбрана се определят в плана за териториална отбрана.

Чл. 63б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Общото ръководство на териториалната отбрана се осъществява от Върховното главно командване, а оперативното ръководство - от Командването на териториалната отбрана.

(2) С обявяването на режим "положение на война" или "военно положение" Президентът на Република България назначава Командването на териториалната отбрана и определя неговите функции.

ЧАСТ ВТОРА 
ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава седма ИЗПОЛЗВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (Загл. изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Раздел I Използване на въоръжените сили (Загл. изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 64. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Чл. 65. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 66. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:

1. поддържане на боеспособността и боеготовността в съответствие с рисковете и заплахите с военен характер;

2. изпълнение на програми за преструктуриране и модернизиране;

3. участие в многонационални военни формирования по силата на международни договори, по които Република България е страна;

4. участие в контролни дейности и в инициативи за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството във военната област на основание на международни договори, по които Република България е страна;

5. участие в подготовката на населението, националното стопанство, военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана;

6. осъществяване охрана на въздушното пространство на страната;

7. поддържане на готовност за хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в акваторията на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

8. подготовка и обучение на войскови единици за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания.

(2) На въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

Чл. 67. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време при наличието на природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания въоръжените сили изпълняват възложените им задачи по участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи по ред, определен със закон.

Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време при обявяване на извънредно положение въоръжените сили могат да изпълняват задачи по:

1. оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти и в операции за пресичане на терористични действия.

Чл. 69. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 70. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. ДВ бр. 102/2005 г.) В мирно време български въоръжени сили могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България съгласно националното законодателство и международните договори в сила за Република България.

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При обявяване на режим "военно положение" въоръжените сили:

1. активизират системите за ранно предупреждение, бързо реагиране и управление;

2. увеличават силите и групировките си за сдържане и отбрана в съответствие със степента на военната заплаха.

Чл. 72. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При обявяване на режим "положение на война" въоръжените сили отблъскват нападението и защитават суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната.

Раздел II 
Изграждане на въоръжените сили 
(Нов раздел II, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 73. (Отм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; нов, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България.

(2) Българската армия се състои от:

1. Генерален щаб и войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили;

2. Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, които включват в състава си войскови единици на родове и специални войски.

(3) (Отм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

(4) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Националната гвардейска част е представително военно формирование. Структурата, организацията и редът за използване на националната гвардейска част се определят с акт на Министерския съвет.

(5) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Националната спортна рота е военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, в което може да се изпълнява военна служба. Структурата, организацията, численият състав и редът за използване на спортната рота се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 73а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Организацията и редът на функционирането, както и на носенето на военната служба във въоръжените сили се уреждат с устави.

(2) Уставите на въоръжените сили се утвърждават от министъра на отбраната.

Раздел III 
Началник на Генералния щаб на Българската армия 
(Загл. изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

Чл. 74. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е подчинен на Президента на Република България при осъществяване на правомощията му по този закон на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При обявяване на режим "военно положение" и "положение на война" началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на въоръжените сили и пряк началник на техния личен състав.

Чл. 75. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 3 години.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия и командващите на видовете въоръжени сили.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен до 2 години.

Чл. 76. (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия издава заповеди относно:

1. организационното изграждане, подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия;

2. подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили; които се утвърждават от министъра на отбраната.

(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия издава организационни заповеди за изпълнение на заповедите на министъра на отбраната относно:

1. участието на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;

2. участието на войскови единици от Българската армия в умиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България и в състава на многонационални формирования на територията на страната.

Чл. 77. (1) Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във въоръжените сили.

(2) Генералният щаб във военно време е Генерален щаб на въоръжените сили.

Чл. 78. (1) Началникът на Генералния щаб:

1. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участва в разработването на военната доктрина на страната и изпълнението на задачите по реализацията й от Българската армия в мирно време и от въоръжените сили - във време на война, както и ръководи разработването на Военна стратегия на Република България;

2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи разработването на доктрини на видовете въоръжени сили и други оперативни и тактически доктрини, стратегически и оперативни планове за действията на въоръжените сили във време на война и на плана за териториална отбрана;

3. ръководи и отговаря за организационното изграждане, за състоянието на подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност и боеспособността на Българската армия;

4. (изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) утвърждава съвместните оперативни планове и плановете на видовете въоръжени сили за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;

5. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разработва проектоплан за материално-техническото осигуряване на Българската армия, както и проектоплан за обучение, възпитание и мотивация на личния състав;

6. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) предлага на министъра на отбраната за утвърждаване щатовете на Генералния щаб на Българската армия и съгласува щатовете за военно време на Министерството на отбраната и на другите формирования на въоръжените сили;

7. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) утвърждава щатовете на Българската армия без тези на Генералния щаб;

8. (предишна т. 7, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) прави предложения пред министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване офицери с висши военни звания в Българската армия, както и предлага офицери за аташета по отбраната, военни аташета, за службите към тях и за работа в международни организации;

9. (предишна т. 8, изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи разузнаването в Българската армия;

10. (предишна т. 9, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) организира и ръководи отбраната на държавната граница, охраната и отбраната на въздушното пространство на Република България;

11. (предишна т. 10, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) подготвя предложения до министъра на отбраната за провеждане на обща или частична мобилизация и за привеждане на част или целите въоръжени сили и страната в различна степен на бойна готовност;

12. (предишна т. 11, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) организира и ръководи подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

13. (предишна т. 12, изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи бойната подготовка и разместването на военните кадри в Българската армия;

14. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за подготовката и придобиването на необходимата квалификация на личния състав на Българската армия във военните училища и академии и в граждански училища в страната или в чужбина;

15. (предишна т. 13, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) изпълнява актовете на върховния главнокомандващ за действията на въоръжените сили в случай на въоръжен конфликт или война;

16. (предишна т. 14, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 45 от 2002 г.) организира опазването на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна в Българската армия;

17. (предишна т. 15, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) организира съхраняването на оперативния архив на Българската армия;

18. (предишна т. 16, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) разработва уставите на въоръжените сили;

19. (предишна т. 17, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи военния отчет на наборниците, резервистите и техниката;

20. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за броя на лицата, които да бъдат приети за обучение за нуждите на Българската армия по специалности;

21. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) съгласува учебните планове и квалификационните характеристики на обучаващите се във военните училища;

22. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участва в изграждането и отговаря за поддържането на системата за управление и за комуникационно-информационно осигуряване на Българската армия.

(2) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" и от служба "Военна информация".

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия представлява Българската армия при контактите й с представители на чужди армии и войски.

(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна ал. 3, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб издава директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 79. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. доп. ДВ бр. 56/2006 г.)

(1) Към началника на Генералния щаб се създава Военен съвет на началника на Генералния щаб като съвещателен орган.

(2) Членове на съвета по ал. 1 са заместник-началниците на Генералния щаб и командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

Чл. 80. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. доп. ДВ бр. 56/2006 г.)

(1) Непосредственото ръководство на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и другите формирования в Българската армия се осъществява от съответните командващи на видовете въоръжени сили, командири и началници.

(2) Командващите, командирите и началниците носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования.

(3) Към командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са офицерите от вида въоръжена сила, които заемат длъжности, изискващи висши офицерски звания. В заседанията на съвета по решение на командващия могат да участват и други длъжностни лица.

(4) При осъществяване на функциите и задачите командващите, командирите и началниците издават директиви, заповеди и разпореждания.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Началниците на главните щабове, командирите и началниците носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования.

(3) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) Към командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са заместник-началниците на главния щаб и командирите на обединения (съединения). В заседанията на съвета по решение на началника на главния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) При осъществяване функциите и задачите началниците на главните щабове, командирите и началниците издават директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 81. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Глава осма 
ВОИНСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Раздел I Общи положения

Чл. 82. (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време, служба в мобилизационния резерв, служба в постоянния резерв и задължения по военния отчет.

Чл. 83. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 84. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 85. (1) Военната служба се изпълнява на територията на Република България.

(2) (изм. ДВ бр. 102/2005 г.) Условията и редът за изпращане на български въоръжени сили извън територията на Република България и за протичане на кадровата военна служба в тях се уреждат в този закон и в Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.

Чл. 86. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 87. (1) На военна служба не се приемат лица, които нямат българско гражданство.

(2) (Отм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) .

Чл. 88. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.; отм., бр. 86 от 2003 г.).

Чл. 89. (1) Военнослужещите са длъжни да положат военна клетва.

(2) Съдържанието на военната клетва е следното:

"Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!"

(3) Отказът от полагане на военна клетва се смята за отказ от изпълнение на задълженията по военна служба.

Чл. 90. (1) Във Въоръжените сили на Република България военните звания са:

В Сухопътните войски и    Военновъздушните сили	Във Военноморските сили
1. Войнишки звания
Редник	Матрос
Ефрейтор	Старши матрос
2. Сержантски звания	Старшински звания
Младши сержант	Старшина II степен
Сержант	Старшина I степен
Старши сержант	Главен старшина
Старшина	Мичман
Офицерски кандидат	Офицерски кандидат
3. Младши офицерски звания
Младши лейтенант	Младши лейтенант
Лейтенант	Лейтенант
Старши лейтенант	Старши лейтенант
Капитан	Капитан-лейтенант
4. Старши офицерски звания
Майор	Капитан III ранг
Подполковник	Капитан II ранг
Полковник	Капитан I ранг
5. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)  Висши офицерски звания
бригаден генерал	бригаден адмирал
генерал-майор	контраадмирал
генерал-лейтенант	вицеадмирал
генерал	адмирал

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.; отм., бр. 40 от 2002 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите на длъжности, изискващи висши офицерски звания. Длъжностите, изискващи висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(4) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите на наборна военна служба, завършили центровете за подготовка на офицери от резерва, се присвоява военно звание "старшина-школник", а при уволнение от наборна военна служба - звание "младши лейтенант".

Чл. 91. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Българската армия, с изключение на висшите военни звания.

(2) За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят минималният и максималният срок за престояване в това звание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Министерството на отбраната и подчинените му структури, с изключение на висшите военни звания.

(4) (Отм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 92. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Военнослужещите се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

(2) (Отм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват военни звания и те могат да бъдат повишавани във военни звания последователно при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

Чл. 93. (1) Военнослужещите се понижават в звание по реда на неговото присвояване при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.

(3) Военните звания "редник" и "матрос" не могат да бъдат отнемани.

Чл. 94. (1) Военнослужещите могат да бъдат награждавани с бойни отличия.

(2) Награждаването с бойни отличия се извършва в съответствие с техния статут по условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

Чл. 95. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите от Министерството на отбраната и от въоръжените сили носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Военнослужещите от другите видове войски и въоръжени формирования носят униформа и отличителни знаци, съгласувано с министъра на отбраната.

(3) Правилата за носене на униформата и отличителните знаци се определят в уставите на въоръжените сили.

Раздел II 
Наборна военна служба

Чл. 96. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 97. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 98. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 99. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 100. (Отм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.).

Чл. 101. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 102. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 103. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 104. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 105. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 106. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 107. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 108. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 109. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 110. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 111. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 112. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (изм. доп. ДВ бр. 56/2006 г.) Военнослужещите на наборна военна служба могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след полагане на военната клетва.

