Правна и икономическа информация

В този раздел ще публикуваме актуална правна и икономическа информация, както и текстове на закони, наредби, инструкции, формуляри, бланки и други полезни документи .

ЗАКОН 
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА 
(Обн., ДВ, бр. 30 от 15 април 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г.; доп., бр. 50 от 1995 г.; изм., бр. 12 от 1997 г.; доп., бр. 13 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2002 г., бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 61 от 2004 г., бр. 66 от 2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г.; изм. и доп., бр. 103 от 2004 г.; изм., бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г. - в сила от 01.01.2006 г., изм. доп. ДВ бр. 17, изм. Решение № 4 от 2006 г. на КС, ДВ бр. 36/2006 г.)

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Този закон урежда изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди, както и правното положение на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.)

(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 1993 г.; изм., бр. 73 от 1998 г.; отм., бр. 62 от 2002 г.).

Чл. 2. (1) Изпълнението на наказанията има за цел:

а) (изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) да поправи и превъзпита осъдените към спазване на законите и добрите нрави;

б) да въздействува предупредително върху тях;

в) да им отнеме възможността да вършат други престъпления и

г) да въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените.

Чл. 3. Органите, натоварени с изпълнение на наказанията, са длъжни незабавно да уведомяват прокурора, който им е изпратил присъдата, за началото и края на изпълнението.

Чл. 4. (1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно със Закона за съдебната власт.

(2) Прокурорът има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й.

(3) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват пълно съдействие на прокурора при осъществяване на дейността по предходните алинеи, да му предоставят необходимите материали и дават исканите сведения и обяснения.

(4) Администрацията на местата за лишаване от свобода е длъжна:

а) (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да осигури на прокурора по всяко време достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговаря с лишените от свобода в отсъствие на други лица;

б) да изпълнява нарежданията му относно спазването на установените правила за изпълнение на наказанието.

Чл. 5. (1) Съдилищата имат право да се запознават с работата по изпълнение на наказанията и да правят предложения за подобряването й.

(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват на съдиите пълно съдействие при осъществяване на дейността по предходната алинея, да дават исканите справки и сведения, да им осигуряват достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговарят с лишените от свобода.

Чл. 6. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Организирането на възпитателната работа, с предсрочно и условно предсрочно освободените и условно осъдените, както и контролът върху нея се осъществяват от съответния районен съд.

(2) Съдът може да възложи на съответните обществени организации или на отделни лица с тяхно съгласие възпитателните грижи за осъдените.

(3) (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Министерството на правосъдието, съгласувано с Министерството на труда и социалната политика, определя случаите и реда за заплащане възнаграждение на натоварени с възпитателни грижи лица.

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи, общинските съвети, кметствата и всички държавни органи, осъществяващи учебни, възпитателни, медикосанитарни и други подобни дейности, в рамките на своите функции съдействуват за постигане целите на наказанията.

ЧАСТ ПЪРВА 
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Глава първа Места и органи по изпълнение на наказанието лишаване от свобода

Чл. 8. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие.

(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Поправителното въздействие се осъществява чрез:

1. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените;

2. реализиране на включените в съдържанието на наказанието ограничения;

3. ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените;

4. осигуряване на упражняването на правата на осъдения;

5. организиране на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Чл. 8а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са затвори и поправителни домове.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит, преходен и открит тип, а към поправителните домове - общежития от преходен тип.

(3) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития поправителното въздействие се осъществява диференцирано по отношение на настанените в тях отделни категории осъдени.

Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г.) Местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието. Те трябва да отговарят на охранителните и на здравните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения.

Чл. 10. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се настаняват осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда.

(2) Следствените арести са местата за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Лицата по ал. 2 могат да се настаняват в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип по реда, предвиден в този закон.

Чл. 11. Жените изтърпяват наказанието лишаване от свобода в отделни затвори и поправителни домове.

(Ал. 2 заличена, ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 12. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2002 г.) Рецидивистите изтърпяват наказанието в отделни затвори и затворнически общежития от закрит тип.

(2) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 34 от 1974 г.; изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г.) Рецидивистите, настанени в затворите и затворническите общежития по алинея първа, могат да бъдат премествани в друг затвор или затворническо общежитие само в изключителни случаи, ако са се поправили и ако няма опасност да оказват отрицателно влияние върху другите затворници.

(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Осъдените нерецидивисти извън категориите по чл. 12а, ал. 1 и 3 се настаняват в затвори и затворнически общежития от закрит тип.

Чл. 12а. (Нов, ДВ, бр. 34 от 1974 г.; изм., бр. 28 от 1982 г.)

(1) (Изм. , ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 62 от 2002 г.) Осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления и осъдените за непредпазливи престъпления изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит тип.

(2) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) В затворническите общежития от преходен тип могат да се настаняват осъдени с добро поведение, изтърпели най-малко шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и остатък от наказанието не по-голям от пет години.

(4) (Нова, ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Редът за настаняване в затворнически общежития от преходен тип се определя в правилника за прилагането на закона.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.; предишна ал. 3, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 73 от 1998 г.; отм., бр. 62 от 2002 г.).

(6) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1990 г.; предишна ал. 4, изм, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворническите общежития по предходните алинеи, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип от Министерството на правосъдието само в случаите по чл. 55.

Чл. 12б. (Отм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл.  12в. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Чужденците, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, изтърпяват наказанието лишаване от свобода в затвори, поправителни домове и общежития, определени със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 13. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За млади пълнолетни затворници могат да се обособяват отделни затвори и затворнически общежития.

(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г.) Младите пълнолетни, които изтърпяват наказанието си в затвори и затворнически общежития за възрастни, по възможност се настаняват в отделни помещения и се организират в отделни производствени бригади и звена.

Чл. 14. В затворите и поправителните домове могат да се обособяват изолирани отделения за лишени от свобода, страдащи от психически разстройства.

Чл. 15. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Осъдените на лишаване от свобода изтърпяват наказанието си по възможност в най-близкия до постоянния им адрес им затвор или поправителен дом, като се спазват разпоредбите на предходните членове.

(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Преместването на лишените от свобода от един затвор или поправителен дом в друг става само по нареждане на Министерството на правосъдието при наличието на важни съображения за това.

(3) Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, когато съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Разпределението на лишените от свобода по затвори и поправителни домове се извършва по реда, предвиден в правилника за прилагането на закона.

Чл. 16. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 2002 г.) За началници на затворите и на затворническите общежития се назначават лица с висше юридическо образование, а при липса на такива кандидати - с друго подходящо висше образование.

(2) За началници на поправителните домове се назначават лица с висше юридическо или педагогическо образование.

Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

(1) (Доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Към затворите и поправителните домове се създават комисии в състав: председател - началникът на затвора или поправителния дом, и членове - съдия от окръжния съд, заместник-началници, представител на наблюдателната комисия, пробационен служител и психологът на затвора или поправителния дом.

(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В комисията се включват и инспекторите по социална дейност и възпитателна работа, когато се разглежда положението на затворниците от тяхната група.

(3) (Изм., ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В комисиите към поправителните домове се включва и представител на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(4) На заседанията на комисията присъствува прокурор от окръжната прокуратура.

(5) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Комисиите вземат решения относно:

1. изменянето на режима за изпълнение на наказанието в по-лек или по-тежък в границите на определения от съда първоначален режим;

2. предложения до съда за промяна в по-тежък на първоначално определения режим за изпълнение на наказанието;

3. предложения до съда за предсрочно и условно предсрочно освобождаване;

4. (доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) преместване на лишени от свобода по реда на чл. 12а, ал. 3 и 6 и по чл. 122, ал. 1;

5. настаняване на осъдени на доживотен затвор в общи помещения с останалите лишени от свобода при условията и по реда на чл. 127б, ал. 4.

Чл. 17а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Предложенията до комисиите по чл. 17 се мотивират въз основа на оценка на риска, който лишените от свобода представляват за себе си, за останалите лишени от свобода, за служителите и за обществото.

(2) Правилата за оценка на риска се изготвят от Научно-методическия съвет по затворно дело и се утвърждават от министъра на правосъдието.

Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Лишените от свобода се разпределят по групи, които се ръководят от инспектори по социална дейност и възпитателна работа.

(2) За инспектори по социална дейност и възпитателна работа се назначават лица с висше педагогическо или друго подходящо висше образование.

Чл. 19. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г. )

(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министерството на правосъдието.

(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Организационната структура на местата за лишаване от свобода се определя от министъра на правосъдието.

(3) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

Чл. 19а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(2) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2004 г.) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е административно звено в Министерството на правосъдието.

(3) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2004 г.) Затворите, поправителните домове и следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 19б. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Министърът на правосъдието определя:

1. (изм. доп. ДВ бр. 17/2006 г.) структурата и щата на главната дирекция, местата за лишаване от свобода, наименованията на длъжностите на държавните служители, както и на лицата, работещи по трудово правоотношение;

2. пределните звания за длъжност;

3. допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд и добавките за работа в местата за лишаване от свобода.

Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г.; отм., бр. 21 от 1990 г.)

Чл. 20. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.)

(1) Личният състав на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на местата за лишаване от свобода се състои от:

1. (изм. доп. ДВ бр. 17/2006 г.) държавни служители

2. работници и служители по трудово правоотношение.

(2) (изм. доп. ДВ бр. 17/2006 г.) За държавни служители по ал. 1 се назначават служители, които пряко и непосредствено осъществяват охранителна дейност.

(3) (изм. доп. ДВ бр. 17/2006 г.) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

(4) (изм. доп. ДВ бр. 17/2006 г.) За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(5) Правата и задълженията на работниците и служителите по трудово правоотношение се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

Чл. 20а. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.)

(1) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Заплатите за длъжност, за звание и за ранг на държавните служители се определят от Министерския съвет.

(2) (Предишна ал. 1, изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатите за длъжност и добавка за работа в местата за лишаване от свобода.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение за различните длъжности на служителите по ал. 2 се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за висше образование - не по-малко от 1,35;

2. за средно образование - не по-малко от 1,0.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Размерът на добавката за работа в местата за лишаване от свобода се определя от министъра на правосъдието.

(5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За работа при вредни за здравето условия и за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода получават допълнителни възнаграждения, безплатна храна и противоотрови в размери и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 20б. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2002 г.) На работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода се изплащат ежемесечно порционни пари и ежегодно пари за облекло, които не подлежат на облагане с данък.

Чл. 20в. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.; отм., бр. 62 от 2002 г.).

Чл. 20г. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.

(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от служителите.

Чл. 20д. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в местата за лишаване от свобода.

(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) На лицата по ал. 1 се дават следните награди:

1. писмена похвала;

2. обявявяне на благодарност;

3. парична или предметна награда.

(3) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Наградите се дават от министъра на правосъдието или от определени от него ръководни служители.

Чл. 20е. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За служители се назначават лица с висока нравственост, професионална квалификация, физическа и психологическа пригодност за работа в местата за лишаване от свобода. В тези случаи намират съответно приложение чл. 12 от Закона за държавния служител и чл. 70 - 71 от Кодекса на труда.

Чл. 20ж. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Психологическата пригодност на служителите по чл. 20, ал. 1, т. 1 се установява по ред, утвърден с правилника за прилагането на закона.

Чл. 20з.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите по чл. 20, ал. 1, т. 1 се извършват по ред, определен от министъра на правосъдието.

(2) Министърът на правосъдието утвърждава списък на длъжностите на държавните служители, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен.

