Правна и икономическа информация

В този раздел ще публикуваме актуална правна и икономическа информация, както и текстове на закони, наредби, инструкции, формуляри, бланки и други полезни документи .

ЗАКОН ЗА МЕДИАЦИЯТА 
(Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.2004 г.) Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Приложно поле
   Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. Понятие за медиация
   Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Предмет на медиацията

   Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица.
   (2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
   (3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.

Организация на медиацията

   Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.

Глава втора 
ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА

Доброволност и равнопоставеност
   Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.

Неутралност и безпристрастност

   Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
   (2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.

Поверителност

   Чл. 7. Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.

Глава трета 
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

Общи изисквания
   Чл. 8. Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер и е вписано в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

Правила за поведение на медиатора

   Чл. 9. (1) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.
   (2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.

Задължения и отговорност на медиатора

   Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
   (2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
   (3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
   (4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
   (5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
   (6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Глава четвърта 
ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ

Откриване на процедурата
   Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
   (2) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
   (3) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.

Участници

   Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
   (2) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител.
   (3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.

Действия на медиатора

   Чл. 13. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
   (2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност.
   (3) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
   (4) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.

Основания за спиране на процедурата

   Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
   1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
   2. при смърт на медиатора;
   3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
   (2) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата.

Основания за прекратяване на процедурата

   Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
   1. с постигането на споразумение;
   2. по взаимно съгласие на страните;
   3. при отказ на една от страните;
   4. при смърт на страна по спора;
   5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора.
   (2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
   (3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.

Глава пета 
СПОРАЗУМЕНИЕ

Форма и съдържание
   Чл. 16. Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора и подписите на страните.

Действие на споразумението

   Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
   (2) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили, и не може да противоречи на закона и морала.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

   § 1. В срок 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на правосъдието приема стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
   § 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 декември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Съдържание