(2) За лицата по ал. 1, приети на кадрова военна служба и неотслужили пълния срок на наборната военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба.

(3) (нова - доп. ДВ бр. 38/2005 г.) На приетите на кадрова военна служба, неотслужили наборна военна служба, първите 6 месеца от службата се зачитат за наборна военна служба.

Чл. 113. (отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Чл. 114. ((отм. ДВ бр. 56/2006 г.)

Раздел III 
Кадрова военна служба

Чл. 115. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровата военна служба във военните съдилища и военната прокуратура се упражнява като професия по ред, определен в този закон, в Закона за съдебната власт и сключения договор.

Чл. 116. (1) На кадрова военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните условия:

1. (отм. ДВ бр. 38/2005 г.)

2. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да имат висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 35 години - за сержантите (старшините - за военноморските сили), и 30 години - за войниците;

4. да са годни за военна служба;

5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

6. срещу тях да няма образувано наказателно производство;

7. да нямат друго гражданство;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да не са освобождавани от кадрова военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

(2) (отм. ДВ бр. 38/2005 г.)

Чл. 117. (1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи заемането на кадрови военни длъжности и съответстващото им кадрово развитие съгласно сключения договор, професионалната квалификация и резултатите от служебната дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Редът и критериите за оценка на професионалната квалификация се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 118. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 119. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.)

(1) (Предишен текст на чл. 119, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон, и отговорностите при неизпълнението на договора.

(2) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. ДВ бр. 102/2005 г.) С договора за кадрова военна служба или с допълнително споразумение към него може да се договори и участието в операции и мисии по чл. 70.

(3) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Лицата по ал. 2, които притежават военно звание, по-високо от изискващото се за длъжността в операциите и мисиите, за които кандидатстват, подписват декларация, че желаят да заемат длъжността с военно звание, по-ниско от притежаваното от тях.

(4) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В операции и мисии могат да участват и граждански лица. За срока на участието им в операцията или мисията им се присвоява военното звание, изискващо се за заемане на длъжността, и същите имат статут на лица от постоянния резерв.

Чл. 120. (1) (Доп., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението.

(2) Срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) На обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 9 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба.

(4) Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се.

Чл. 121. (1) В договорите за кадрова военна служба с лица, завършили граждански учебни заведения, освен задължителните елементи по чл. 119 се определят и условията и редът за обучение за придобиване и повишаване на военната им квалификация, необходима за заемане на съответната военна длъжност.

(2) Срокът на първия договор с лицата по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 7 години за офицерите, 5 години за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и 3 години за войниците.

Чл. 122. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица.

(2) Редът и допълнителните условия при сключването на договора се определят с Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 123. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 124. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи, както и минималният и максималният срок за престояване на длъжност се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(2) Договорът за кадрова военна служба може да се удължи със срок до 5 години, когато кадровите военнослужещи:

1. завършат военна академия или приравнено на нея учебно заведение;

2. завършат курс за повишаване на квалификацията или за преквалификация с продължителност повече от 3 месеца.

(3) Извън случаите по ал. 2 срокът на договора за кадрова военна служба може да бъде продължен със срок до 5 години при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 124а. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Приемането на кадрова военна служба и присвояването на първо военно звание на сержантите и войниците се извършват от министъра на отбраната или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 125. Повишаването и понижаването във военно звание на кадровите военнослужещи, както и назначаването и освобождаването им от длъжност, се извършва:

1. на офицерите от висшия команден състав - от президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя;

2. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 40 от 2002 г.) на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на упълномощени от него длъжностни лица;

3. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините, както и на войниците - със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната.

Чл. 126. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Длъжностното развитие на кадровите военнослужещи се извършва последователно по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 127. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Пределната възраст за кадрова военна служба е, както следва:

1. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за войниците на кадрова военна служба - 48 години;

2. (предишна т. 1, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и младшите офицери - 50 години;

3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "майор", "капитан III ранг" - 51 години;

4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "подполковник", "капитан II ранг" - 52 години;

5. (предишна т. 4, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) за офицерите със звание "полковник", "капитан I ранг" - 53 години;

5. (предишна т. 4, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г. - в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "полковник", "капитан I ранг" - 55 години;

6. (предишна т. 5, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) за офицерите със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 54 години;

6. (предишна т. 5, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г. - в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 57 години;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) за офицерите със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 55 години;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г. - в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 60 години;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) за офицерите със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 56 години;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г. - в сила от 01.06.2005 г.)за офицерите със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 60 години;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) за офицерите със звание "генерал", "адмирал" - 57 години.

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г. - в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "генерал", "адмирал" - 60 години.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките", е 54 години.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г. - в сила от 01.06.2005 г.) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките", е 57 години.

(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 67 от 1996 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 128. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Договорът за кадрова военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок. Ако тя не направи това, счита се, че предложението не е прието;

2. с изтичане на уговорения срок;

3. при навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ;

4. при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи;

5. при преминаване на платена изборна длъжност, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 3;

6. със смъртта на кадровия военнослужещ;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) когато кадровият военнослужещ не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 134, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) когато лицата след приемането на кадрова военна служба не завършат обучението за придобиване и повишаване на военната професионална квалификация.

Чл. 128а. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Договорът за кадрова военна служба се прекратява с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта. Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната.

(3) Кадровите войници не могат да прекратяват първия договор за кадрова военна служба с предизвестие.

Чл. 128б. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната може да прекрати договора за кадрова военна служба, като е длъжен да отправи до кадровия военнослужещ 6-месечно предизвестие в следните случаи:

1. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на Правилника за кадрова военна служба;

2. (доп., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация, при намаляване броя на военнослужещите в обхвата на едно военно звание въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие;

3. при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако кадровият военнослужещ не отговаря на тях;

4. (нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.; изм., бр. 93 от 2004 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване.

(2) (Отм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 128в. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната прекратява договора за кадрова военна служба без задължение за предизвестие:

1. (изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) при отпадане на основанието за приемане на кадрова военна служба по чл. 116, ал. 1, т. 7;

2. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

3. (изм., ДВ, бр. 69 от 1999 г.) при издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от политическа партия или коалиция в избори за президент или вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински съветници и кметове;

4. (отм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.).

Чл. 128г. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) При условията на чл. 128б, ал. 1, т. 2 министърът има право на подбор и може в интерес на службата да прекрати договорите за кадрова военна служба на кадрови военнослужещи, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г.) При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали.

(3) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Условията и редът за извършване на подбора по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 128д. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Страната, която има право да прекрати договора за кадрова военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 129. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г.) Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната.

Чл. 130. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.)

(1) Освобождаването от кадрова военна служба на висшия команден състав се извършва с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя. Прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършва от министъра на отбраната.

(2) Освобождаването от кадрова военна служба на останалите офицери и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб.

(3) Освобождаването от кадрова военна служба и прекратяването на договора за кадрова военна служба на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините и войниците, се извършват със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната.

Чл. 131. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.)  Кадровият военнослужещ може да обжалва заповедта за освобождаване по административен ред в 7-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 132. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на административните съдилища или на Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.

(3) По производството по ал. 1 не се събират държавни такси.

Чл. 133. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 134. (1) При отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако се яви в съответното военно поделение в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 135. Кадровите военнослужещи могат да предявяват искове за:

1. предоставяне на дължими материални доволствия;

2. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на военнослужещия при или по повод изпълнение на служебните му задължения;

3. действителността на сключения договор за кадрова военна служба.

Чл. 136. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от командира или началника при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като действието на договора за кадрова военна служба се спира.

(2) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването, когато спрямо кадровия военнослужещ наказателното производство бъде прекратено, приключи с оправдателна присъда или бъде осъден за престъпление от общ характер, което не е умишлено.

Чл. 137. (1) На всеки кадрови военнослужещ се съставя и води служебно дело.

(2) В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от служба, професионалното развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ.

(3) Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

(4) Кадровите военнослужещи имат право да се запознават със служебните си дела, както и да получават заверени копия от тях при освобождаване от военна служба.

Чл. 138. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба се определят с Правилника за кадровата военна служба и с уставите на въоръжените сили.

Раздел IV 
Мобилизационен резерв 
(Загл. изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 139. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна специалност и за повишаване на военната квалификация.

(2) Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили и на Министерството на вътрешните работи.

(3) Определянето на мобилизационен резерв, предназначен за комплектуването на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 140. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задължения за мобилизационен резерв имат:

1. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) уволнените от наборна военна служба и получили военно звание в мобилизационния резерв;

2. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) уволнените от кадрова военна служба, както и уволнените офицери и сержанти по Закона за Министерството на вътрешните работи;

3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) неотслужилите наборна военна служба мъже, годни за военна служба;

4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) жените, водещи се на военен отчет.

(2) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Званията в мобилизационния резерв на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи се приравняват към военните звания по този закон с акт на Министерския съвет.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист, в който се съдържа клетвата, полагана от военнослужещите.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Лицата, зачислени в мобилизационния резерв по този закон, се наричат резервисти.

Чл. 141. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) От мобилизационен резерв се освобождават:

1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) навършилите пределна възраст за мобилизационен резерв;

2. признатите за негодни за военна служба по здравословни причини от военномедицинските органи;

3. изтърпяващите наказание лишаване от свобода и обвиняемите с взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест за времето, през което изтърпяват наказанието, или за срока на взетата мярка;

4. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) братята на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба.

Чл. 142. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Пределната възраст за мобилизационен резерв на офицерите е:

1. за младшите офицери - 55 години;

2. за старшите офицери - 60 години;

3. за висшия команден състав - 65 години;

4. за офицерите жени - 55 години.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Пределната възраст за мобилизационен резерв на войниците и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, е:

1. за мъжете - 55 години;

2. за жените - 45 години.

Чл. 143. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия един път на 5 години.

Чл. 144. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При повикване за участие в учебно-мобилизационни мероприятия резервистите са длъжни да се явят на местата и в сроковете, посочени в повиквателните им заповеди или известия.

Чл. 145. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Повикването на резервистите чрез известие за участие в планови мероприятия по предходните членове се извършва най-малко 30 дни преди започването им.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случай, че не е спазен срокът по ал. 1, резервистите имат право на жалба пред началника на военното окръжие в петдневен срок от връчването на известието.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Решението на началника на военното окръжие по жалбата е окончателно и резервистът е длъжен да го изпълни.

Чл. 146. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случай, че резервистът е възпрепятстван да се яви на учебно-мобилизационното мероприятие, той е длъжен да уведоми военното окръжие и да изпълнява неговите разпореждания.

Чл. 147. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Срокът за участие на резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение в учебно-мобилизационни мероприятия може да бъде увеличен при необходимост със заповед на началника на Генералния щаб, но не повече от 10 денонощия.

Чл. 148. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Разходите по пътуването на резервистите за участие в учебно-мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда.

Чл. 149. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му резервистът има статут на кадрови военнослужещ.

Чл. 150. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г.) Резервистите, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Раздел V 
Служба в постоянния резерв 
(Нов раздел, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; загл. изм., бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 150а. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2004 г.) Постоянният резерв е предназначен за комплектуване на мирновременния състав на въоръжените сили. Числеността на постоянния резерв се определя със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 150б. (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:

1. да не са навършили пределна възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. да отговарят на изискванията на чл. 116, с изключение на тези по ал. 1, т. 3 от същия член.