(3) Незавършилите успешно курсовете за първоначална професионална подготовка се уволняват на основание чл. 20, ал. 4 от този закон във връзка с чл. 253, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 20и. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; предишен член 20з, изм., бр. 103 от 2004 г.) Офицерите и сержантите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и от местата за лишаване от свобода носят униформено облекло по образец, цвят и с отличителни знаци, определени от министъра на правосъдието.

Чл. 20к. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; предишен член 20и, бр. 103 от 2004 г.) Държавните служители - граждански лица, и работниците и служителите по трудово правоотношение, не могат да осъществяват политическа дейност.

Чл. 21. (1) (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Към Министерството на правосъдието се създава Научно-методически съвет по затворно дело за научно-методическо разработване на въпросите, свързани с изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

(2) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Научно-методическият съвет по затворно дело се състои от щатни служители и пленарен състав, който се определя от министъра на правосъдието.

(3) (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 73 от 1998 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 62 от 2002 г.) В пленарния състав се включват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратурата и следствието, както и обществени организации, които извършват дейност, свързана с местата за лишаване от свобода.

(4) (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г.; предишна ал. 3 - изм., бр. 73 от 1998 г.; отм., бр. 62 от 2002 г.).

(4) (Нова, ДВ, бр. 73 от 1998 г.; предишна ал. 3, бр. 62 от 2002 г.) Към Научно-методическия съвет по затворно дело могат да се привличат и специалисти от различни научни области. Редът за привличане на специалисти и заплащането им се уреждат с Правилник за организацията и работата на Научно-методическия съвет по затворно дело.

Чл. 22. (Изм., ДВ, бр. 28/82 г., бр. 12 от 1997 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Медицинската помощ на лицата, лишени от свобода, се оказва от лечебните заведения към Министерството на правосъдието съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) (Доп., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Когато в заведенията по ал. 1 няма условия за провеждане на необходимото лечение, лишените от свобода се изпращат в други болници при спазване на изискванията за режима, изолацията и охраната. При спешна медицинска помощ лишените от свобода имат същите права както останалите граждани и настаняването им на лечение се извършва при условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.

(3) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Организацията на медицинското обслужване на лишените от свобода се урежда с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.

Чл. 22а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) В местата за лишаване от свобода се използват технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения.

(2) Лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, опасни за живота и здравето им.

Глава първа "А" 
Настаняване в затворите и поправителните домове 
(Нова глава, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 22б. (1) Новопостъпилите лишени от свобода се поставят на определения от съда режим при приемането им от администрацията на затвора или поправителния дом, а тези, които са постъпили като обвиняеми и подсъдими - веднага след получаването на влязлата в сила присъда.

(2) Когато не е определен първоначален режим, администрацията уведомява незабавно съответния съд и поставя лишения от свобода на общ режим, а ако е определено наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - на усилено строг режим.

Чл. 22в. (1) Новопостъпилите лишени от свобода се настаняват в приемни отделения, където престояват от 14 денонощия до един месец.

(2) В приемното отделение рецидивистите се настаняват отделно от останалите осъдени.

Чл. 22г. (1) В двудневен срок от постъпването на лишения от свобода се съставя лично досие и се уведомява военноотчетната служба.

(2)  (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Началникът на затвора или поправителния дом може да изисква информация за личните данни на лишените от свобода при спазване на правилата за защита на личните данни.

Чл. 22д. (1) На лишените от свобода незабавно се осигурява възможност да уведомят близките си за постъпването в затвора или в поправителния дом.

(2) Ако осъденият не може да уведоми близките си, това се извършва от администрацията.

Чл. 22е. (1) Иззетите вещи на лишения от свобода при постъпването се изпращат с негово съгласие и за негова сметка на близките му или се приемат за съхранение в затвора или в поправителния дом.

(2) Паричните суми се внасят в посочена от лишения от свобода банка на негово име или с негово съгласие се изпращат на близките му.

(3) В касата на затвора или поправителния дом се приемат за съхранение суми за задоволяване на лични нужди на лишените от свобода до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.

Чл. 22ж. По време на престоя в приемното отделение администрацията съдейства на лишения от свобода за решаване на лични проблеми, свързани с опазването и съхраняването на имуществото, трудови, семейни и други въпроси, възникнали по повод привеждането на присъдата в изпълнение. По преценка на началника на затвора или на поправителния дом може да бъде разрешено свиждане.

Чл. 22з. Лишените от свобода в приемното отделение се подлагат на санитарно-хигиенен контрол, медицински преглед и психологическо изследване.

Чл. 22и. (1) Ако се получи присъда или определение, с което е определен по-тежък режим от този, на който лишеният от свобода се намира в момента, той се поставя веднага на тежкия режим.

(2) Когато лишеният от свобода вече е бил на такъв или по-тежък режим, разпоредбата на ал. 1 се прилага само ако престъплението, за което е определен по-тежкият режим, е извършено по време на изтърпяване на наказанието.

Глава втора 
Правно положение на лишените от свобода

Чл. 23. Лишените от свобода могат да се ползуват от всички установени от законите права с изключение на:

а) правата, от които са лишени с присъда;

б) правата, които им са отнети или ограничени изрично със закон или с друг нормативен акт, и

в) правата, чието упражняване е несъвместимо с изпълнението на наказанието.

Чл. 24. (1) Лишените от свобода имат право да получават подходяща работа съобразно с изискванията на чл. 64.

(2) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

Чл. 25. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За всяка работа лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.

(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Частта от възнаграждението по предходната алинея се определя със заповед на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на финансите.

(3) На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно с действуващите в страната закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Чл. 26. (1) Продължителността на работния ден на лишените от свобода се определя съобразно със съответните разпоредби на трудовото законодателство. Лишените от свобода се ползуват от намален работен ден наравно със съответните категории работници и служители.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Полагането на извънреден труд се допуска с разрешение на Министерството на правосъдието до размера, установен за работниците и служителите.

(3) Лишените от свобода имат право на непрекъсната между дневна почивка не по-малко от 12 часа и непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, а при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените - не по-малко от 24 часа.

(4) Лишените от свобода не работят в празнични дни.

Чл. 27. (1) През дните на занятията лишените от свобода ученици се освобождават от работа един час по-рано.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) За подготовка и полагане на изпити и за изготвяне на дипломни работи началникът на затвора или на поправителния дом може да освобождава от работа учащите се в учебните заведения за срок от тридесет дни.

(3) През времето, когато лишените от свобода са освободени от работа съгласно предходните алинеи, те се ползуват от правата на работещи, но не получават възнаграждение.

Чл. 28. (1) Лишените от свобода, които през последните десет месеца са работили най-малко осем месеца, имат право на неплатена годишна почивка в размер на четиринадесет работни дни. Заетите на работа в особено вредни и опасни производства имат право на допълнителна неплатена почивка в размер, установен за съответните категории работници и служители.

(2) От годишната почивка се приспада времето, през което лишеният от свобода е отказал да работи без уважителни причини, но не повече от десет дни.

(3) В срока, необходим за получаване на годишна почивка, се включва и времето, през което лишеният от свобода е прекъснал работа поради болест, бременност или раждане.

(4) През време на годишната почивка на лишените от свобода се зачитат работни дни.

Чл. 29. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През времето, когато лишените от свобода не работят поради трудова злополука или професионално заболяване, им се зачитат работни дни.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на онези, които умишлено са причинили разстройство на здравето си.

(3) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лишените от свобода жени имат право на почивка в случай на бременност и раждане в размерите, установени за платения отпуск на работничките и служителките. През време на почивката им се зачитат работни дни.

Чл. 30. (1) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

(2) (Нова, ДВ, бр. 73 от 1998 г.; отм., бр. 62 от 2002 г.).

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Бременните жени и кърмачките се поставят в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения и под системен медицински контрол.

(4) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън по предписание на лекар от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. За страдащите от психически разстройства и тежки хронични заболявания се полагат особени грижи.

Чл. 31. (1) Лишените от свобода имат право на:

а) (изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) безплатна храна по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Храната трябва да бъде достатъчна по химически и калориен състав;

б) непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие;

в) (изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на финансиите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършваната работа. Бременните жени и майките получават усилена дажба храна по специална таблица по време на бременността и десет месеца след раждането. По предписание на лекаря болните получават диетична храна.

Чл. 32. (1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 62 от 2002 г.) Децата на лишените от свобода, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват от съответните общински съвети или кметствата в детски ясли, домове или интернати.

(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Децата на лишените от свобода жени до навършване на една година могат да останат при майките си в детските ясли към затвора или поправителния дом. В тези случаи издръжката им е за сметка на затвора или поправителния дом.

(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В детските ясли по предходната алинея могат да останат децата до навършване на три години, ако нямат близки, които да се грижат за тях.

Чл. 33. (1) Лишените от свобода, съобразно с установените за съответния режим норми, имат право на:

а) престой на открито не по-малко от един час на ден;

б) (изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) свиждания - не по-малко от един път месечно;

в) кореспонденция и хранителни пратки, които подлежат на проверка от администрацията;

г) (изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) парични суми за задоволяване на лични нужди;

д) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.; изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) ползване за своя сметка на телефонен пост по ред, установен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(2) (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Началникът на затвора или затворническото общежитие може да забрани свижданията или кореспонденцията с лица, които оказват отрицателно влияние върху осъдения, с изключение на свижданията с възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри.

(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Паричните суми на лишените от свобода извън нормите по режима се внасят на личен влог в посочена от тях банка. Лишените от свобода могат да теглят суми от спестовните си влогове чрез администрацията с пълномощно, заверено от началника на затвора или поправителния дом.

Чл. 34. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Лишените от свобода имат право да получават и да четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици. Те могат да слушат предавания на радио и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода.

(2) Лишените от свобода имат право да създават и да публикуват свои авторски произведения.

(3) Лишените от свобода могат да се срещат с журналисти с разрешение на началника на затвора или на поправителния дом. Те могат да бъдат фотографирани, филмирани или записвани само с тяхно съгласие.

Чл. 35. Лишените от свобода могат да сключват граждански брак. Бракосъчетанието се извършва във време и на място, определени от началника на затвора или на поправителния дом.

Чл. 36. (1) През свободното си време лишените от свобода могат да се занимават с творческа дейност.

(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Министерството на правосъдието може да разреши на особено ценни специалисти да се занимават само с творческа дейност. През това време им се зачитат работни дни.

(3) За изобретенията, рационализациите, литературните и художествените си произведения лишените от свобода получават хонорар в пълен размер и се ползуват от останалите права, предвидени в съответните закони.

Чл. 37. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода имат право да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Молбите и жалбите се изпращат незабавно на съответните органи. Тези от тях, които са подадени в запечатани пликове и се адресирани до Народното събрание, до Президента на Република България, Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, до прокуратурата, съда, следствието и до органите по правата на човека към ООН и към Съвета на Европа, не подлежат на проверка от администрацията.

Чл. 38. Лишените от свобода са длъжни:

а) да изпълняват възложената им от администрацията работа;

б) (изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) да се грижат за опазване на имуществото;

в) да спазват установените за тях правила;

г) да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

д) (отм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.).

Чл. 39. (1) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

(2) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 62 от 2002 г.) Освобождаването от задължително обучение на ненавършили 16-годишна възраст става със съгласието на органа по образование и наука на общинския съвет.

(4) Администрацията е длъжна да включи в общообразователното обучение и неподлежащите на задължително обучение, ако те пожелаят.