(2) Подборът на кандидатите за сключване на договор за служба в постоянния резерв се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

Чл. 150в. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 93 от 2004 г.) Службата в постоянния резерв се упражнява по ред, определен в закона и в подписания договор.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Службата в постоянния резерв включва задължения по активно изпълнение на договора и задължения да бъде на разположение за активно изпълнение на договора.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) По време на активното изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на кадрови военнослужещи.

(4) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За времето на разположение за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на резервисти.

Чл. 150г. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) С договора за служба в постоянния резерв се определят срокът на договора, мястото на службата, правата и задълженията на страните по договора и последиците от неизпълнение на договора.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Срокът на договора за служба в постоянния резерв е до 3 години. Действието на договора може да бъде продължено по взаимно съгласие на страните, но не по-късно от навършване на пределна възраст за служба в мобилизационния резерв за съответното военно звание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.; доп., бр. 93 от 2004 г.) Договорът за служба в постоянния резерв се сключва с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 150д. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Гражданите, подписали договор за служба в постоянния резерв, могат да бъдат повиквани за активно изпълнение на договора:

1. (изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) по 2 дни месечно - за подготовка за изпълнение на задълженията на длъжност, в рамките на договора;

2. по 1 път годишно за срок 2 седмици - за повишаване на квалификацията;

3. до 30 дни годишно - за изпълнение на задълженията на длъжността по мобилизационното му назначение;

4. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) до 1 година - при заместване на отсъстващ кадрови военнослужещ или за доокомплектоване на отделни длъжности от щатовете за мирно време, включително за участие в международни операции и мисии.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.; доп., бр. 93 от 2004 г.) Длъжностите по ал. 1, т. 4 условията и реда за заемането им се определят със заповед на министъра на отбраната.

(3) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Назначаването и освобождаването от длъжности по ал. 1, т. 4 се извършва със заповед на длъжностните лица по чл. 150г, ал. 3.

(4) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; предишна ал. 3, бр. 93 от 2004 г.) Повикването за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв се извършва с повиквателна заповед, издадена от началника на военното окръжие по местоживеене на лицето, в която се определят мястото и срокът за явяване за изпълнение на службата.

(5) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; предишна ал. 4, бр. 93 от 2004 г.) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите са длъжни да се явят на определеното в повиквателната заповед място и срок.

(6) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; предишна ал. 5, бр. 93 от 2004 г.) Разходите по пътуване на гражданите до мястото за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв и обратно са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

Чл. 150е. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.; доп., бр. 93 от 2004 г.) По време на активно изпълнение на службата в постоянния резерв гражданите имат право на основно месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224 и на допълнителни възнаграждения по чл. 225 и 226.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г.; отм., бр. 93 от 2004 г.) .

Чл. 150ж. (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите, които работят по трудово или служебно правоотношение, имат право на отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда, съответно на чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител.

(2) Работодателят, съответно органът по назначаване, няма право да прекратява трудовото или служебното правоотношение с работници или служители по времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв.

Чл. 150з. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Времето, през което гражданите изпълняват активна служба в постоянния резерв, се зачита за трудов стаж от първа категория.

Чл. 150и. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Договорът за служба в постоянния резерв се прекратява:

1. при изтичане на срока на договора;

2. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) . по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

3. при настъпила негодност за военна служба в мирно време;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) при отпадане на някое от основанията за сключване на договор за служба в постоянния резерв;

5. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) при неизпълнение на задълженията по договора;

6. (нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) със смъртта на резервиста.

Раздел VI 
Военновременна служба 
(Предишен раздел V, ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

Чл. 151. Военновременната служба е служба в състава на въоръжените сили по време на военно положение или положение на война и е задължителна за българските граждани съгласно Конституцията и този закон.

Чл. 152. (1) От часа и деня на обявяване на "военно положение" или "положение на война" започва военновременната служба на:

1. военнослужещите на наборна военна служба, които са положили военна клетва;

2. обучаващите се във военните училища, които са положили военна клетва;

3. военнослужещите, които са на кадрова служба;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили.

(2) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането й.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите с мобилизационно назначение се считат на военновременна служба от момента на оповестяването им.

Чл. 153. Военновременната служба се организира и осъществява съобразно с уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ.

Чл. 154. (1) Срокът на военновременната служба на служещите наборна военна служба и обучаващите се във военните училища се зачита за наборна военна служба.

(2) Действието на договорите за кадрова военна служба на обучаващите се във военните училища се спира за времето на военновременната им служба.

Чл. 155. Военновременната служба на всички призовани във въоръжените сили се прекратява при условия и по ред, установени с акта на демобилизацията.

Чл. 156. Станалите негодни за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили по ред, установен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 157. Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на служещите военновременна служба се извършва при условия и по ред, определени със закон.

Раздел VII 
Задължения по военния отчет на гражданите 
(Предишен раздел VI, ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

Чл. 158. (1) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Българските граждани мъже, навършили 17 години, се вписват като наборници в наборната книга по постоянен адрес, която се води от органа на местната администрация.

(2) Вписването се извършва служебно.

Чл. 159. (1) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Пълнолетен гражданин, който не е бил повикан на наборна комисия, е длъжен в тримесечен срок от навършване на пълнолетие да заяви това във военното окръжие по постоянния си адрес.

(2) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Наборник, който промени постоянния си адрес, е длъжен в седемдневен срок да заяви това на органа на местната администрация на новия постоянен адрес.

(3) Наборникът може да напуска страната само с писмено разрешение на началника на съответното военно окръжие. При завръщане в страната наборникът е длъжен в седемдневен срок да уведоми окръжието, издало разрешението за напускане.

Чл. 160. Наборниците са длъжни да се явят на наборна комисия в срок, място и с необходимите документи, посочени в известието.

Чл. 161. Наборниците, повикани за наборна военна служба, са длъжни да се явят в посочените в повиквателната заповед срок и поделение на въоръжените сили.

Чл. 162. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Всеки български гражданин, за когото възникват задължения за служба в мобилизационния резерв, се води на военен отчет от съответното военно окръжие.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задълженията по военния отчет на резервистите възникват:

1. за изслужилите наборна военна служба и алтернативна служба - от датата на уволнението им;

2. за кадровите военнослужещи - от датата на освобождаването им от служба;

3. за освободените от наборна военна служба поради навършване на пределна възраст - от датата на навършването й;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за жените - от датата на зачисляването им в мобилизационния резерв;

5. за освободените от военна служба по здравословни причини в мирно време, но годни за военновременна служба - от датата на решението на началника на военното окръжие.

Чл. 163. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задълженията на резервистите по военния отчет се прекратяват:

1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) при навършване на пределната възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. с решението на Централната военномедицинска комисия, с което лицето се определя за негодно за военна служба.

Чл. 164. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите са длъжни да пазят военната си книжка, а тези с мобилизационно назначение - и повиквателната заповед.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите, които са загубили повиквателните си заповеди, са длъжни да се явят в органа на местната администрация за получаване на нова повиквателна заповед.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При загубване на военната книжка резервистът е длъжен писмено да уведоми военното окръжие и да поиска издаването на нова срещу заплащане.

Чл. 165. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистът, който променя мястото на пребиваването си за повече от 3 месеца, преди да го напусне, е длъжен лично да се отчисли от военен отчет в органа на местната администрация.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В петдневен срок от явяването на новото място на пребиваването си резервистът е длъжен лично да се зачисли на военен отчет в органа на местната администрация.

Чл. 166. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервист, който напуска страната за повече от един месец, е длъжен да уведоми военното окръжие и да предаде военната си книжка и повиквателна заповед.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) След завръщането си от чужбина резервистът е длъжен в двуседмичен срок да се зачисли на военен отчет във военното окръжие.

Чл. 167. За осигуряване на националното стопанство и държавното управление във време на война ръководни кадри, специалисти и техника от държавни и частни организации могат да се отсрочват при мобилизация при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 168. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военен отчет подлежат автомобилите, ремаркетата, тракторите, инженерните машини, подвижните подемно-транспортни машини, специализираният железопътен състав, въздухоплавателните средства и друга специализирана авиационна техника, корабите, съдовете за гориво-смазочни материали и други, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Техниката по ал. 1 се води на военен отчет във военните окръжия.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Длъжностните лица във военните окръжия по отчета на техниката по ал. 1 извършват преглед на допълнителното оборудване, необходимо за експлоатацията й, свързано с мобилизационното назначение.

Чл. 169. (1) Собствениците на техника, подлежаща на военен отчет, са длъжни в десетдневен срок от придобиването да я зачислят във военното окръжие.

(2) Собствениците на техниката по ал. 1 са длъжни в десетдневен срок да уведомяват военните окръжия за всяка промяна в нейната регистрация, техническо състояние и местодомуване.

(3) При спиране от движение или ремонт за повече от 10 дни собствениците на техниката са длъжни да уведомят началника на военното окръжие в петдневен срок от спирането или началото на ремонта.

Чл. 170. Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, са длъжни да я оборудват съгласно изискванията за експлоатацията й, като свързаното с мобилизационното й назначение допълнително оборудване е за сметка на ведомството, за чиито нужди тя е предназначена.

Чл. 171. (1) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни преди напускането й да уведомят органа на местната администрация.

(2) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет и имаща мобилизационно назначение, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни до 5 дни преди напускането да предадат документа за мобилизационното й назначение в органа на местната администрация.

(3) До 5 дни след завръщането на техниката в страната собствениците й са длъжни да уведомят органа на местната администрация и да получат отново документа за мобилизационното й назначение.

Чл. 172. (1) При мобилизация и учебно-мобилизационни мероприятия собствениците на техника с мобилизационно назначение са длъжни да я доставят на място и в срок, определени от военните окръжия, в техническа и експлоатационна изправност, съгласно мобилизационните изисквания.

(2) На собствениците на техника, повикана на учебно-мобилизационни сборове, се изплаща възнаграждение в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 173. (1) Задълженията на собственика на техника, водеща се на военен отчет, се прекратяват при унищожаване на техниката или при изменения в конструкцията й, които я правят неизползваема за нуждите на въоръжените сили.

(2) Началникът на Генералния щаб може да спира планови действия по ал. 1. В този случай разходите, възникнали за собственика от акта на спирането, са за сметка на държавния бюджет.

(3) За времето от мобилизирането до демобилизирането на техниката нейните собственици нямат задължения по военния й отчет.

Раздел VIII 
Задължения по воденето на военния отчет и подготовка на набора 
(Предишен раздел VII, ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

Чл. 174. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военните окръжия водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката, организират подготовката, оповестяването и изпращането им за изпълнение на воинските задължения, осъществяват методическото ръководство на дейността на органите на местната администрация и другите ведомства и организации по военния отчет и мобилизацията.

Чл. 175. (1) За вземане на решения относно изпълнение на воинските задължения от набора и за организиране на дейностите по подготовката и изпращането на набора на военна служба към военните окръжия всяка година със заповед на началника на Генералния щаб се създават наборни комисии.

(2) В Министерството на отбраната със заповед на министъра на отбраната се създава контролна наборна комисия.

Чл. 176. (1) Наборните комисии:

1. установяват годността на гражданите за наборна военна служба;

2. изслушват желанията на наборника относно изпълнението на воинските му задължения и се произнасят по тях;

3. определят мястото на началното изпълнение на военната служба на наборниците и военната им специалност;

4. отлагат от наборна военна служба;

5. освобождават от наборна военна служба.

(2) При вземане на решения по ал. 1, т. 3 наборните комисии отчитат придобитата специалност в специализираните школи и курсове по предказармено обучение.

Чл. 177. (1) Решенията на наборните комисии по чл. 176, ал. 1, т. 1, 4 и 5 могат да се обжалват в двуседмичен срок пред контролната наборна комисия.

(2) Контролната наборна комисия се произнася по жалбите в двуседмичен срок. Нейните решения са окончателни.

Чл. 178. Началниците на военните окръжия установяват наборниците, които не са се явили на наборна комисия до 2 месеца след заседанията на наборните комисии и предприемат мерки за търсене на административнонаказателна отговорност и прилагане на принудителни административни мерки.

Чл. 179. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началниците на военните окръжия имат право да извикват за служебна справка наборниците, резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение.

Чл. 180. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За установяване здравословното състояние на резервистите се създават медицински комисии по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 181. (1) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Органите на местната администрация вписват в наборната книга по постоянен адрес всички младежи, които са навършили 17 години.

(2) Данните за младежите по ал. 1 се вземат от регистъра за населението и се уточняват и допълват в присъствието на младежите.

(3) Органите на местната администрация в двуседмичен срок съобщават на военното окръжие за настъпилите промени в регистъра на населението.

Чл. 182. Органите на местната администрация са длъжни:

1. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да организират първоначалните медицински прегледи на наборниците при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на здравеопазването;

2. да изготвят наборни здравни книжки, които представят на военното окръжие;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да известяват наборниците, резервистите и собствениците на техника за участие в мероприятия на военното окръжие;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да известят резервистите и собствениците на техника до началото на плановите учебномобилизационни мероприятия;

5. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да изземват срещу разписка паспортите на наборниците при връчване на повиквателните им заповеди и да ги връщат при зачисляването им на военен отчет след уволнението им от военна служба.

Чл. 183. (1) Пътните разходи за явяване на наборниците на наборна комисия и на медицински прегледи, изследвания и справки се осигуряват от държавния бюджет по бюджетите на общините.

(2) Разходите за пътуването на наборниците при постъпване на наборна военна служба до войсковите поделения и при уволнението им са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

Чл. 184. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Лечебните заведения към Министерството на отбраната провеждат лечебно-оздравителни и профилактични мероприятия на наборниците, отговарящи на правилата на добрата медицинска практика, при условия и по ред, установени в наредба на министъра на отбраната и министъра на здравеопазването.

(2) Разходите за провеждане на мероприятията по ал. 1 са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 185. Националната полиция и другите служби на Министерството на вътрешните работи са длъжни:

1. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да информират ежемесечно военните окръжия за извършената адресна регистрация на граждани, водещи се на военен отчет, и издадените паспорти, както и за издадените свидетелства за управление на моторно превозно средство на гражданите - мъже до 30-годишна възраст;

2. да издирват, съгласувано с военната полиция, граждани, отклонили се от изпълнение на воинските си задължения;

3. да не разрешават напускане на страната от граждани и техника с мобилизационно назначение с неуреден военен отчет.

Чл. 186. Ръководствата на училищата в страната са длъжни в двуседмичен срок да уведомяват военните окръжия за изключените или напуснали учащи се, които са били отложени от военна служба до завършване на образованието си.

Чл. 187. (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Началниците на местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода са длъжни в двуседмичен срок от приемането на граждани, водещи се на военен отчет, да уведомят военните окръжия по постоянния им адрес и да изпратят военноотчетните им документи.

Чл. 188. Дипломатическите и консулските представителства на Република България оказват съдействие за водене на военния отчет на българските граждани, намиращи се в съответната страна или консулски окръг.

Чл. 189. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задълженията по този закон на наборниците, както и задълженията по военния отчет на резервистите и собствениците на техника се изпълняват и при положение на война, и при военно положение.

Глава девета 
СТАТУТ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ

Раздел I Общи положения

Чл. 190. Статутът на военнослужещите включва правата, задълженията и ограниченията на правата им, установени с този закон.

Чл. 191. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Офицерите и сержантите от въоръжените сили не могат да бъдат предварително задържани без разрешение на министъра на отбраната.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява министъра на отбраната.

Чл. 192. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на воинските задължения.

(2) На военнослужещите по време на мирновременната военна служба се създават здравословни и безопасни условия за работа и друга военна дейност.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на нездравословните и опасни фактори.

(4) Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно да изпълняват задълженията си.

Чл. 193. (1) Статутът на военнослужещи, изпълняващи военна служба на територията на друга държава, се определя в съответствие с този закон и сключения международен договор, по който Република България е страна.

(2) Военнослужещите по ал. 1 по време на службата са подчинени само на командващия, определен от българските военни власти.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите по ал. 1 се издават служебни карти, в които се отбелязват трите имена, единният граждански номер, военното звание и мястото на изпълнение на военната служба. Служебната карта съдържа снимка, както и други данни, определени от министъра на отбраната.

Чл. 194. Военнослужещите, които по време на военни действия са пленени или интернирани на територията на друга държава, запазват статута на военнослужещи.

Чл. 195. (1) Кадровите военнослужещи са длъжни да не членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели, както и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност за целия период на службата.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Членството в политическите партии или организации, движения или коалиции с политически цели на лица, постъпващи на наборна военна служба, и на резервисти, извикани на учебно-мобилизационни сборове, се прекратява за срока на службата им.

(3) Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни органи.

(4) Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на синдикални организации.

(5) Военнослужещите не могат да бъдат задължавани във връзка със заемането или изпълнението на службата да декларират политическите си, религиозни или идеологически убеждения.

Чл. 196. (1) Военнослужещите могат да изповядват религиозни убеждения и да извършват религиозни обреди извън районите на военните поделения и обекти.

(2) Военнослужещите не могат да отказват изпълнението на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба.

(3) Не се допуска създаването на религиозни обединения във военните поделения и обекти.

Чл. 197. (1) Военнослужещите не могат да членуват в синдикални организации.

(2) Военнослужещите нямат право на синдикални действия.

Чл. 197а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. ДВ бр. 76/2005 г.) Кадровите военнослужещи - лекари и лекари по дентална медицина, които упражняват своята професия, членуват в съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Чл. 198. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) В мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните им задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието във въоръжените сили.

(2) Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на дружествата.

(3) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(4) Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации.

(5)(Нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Дейността на сдруженията в Министерството на отбраната и Българската армия се регламентира със споразумение между сдружението и Министерството на отбраната.

Чл. 199. (1) (Изм., ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Кадровите военнослужещи могат да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, общински съветници и кметове при условия, определени със закон.

(2) Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба.

(3) Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в неплатен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност.

(4) (Изм., ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Военнослужещите на наборна военна служба не могат да се кандидатират за народни представители, общински съветници и кметове.

Чл. 200. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Военнослужещите не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, когато те представляват класифицирана информация.

Чл. 201. (1) Военнослужещите са длъжни да изпълняват разпоредбите на уставите, правилниците и другите вътрешни актове във въоръжените сили, както и заповедите и разпорежданията на командирите или началниците.

(2) Заповедите и разпорежданията не могат да противоречат на Конституцията и законите и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Заповедите и разпорежданията трябва да са свързани само със службата и при необходимост да се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, както и да им налагат извършването на очевидно престъпление.

Чл. 202. (1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба.

(2) Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба са длъжни да спазват ограниченията за напускането на казармените райони и придвижване в страната, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 203. (1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2 се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.

(4) Разпоредбите по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.

Чл. 204. (1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили и другите вътрешнонормативни актове.

(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Времето за дежурство е служебно време.

(4) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226, ал. 1 за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2 или за почивни или празнични дни.

Чл. 205. (1) Кадровите военнослужещи не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Кадровите военнослужещи не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им.

(3) Несъвместими с упражняването на кадрова военна служба са:

1. извършването на търговска дейност;

2. участието в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това не им е възложено служебно;

3. работата по трудово правоотношение;

4. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) работата по граждански договор, освен преподавателска, медицинска, научноизследователска и друга творческа дейност.

(4) Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се смятат за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1.

Чл. 206. На кадровите военнослужещи се издава служебна карта.

Чл. 207. Военнослужещите имат право да носят оръжие по ред, определен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 208. (1) В мирно време военнослужещите могат да използват оръжие като крайна мярка при:

1. въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие;

2. неизбежна отбрана.

(2) Редът за използване на оръжие в случаите по ал. 1 се определя в уставите на въоръжените сили.

(3) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(4) След използване на оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да доложат писмено на непосредствения си командир или началник.

Чл. 209. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Военнослужещите пътуват извън границите на страната по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 210. Кадровите военнослужещи жени ползват правата за специална закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа.

Чл. 211. (1) (Предишен текст на чл. 211, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория.

Чл. 212. (изм. доп. ДВ бр. 27/2005 г.) (1) Военноинвалидите и военнопострадалите по смисъла на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите ползват правата на пенсионираните военнослужещи по този закон.

(2) Държавната и местната администрация осигуряват подходяща работа на военноинвалидите и военнопострадалите до навършване на съответната възраст за пенсиониране при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Раздел II 
Обучение и квалификация

Чл. 213. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка се извършват във военни и граждански академии и училища и учебни центрове.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи могат да се обучават във военни и граждански академии и училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Организацията и дейността на военните академии, висшите военни училища и средните военни училища се уреждат със Закона за висшето образование и Закона за народната просвета, ако не противоречат на този закон и актовете за създаването им.

(4) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 214. (1) Военни училища са:

1. военните академии и висшите военни училища;

2. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Подготовката на военни специалисти за въоръжените сили се извършва в учебни центрове.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Военните академии и висшите военни училища могат да дават специфични названия на образователните степени за висше образование след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(4) Военните академии и висшите военни училища могат да дават образователни степени за висше образование по граждански специалности, равностойни на тези в гражданските висши училища.

Чл. 215. (1) Военните академии и висшите военни училища се създават с решение на Народното събрание.

(2) Ограниченията в прилагането на Закона за висшето образование по отношение на военните академии и висшите военни училища се определят в акта за създаването им.

(3) Заместник-началниците по учебната част на военните академии и висшите военни училища са хабилитирани лица.

(4) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(5) Учебни центрове за подготовка на военни специалисти в Българската армия се създават от началника на Генералния щаб.

(6) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 216. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 40 от 2002 г.) Правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 40 от 2002 г.) Специалностите и учебните планове във военните академии и военните училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.

(4) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Условията и редът за приемане на обучаващи се във военните академии и военните училища се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на отбраната.

Чл. 217. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 218. (1) Обучаващите се могат да бъдат повишавани във войнишки и сержантски, а за Военноморските сили - старшински, длъжности и звания със заповед на началника на военното училище.

(2) Освобождаването на обучаващи се от военни академии и военни училища се извършва при условия и по ред, определени в съответния правилник и сключения договор. В случай, че не са прослужили срока на наборната военна служба, обучаващите се дослужват този срок в поделенията на въоръжените сили.