Чл. 40. На лишените от свобода е забранено:

а) (доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) да внасят и държат при себе си предмети, които не са разрешени, а на настанените в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип - и пари;

б) да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

в) да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

г) да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;

д) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа, расова или религиозна омраза;

е) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да провеждат митинги и групови протести;

ж) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да провеждат събрания, които не са разрешени от администрацията;

з) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) да се придвижват безконтролно в и извън района на местата за лишаване от свобода, освен в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 41. За предотвратяване на престъпления и на други нарушения лишените от свобода могат да бъдат подлагани на обиск.

Глава трета 
Режим в местата за лишаване от свобода

Чл. 42. Режимът в затворите и поправителните домове спомага за осъществяване на посочените в чл. 2 цели чрез:

а) диференцирано настаняване и изолиране на лишените от свобода в зависимост от пола, възрастта, характера на извършеното престъпление, предишните им осъждания и степента на обществената им опасност;

б) установяване на необходимия ред и дисциплина;

в) целесъобразно разпределение на времето през денонощието;

г) създаване на подходяща битова обстановка;

д) (изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) определяне правата на свиждане, колети, разполагаеми суми за лични разходи, разполагаеми вещи и т.н.

Чл. 43. (1) В затворите се прилагат следните видове режим: лек, общ, строг и усилено строг.

(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В затворите за рецидивисти не се прилага лек режим. На рецидивистите, които изтърпяват наказанието в тези затвори, може да бъде определен специален режим по реда на чл. 56, ал. 2.

(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода, поставени на различни режими, по възможност се настаняват в отделни помещения и се осигурява изолация между тях. Поставените на специален режим задължително се изолират от останалите.

(4) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В затворническите общежития по чл. 12а се прилагат лек и общ режим.

(5) (Нова, ДВ, бр. 34 от 1974 г.; предишна ал. 3, бр. 28 от 1982 г.; предишна ал. 4, изм., бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворническите общежития по чл. 12а, могат да бъдат настанявани в общи помещения независимо от вида на режима.

Чл. 44. (1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Степента на изолация, характерът на охраната, проверките, обзавеждането на спалните помещения, участието в различни видове труд и колективни форми на възпитателна работа, броят на колетите, свижданията, времето за разходка и сумите за задоволяване на лични нужди за различните режими се определят с правилник по чл. 160.

(2) (Нова, ДВ, бр. 34 от 1974 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) За лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворническите общежития по чл. 12а, се предвиждат облекчения.

(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) В затворническите общежития от открит тип лишените от свобода се поставят при смекчен надзор и работят извън района на общежитието без охрана.

(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) В затворническите общежития от преходен тип лишените от свобода се поставят при смекчен надзор и охрана. Отделни групи от тях могат да бъдат изпращани на работа извън района на общежитието без охрана.

(5) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) В затворите и затворническите общежития за рецидивисти лишените от свобода се поставят при усилен надзор и охрана и работят само в района на съответния затвор и затворническо общежитие на обособени обекти.

Чл. 45. Лек режим се определя на осъдените за първи път на:

а) лишаване от свобода до пет години за непредпазливи престъпления, с изключение на случаите, когато престъплението е извършено в пияно състояние при професионална непредпазливост;

б) (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления с изключение на осъдените за престъпления против Републиката, грабеж, кражба, измама, хулиганство и престъпления по членове 279-280 и 382-386 от Наказателния кодекс.

Чл. 46. Общ режим се определя на осъдените:

а) (изм. , ДВ, бр. 89 от 1986 г.) за престъпления, извършени по непредпазливост, освен ако съгласно чл. 45, буква "а" следва да се определи лек режим;

б) (изм. , ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) за умишлени престъпления на лишаване от свобода до пет години, които не са рецидивисти, освен ако съгласно чл. 45, буква "б" следва да се определи лек режим.

Чл. 47. (1) Строг режим се определя:

а) (изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на осъдените за умишлени престъпления на лишаване от свобода за повече от пет години, които не са рецидивисти;

б) на рецидивистите, които не представляват голяма обществена опасност.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Строг режим може да бъде определен и на осъдени на лишаване от свобода за по-малко от пет години, които не са рецидивисти, ако са извършили няколко еднородни умишлени престъпления при условията на чл. 23 от Наказателния кодекс.

Чл. 48. Усилено строг режим се определя на:

а) рецидивистите, които представляват голяма обществена опасност;

б) осъдените за бягство от затворите, които представляват голяма обществена опасност;

в) (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) осъдените на лишаване от свобода за повече от 15 години, когато то е предвидено алтернативно на доживотния затвор или на доживотния затвор без замяна или заменя доживотния затвор.

Чл. 49. Усилено строг режим не се определя на лишените от свобода жени. Когато са налице условията по чл. 48, определя се строг режим.

Чл. 50. (Изм. , ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда.

Чл. 51. Съдът, с оглед на обстоятелствата на отделния случай и нуждите за осъществяване целите по чл. 2, може да определи следващия по-лек или по-тежък режим с изключение на усилено строг режим, както и на лек режим при осъждане за посочените в чл. 45, буква "б" видове престъпления.

Чл. 52. (1) Лишените от свобода, които са осъдени с две или повече присъди, се поставят на най-тежкия от определените с отделните присъди видове режим.

(2) Ако по отделните присъди следва да се определи общо наказание съгласно чл. 25, ал. 1 или да се извърши присъединяване съгласно чл. 27, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание или извършва присъединяването, се произнася и по вида на първоначалния режим.

Чл. 53. (1) Постъпващите в затворите от поправителните домове се поставят, както следва:

а) на общ режим - ако в поправителния дом са били на общ режим;

б) на строг режим - ако в поправителния дом са били на строг режим.

(2) Ако в поправителния дом лишеният от свобода е имал добро поведение, комисията по чл. 17 може да му определи следващия по-лек режим независимо дали е изтекъл срокът по чл. 54.

(3) Ако с оглед поведението на лишения от свобода в поправителния дом се окаже, че е необходимо той да бъде поставен на по-тежък режим, въпросът се решава по реда на чл. 56.

Чл. 54. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Определеният от съда режим може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване, включително и със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от шест месеца от наложеното или намалено с помилване наказание, ако лишеният от свобода с добро поведение и положително отношение към реда покаже, че се поправя и превъзпитава.

(2) (Доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Когато лишеният от свобода изтърпява наказание по две или повече присъди, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на членове 25, ал. 1 и 27, ал. 1 от Наказателния кодекс, минимумът по предходната алинея се изчислява с оглед сбора на наказанията, но не повече от тридесет години лишаване от свобода.

(3) По-нататъшното заменяване на режима със следващия по-лек може да бъде постановено и преди да е изтърпяна една четвърт от останалия срок на наказанието, но не по-рано от шест месеца след предшествуващото изменяване.

Чл. 54а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Срокът за заменяне на режима с по-лек по реда на чл. 54, ал. 1 и 2 по отношение на лишените от свобода, които са били предварително задържани като обвиняеми и подсъдими, се изчислява от деня на поставянето им на определения от съда режим с оглед остатъка от общото наказание към този ден.

(2) Шестмесечният срок по чл. 54, ал. 3 се изчислява в календарни месеци, независимо от зачитането на работни дни.

(3) При изчисляване на сроковете по чл. 54 се взема предвид и времето, през което лишеният от свобода е поставен на общ режим на едно от основанията по чл. 57.

(4) Режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е заменен с по-тежък, след изтичане на шест календарни месеца от поставянето на лишения от свобода на по-тежък режим. В този случай режимът не може да бъде заменен с по-лек от първоначално определения преди да е изтекъл срокът по чл. 54, ал. 1.

Чл. 55. Режимът може да бъде заменен със следващия по-тежък, ако лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите.

Чл. 56. (1) Заменяването на режима се постановява от комисията по

чл. 17 по предложение на началника на затвора или на поправителния дом, на прокурора или на наблюдателната комисия.

(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е необходимо режимът да бъде заменен с по-тежък от определения от съда, заменяването се постановява от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието.

Чл. 57. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Тежко болните затворници, на които е определен специален, усилено строг или строг режим, а така също бременните жени и кърмачките, на които е определен строг режим, със заповед на началника на затвора или поправителния дом се поставят на общ режим, до като трае това им състояние.

Чл. 58. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице по своя инициатива или по молба на лишени от свобода могат да отменят незаконосъобразните решения на комисията по чл. 17, ал. 5, т. 1, 4 и 5 за изменяне на режима.

Глава четвърта 
Общественополезен труд на лишените от свобода

Чл. 59. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Общественополезният труд на лишените от свобода има за цел преди всичко поправянето и превъзпитанието им, както и придобиването и повишаването на професионалната им квалификация.

Чл. 60. (1) (Доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Лишените от свобода работят предимно в предприятия, стопанства и работилници на територията на затворите и поправителните домове.

(2) Трудът в местата за лишаване от свобода се организира на съвременно техническо равнище и по начин най-близък до този в другите предприятия от съответния отрасъл.

Чл. 61. (1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода могат да работят в търговски дружества, други юридически лица и еднолични търговци при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието.

(2) (Изм., ДВ, бр. 28/82 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да осигуряват за своя сметка здравословни и безопасни условия на труд, необходимите хигиенно-битови условия и условия за охрана на лишените от свобода.

(3) (Нова, ДВ, бр. 28/82 г.; изм., бр. 73 от 1998 г.) Лишените от свобода се изпращат на работа само ако са налице изискванията по предходната алинея. Ако по-късно бъдат нарушени тези изисквания, началникът на затвора или поправителния дом спира затворниците от работа до отстраняване на нарушението.

Чл. 62. (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) В случаите по чл. 61, ал. 1 юридическите лица и едноличните търговци заплащат на затвора или на поправителния дом следващото се за извършената работа възнаграждение съобразно с действуващите системи на заплащане труда заедно с всички начисления, важещи за работниците.

Чл. 63. Условията на труда на лишените от свобода се определят от трудовото законодателство.

Чл. 64. (Изм. и доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, нуждите на поправянето и превъзпитанието, изискванията на охраната и режима, професионалната квалификация и интересите му.

Глава четвърта "А" 
Държавно предприятие "Фонд затворно дело" 
(Нова глава четвърта "А", ДВ, бр. 13 от 1997 г.; загл. изм., бр. 120 от 2002 г.)

Чл. 64а. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

(1) Създава се държавно предприятие "Фонд затворно дело" по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон за управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

(2) Държавното предприятие "Фонд затворно дело" е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове.

(3) Органи на управление на държавното предприятие "Фонд затворно дело" са:

1. министърът на правосъдието;

2. управителен съвет;

3. изпълнителен директор.

(4) Държавното предприятие "Фонд затворно дело" открива разплащателни сметки, по които се набират и разходват средствата от дейностите по ал. 1.

(5) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 64б. (1) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Средствата по държавно предприятие "Фонд затворно дело" се набират от:

1. приходите от стопанската дейност и от други дейности, осъществявани от местата за лишаване от свобода;

2. (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) приходите от отдадени под наем сгради и съоръжения;

3. неполагащата се част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода;

4. иззетите предмети и пари на основание чл. 87а;

5. дарения от физически и юридически лица;

6. други приходоизточници.

(2) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г.) Финансовият резултат на Държавно предприятие "Фонд затворно дело", пряко свързан с подобряването на условията в местата за изтърпяване на наказания, се освобождава от данъчно облагане.

Чл. 64в. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Набраните средства по държавно предприятие "Фонд затворно дело" се използват за:

1. изграждане и подобряване на битовите и производствените условия и за оборудване с охранителни и технически съоръжения;

2. оборотен капитал с производствено предназначение;

3. подобряване на медицинското обслужване;

4. финансиране на изследователска и издателска дейност в областта на затворното дело;

5. подготовка и професионална квалификация на лишените от свобода и на служителите;

6. културна и спортна дейност;

7. стимулиране на лишени от свобода и служители;

8. стимулиране на граждани, оказали съдействие на местата за лишаване от свобода;

9. финансиране на рискови мероприятия, свързани с производствената дейност;

10. други разходи в областта на затворното дело.