(3) Освободените по дисциплинарен ред от военните академии и военните училища не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.

Чл. 219. (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи имат право, с разрешение на министъра на отбраната, да кандидатстват и се обучават във военните и гражданските висши училища и в докторантура при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 220. Военната подготовка на ръководителите на държавната и местната администрация, дружествата и организациите се извършва по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 221. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната подготовка на военнослужещите на наборна военна служба и на лицата от постоянния и мобилизационния резерв се извършва по утвърдени от началника на Генералния щаб на Българската армия мирновременни и военновременни учебни планове и програми.

Чл. 222. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за обучение в центрове за подготовка на сержанти.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища при условие, че сключат договор за кадрова военна служба.

(3) Условията и редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определят от министъра на отбраната.

Чл. 223. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2, 3 и 4, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения - по чл. 128, т. 4, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца.

(2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната.

(3) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи с връчено предизвестие се ползват от правото си за участие в квалификационен курс в срока на предизвестието.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Условията и редът за организирането, провеждането и участието в курсовете по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 40 от 2002 г.; доп., бр. 93 от 2004 г.) Уволнените от наборна военна служба на основание чл. 110, т. 1 имат право да участват в курсове за квалификация и преквалификация. Преди получаване на документите за уволнение от наборна военна служба лицето заявява изрично и писмено желанието си да участва в курс.

(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Условията и редът за обучение се определят от министъра на отбраната. Разходите за обучение са за сметка на министерството, в което е отбивана наборната военна служба.

Раздел III 
Материално и социално осигуряване на военнослужещите

Чл. 224. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.)

(1) Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание.

(2) (изм. доп. ДВ бр. 105/2005 г.) Размерите на възнаграждението за военно звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната:

1. (отм. ДВ бр. 105/2005 г.)

2. (отм. ДВ бр. 105/2005 г.)

(3) (нова,  доп. ДВ бр. 105/2005 г.) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за кадрови военнослужещи:

а) за офицери - не по-малко от 2,1;

б) за сержанти - не по-малко от 1,4;

в) за кадрови войник - не по-малко от 1,2;

2. за военнослужещи на наборна военна служба: за звание "редник" - не по-малко от 0,15.

Чл. 225. (1) На кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер на две на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от четиридесет на сто.

(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като кадрови военнослужещ.

Чл. 226. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 40 от 2002 г.) На кадровите военнослужещи се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.

(2) За служба и дейности в условия, вредни за здравето, на военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 227. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) На военнослужещите могат да се изплащат награди и възнаграждения за годишни резултати по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 228. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за заместване или съвместяване на длъжности по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.

Чл. 229. Военнослужещият не получава основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за времето, през което се намира в отклонение от военна служба.

Чл. 230. (1) Брутното месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения.

(2) Брутното месечно възнаграждение е основа за изплащане на обезщетенията на кадровите военнослужещи, предвидени в този закон.

Чл. 231. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури получават основни и допълнителни месечни възнаграждения и обезщетения по този закон за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 232. При командироване военнослужещите получават освен брутното си възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размер, определени от Министерския съвет.

Чл. 233. (1) На съпругите (съпрузите) на кадровите военнослужещи, на които са прекратени трудовите правоотношения поради това, че са ги последвали при преместването им от едно в друго населено място, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

(2) Обезщетението се изплаща независимо от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с изключение на дисциплинарно уволнение.

(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но за не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от преместването.

(4) Срокът за получаване на обезщетенията по ал. 3 може да се удължи при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) Времето, през което се ползва това обезщетение, се зачита за трудов стаж.

(6) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) На безработните съпрузи на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната за периода, през който кадровият военнослужещ отсъства.

(7) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Децата до 27-годишна възраст на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища, създадени по законоустановения в страната ред, имат право на стипендия за периода, през който родителят отсъства. Размерът на стипендията се определя от Министерския съвет, а необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.

Чл. 234. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) На кадровите военнослужещи се осигурява храна или левовата равностойност, работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, които не се облагат с данъци.

(2) На кадровите военнослужещи се изплащат порционни пари, които не се облагат с данъци.

(3) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите се осигурява топла храна и ободряващи напитки при носене на нощно дежурство, занятия, учения, тренировки и лагери.

(4) На военнослужещите се осигурява безплатна предпазна храна и противоотрови при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици.

(5) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Доволствията по ал. 1, 2, 3 и 4 се осигуряват във вид, по норми и условия, определени от министъра на отбраната.

Чл. 235. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) При преместването в друго населено място на кадровия военнослужещ и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(2) Транспортните разходи за преместването са за сметка на съответното министерство или ведомство.

Чл. 236. (1) (Предишен текст на чл. 236, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба ползват:

1. безплатен транспорт в гарнизона, предназначен за обществен превоз на пътници;

2. при излизане в домашен отпуск - транспорт за сметка на съответното ведомство от гарнизона до местоживеенето си и обратно по ред, установен от съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват 7-дневна безплатна почивка във военнопочивните домове на Министерството на отбраната през времето на домашния отпуск по ред, установен от министъра на отбраната.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната като продължение на лечението в лечебни заведения през времето на домашния отпуск по болест по ред, установен от министъра на отбраната.

Чл. 237. (1) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 112 от 2003 г.) Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

(2) При повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.

(3) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 112 от 2003 г.) Когато кадровият военнослужещ е прослужил десет и повече години и е освободен по здравословни причини по повод заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.

(4) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 112 от 2003 г.) В случаи по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, кадровият военнослужещ получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения.

(5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество.

(6) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение, както и спрямо кадрови военнослужещи, осъдени за умишлено престъпление от общ характер.

(7) При смърт на военнослужещия сумите по предходните алинеи се изплащат на наследниците му.

(8) (Отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

Чл. 238. (1) За определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж.

(2) При освобождаване на военнослужещи поради пенсиониране, прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените на кадрова военна служба години;

2. годините на приравнения трудов стаж към категорията за кадрови военнослужещи.

(3) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването от кадрова военна служба.

Чл. 239. При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на кадровите военнослужещи, се определят в акта за съкращение независимо от дължимите по този закон.

Чл. 240. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В Министерството на отбраната се създава ведомствен жилищен фонд, който се състои от жилища, ателиета и гаражи, изградени със собствени средства, и от жилища, наети за отдаване под наем. Условията и редът за отдаване под наем се определят от министъра на отбраната, а за разпореждане - от Министерския съвет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи - офицери и сержанти, могат да закупят едно жилище от фонда на Министерството на отбраната през целия срок на службата, ако са прослужили в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не по-малко от 10 години. Изискването за прослужени не по-малко от 10 години не се прилага в случаите на прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от закона.

(3) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(4) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, Министерството на отбраната изплащат компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 240а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Върху незастроени имоти, отчуждени за нуждите на Министерството на отбраната до 1 юни 1996 г. и отредени за жилищно строителство, могат да се изграждат жилища, ателиета и гаражи за задоволяване на жилищните нужди на кадрови военнослужещи.

(2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учредява право на строеж за срок до 10 години със заповед на министъра на отбраната.

(3) Правото на строеж се учредява възмездно след провеждане на търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(4) На основание на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната сключва договор.

(5) Новоизградените обекти се използват за отдаване под наем или за продажба на кадрови военнослужещи по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 241. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба и резервистите, повикани на мобилизационно мероприятие, както и семействата им не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които са били настанени по установения ред, докато са на служба или на мобилизационно мероприятие. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до отслужване срока на службата.

Чл. 242. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Задължителното здравно осигуряване на кадровите военнослужещи е за сметка на републиканския бюджет.

(2) Заплащането на оказаната медицинска помощ на неосигурените военнослужещи на наборна военна служба е за сметка на държавния бюджет.

(3) Медицинската помощ, която се оказва във войсковите единици от въоръжените сили, е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

(4) (Отм, ДВ, бр. 111/2004 г.)

Чл. 243. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване.

(2) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Лицата по ал. 1 могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база към Министерството на отбраната при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(3) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Членовете на семействата на кадровите военнослужещи могат да ползват почивната и спортната база към Министерството на отбраната при условията и по реда на ал. 2.

(4) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Разходите за осигуряване на отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и членовете на техните семейства се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството на отбраната средства за социално-битово и културно обслужване за съответната година.

(5) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, и членовете на техните семейства имат право на едноседмична безплатна почивка в базите на Министерството на отбраната. Необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.

(6) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Работодателите на съпрузите на кадровите военнослужещи по ал. 5 са длъжни да разрешат ползването на отпуск за този период.

Чл. 244. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) За високи постижения в службата и заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани с отличия и предметни награди при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) За особени заслуги към отбраната кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие, което се регистрира по установения ред и не се облага с данък.

(3) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) За съществен принос и заслуги към отбраната на страната български и чуждестранни граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и предметни награди.

Чл. 245. (1) Военнослужещите и пенсионираните военнослужещи, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства.

(2) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Условията и редът за материално подпомагане се определят от министъра на отбраната.

Чл. 246. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 93 от 2004 г.) Задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 247. (1) Военнослужещите задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средства от държавния бюджет.

(2) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната съгласувано с министъра на финансите определя категориите военнослужещи, които задължително се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.

(4) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 248. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При смърт на военнослужещ разноските по погребението се поемат от ведомството и се отдават военни почести.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военни почести при погребението на военнослужещи се отдават при съгласие на родителите или близките на починалите военнослужещи.

Чл. 249. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На кадровите военнослужещи се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и на 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На съпругата (съпруга), децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(3) Тези суми не се облагат с данъци.

(4) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Размерът на обезщетението по ал. 1 и 2 за служещите на наборна военна служба е 36 минимални заплати на войник на кадрова военна служба при смърт, 30 – при тежка телесна повреда, и 18 – при средна телесна повреда.

(5) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Обезщетение по ал. 1, 2 и 4 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск или при самоволно отклонение от военна служба.

(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. Ведомството дължи обезщетения за разликата между присъдената сума и получените обезщетения.

(7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)Ведомството, изплатило обезщетението, предявява иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането.

Чл. 250. (1) Военнослужещите получават полагащите им се възнаграждения, обезщетения, помощи и доволствия в определения срок. След този срок те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

(2) Военнослужещите не са длъжни да връщат сумите, които са получили добросъвестно по договора за кадрова военна служба. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на суми, носят имуществена отговорност.

(3) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Условията и редът за определяне и изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите се определят с наредба на министъра на отбраната.

Чл. 251. (1) Без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им, освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съдебен ред;

5. удръжки при привличане към имуществена отговорност.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 252. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ.

(2) (Доп., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване помещения във военните клубове или други подходящи помещения или сгради, управлявани от Министерството на отбраната за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.

Раздел IV 
Отпуски

Чл. 253. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на 15 календарни дни домашен отпуск при 9 месеца военна служба и на 10 календарни дни домашен отпуск при 6 месеца военна служба за целия срок на службата, който се зачита за военна служба.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат награждавани с допълнителен домашен отпуск не повече от 10 календарни дни за целия срок на службата при условия и по ред, определени в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба ползват гарнизонен отпуск при условия и по ред, определени в уставите.

(4) Правото на отпуск по ал. 1, 2 и 3 възниква след полагането на военната клетва.

Чл. 254. (1) Кадровите военнослужещи имат право на:

1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни;

2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) допълнителен платен годишен отпуск в размер на един ден за всяка прослужена година, но не повече от 20 работни дни.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, утвърдени от министъра на отбраната. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.

(3) Кадровите военнослужещи имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.

(4) Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 10 дни годишно.

Чл. 255. (1) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на кадровия военнослужещ, но за не повече от 2 години.

(2) Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба.

Чл. 256. (1) Обучаващите се във военните училища имат право на:

1. 30 календарни дни за срока, който им се зачита за наборна военна служба;

2. през останалия срок на обучение ползват отпуски в размерите, определени за кадрови военнослужещи, с изключение на отпуските по чл. 254, ал. 1, т. 2.

(2) Випускниците на военните академии и военните училища ползват полагаемия им се домашен отпуск след завършване на обучението.

Чл. 257. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 93 от 2004 г.) Кадровите военнослужещи имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен или потвърден от органите на експертизата на работоспособността съгласно Кодекса за социално осигуряване.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на отпуск по болест в размер, определен или потвърден от военномедицинските органи, но не повече от 3 месеца за целия срок на службата. След изтичане на този срок се взема решение за годността му за военна служба.

(3) (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(4) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 56/2006 г.) По време на отпуска по ал. 1 кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

(5) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) По време на лечение във ведомствените лечебни заведения на Министерството на отбраната с изтичането на срока на наборната военна служба военнослужещите се уволняват, като лечението им продължава до възстановяване на работоспособността им или до установяване на инвалидност. Разходите за лечение са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 258. (1) Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск от 4 до 7 дни при:

1. встъпване в граждански брак;

2. тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг;

3. раждане на дете;

4. когато семейството му е пострадало от бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства;

5. преместване в друго населено място.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба ползват допълнителен домашен отпуск в случаите и в размерите по ал. 1 с изключение на т. 5.

Чл. 259. (1) На военнослужещите задължително се осигурява отпуск в случаите, когато:

1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел, обществен обвинител, обществен защитник или вещо лице;

2. са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него;

3. (изм., ДВ, бр. 69 от 1999 г.) участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.

(2) Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени в този закон.

Чл. 260. (1) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда.

(2) Кадровите военнослужещи мъже могат да ползват отпуск за гледане на дете при условията на ал. 1 при смърт или тежко заболяване на съпругата.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 93 от 2004 г.) В случаите, когато кадровият военнослужещ - жена, не ползва разрешения отпуск за отглеждане на малко дете или прекъсне неговото ползване, той получава освен възнаграждение и месечно парично обезщетение в размера, определен в Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 261. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За времето на ползване на платен годишен отпуск кадровите военнослужещи получават брутното си месечно възнаграждение.

Чл. 262. Времето за ползване на отпуските, разрешени по реда на този закон, се зачита за трудов стаж.

Чл. 263. (1) Кадровите военнослужещи имат право на неплатен отпуск до 30 дни в една година, който се разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната при условие, че имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.

(3) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статута си, а времето на отпуска се зачита за трудов стаж.

(4) Неплатен отпуск може да се използва, след като вече е използван полагащият се платен отпуск.

Чл. 264. (1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир или началник.

(2) Отпуските по болест, за бременност и раждане на дете се ползват в размерите, определени или потвърдени от военномедицинските органи, по установения ред, след уведомяване на съответния командир или началник и отдаването им в заповед.

(3) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.

Чл. 265. Пътуването на кадровите военнослужещи и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на ведомството, в което служат.

Чл. 266. Редът за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите, за неговото отлагане и прекъсване се определя с Правилника за кадровата военна служба и уставите на въоръжените сили.

Чл. 267. (1) На военнослужещите на наборна военна служба се осигурява дневна и междуседмична почивка в размери, определени в уставите.

(2) На кадровите военнослужещи в мирно време задължително в денонощието се осигурява една почивка през служебното им време.

(3) Кадровите военнослужещи ползват два почивни дни в седмицата. Когато не могат да ползват тези дни по служебни причини, те получават компенсация при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 268. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Празничните дни във въоръжените сили се обявяват със заповед на министъра на отбраната в съответствие с Кодекса на труда и другите нормативни актове.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Министърът на отбраната може да обявява и други празнични дни.

Глава десета 
ГРАЖДАНСКИ ЛИЦА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И СТРУКТУРИТЕ НА ПОДЧИНЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА 
(Загл. изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.)

Чл. 269. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) В Министерството на отбраната, в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в този закон, в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда.

Чл. 270. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Длъжностите, които се заемат от граждански лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се определят в длъжностните разписания.

Чл. 271. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (Доп., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Гражданските лица, които заемат длъжности за държавни служители в Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, се назначават при условията и по реда на Закона за държавния служител.

(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Трудовите правоотношения с гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда. Трудовите договори се сключват, изменят се и се прекратяват от министъра на отбраната, от ръководителите на юридическите лица към него или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 272. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не могат да осъществяват политическа дейност по месторабота.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не могат да изразяват политически възгледи в работно време и във военните поделения и обекти.

Чл. 273. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г., бр. 45 от 2002 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, които представляват класифицирана информация.

Чл. 274. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната могат да създават и да членуват в синдикални организации.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право на стачка.

Чл. 275. (1) (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.; доп., бр. 93 от 2004 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната получават добавка за работа в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, по ред и в размер, определени от министъра на отбраната. Това не се отнася за работниците, на които размерът на трудовите възнаграждения се определя според изработеното.

(2) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В случаите, когато граждански лица и кадрови военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни.

(3) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Министърът на отбраната определя длъжностите, за които се прилага ал. 2.

(2) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 40 от 2002 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 40 от 2002 г.).

(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Лицата по ал. 1 получават допълнително възнаграждение за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет.

(5) (Предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г., бр. 93 от 2004 г.) На гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред и в размери, определени от министъра на отбраната, а за работниците във вредни условия на труд - съгласно трудовото законодателство.

(6) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната получават порционни пари по условията на чл. 234, ал. 2.

Чл. 276. (1) (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) На гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната ежегодно се изплаща сума за облекло при условия и по ред, определени от министъра на отбраната, която не се облага с данък.

(2) (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г., бр. 40 от 2002 г.) На гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се осигуряват безплатно храна, специално и работно облекло и друго вещево имущество във вид и по норми, установени от министъра на отбраната.

Чл. 277. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 278. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г.)

(1) (Предишен текст на чл. 278, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Гражданските лица, които работят в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, се ползват с правата по чл. 227, 228, 243, 244, 245 и чл. 247, ал. 3.

(2) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) С правата по чл. 243, ал. 3 и 4 се ползват и членовете на семействата на гражданските лица по ал. 1.

Глава единадесета 
ОТГОВОРНОСТИ

Раздел I Дисциплинарна отговорност на военнослужещите

Чл. 279. Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон, уставите, правилниците и вътрешните актове за въоръжените сили и на заповедите и разпорежданията на командира или началника е нарушение на военната дисциплина .

Чл. 280. (1) Нарушителят на военната дисциплина се наказва с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 281. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Видовете нарушения на военната дисциплина са:

1. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) нарушаване на правилата за опазване на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна;

2. нарушаване на правилата за подчинеността;

3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;

4. нарушаване на правилата на войсковия ред, както и на обществения ред в гарнизона;

5. злоупотреба със служебното положение;

6. кражба, присвояване или увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

7. превишаване на предоставената дисциплинарна власт;

8. неизпълнение на задължение по военната служба;

9. отказ от изпълнение на задължение по военната служба;

10. неточно или след заповядания срок изпълнение на задължение по военната служба;

11. самоволно отклонение от военна служба;

12. нарушаване на правилата на международното право;

13. нарушаване на задълженията или неспазване на ограниченията на правата на военнослужещите съгласно техния статут;

14. (изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с наредби, правилници, инструкции и заповеди на министъра на отбраната, както и със заповеди или разпореждания на командирите (началниците).

Чл. 282. За нарушения на военната дисциплина се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. на кадровите военнослужещи:

а) забележка;

б) мъмрене;

в) строго мъмрене;

г) предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

д) предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

е) понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

ж) (доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

з) (доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година;

и) уволнение.

2. на военнослужещите на наборна военна служба:

а) забележа;

б) мъмрене;

в) строго мъмрене;

г) лишаване от право на поредно излизане в гарнизонен отпуск, но не повече от един път в месеца;

д) лишаване от право за излизане в гарнизонен отпуск за срок до един месец, но не повече от три пъти за срока на наборната военна служба;

е) понижаване в длъжност;

ж) понижаване на военното звание с една степен;

з) арест до 10 денонощия.

Чл. 283. (1) (Предишен текст на чл. 283, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:

1. при дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба;

2. при нарушаване на разпоредбите на този закон за забрана за политическа дейност на военнослужещите и членство в политическа партия или организация, движение или коалиция с политически цели по време на кадровата военна служба;

3. при нарушаване на разпоредбите на чл. 197;

4. (изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) при осъждане за умишлено престъпление от общ характер.

(2) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Дисциплинарно наказание "уволнение" може да се налага и при други тежки нарушения на военната дисциплина.

Чл. 284. (1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание "уволнение", командирът на поделението или прекият началник е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е констатирано с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.

(4) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна ал. 3, бр. 49 от 2000 г.) Когато началникът не е изслушал нарушителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", без да разглежда спора по същество.

(5) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна ал. 4, бр. 49 от 2000 г.) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат, когато обясненията на кадровия военнослужещ не са били изслушани или не са били дадени по негова вина.

Чл. 285. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на воинските задължения.

Чл. 286. Дисциплинарните наказания на военнослужещите се налагат от длъжностните лица, определени в Правилника за кадровата военна служба и уставите.

Чл. 287. (1) Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск при временна неработоспособност.

(4) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За дисциплинарни нарушения, които съставляват и престъпления или административни нарушения и са установени с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 2 започват да текат от датата на влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.

Чл. 288. (1) Дисциплинарните наказания се налагат с писмена заповед.

(2) Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат устно.

Чл. 289. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Дисциплинарните наказания по чл. 282, т. 1, букви "е" и "ж", наложени на сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците, могат да се обжалват пред висшестоящ командир или началник, а на офицерите - пред министъра на отбраната.

(2) Наказанията по ал. 1 могат да се обжалват в срок 2 седмици от налагането им.

(3) Длъжностните лица се произнасят по жалбите в едномесечен срок.

(4) Решенията на длъжностните лица по ал. 3 са окончателни.

Чл. 290. (1) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба кадрови военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните задължения, или след употреба на алкохол или друго силно упойващо средство.

(2) За времето на отстраняването кадровият военнослужещ не получава възнаграждение.

Чл. 291. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 292. Редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в Правилника за кадровата военна служба и уставите.

Раздел II 
Имуществена отговорност на военнослужещите

Чл. 293. (1) Военнослужещите отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения.

(2) За вреда, причинена умишлено или в резултат на престъпление или причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността се определя в съответствие с гражданските закони.

(3) Имуществената отговорност на военнослужещите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

(4) Военнослужещият не отговаря имуществено за вредата, която е възникнала в резултат на военна или друга, свързана с изпълнението на служебните задължения, рискова дейност.