Чл. 64г. (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 120 от 2002 г.; отм., бр. 61 от 2004 г.).

Глава пета 
Възпитателна работа, общообразователно и професионално-техническо обучение 
(Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 73 от 1998 г.)

Чл. 65. (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) В местата за лишаване от свобода се провежда диференцирана възпитателна работа, насочена към поправяне и превъзпитаване на осъдените, повишаване на тяхната култура, правна и нравствена съзнателност.

Чл. 66. (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Възпитателната работа с лишените от свобода се осъществява чрез индивидуално-възпитателна работа, трудово съревнование, културно-масова и спортна дейност и др. Особено внимание се обръща на индивидуалната работа с рецидивистите и другите трудно поддаващи се на превъзпитание лишени от свобода.

Чл. 66а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) За всеки новопостъпил лишен от свобода се изготвя индивидуална програма за въздействие, която се основава на:

1. оценка на личностните му особености, склонност към агресия и автоагресия, алкохолна или наркоманна зависимост, сексуални отклонения и други;

2. становище на лекаря на затвора или поправителния дом за физическото и психическото му здраве и работоспособност;

3. преценка за необходимостта от включване в общообразователно или професионално-техническо обучение.

(2) Индивидуалната програма за въздействие се съобразява с вида на престъплението, размера на наказанието и вида на мястото за лишаване от свобода.

Чл. 66б. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се прилагат програми за групова работа с лишените от свобода, които ги подпомагат при приспособяването към условията в местата за лишаване от свобода и в подготовката им за живот на свобода.

(2) Програмите за групова работа са насочени към:

1. мотивиране на законосъобразно поведение;

2. решаване на проблеми и изграждане на умения за преодоляване на трудности;

3. посреднически услуги на външни организации.

(3) Участието на лишените от свобода в програмите за групова работа е доброволно.

(4) Програмите за групова работа се утвърждават от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 67. (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

Чл. 68. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За повишаване на образованието и за професионална подготовка на лишените от свобода в затворите и поправителните домове съвместно с органите на образованието и науката се организират учебни заведения.

(2) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Учебните заведения по предходната алинея се откриват и закриват от Министерството на образованието и науката по предложение на Министерството на правосъдието.

(3) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Общообразователната и професионално-техническата подготовка в учебните заведения се провеждат без откъсване от работа по учебни планове и програми, приети от Министерството на образованието и науката. Педагогическото и учебно-методическото ръководство и контролът на обучението се осъществява от Министерството на образованието и науката.

(4) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Професионално-техническата подготовка се провежда и в курсове за квалификация без откъсване от работа, както и чрез бригадно и индивидуално обучение. С разрешение на Министерството на правосъдието могат да се организират курсове и с откъсване от работа.

Чл. 69. В местата за лишаване от свобода се създават необходимите условия за теоретично и практическо овладяване на специалността или професията чрез осигуряване на учебно-материална база, безплатни учебници, пособия, помагала и др.

Чл. 70. (1) За завършеното образование, както и за придобитата специалност и квалификация на лишените от свобода се издават документи по общоустановените в страната образци.

(2) Лишените от свобода по предходната алинея се настаняват на работа, която по възможност съответствува на придобитата специалност и квалификация.

Чл. 70а. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.)

(1) На лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползване на съответната литература.

(1) Удовлетворяването на религиозните потребности не можи да нарушава реда в местата за лишаване от свобода.

Чл. 70б. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.)

(1) В местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица.

(2) Духовното лице може да се среща насаме с лишените от свобода.

(3) Лишените от свобода не могат да бъдат принуждавани да участват в религиозни служби и обреди.

(4) Изповядващите различни религии имат равни права.

(5) За традиционната религия могат да бъдат назначавани на щатна длъжност свещенослужители.

Чл. 70в. (Нов, ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Разпоредбите на чл. 70а и 70б се прилагат само по отношение на религиозни общности, регистрирани в Република България.

Глава шеста 
Самодейни органи на лишените от свобода

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Режимната, трудовата и възпитателната работа в затворите и поправителните домове се провежда при активното и организирано участие на лишените от свобода.

(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За тази цел се избират самодейни органи.

Чл. 72. (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Самодейните органи имат за задача да развиват инициативата на осъдените, да спомагат за поправянето и превъзпитанието им и да подпомагат администрацията при организиране и провеждане на режимната, трудовата и възпитателната работа.

Чл. 73. Лишените от свобода могат да провеждат събрания и други общи мероприятия с разрешение на администрацията.

Глава седма 
Средства за поддържане на реда и дисциплината

Чл. 74. (1) За подчертана дисциплинираност, за значителни трудови постижения и за други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани със следните награди:

а) публична похвала;

б) (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) извънредно свиждане или хранителна пратка;

в) увеличаване на времето за престой на открито;

г) увеличаване на полагащите се по режима суми за задоволяване на лични нужди до 50% - за срок от един месец;

д) парични или предметни награди;

е) домашен отпуск - за срок до пет денонощия;

ж) (нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) домашен отпуск до две денонощия месечно независимо от отпуска по буква "е" - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от преходен тип;

з) (нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) разрешение да се ползува годишната почивка по чл. 28 извън затворническото общежитие за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит и преходен тип;

и) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отпуск до 12 часа извън мястото за лишаване от свобода за лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от открит и преходен тип;

к) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание.

(2) (Нова-ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) Лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит тип, имат право на домашен отпуск по две денонощия месечно независимо от отпуска по ал. 1, буква "е".

(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При извънредно свиждане лишеният от свобода има право да получи извънредна хранителна пратка, а в случаите на ал. 1, букви "е", "ж", "з" и ал. 2 - увеличение на сумите за лични нужди.

Чл. 75. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Наградите по предходния член се дават от началника на затвора или на поправителния дом, а тези по букви "а" до "г" включително - и от началника на затворническото общежитие.

(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2002 г.) Наградата по буква "е" се дава за добро поведение с писмено съгласие на съответния прокурор и след изтърпяване, включително и чрез зачитане на работните дни, най-малко на една година от срока на наказанието. Тази награда не се дава на поставените на усилено строг и специален режим.

(3) (Нова, ДВ, бр. 34 от 1974 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) На лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворническите общежития по чл. 12а, наградата по буква "е" се дава за примерно поведение и добросъвестно отношение към труда след изтърпяване, включително и чрез зачитане на работните дни, най-малко на три месеца от срока на наказанието.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 34 от 1974 г.) Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, се зачита за изтърпяване на наказанието.

(5) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Отпускът по чл. 74, ал. 1, букви "е", "ж" и "з" и ал. 2 може да бъде прекратен от съответния прокурор или от началника на съответното място за лишаване от свобода, за което незабавно уведомява прокурора, когато има данни, че има опасност осъденият да се отклони или да извърши ново престъпление.

Чл. 76. За нарушаване на установения ред и дисциплина или за неизпълнение на трудови или други задължения на лишените от свобода могат да бъдат налагани следните дисциплинарни наказания:

а) бележка с предупреждение;

б) (отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.);

в) извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до седем дни;

г) лишаване от право да посещават кинопрожекции и предавания на телевизията или да участвуват в спортни прояви - за срок до един месец;

д) намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% - за срок до един месец;

е) (отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.);

ж) (отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.);

з) (отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.);

и) изолиране в наказателна килия с излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

к) изолиране в наказателна килия без излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

л) (нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от право на домашен отпуск по чл. 74, ал. 2 за срок от един месец.

м) (нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) отмяна на награда, която не е ползвана.

Чл. 76а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Изолираните в наказателна килия с излизане на работа нямат право на свиждане.

(2) Изолираните в наказателна килия без излизане на работа освен ограничението по ал. 1 нямат право на хранителни пратки и пари за лични нужди.

(3) Условията в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да държат при себе си, се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 77. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на затворника към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.

(2) Когато това се налага с оглед здравословното състояние на нарушителя, изпълнението на наказанието се отлага до оздравяването му.

Чл. 78. (1) (Доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Дисциплинарните наказания се налагат със заповед от началника на затвора.

(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.; доп., бр. 103 от 2004 г.) Началниците на затворнически общежития могат да налагат наказания със заповед по чл. 76, букви "а" - "д", а по букви "и" и "к" - за срок до 7 денонощия.

(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Началникът на затвора или поправителния дом може да продължи до максималния му размер срока на наложеното от началника на затворническото общежитие наказание по чл. 76, букви "и" и "к" преди да е завършило неговото изпълнение.

(4) (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(5) (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Жалбата се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание. Подадената след срока жалба се връща на подателя срещу разписка и се оставя без разглеждане.

(6) (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се произнася по жалбата в двумесечен срок от постъпването й.

(7) (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разпореди друго.

Чл. 78а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да дава всички награди и да налага всички наказания, предвидени в този закон.

Чл. 78б. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) (Доп., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Заповедта за дисциплинарни наказания по чл. 76, букви "и" и "к" може да се обжалва в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта пред районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Жалбата се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание, който е длъжен да я изпрати незабавно заедно със съответните материали в съда.

(3) Съдът разглежда делото незабавно, но не по-късно от 3 дни от получаването му, еднолично, с участието на органа, издал заповедта, жалбоподателя и неговия защитник, ако е упълномощил такъв. Неявяването без уважителни причини на органа, издал заповедта, и на защитника не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на жалбоподателя, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

(4) (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго.

(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебно заседание и не подлежи на обжалване. Съдебното заседание не е публично.

Чл. 79. (1) Преди да бъде наложено наказанието, задължително се изслушва нарушителят.

(2) За едно нарушение лишеният от свобода може да бъде наказан само един път.

(3) С оглед характера на нарушението и цялостното поведение на нарушителя могат да му се наложат едновременно две дисциплинарни наказания.

Чл. 80. (1) Дисциплинарните наказания не се налагат, ако са изтекли шест месеца от извършване на нарушението или един месец от откриването му.

(2) Наложените дисциплинарни наказания не се изпълняват, ако са изтекли три месеца от издаването на заповедта.

Чл. 81. (1) Изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание може да бъде отложено за срок до три месеца, ако на лишения от свобода дотогава не е било налагано наказание по чл. 76, букви "и" или "к".

(2) Ако в определения изпитателен срок наказаният извърши ново нарушение, той изтърпява отделно и отложеното наказание. В противен случай той се счита за ненаказан.

Чл. 82. Ако по време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода покаже, че е осъзнал вината си, съответният началник може да го освободи от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание или да замени наказанието по чл. 76, буква "к" с наказание по буква "и" за същия срок.

Чл. 83. Ако в продължение на една година от налагане на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не извърши друго дисциплинарно нарушение, наложеното му наказание се заличава.

Глава седма "А" 
Засилени предпазни мерки. Употреба на физическа сила, помощни средства и оръжие 
(Нова глава, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 84. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) В случаи на природни бедствия, епидемии, пожари, наводнения, въоръжени нападения и бунтове в местата за лишаване от свобода министърът на правосъдието може да въведе допълнителни ограничителни мерки за срок до 30 денонощия.

(2) Допълнителните ограничителни мерки се налагат при условията на пропорционалност между характера на опасността и естеството на съответната мярка и включват ограничаване или забрана на достъпа до местата за лишаване от свобода на външни лица, на свижданията, домашните отпуски, престоя на открито, провеждането на колективни мероприятия, образователни, спортни, културни и други дейности.

Чл. 84а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) За възстановяване на реда в местата за лишаване от свобода в случаите по чл. 84 се оказва съдействие от специализираните сили на Министерството на вътрешните работи.

(2) Участието на специализираните сили на Министерството на вътрешните работи се разрешава от министъра на вътрешните работи по искане на министъра на правосъдието.

Чл. 84б. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) При изпълнение на служебното си задължение офицерите и сержантите от местата за лишаване от свобода могат да употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие.

(2) За осигуряване на лична безопасност при изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от местата за лишаване от свобода могат да използват шлемове, щитове, бронирани жилетки и други средства за индивидуална защита, които са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи.

Чл. 84в. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Офицерите и сержантите от местата за лишаване от свобода могат да употребят физическа сила в следните случаи:

1. при явно неподчинение да се изпълни законно разпореждане или забрана;

2. при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния живот или върху живота на друго лице;

3. за предотвратяване на бягство при задържане или конвоиране на лишен от свобода, ако окаже съпротива или не се подчинява.

(2) Употребата на физическа сила включва и използването на бойно-приложни техники.

Чл. 84г. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използването на физическа сила, както и в следните случаи:

1. за освобождаване на заложници;

2. за освобождаване на завзети сгради и помещения, съоръжения и транспортни средства;

3. за пресичане на групово нападение и барикадиране или за прекратяване на буйство;

4. при конвоиране или задържане на лишени от свобода;

5. при тежко психическо разстройство на лишения от свобода, когато има опасност да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.

(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни пояси, гумени и електрошокови палки, сълзотворни и парализиращи вещества, халосни патрони, гумени, пластмасови и шокови куршуми, свето- и звукоустройства с отвличащо въздействие, устройства за отваряне на помещения, служебни кучета, водомети и други, които са одобрени от Министерството на здравеопазването и са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи.

Чл. 84д. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Физическа сила и помощни средства се използват до пределите, необходими за осъществяване на правомощията по чл. 84в, ал. 1 и чл. 84г, ал. 1 и употребата им се прекратява незабавно, щом се постигне целта на предприетата мярка.

(2) По отношение на лишени от свобода бременни жени, лица в напреднала възраст или с видими физически недостатъци употребата на физическа сила и помощни средства се допуска само в случаите на внезапно нападение, задържане, освобождаване на заложници и завзети територии, групови неподчинения, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 84е. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) В местата за лишаване от свобода може да бъде употребено оръжие като крайна мярка в следните случаи:

1. за пресичане на бягство;

2. за защита от нападение, застрашаващо живота или здравето, както и при освобождаване на заложник;

3. за отблъскване на групово или въоръжено нападение.

(2) По отношение на лишени от свобода непълнолетни или бременни жени оръжие може да се употреби само при въоръжено нападение.

Чл. 84ж. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Помощни средства и оръжие се използват след изрично предупреждение.

(2) Служителите от местата за лишаване от свобода са длъжни да окажат помощ на ранените и пострадалите.

Чл. 84з. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Помощните средства и оръжие се употребяват след нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или следствения арест, а при внезапно възникнали основания по чл. 84г и 84е - по решение на служителя.

(2) За употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие се съставя писмен доклад.

Чл. 84и. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Снабдяването на местата за лишаване от свобода с оръжие, помощни, свързочни, охранителни и други специални средства се осъществява при условията на чл. 59, т. 8 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 84к. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Организацията и дейността на охраната в местата за лишаване от свобода се уреждат с правилника за прилагането на закона.

Чл. 85. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Когато е необходимо, за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, по нареждане на Министерството на правосъдието лишеният от свобода може да бъде изолиран в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия. В този случай по възможност му се дава работа в килията или на друго изолирано място.

Чл. 85а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) С мотивирана заповед на началника на затвора лишените от свобода, поставени на строг или усилено строг режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, когато грубо или системно нарушават установения ред или влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода, с което представляват опасност за сигурността в затвора.

(2) Заповедта за настаняване по ал. 1 се обявява след изслушване и срещу подпис на лишения от свобода.

(3) Мярката по ал. 1 се преустановява незабавно, щом отпаднат основанията за нейното налагане.

(4) На всеки три месеца с нова заповед се прави преценка за необходимостта от продължаване прилагането на мярката по ал. 1.

(5) Лишеният от свобода може да обжалва заповедта за настаняване по ал. 1, както и заповедите по ал. 4 по реда на чл. 78б.

Чл. 86. Когато лишеният от свобода отказва да приема храна и това създава опасност за живота или здравето му, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.

Чл. 87. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За взетите мерки по чл. 84, 84а, 84б, 85, 85а и 86 се уведомява незабавно съответният прокурор.

Чл. 87а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Предметите и парите, държането на които не е разрешено, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на държавата със заповед на началника на затвора или поправителния дом.

(2) Заповедта се съобщава на лишения от свобода срещу подпис. Тя влиза в сила, ако в четиринадесет дневен срок от съобщението той не я оспори. При оспорване в седемдневен срок началникът отменя заповедта си или изпраща преписката за решаване на районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом.

(3) Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

Глава осма 
Имуществена отговорност на лишените от свобода

Чл. 88. За вредите, които лишените от свобода са причинили на затвора или поправителния дом при или по повод изпълнение на възложената им работа, ако извършеното не съставлява престъпление, те носят имуществена отговорност в размер на причинената вреда, но не повече от полагащата им се част от основното месечно възнаграждение за съответния вид работа.

Чл. 89. (1) Имуществената отговорност по чл. 88 се реализира чрез удръжки от полагащото се на лишения от свобода възнаграждение въз основа на заповед на началника на затвора или поправителния дом, издадена до един месец от откриване на причинената от затворника вреда, но не по-късно от шест месеца от причиняването й.

(2) Удръжки не могат да се правят преди изтичане на четиринадесет дни от датата на писменото уведомяване на лишения от свобода. Ако в същия срок той оспори основателността или размера на обезщетението, удръжки не се правят, а спорът се отнася от администрацията в едноседмичен срок пред районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом.

(3) Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

Чл. 90. За липсващи дрехи, обувки, спални принадлежности и други предмети, дадени им за лично ползуване, лишените от свобода отговарят в пълен размер. Стойността на липсващите вещи се удържа от възнаграждението по реда, установен в чл. 89, ал. 1. В тези случаи не се прилага разпоредбата на ал. 2 на същия член.

Чл. 91. (1) Ако при условията на чл. 88 лишеният от свобода причини вреда на трето лице, имуществена отговорност носи затворът или поправителният дом. Когато третото лице е предприятие на друго министерство или ведомство, в което лишеният от свобода е изпратен на работа съгласно чл. 61, затворът или поправителният дом отговаря в размера на намалената отговорност на причинилия вредата.

(2) В случаите по предходната алинея затворът или поправителният дом може, по установения в чл. 89 ред, да удържа на лишения от свобода или да иска от него връщане на платеното, но не повече от размера на намалената му имуществена отговорност.

Чл. 92. (1) По неуредените в този закон въпроси относно намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагат разпоредбите за съответната отговорност на работниците и служителите.

(2) По отношение на пълната имуществена отговорност за вреди, причинени от лишените от свобода, се прилагат общите разпоредби.

Глава девета 
Участие на обществеността в работата на местата за лишаване от свобода

Чл. 93. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода се привлича обществеността чрез наблюдателни комисии, комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, младежките и други обществени организации по местоизпълнение на наказанието, местоработата и местоживеенето на осъдените, поемане на шефство от страна на предприятия и организации, провеждане на срещи с изтъкнати представители на науката и изкуството и други подходящи форми.

Чл. 94. (1) (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г.) Наблюдателни комисии се създават към общинските съвети. В състава им се включват пробационен служител, представители на общинските съвети, както и представители на синдикалните, на младежките и на други организации. В тях могат да се включват представители и на други обществени организации и ведомства.

(2) (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г.) В заседанията на наблюдателните комисии участвуват представители на окръжната прокуратура, окръжния съд, районното управление на Министерството на вътрешните работи и началникът на затвора или поправителния дом.

(3) (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Наблюдателните комисии се председателствуват от председателя или заместник-председател на общинския съвет.

(4) (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Съставът на наблюдателните комисии се утвърждава от общинските съвети.

Чл. 95. Наблюдателните комисии имат следните основни задачи:

а) осъществяват обществен контрол върху работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода;

б) подпомагат администрацията във възпитателната работа с лишените от свобода;

в) правят предложения за изменяване на режима и за преместване на отделни затворници;

г) правят предложения и дават мнения за помилване;

д) участвуват със свой представител в комисията по чл.17;

е) подпомагат семействата на лишените от свобода, включително при възпитанието на децата;

ж) съдействуват за настаняване на работа и за битово устройване на освободените от местата за лишаване от свобода и полагат грижи за тяхното добро поведение и правилно развитие.

Чл. 96. Членовете на наблюдателните комисии имат право да посещават затворите и поправителните домове, да се срещат с лишените от свобода и да разговарят с тях, да се запознават с необходимите им документи и други материали и да искат от администрацията справки и сведения.

Чл. 97. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Предложените от наблюдателните комисии мерки за подобряване на работата в местата за лишаване от свобода се провеждат от администрацията. При несъгласие на администрацията наблюдателните комисии отнасят въпроса за решаване от Министерството на правосъдието.

Чл. 98. (Изм., ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 62 от 2002 г.) Материалната издръжка и техническото обслужване на наблюдателните комисии се осъществява от изпълнителните комисии на общинските съвети.

Чл. 99. Обществените организации по месторабота и местоживеене на лишените от свобода, както и съответните трудови колективи могат да кореспондират с тях, да се осведомяват за поведението им, а техни представители - и да ги посещават.

Глава десета 
Освобождаване от местата за лишаване от свобода

Чл. 100. Лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове:

а) при изтърпяване на наказанието;

б) при амнистия;

в) при помилване;

г) при условно предсрочно и предсрочно освобождаване;

д) при прекъсване изпълнението на наказанието;

е) (нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) при разпореждане на прокурора по реда на чл. 361, ал. 2 и на съда по чл. 362а, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

е) (нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 62 от 2002 г., бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.) при разпореждане на прокурора по реда на чл. 420, ал. 3 и на съда по чл. 423, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 101. (1) Освобождаването по буква "а" на предходния член става в деня, когато изтича срокът на наложеното с присъдата или намалено с помилване и зачитане на работните дни наказание.

(2) Ако срокът свършва в неработен ден, лишеният от свобода се освобождава предходния работен ден.

Чл. 102. Сроковете, изчислени в години и месеци, свършват на същото число на месеца, на което осъденият е задържан. Ако месецът няма такова число, срокът свършва в последния му ден.

Чл. 103. (1) При изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода с изключение на работните дни, зачитането на които е отменено от съда.

(2) По реда на предходната алинея се зачитат дните, през които лишените от свобода са изпълнявали трудовите си норми. При изпълнение на трудовите норми по-малко от 100% се зачита съответна част от работния ден.

(3) При липса на трудови норми работни дни се зачитат в съответствие с уплътняването на работното време.

(4) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) На лишените от свобода, които не работят и са включени в общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, се зачитат работни дни за времето на присъствието им на учебните занятия.

Чл. 103а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато лицето има да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена, изтърпяното по нея наказание се зачита при изпълнението на останалите присъди, ако са налице условията за прилагане на членове 25 и 27, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Чл. 104. Намаляването на наказанието по реда на чл. 103 с тридесет дни се счита за намаляване с един месец, а намаляването с триста и шестдесет дни - за намаляване с една година.