(5) За изплатеното обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството или ведомството имат право на иск срещу виновно причинилите вредите военнослужещи при условията на ал. 1 или 2.

Чл. 294. (1) Военнослужещият отговаря за претърпяната вреда, но не и за пропуснатата полза.

(2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако това не може да се установи - към деня на откриването й.

Чл. 295. (1) За вреди, причинени по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размер на вредата, но не повече от 3 брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата.

(2) Имуществената отговорност по ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредата са изтекли повече от 3 години.

Чл. 296. (1) Военнослужещ, на когото е възложено като служебно задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря:

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на брутното месечно възнаграждение;

2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на десетгодишна давност от деня на причиняването на вредата.

Чл. 297. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:

1. (изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.

Чл. 298. (1) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът, определя със заповед основанието и размера на отговорността на военнослужещия. Когато вредата е причинена от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник.

(2) (Изм., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от три години от причиняването й, а когато вредата е причинена при изпълнение на ръководни функции или при извършване на отчетническа дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от пет години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) (Нова, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Ако военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред съда.

(4) (Предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Дължимата сума се удържа от възнаграждението и/или обезщетението по чл. 237 на военнослужещия в размери, посочени в Гражданския процесуален кодекс, въз основа на заповедта на командира или началника.

(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от органите на финансовия контрол, ако вредата е установена при ревизия или проверка от тези органи.

Чл. 299. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с десетгодишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на щетата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на военнослужещия.

Чл. 300. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл. 128, т. 8, чл. 128а и 128в преди изтичането на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

(2) За срока, който се зачита за наборна военна служба, се дължат само разходите за обучение в съотношението, определено в Закона за висшето образование.

(3) За разходите по ал. 1 и 2, установени с извлечения от сметките, издадени от съответния компетентен орган, определен от министъра на отбраната, съдът издава изпълнителен лист.

Чл. 300а. (Нов, ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) Гражданите, чиито договори за служба в постоянния резерв са прекратени по тяхна вина на основание чл. 150и, т. 5 преди изтичане на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 150г, ал. 2, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за повишаване на квалификацията пропорционално на срока на неизпълнението.

(2) За разходите по ал. 1, установени с извлечения от сметките, издадени от съответния компетентен орган, определен от министъра на отбраната, съдът издава изпълнителен лист.

Раздел III 
Отговорност на държавата за вреди, причинени от военнослужещия

Чл. 301. (1) За вреди, причинени на трети лица от военнослужещ при или по повод изпълнение на служебните задължения, които не са резултат на умисъл или извършено престъпление, военнослужещият не носи отговорност към увредения. В този случай държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени, съобразно общото гражданско право.

(2) Отговорността на виновния военнослужещ към държавата за изплатеното от нея обезщетение по ал. 1 става при условията и по реда на чл. 293.

(3) В останалите случаи на причинени от военнослужещ вреди на трети лица се прилага общото гражданско право.

(4) Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от военнослужещия на трети лица, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея, когато военнослужещият е изпълнявал точно служебните си задължения.

Чл. 302. Държавата и военнослужещият не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната в условията на режим "положение на война".

ЧАСТ ТРЕТА 
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава дванадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 303. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Ръководителите на държавните органи, на местната администрация, на организациите и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или с нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба в размер от 225 до 2250 лв.

Чл. 304. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 305. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Длъжностното лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 225 до 1875 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон.

Чл. 306. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Длъжностното лице, което не изпълни заповед или задължително предписание на министъра на отбраната или другите органи по ръководство на отбраната, се наказва с глоба от 375 до 3750 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон.

Чл. 307. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Пълнолетен младеж, който не е бил повикан на наборна комисия и без уважителни причини не се яви в тримесечен срок във военното окръжие по постоянния си адрес, се наказва с глоба от 375 до 750 лв.

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Наборник, навършил пълнолетие, който наруши установените в този закон задължения по военния отчет, се наказва с глоба от 375 до 750 лв.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Наборник, навършил пълнолетие, който не се яви без уважителни причини на наборна комисия или на наборна военна служба, се наказва с глоба от 750 до 1125 лв.

Чл. 308. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервист, нарушил установените в този закон задължения по военния отчет, се наказва с глоба от 75 до 375 лв.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервист, който без уважителни причини не се яви в срок на учебен сбор, се наказва с глоба от 375 до 750 лв.

Чл. 309. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Собственик на техника, който нарушава задълженията по военния отчет, се наказва с глоба от 750 до 3750 лв.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Собственик на техника с мобилизационно назначение, който без уважителни причини не изпълни задължението си да я достави за учебен сбор в определения срок и на определеното място, се наказва с глоба от 1500 до 7500 лв.

Чл. 309а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещ или гражданско лице от състава на Министерството на отбраната или на въоръжените сили, който не изпълни разпореждане на длъжностни лица от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" на Министерството на отбраната, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 150 до 500 лв.

Чл. 310. (1) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 93 от 2004 г.) Нарушенията по чл. 303, 305 и 306 се установяват с актове на съответните длъжностни лица, определени от министъра на отбраната, нарушенията по чл. 307, 308 и 309 се установяват с актове на длъжностни лица от органите на държавната и местната администрация и военните окръжия, а нарушенията по чл. 309а се установяват с актове на органите на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване.

(2) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 93 от 2004 г.) Наказателните постановления по чл. 303, 305 и 306 се издават от министъра на отбраната или от упълномощени от него длъжностни лица, по чл. 307, 308 и 309 - от началниците на военните окръжия, на органите по отбранително-мобилизационната подготовка и от упълномощените от органите на местната администрация лица, и по чл. 309а - от директора на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 311. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Събраните суми от наложените глоби се използват за финансиране на дейности по отбраната и за въоръжените сили и за подпомагане на военнослужещи.

Глава тринадесета 
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 312. Наборник, който не се яви след повикване по надлежния ред на наборна комисия, се довежда принудително от полицейските органи по нареждане на кмета на общината или началника на военното окръжие.

Чл. 313. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, министърът на отбраната или упълномощени от него лица могат да налагат следните принудителни административни мерки:

1. дават задължителни предписания на държавните органи и органите на местната администрация и на ръководителите на организациите за съставянето на военновременните планове и за изпълнението на задачите по поддържането на мобилизационната им готовност;

2. спират със задължителни предписания изграждането и въвеждането в експлоатация на обекти и съоръжения на транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, както и в населените места и други стопански обекти в случаите, когато не са спазени специалните изисквания на отбраната;

3. спират със задължителни предписания от експлоатация транспортни средства, производствени обекти и други съоръжения в случаите, когато не са изпълнени специалните изисквания за поддържането им в мобилизационна готовност.

Чл. 314. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Годността за военна служба се удостоверява с документ, издаден от компетентни военномедицински органи, при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на здравеопазването.

2. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отпускът по болест на военнослужещите на наборна военна служба включва отпуска при временна неработоспособност поради общо или професионално заболяване, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение като продължение на стационарното лечение в лечебно заведение.

3. "Техника с мобилизационно назначение" е тази техника, за която собственикът й е получил от военното окръжие мобилизационно назначение.

4. (Отм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; нова, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 40 от 2002 г.) "Специализирани служби" са: Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

5. "Тежко материално положение" по смисъла на този закон е това материално положение, в което се намират граждани, които не са в състояние сами или с помощта на лица, задължени по закон да се грижат за тях, да осигурят задоволяване на жизнените си нужди.

6. В "тежко семейно положение" по смисъла на този закон се намира младеж, който:

а) е кръгъл сирак;

б) се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетните си деца или на малолетни и непълнолетни братя и сестри;

в) е единствен трудоспособен член на семейството, който се грижи за тежко болни или инвалиди - членове на семейството му;

г) е пострадал при или по повод отбраната на страната.

7. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) "Годен за военна служба" е такова състояние на физическото и психическото здраве, при което наборниците, военнослужещите и подлежащите на служба в мобилизационния резерв могат да изпълняват изискванията на военната служба.

8. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) "Негоден за военна служба" е такова състояние на физическото и психическото здраве, при което наборниците, военнослужещите и подлежащите на служба в мобилизационния резерв не могат да изпълняват изискванията на военната служба.

9. (Изм., ДВ, бр. 152 от 1998 г.) "Ветеран от войните" е лице, което като военнослужещ е взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България.

10. "Починали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата" - когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача.

11. "Починали или претърпели телесна повреда по повод изпълнение на службата" - когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.

12. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) "Служебна тайна" са факти, сведения и предмети от военен, икономически, научно-технически и друг характер, чието разгласяване накърнява интересите на съответното ведомство. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, съставляващи служебна тайна, се определя с акт на министъра на отбраната.

13. (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.) "Войскова единица" е всяко отделение, взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база, дивизия или корпус от въоръжените сили.

14. (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

15. (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.

16. (Нова, ДВ, бр. 40 от 2002 г.) "Структури на подчинение на министъра на отбраната" са: служба "Военна информация", служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване", Военната академия "Г. С. Раковски", Военномедицинската академия и изпълнителните агенции към министъра на отбраната.

§ 1а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Навсякъде в закона думите "министърът на транспорта" и "председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения" се заменят с "министъра на транспорта и съобщенията".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия.

§ 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2002 г.) Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила, се считат за кадрови военнослужещи. С тях се сключват договори съгласно този закон, като министърът на отбраната или упълномощените от него лица не могат да откажат сключването на договор.

(2) Минималният срок на договора за кадрова военна служба с лицата по ал. 1 е три години, освен в случаите, когато преди този срок:

1. те навършват пределна възраст за кадрова военна служба по този закон;

2. изтича поето от тях задължение по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България.

§ 4. Разпоредбите на чл. 105 и чл. 107, т. 4 от закона се прилагат и в случаите, когато смъртта на военнослужещия на наборна военна служба е настъпила преди влизането на закона в сила.

§ 5. Сдружения, в които членуват или участват военнослужещи, в двумесечен срок от влизането на закона в сила са длъжни да се пререгистрират в съответствие с изискванията на този закон.

§ 6. До приемането на закони за военното разузнаване, за военното контраразузнаване и за военната полиция техните дейности се осъществяват в съответствие със заварените нормативни актове.

§ 7. В срок до 2 месеца от влизането на закона в сила военнослужещите подписват клетвен лист с текста на клетвата по този закон.

§ 8. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; отм., бр. 40 от 2002 г.).

§ 9. В едногодишен срок от влизане на закона в сила актовете за създаване на военните академии и висшите военни училища се привеждат в съответствие с този закон и Закона за висшето образование.

§ 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Министерският съвет в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да утвърди разделителен протокол между Министерството на отбраната и военните съдилища и военната прокуратура по предложение на министъра на отбраната, министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и ръководителите на военните съдилища и военната прокуратура за уреждане на всички правоотношения, свързани с отделянето на бюджетите на военните съдилища и военната прокуратура от бюджета на Министерството на отбраната.

(2) Военните съдилища и военната прокуратура запазват цялото движимо и недвижимо имущество, ползвано от тях до влизане на закона в сила.