Чл. 105. Указите за помилване, определенията за условно предсрочно и предсрочно освобождаване и постановленията за прекъсване изпълнението на наказанието се изпълняват в деня на получаването им в местата за лишаване от свобода.

Чл. 106. (1) На освободените, които нямат собствени средства, затворът или поправителният дом заплаща пътните разноски до предишното им местоживеене или до местоживеенето на близките им и им осигурява необходимата за времето на пътуването храна.

(2) Когато освободените нямат необходимите за сезона дрехи, бельо или обувки и средства за набавянето им, осигуряват им се безплатно.

(3) Освободените, които поради физически недъг или болест се нуждаят от помощ, се съпровождат от придружител.

Чл. 107. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Ако в деня на освобождаването лицето се намира на лечение в лечебно заведение за лишени от свобода и здравословното му състояние налага лечението да продължи, администрацията осигурява настаняването му в друго лечебно заведение.

(2) (Изм.- ДВ, бр. 84 от 1977 година, бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Когато здравословното състояние на болния не позволява да бъде преместен, той се оставя в лечебното заведение за лишени от свобода, освен ако не е съгласен. За това се уведомяват незабавно Министерството на правосъдието, съответния прокурор и близките на болния.

Чл. 108. (1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г.) Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския съвет, съответно кметството по постоянния му адрес и съответната наблюдателна комисия.

(2) В уведомлението се посочва производствената специалност и квалификацията на подлежащия на освобождаване и необходимата помощ за трудовото му и битово устройване.

(3) В случаите на чл. 100, букви "б", "в" и "г" уведомлението се изпраща едновременно с освобождаването.

Чл. 109. (1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 62 от 2002 г.) Общинските съвети и кметствата съдействат за настаняване на освободените на подходяща работа и за битовото им устройване. Те полагат за освободените непълнолетни особени грижи.

(2) (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 62 от 2002 г.) Кметовете уведомяват главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за предприетите мерки.

(3) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

Чл. 110. Парите, ценностите и другите вещи на лишените от свобода, непотърсени в срок от шест месеца след освобождаването, а в случай на бягство или смърт след уведомяването на близките им, стават собственост на държавата.

Глава единадесета 
Особени разпоредби за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните

Чл. 111. Разпоредбите по предходните глави на този закон се прилагат и при изпълнение наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 112. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните има за цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Чл. 113. (Доп., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) При постъпването им в поправителния дом непълнолетните се настаняват в приемна, където престояват от 14 денонощия до един месец под наблюдение на възпитател, лекар и психолог. Постъпващите за първи път се настаняват в отделни помещения от останалите.

Чл. 114. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) Към всеки поправителен дом се създава педагогически съвет, съставът, задачите и работата на който се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието и министъра на образованието и науката.

Чл. 115. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Непълнолетните, които се обучават в учебните заведения и курсове през периода на учебните занятия, могат да бъдат включени в общественополезен труд до три часа дневно извън предвиденото по учебните планове. Обучението се извършва в дневни училища и курсове.

Чл. 116. От печалбата по баланса на поправителния дом 20% се отделят в специален фонд за подобряване на материално-битовите условия на непълнолетните, за награждаване на най-добрите от тях и за подпомагане на освобождаваните.

Чл. 117. На непълнолетните се осигурява най-малко два часа дневно престой на открито.

Чл. 118. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Непълнолетните имат право на кореспонденция.

(2) Началникът на поправителния дом може да забрани свижданията и кореспонденцията на непълнолетни с лица, за които съществува опасност да им окажат вредно влияние, а така също да разреши повече или по-продължителни свиждания с лица, които могат да им въздействуват положително.

Чл. 119. (1) В поправителните домове се прилагат два вида режим - общ и строг.

(2) Първоначално на непълнолетните се определя общ режим.

(3) По изключение съдът може да определи строг режим на непълнолетни, които са били вече в поправителен дом или на които налага наказание лишаване от свобода за срок повече от 5 години.

Чл. 120. (1) Общият режим може да бъде заменен със строг по отношение на непълнолетни, които:

а) са извършили бягство, опит за бягство или друго умишлено престъпление по време на изтърпяване на наказанието, или

б) грубо или системно нарушават установения ред, системно се отклоняват от общественополезен труд или съзнателно оказват отрицателно влияние върху останалите.

(2) При добро поведение и положително отношение към труда и учението след изтичане на не по-малко от два месеца строгият режим може да бъде заменен с общ.

Чл. 121. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Непълнолетните, които са поставени на строг режим или са изтърпявали наказание лишаване от свобода, задължително се изолират от останалите. Изолацията се осъществява и по време на работа, разходка и други общи мероприятия с изключение на обучението.

Чл. 122. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Непълнолетни, лишени от свобода, с добро поведение, след изтичане на срока по чл. 113 може да бъдат настанени в общежития от преходен тип с решение на комисията по чл. 17.

(2) Непълнолетни, настанени в общежития от преходен тип, може да работят извън района на общежитието и да бъдат награждавани с домашен отпуск.

Чл. 123. (1) (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Началникът на поправителния дом може да разреши на отделна група непълнолетни да посети театър, концерт или исторически и други забележителни места.

Чл. 124. (1) По отношение на непълнолетните могат да се прилагат следните дисциплинарни наказания:

а) бележка с предупреждение;

б) (отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.);

в) извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до три дни;

г) (отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.);

д) намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% - за срок до един месец;

е) (отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.);

ж) лишаване от участие в определена екскурзия, посещение на театър или концерт извън дома, както и от участие в определени спортни състезания и игри;

з) изолиране в наказателна килия със или без извеждане на работа и училище до пет денонощия за общия и до десет денонощия за строгия режим.

(2) Дисциплинарните наказания се налагат от началника на поправителния дом.

(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Непълнолетният може да обжалва заповедта на началника на поправителния дом, с която му е наложено дисциплинарно наказание по ал. 1, буква "з" по реда на чл. 78б.

Чл. 125. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Спрямо непълнолетните не се прилагат мерките по чл. 85.

Чл. 126. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Учебната практика и производителният труд на непълнолетните, включени в учебните планове на учебните заведения и курсове, се зачитат по реда на член 103 само когато се произвежда годна продукция.

Чл. 127. (1) Навършилите пълнолетие се преместват в затвор.

(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет съгласувано с прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години. По отношение на тях се прилагат разпоредбите на тази глава.

(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) По реда на ал. 2 навършилите пълнолетие могат да бъдат оставени в поправителния дом и при изявено желание от тяхна страна.

 

 
 
  Глава единадесет "А" Изпълнение на наказанието доживотен затвор (Нова глава, ДВ, бр. 50 от 1995 г.; изм. на загл., бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 127а. Наказанието доживотен затвор се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори.

Чл. 127б. (1) На осъдените на доживотен затвор съдът определя първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието.

(2) Първоначалният режим може да бъде изменен в по-лек, ако осъденият има добро поведение и е изтърпял не по-малко от пет години от наложеното наказание.

(3) Осъдените на доживотен затвор не се поставят на лек и общ режим.

(4) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Осъдените на доживотен затвор, поставени на строг режим, след преценка на риска, който представляват за себе си, за останалите лишени от свобода и за служителите, могат да бъдат настанявани с решение на комисията по чл. 17 в общи помещения с останалите лишени от свобода с право на съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Чл. 127в. По отношение на осъдените на доживотен затвор не се прилага наградата домашен отпуск.

Чл. 127г. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, по отношение на осъдените на доживотен затвор се прилагат разпоредбите за осъдените на лишаване от свобода.

Чл. 127д. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Разпоредбите на чл. 127а - 127г се прилагат и по отношение на осъдените на доживотен затвор без замяна.

ЧАСТ ВТОРА 
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДРУГИ НАКАЗАНИЯ 
(Нова част, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Глава дванадесета Изпълнение на смъртно наказание (Отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Глава дванадесета Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража (Нова глава, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Чл. 128. Разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 129. (1) Лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се настаняват в следствения арест в района, в който се води досъдебното производство или се разглежда делото.

(2) В следствените арести се настаняват и:

1. осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в следствени действия или с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления;

2. задържаните, обявени за национално издирване;

3. задържаните от разследващите органи и прокурора по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) В следствените арести могат да бъдат настанени и етапно конвоирани лица, когато в съответното поделение на Министерството на вътрешните работи няма условия за това.

Чл. 129а. (1) Никое лице не може да бъде прието в следствения арест без писмено разпореждане за неговото задържане.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Всеки новопостъпил се подлага на обиск, санитарна обработка и медицински преглед.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Документите за самоличност на задържаните лица се изземват и съхраняват в следствения арест. При освобождаване на лицата документите им се връщат, а при превеждането им в затвор или поправителен дом - се изпращат на съответния началник.

(4) За иззетите документи, пари и вещи по ал. 3 се съставя протокол в три екземпляра, един от които се прилага към делото, един—към документите и вещите, и един се дава на задържаното лице.

Чл. 129б. (1) Всеки задържан има право незабавно да уведоми писмено семейството или близките си за постъпването си в следствения арест или затвора. Ако задържаният не желае те да бъдат уведомявани, той подписва декларация за това. При наличието на такава декларация администрацията не може да уведомява близките на задържания по своя инициатива.

(2) На задържаното лице се разясняват правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и размерът на сумите за лични нужди.

(3) Задържаните лица, които не са български граждани, се уведомяват за правото им да се свържат с дипломатическите или консулските представители на държавата им и незабавно се осигуряват условия за това.

(4) Задържаните лица при настаняването в следствия арест или затвора срещу подпис се уведомяват за вътрешния ред, изискванията за дисциплина и дисциплинарна отговорност.

Чл. 130. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затворите и поправителните домове с писмено разпореждане на съответния прокурор след съставяне на заключителен акт от разследващия орган или на съдията след внасяне на обвинителния акт в съда.

(2) Обвиняемите, по отношение на които следствените действия са приключили, но не може своевременно да бъде изготвен заключителен акт поради усложнена фактическа или правна обстановка по делото, се преместват в затвора или в поправителния дом.

Чл. 130а. (1) При превеждането на обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода разпореждането на прокурора или на съда за превеждането им се придружава от копие на заключителния акт на разследващия орган или на обвинителния акт, справка-извлечение от обвинителния акт и медицинска справка за здравословното им състояние.

(2) Когато не е изготвен заключителен акт на разследващия орган или обвинителен акт, справката трябва да съдържа данни за правната квалификация на престъплението, в което задържаното лице се обвинява, кратко описание на фактическата обстановка, данни за предишните осъждания, както и всички други сведения, които имат отношение за правилното изпълнение на мярката за неотклонение.

Чл. 130б. (1) При разпределението обвиняемите и подсъдимите се настаняват отделно:

1. мъжете от жените;

2. непълнолетните от пълнолетните;

3. лицата, които не са български граждани, от българските граждани;

4. обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело по изрично разпореждане на прокурора или съда;

5. лицата, изтърпявали наказание лишаване от свобода, които не са реабилитирани, от останалите.

(2) В затворите и поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се настаняват в спални помещения отделно от осъдените.

Чл. 130в. (1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затвора, в района на който се води досъдебното производство или се разглежда делото.

(2) Непълнолетните се изпращат в поправителен дом.

(3) Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело се изпращат в различни затвори по разпореждане на прокурора или съда.

Чл. 130г. (1) В затворите и поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато:

1. има съответно разпореждане на прокурора или съда;

2. грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или поправителния дом; в този случай настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора или поправителния дом; копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат и в следствените арести. Заповедта по т. 2 се издава от началника на ареста.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Актовете по ал. 1 и 2 могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 78б.

Чл. 130д. Изолацията на обвиняемите и подсъдимите, които се настаняват отделно от останалите, се осигурява и при конвоиране, при лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението.

Чл. 131. (1) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху досъдебното производство, или по разпореждане на съответния съд.

(2) Когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора или следствения арест, за което се уведомява съответният прокурор или съд.

Чл. 131а. Следствени действия по друго дело с осъдени на лишаване от свобода или с обвиняеми и подсъдими не в това им качество се провеждат в затвора, поправителния дом или ареста, в който се намират. В изключителни случаи те могат да бъдат премествани в друг затвор или в следствен арест само с писмено разпореждане на съответния прокурор или съд, като в разпореждането изрично се отбелязва срокът, за който преместването се разрешава.

Чл. 132. (1) Съдът уведомява писмено администрацията на затвора или поправителния дом, където подсъдимият се води на отчет, за постановената присъда незабавно след произнасянето й.

(2) Когато съдът освободи подсъдимия в съдебната зала, той незабавно изпраща препис от решението на затвора, поправителния дом или следствения арест.

(3) При довеждане на подсъдимия в съдебно заседание администрацията на затвора или поправителния дом изпраща справка за времето на задържане по това дело към момента на заседанието, в това число и за зачетените работни дни.

Чл. 132а. (1) Право на достъп до обвиняемите и подсъдимите имат прокурорът, разследващите органи, съдиите, експертите и защитниците по делото.

(2) Достъп до обвиняемите и подсъдимите и до местата, където се настаняват, се осигурява на международните експерти, които имат право да ги посещават по силата на международни договори, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния договор.

(3) Съответният прокурор или съдът могат да разрешат срещи с представители на правозащитни, религиозни и други организации и общности, регистрирани в страната, както и със служители от оперативно-издирвателните служби.

(4) Срещи с представители на средствата за масово осведомяване се допускат с разрешение на съответния прокурор или съда след представяне на писмено съгласие на обвиняемия или подсъдимия.

(5) Достъпът на лицата по ал. 1 - 4 се осигурява в рамките на работното време след представяне на съответните документи. По изключение този достъп може да бъде удължен до 2 часа за извършване на неотложни следствени действия или за довършване на започнали следствени действия.

(6) На прокурорите, които упражняват надзор за законност в местата за лишаване от свобода, достъп се осигурява по всяко време на денонощието.

Чл. 132б. (1) Обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им.

(2) По време на срещите със защитника обвиняемите и подсъдимите могат да предават или да получават само писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.

(3) Разговорите със защитника не могат да бъдат подслушвани или записвани, но срещите им могат да бъдат наблюдавани.

Чл. 132в. (1) Обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи - незабавно.

(2) При спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, за което незабавно се уведомява разследващият орган, съответният прокурор или съд.

(3) Предписанията на лекаря са задължителни за служителите от охраната и администрацията на затвора, поправителния дом или следствения арест.

Чл. 132г. (1) Обвиняемите и подсъдимите имат право:

1. на свиждания, хранителни пратки, пратки с дрехи и други разрешени за лично ползване вещи, кореспонденция, престой на открито и суми за лични нужди;

2. да ползват лично облекло и обувки;

3. да получават и четат вестници, списания, книги, да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми по ред, определен със заповедта по ал. 5.

(2) Съдът, прокурорът или разследващият орган могат да разрешават допълнително свиждане или хранителна пратка.

(3) (Обявена за противоконституционна с Решение № 4 от 2006 г. на КС - ДВ, бр. 36 от 2006 г.) Кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите подлежи на проверка от администрацията.

(4) Свижданията и кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите с определени лица могат да бъдат забранени с писмено разпореждане на съответния прокурор или на съда, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Тези ограничения на свижданията и кореспонденцията не се отнасят до защитника.

(5) Вътрешният ред в следствените арести се определя със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(6) Броят на колетите и свижданията, времето за престои на открито и сумите за лично ползване се определят с правилника по чл. 160.

Чл. 132д. (1) Обвиняемите и подсъдимите в затворите и поправителните домове могат да работят по възможност и при изрично писмено изявено желание за това.

(2) Включването им в общообразователно и професионално-техническо обучение се насърчава.

(3) Обвиняемите и подсъдимите в затворите и поправителните домове могат да бъдат наказвани или награждавани по реда на глави седма и единадесета.

(4) По отношение на обвиняемите и подсъдимите не се прилага наградата домашен отпуск.

(5) Спрямо обвиняемите и подсъдимите, които буйстват, тероризират останалите или оказват физическа съпротива, се прилагат засилени предпазни мерки по реда на глава седем "А".

(6) Когато обвиняемите и подсъдимите отказват да приемат храна и това създава опасност за живота и здравето им, по предписание на лекаря се взимат необходимите медицински мерки.

(7) Обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения.

(8) В затворите и поправителните домове обвиняемите и подсъдимите могат да се държат в помещения, които се заключват само през нощта.

Чл. 132е. По отношение на осъдените на лишаване от свобода, които са обвиняеми или подсъдими по друго дело, се прилагат по-тежките ограничения от включените в съдържанието на съответния режим или в правното положение на обвиняемите и подсъдимите.

Чл. 132ж. Обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга, след получаване на определението на съда или постановлението на прокурора.

Чл. 132з. (1) В затворите и поправителните домове се настаняват и задържаните лица по искане за предаване на чужда държава, както и български граждани, осъдени на лишаване от свобода от чуждестранен съд и предадени на Република България за изтърпяване на наложеното наказание.

(2) До изпълнението на решението за предаване на чуждата държава и до влизането в сила на решението на съда относно изпълнението на чуждестранната присъда лицата по ал. 1 ползват правата на обвиняемите и подсъдимите съгласно този закон.

Глава тринадесета 
Изпълнение на наказанието пробация 
(Загл. изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

Чл. 133. Чл. 133. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Наказанието пробация се изпълнява от пробационни служби, които са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(2) Пробационните служби се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, който осъществява общото ръководство и контрола върху тяхната дейност.

(3) Прякото ръководство и контрол върху дейността на пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(4) Министърът на правосъдието определя:

1. структурата и щата на пробационните служби, наименованието на длъжностите на държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, както и на лицата, работещи по трудово правоотношение;

2. пределните звания за длъжност.

(5) За пробационните служители се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20и.

Чл. 134. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Областните пробационни служби към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" организират и ръководят работата на пробационните служители в съдебния район на съответния окръжен съд.

(2) В района на действие на съответния районен съд се създават пробационни съвети в състав:

1. председател - пробационен служител;

2. членове - представители на общините, районните управления на Министерството на вътрешните работи, териториалните структури на здравеопазването, образованието и социалните грижи.

(3) В заседанието на пробационния съвет участва прокурор от съответната районна прокуратура със съвещателен глас.

(4) За участие в заседанията на пробационния съвет могат да бъдат привличани представители на наблюдателните комисии, на неправителствени организации, общественици, религиозни деятели и доброволци, които изразяват становище.

(5) Поименният състав на пробационните съвети се определя от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началниците на областните пробационни служби.

Чл. 135. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Пробационният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.

(2) Заседанията се провеждат, ако присъстват две трети от членовете на пробационния съвет.

(3) Пробационният съвет взема решения относно:

1. обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд в полза на обществото;

2. подбора на доброволците и неправителствените организации, които се привличат за подпомагане на пробационната дейност;

3. изготвяне на предложения до съда по чл. 43а и чл. 70, ал. 1 от Наказателния кодекс;

4. изготвяне на становище до съответния прокурор за налагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 - 92 от Наказателния кодекс.

(4) Решенията на пробационния съвет се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете.

Чл. 136. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Окръжният прокурор упражнява надзор за законност върху дейността на пробационните служби и пробационните съвети по реда на Закона за съдебната власт.

Чл. 137. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Пробационните мерки се изпълняват по настоящия адрес на осъдения, а в случаите, когато този адрес е извън територията на Република България - по постоянния адрес.

(2) Местоизпълнението на пробационните мерки може да бъде променено със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по молба на осъдения, придружена със становище на съответния пробационен служител.

Чл. 138. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Съдебните актове, с които е наложено наказанието пробация, се изпращат от прокурора за изпълнение в съответната пробационна служба.

(2) Въз основа на получения съдебен акт пробационният служител съставя лично досие на осъдения и отчетна карта, екземпляри от които се изпращат в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

(3) Пробационният служител уведомява незабавно кмета на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответния началник на районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи. В уведомителното писмо се отбелязват данни за осъденото лице, характерът на извършеното престъпление, размерът и видът на постановените от съда пробационни мерки.

Чл. 139. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) В тридневен срок от получаването на съдебния акт пробационният служител призовава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс осъдения да се яви за изпълнение на наказанието.

(2) За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител.

(3) При явяването пробационният служител съставя протокол, с който осъденият се уведомява за правата и задълженията му по време на изпълнение на наложените пробационни мерки.

Чл. 140. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) В 14-дневен срок от привеждането на присъдата в изпълнение пробационният служител е длъжен да:

1. направи оценка на личностните особености на осъдения и оценка за риска от извършване на нарушения и нови престъпления;

2. изготви индивидуална програма за изпълнение на постановените от съда пробационни мерки.

Чл. 141. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се изпълнява по план, утвърден от пробационния служител и съгласуван със съответния началник на районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 141а. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Срещите на осъдения с пробационния служител се провеждат по график, утвърден от пробационния служител.

(2) Извънредните срещи се провеждат по ред, определен от пробационния служител, за осъществяване на контрол по спазване изпълнението на пробационните мерки. Срещите могат да бъдат възложени за изпълнение на съответен полицейски служител или извършени съвместно с него. Когато се налага провеждането им след 22 ч. до 6 ч. сутринта, се уведомява районният прокурор.

(3) Ако срещата е поискана от осъденото лице, тя се провежда до 10 дни от поискването й.

Чл. 141б. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Изпълнението на пробационната мярка ограничения на свободното придвижване се контролира чрез проверки от пробационния служител или определено от него длъжностно лице.

(2) Забраната за посещаване на посочените в присъдата места, райони и заведения се изпълнява по план, утвърден от пробационния служител и съгласуван със съответния началник на районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

(3) Забраната се обявява и на собствениците или длъжностните лица, отговорни за достъпа до определените от съда места, райони и заведения.

(4) Разрешение за напускане на населеното място се дава на осъдения от пробационния служител в следните случаи:

1. по причини от личен или обществен характер - за не повече от 5 денонощия;

2. за настаняване на лечение;

3. за явяване на изпит в учебно заведение или във връзка със съдебни производства.

(5) При спешни случаи за лечение разрешението по ал. 4, т. 2 се дава от лекаря, оказал спешната медицинска помощ, който е длъжен незабавно да уведоми пробационния служител.

(6) Когато се налага отсъствието да продължи повече от 10 денонощия, пробационният служител съгласува разрешението за напускане с районния прокурор.

Чл. 141в. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) При организирането на курсовете за професионална квалификация се отчитат нуждите на пазара на труда и интересите на осъдените.

(2) Курсовете се организират от областната пробационна служба съвместно с териториалните органи на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката.

Чл. 141 г. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Програмите за обществено въздействие се организират от областната пробационна служба и могат да бъдат развиващи и корекционни.

(2) Развиващите програми включват курсове за ограмотяване, придобиване на умения за намиране на работа, инструктивни беседи с представителите на социалните служби и полицията.

(3) Корекционните програми са насочени към промяна на нагласите, ценностите, поведението на осъдените и за преодоляване на зависимости.

Чл. 141д. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) За организирането на курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие може да бъдат привличани неправителствени организации и доброволци.