§ 11. Разходите за обучението на граждани, неизпълнили по тяхна вина задължението си да служат не по-малко от 10 години във ведомството, за нуждите на което са обучавани, се изчисляват на база действителните такива по издръжката им в годината на завършване (или преждевременното напускане) на висшето военно училище за целия период на обучение.

§ 12. До 3 месеца след влизането на закона в сила Министерският съвет да внесе в Народното събрание проектозакон за алтернативната служба.

§ 13. В съответствие с този закон Министерският съвет до 1 юли 1996 г. да внесе в Народното събрание проектозакони за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за пенсиите, Закона за Българската народна банка, Закона за задграничните паспорти и Закона за гражданското въздухоплаване.

§ 14. Този закон отменя следните нормативни актове:

1. Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 52 и 58 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 103 от 1964 г., бр. 25 от 1966 г., бр. 63 от 1970 г., бр. 65 от 1972 г., бр. 18 от 1973 г., бр. 25 и 53 от 1974 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 5, 53 и 86 от 1984 г., бр. 12 от 1988 г., бр. 40 от 1989 г., бр. 67 от 1990 г., бр. 42 от 1991 г. и бр. 62 от 1993 г.).

2. Указ № 324 от 1963 г. за имуществената отговорност на военнослужещите (обн., ДВ, бр. 35 от 1963 г.; изм. и доп., бр. 88 от 1971 г., бр. 5 от 1987 г. и бр. 12 от 1988 г. и бр. 57 от 1991 г.).

3. Указ № 463 от 1950 г. за създаване на жилищен фонд към Министерството на народната отбрана (обн., ДВ, бр. 214 от 1950 г.; изм. и доп., Изв., бр. 84 от 1957 г., бр. 95 от 1961 г.; ДВ, бр. 51 от 1964 г., бр. 7 от 1967 г., бр. 57 от 1972 г., бр. 45 от 1979 г. и бр. 12 от 1988 г.).

4. Указ № 613 от 1965 г. за уреждане някои права на завършилите военноучебни заведения и школи у нас, в Съветския съюз и в другите социалистически страни (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм. и доп., бр. 73 от 1971 г., бр. 47 от 1975 г., бр. 71 от 1976 г., бр. 3 от 1981 г., бр. 9 от 1983 г. и бр. 12 от 1988 г.).

§ 15. (1) Законът влиза в сила два месеца след обнародването му.

(2) Разпоредбите на чл. 224, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 1997 г.

(3) Размерите на заплатите за звание и длъжност на военнослужещите за 1996 г. се определят при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

§ 16. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Законът е приет от 37-о Народно събрание на 13 декември 1995 г. и е подпечатан с държавния печат.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България 
(Обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) 
........................................ 
........................................

Преходни и заключителни разпоредби

§ 65. Навсякъде в закона думите "системата на Министерството на отбраната" се заменят с "Министерството на отбраната", а думите "Министерството на науката, образованието и технологиите" се заменят с "Министерството на образованието и науката", думите "министърът на на науката, образованието и технологиите" се заменят с "министърът на образованието и науката", думите "Министерството на земеделието и хранителната промишленост" се заменят с "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа", думите "министърът на правосъдието" се заменят с "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция" и думите "министърът на териториалното развитие и строителството" се заменят с "министърът на регионалното развитие и благоустройството".

§ 66. Разпоредбите на § 5, 35 и 40 влизат в сила от 1 януари 1998 г.

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 9 декември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България 
(Обн., ДВ, бр. 49 от 16.06.2000 г.; изм., бр. 34 от 06.04.2001 г.) 
........................................ 
........................................

Преходни и заключителни разпоредби

§ 159. В Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба (обн., ДВ, бр. 131 от 1998 г.; изм., бр. 69 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 37 се създава ал. 4:

"(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато молбата е подадена от Министерството на отбраната и от въоръжените сили."

2. Наименованието на раздел VI се изменя така:

"Служба в мобилизационния резерв на гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба".

3. В чл. 50, ал. 3 думите "Централния военен архив" се заменят с "Главното управление на архивите при Министерския съвет".

4. В чл. 58 ал. 2 се изменя така:

"(2) Събраните суми от наложените глоби се внасят по бюджета на Министерството на труда и социалната политика."

5. Навсякъде в раздели V, VI, VII и VIII думите "запасът за алтернативна служба" се заменят с "мобилизационния резерв за алтернативна служба" и думата "запаса" се заменя с "мобилизационния резерв".

§ 160. В чл. 3, ал. 2 от Закона за ветераните от войните (ДВ, бр. 152 от 1998 г.) думите "Министерството на отбраната" се заменят с "Главното управление на архивите при Министерския съвет".

§ 161. В чл. 1 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г. и бр. 73 и 153 от 1998 г.) ал. 2 се отменя.

§ 162. В чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; доп., бр. 70 от 1999 г.) т. 2 се изменя така:

"2. службите "Военна информация" и "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната."

§ 163. (1) (Изм., ДВ, бр. 34 от 2001 г.) Строителните войски и Войските на Министерството на транспорта и съобщенията прилагат този закон и Правилника за кадрова военна служба до преобразуването им.

(2) Предоставянето на бюджетни средства на войските по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Министрите и ръководителите на ведомства, на чието подчинение са войските по ал. 1, имат правата на министъра на отбраната по този закон спрямо тях.

(4) Назначаването и освобождаването на офицерите с висши офицерски звания, както и удостояването с висши офицерски звания в Строителните войски и войските на Министерството на транспорта и съобщенията, се извършва по реда на чл. 28, т. 4 и чл. 32, т. 20 до преобразуването им.

§ 164. Кадрови военнослужещи от служба "Военна информация" и от Националната разузнавателна служба при изпълнение на служебните им задължения могат да заемат и длъжности в държавната администрация съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

§ 165. Наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват.

§ 166. Този закон влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 62, 74 и 128, които влизат в сила от 1 октомври 2001 г.

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 17 май 2000 г. и на 9 юни 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България 
(Обн., ДВ, бр. 40 от 19.04.2002 г.) 
........................................ 
........................................

Преходни и заключителни разпоредби

§ 58. (1) Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана прилагат Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закони за организацията и дейността им.

(2) Службите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет.

(3) Ръководителите на службите по ал. 1 имат правомощията на министъра на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(4) Офицерите, сержантите и гражданските лица от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана запазват правата си по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до приемането на актовете по ал. 1.

(5) Назначаването и освобождаването на офицерите с висши офицерски звания, както и удостояването с висши офицерски звания в службите по ал. 1, се извършват по реда на чл. 28, т. 4 и чл. 32, т. 21 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(6) (изм. доп. ДВ бр. 56/2006 г.) Пределната възраст за кадрова военна служба в Националната служба за охрана е, както следва:

1. за офицери със звание "полковник", "капитан I ранг" - 56 години;

2. за офицери със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 57 години;

3. за офицери със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 58 години;

4. за офицери със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 59 години;

5. за офицери със звание "генерал", "адмирал" - 60 години.

(7) (нова,  доп. ДВ бр. 56/2006 г.) Пределната възраст за кадрова военна служба в Националната разузнавателна служба е, както следва:

1. за офицери със звание "майор", "капитан III ранг" - 54 години;

2. за офицери със звание "подполковник", "капитан II ранг" - 56 години;

3. за офицери със звание "полковник", "капитан I ранг" - 60 години;

4. за офицери със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 62 години;

5. за офицери със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 63 години;

6. за офицери със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 64 години;

7. за офицери със звание "генерал", "адмирал" - 65 години.

(8) (предишна ал. 7, изм. доп. ДВ бр. 56/2006 г.) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките", е 61 години

§ 59. Гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, които са получавали заплата за длъжност, равна със заплатата на кадровите военнослужещи на основание чл. 275, ал. 2 и 3, запазват възнагражденията, определени за длъжностите, на които са заварени, до влизането им в съответните равнища.

§ 60. Във връзка с определяне числеността на кадровите военнослужещи в обхвата на едно военно звание на основание чл. 32, т. 8 до 31 декември 2004 г. ежегодно се извършва извънредно атестиране на кадровите военнослужещи при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

§ 61. В чл. 95, ал. 4, т. 5 от Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г.) думите "за срока на обучение, който се зачита за отбиване на наборна военна служба" се заличават.

§ 62. В чл. 19, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г.; бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) се създава т. 8:

"8. наградата по чл. 244, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България."

§ 63. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 28, който влиза в сила от 1 юли 2002 г., както и на § 37, 41 и 51, които влизат в сила от 1 януари 2003 г.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 5 април 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България 
(Обн., ДВ, бр. 93 от 19.10.2004 г.) 
............................................. 
.............................................

Преходни и заключителни разпоредби

§ 40. (1) До 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет определя подразделения (войскови единици) от Българската армия за участие в международни операции и мисии.

(2) С кадровите военнослужещи от подразделенията (войсковите единици) по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения по чл. 119, ал. 2.

(3) На кадрови военнослужещ, който откаже да сключи споразумение по чл. 119, ал. 2, се предлага длъжност в подразделение (войскова единица) извън тези по ал. 1, съответстваща на притежаваното от него военно звание и професионална квалификация, по ред, определен от министъра на отбраната.

(4) В случай че няма подходяща длъжност или при отказ от страна на кадровия военнослужещ да заеме предложената му длъжност, на него му се връчва предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 3.

§ 41. Навсякъде в закона думите "Кодекса за задължително обществено осигуряване" се заменят с "Кодекса за социално осигуряване".

§ 42. Навсякъде в закона думите "местожителство" се заменят с "постоянен адрес", думите "местожителството си" се заменят с "постоянния си адрес", думите "новото местожителство" се заменят с "новия постоянен адрес" и думите "местожителството им" се заменят с "постоянния им адрес".

§ 43. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 , 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12 , 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 от 2004 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 46а:

"Чл. 46а. (1) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято балансова стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Приходите от продажбата на недвижимите имоти по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на отбраната."

2. Създава се чл. 80а:

"Чл. 80а. (1) Държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.

(2) Заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на военната полиция.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго."

§ 44. В Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба (обн., ДВ, бр. 102 от 1995 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 5, ал. 6 след думите "държавни такси" се добавя "по сметка на Министерството на икономиката".

2. В чл. 9, ал. 6 след думите "държавни такси" се добавя "по сметка на Министерството на икономиката".

3. Създава се чл. 17а:

"Чл. 17а. (1) Министърът на икономиката е администратор на приходите от таксите по този закон.

(2) Приходите от таксите се използват за обезпечаване на дейността и контрола по този закон."

§ 45. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 от 2004 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 18 се създава т. 6:

"6. необходимост за целите на отбраната и националната сигурност."

2. В чл. 19, ал. 1 накрая се добавя "или когато обработването е необходимо във връзка с отбраната и националната сигурност".

3. В чл. 25, ал. 2 накрая се добавя "или когато това е необходимо за целите на отбраната и националната сигурност".

4. В чл. 34 се създава ал. 3:

"(3) Администраторът на лични данни отказва пълно или частично предоставяне на данни на лицето по ал. 1, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за опазването на класифицираната информация, като в отказа се посочва само правното основание."

§ 46. Параграфи 2 и 44 влизат в сила от 1 януари 2005 г., а § 19 влиза в сила от 1 юни 2005 г.

 

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 6 октомври 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Съдържание