(2) Пробационните служби съвместно с неправителствени организации може да участват в проекти за реализиране на пробационни програми и практики.

(3) Пробационните служби може да ползват специализирани услуги от физически и юридически лица за работа с осъдени.

Чл. 141е. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се организира по местоработата на осъдения от пробационния служител.

(2) Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари.

(3) Когато осъденият бъде уволнен или премине на друга работа, той уведомява незабавно пробационния служител. При преминаване на друга работа изпълнението на поправителния труд продължава по новата месторабота.

Чл. 141ж.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Изпълнението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото се организира от пробационния служител съвместно с длъжностно лице, упълномощено от кмета на съответната община или кметство.

(2) Безвъзмездният труд се изпълнява в обекти, утвърдени от съответния пробационен съвет. Не се разрешава полагането на безвъзмезден труд в полза на физически лица, еднолични търговци и търговски дружества, с изключение на търговските дружества с държавно участие над 50 на сто.

(3) Безвъзмездният труд може да бъде положен в полза на граждани, пострадали от престъпления, с изрично съгласие от тяхна страна.

(4) При определянето на обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд, се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността на осъдения.

(5) На осъдения се възлага работа до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни.

(6) По време на годишен отпуск или ако осъденият е безработен, може да му бъде възложена работа за не повече от 10 работни дни.

(7) Надзорът върху осъдените по време на работа се осъществява от пробационния служител или от определено от него длъжностно лице.

Чл. 141з.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Началникът на областната пробационна служба организира взаимодействието с местата за лишаване от свобода и участието на пробационните служители в работата на комисиите по чл.  17 и на наблюдателните комисии.

(2) В случаите на условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 1 и 6 от Наказателния кодекс началникът на затвора или на поправителния дом изпраща на началника на съответната областна пробационна служба препис от определението на съда и характеристика на условно предсрочно освободения, в която се отбелязват постигнатите резултати по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

(3) Въз основа на характеристиката съответният пробационен служител изготвя програма за изпълнение на постановените от съда пробационни мерки.

Чл. 141и.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Пробационният служител внася за обсъждане в съответния пробационен съвет оценка за поведението на всеки осъден.

(2) Оценката се прави най-малко веднъж на 6 месеца по време на изтърпяване на наказанието.

Чл. 141к.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Когато осъденият е изтърпял минимум една четвърт от определения размер на наложената пробационна мярка и е показал примерно поведение, пробационният съвет може да:

1. промени задължението на осъдения за ежедневна регистрация по настоящ адрес в задължение за регистриране веднъж седмично;

2. отмени забраната за напускане на жилището след 22,00 ч. през почивните и празничните дни;

3. отмени забраната за напускане без разрешение на населеното място по местоживеене през почивните и празничните дни.

(2) За допуснати от осъдения нарушения пробационният съвет може да възстанови първоначалното съдържание на пробационните мерки.

Чл. 141л.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) За допуснати нарушения на постановените пробационни мерки осъдените могат да бъдат наказвани със:

1. бележка с устно предупрежение;

2. писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода.

(2) Заповедта за наказанието по ал. 1, т. 2 се издава от съответния пробационен служител след изслушване на нарушителя.

(3) Заповедта за наказание може да се обжалва пред началника на областната пробационна служба. Решението, с което се потвърждава наложеното наказание, може да се обжалва в 7-дневен срок пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чието решение е окончателно.

Чл. 141м.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

(1) Осъдените на пробация имат право на молби, жалби, сигнали и предложения.

(2) Жалби срещу дейността на пробационните служители могат да бъдат подавани до главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Чл. 141н.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Изпълнението на пробацията по отношение на непълнолетни осъдени лица се осъществява от специализиран пробационен служител на областната пробационна служба съвместно с инспектор от детската педагогическа стая.

Чл. 141о.  (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Специализираният пробационен служител, социален работник от отдела за закрила на детето, инспектор от детската педагогическа стая и педагогически съветник изготвят съвместно:

1. индивидуална програма за изпълнение на наложените пробационни мерки по отношение на непълнолетното осъдено лице;

2. програми за обществено въздействие по отношение на непълнолетни осъдени лица;

3. предложения до пробационния съвет за вземане на решения по чл. 135, ал. 3;

4. становища до съда в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 141п. (Нов, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

 

 
 
  Глава четиринадесета Изпълнение на наказанията лишаване от право на местоживеене в определено населено място и задължително заселване без лишаване от свобода (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.)

Чл. 142. (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 143. (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 144. (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 145. (Изм., ДВ бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.; отм., бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 146. (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 147. (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 148. (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г.; отм., бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 149. (Отм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.).

Глава петнадесета 
Изпълнение на наказанията конфискация на имуществото и глоба

Чл. 150. (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г.)

(1) Наказанието конфискация се изпълнява:

а) (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) от Агенцията за държавни вземания по местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи;

б) (изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г.) от Агенцията за държавни вземания по постоянния адрес на осъдения, когато са конфискувани парични суми съобразно с разпоредбите за събиране на държавни вземания.

(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Иззетите при изпълнение на конфискацията недвижими и движими вещи се предоставят на Агенцията за държавни вземания, а паричните суми се внасят в прихода на държавния бюджет.

Чл. 151. Ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.

Чл. 152. (Изм., ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 62 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г.) Наказанието глоба се изпълнява от Агенцията за държавни вземания по постоянния адрес на осъдения съобразно с разпоредбите за събиране на държавни вземания.

 

 
 
  Глава шестнадесета Изпълнение на наказанията лишаване от права и обществено порицание

Чл. 153. (1) Наказанието лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност се изпълнява от органите, които избират или назначават съответните длъжностни лица.

(2) Ако осъденият заема длъжност, от правото за заемане на която е лишен, органът по предходната алинея го освобождава незабавно.

Чл. 154. (1) Наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, където осъдените работят.

(2) Ако осъденият упражнява професия или дейност, от правото за упражняване на която е лишен, ръководителят на учреждението, предприятието или организацията го освобождава незабавно.

Чл. 155. Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание се изпълняват по установения за това ред.

Чл. 156. Наказанието обществено порицание се изпълнява чрез обявяване в профсъюзната или друга обществена организация по мястото на работата или по местоживеенето на осъдения, в печата или по друг указан в присъдата начин.

Допълнителни разпоредби

Чл. 157. (1) (Предишен текст на чл. 157, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Отделните наказания лишаване от свобода, наложени на едно и също лице, се изпълняват по реда на влизане на присъдите в сила.

(2) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Отделно по реда на ал. 1 се изпълняват наказанията, по отношение на които не се прилагат чл. 23, 24, 25 и 27 от Наказателния кодекс.

(3) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Ако условната присъда или определението за изтърпяване на остатъка при условно предсрочно освобождаване се получи в затвора или в поправителния дом, след като е започнало изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление, администрацията внася в личното досие на лишения от свобода съответните изменения, като привежда в изпълнение наказанието, чието изпълнение е било отложено.

(4) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) В случаите по ал. 3 за начало на изпълнението на условно наложеното наказание или на остатъка от наказанието при условно предсрочно освобождаване се счита началото на изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление.

(5) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Ако в затвора или в поправителния дом се получи за изпълнение влязла в сила присъда по друго дело с наложено наказание лишаване от свобода по отношение на лице, задържано с мярка за неотклонение, изпълнението на присъдата започва от датата на получаването й.

(6) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2002 г.) За внесените промени се уведомява незабавно съответният прокурор.

Чл. 157а. (Нов, ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

(1) Когато в затвора или в поправителния дом се получат две или повече присъди, по отношение на които могат да се приложат чл. 25 и 27 от Наказателния кодекс, администрацията незабавно уведомява лишения от свобода за правото му да подаде молба до съда, а също така уведомява и прокурора за получените присъди.

(2) В молбата на лишения от свобода трябва да се посочат: датите на присъдите и съдът, който ги е постановил, номерата на делата, видът и размерът на наказанията, каква част от тях е изтърпяна, има ли помилване или предсрочно освобождаване, по кои присъди и в какъв размер, определено ли е общо наказание до този момент, по кои присъди и какво. Администрацията на затвора или поправителния дом съдейства на молителя за събиране на необходимите данни.

(3) Администрацията на затвора или поправителния дом в срок 24 часа препраща молбата на съда, който е компетентен да определи общото наказание.

(4) В съпроводителното писмо се съобщават данните за задържането под стража, изтърпяното наказание и евентуалното помилване или предсрочно освобождаване.

Чл. 158. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Рецидивисти по смисъла на този закон са:

а) осъжданите два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23-25 от Наказателния кодекс, ако са изтърпявали наказание лишаване от свобода;

б) осъдените за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(2) Не са рецидивисти осъдените за престъпление, извършено:

а) пет или повече години след изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани само един път;

б) десет или повече години след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани два или повече пъти.

(3) (Нова-ДВ, бр. 28 от 1982 г.; отм., бр. 62 от 2002 г.).

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 2 започват да текат от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Чл. 159. Млади пълнолетни затворници по смисъла на този закон са лицата от 18 до 25 навършени години.

Чл. 160. (Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 62 от 2002 г.) За прилагането на този закон министърът на правосъдието издава правилник.

Изменения в други закони

Параграф 1. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните:

Чл. 36 се отменя.

Параграф 2. В Наказателно-процесуалния кодекс чл. 267 се изменя, както следва:

"Отменяването на зачетени работни дни по чл. 41, ал. 4 и 5 от Наказателния кодекс и заменяването на режима с по-тежък от определения в присъдата по чл. 56, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията се решава по реда на чл. 270 от този кодекс."

(Изм., ДВ, бр. 84 от 1977 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Заключителна разпоредба 
(Нова, ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

Параграф единствен . Навсякъде в закона думите "Фонд "Затворно дело" се заменят с "Държавно предприятие "Фонд затворно дело".

 

 
 
  ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ............................................ Преходни и заключителни разпоредби

Параграф 39. Началниците на трудовопоправителните общежития и отрядните началници, които при влизане в сила на този закон нямат необходимото образование по чл. 16, ал. 1 и чл. 18, ал. 2, запазват длъжностите си.

Параграф 40. Този закон влиза в сила от 1 юли 1982 г.

УКАЗ № 235 
за изменение и допълнение на закони и укази 
(ДВ, бр. 26 от 1988 г.) 
................................................

Р а з д е л III Изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията .................................................

Параграф 8. Навсякъде в закона думите "Министерството на финансите" се заменят с "Министерството на икономиката и планирането", думите "министъра на финансите"- с "министъра на икономиката и планирането", думите "Министерството на народната просвета" - с "Министерството на културата, науката и просветата", думите "министъра на народната просвета" - с "министъра на културата, науката и просветата", думите "Министерството на народното здраве" с "Министерството на народното здраве и социалните грижи", думите "министъра на народното здраве" - с "министъра на народното здраве и социалните грижи", а думите "(районния)", "(районните)", "(районният)", и "(районен)" се заличават.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията 
(ДВ, бр. 21 от 1990 г.) 
.....................................

Преходни и заключителни разпоредби

Параграф 9. До приемането на закона по чл. 19, ал. 3 служителите в системата на местата за лишаване от свобода запазват ползуваните от тях права по Закона за народната милиция.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията 
(ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 25.06.2002 г.)

..................................... ..................................... Преходни и заключителни разпоредби

§ 18. Навсякъде в закона думите "министъра на правосъдието" и "Министерството на правосъдието" се заменят съответно с "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция" и "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция", "Комитета по труда и социалното осигуряване" - "Министерството на труда и социалната политика", "министъра на народното здраве и социалните грижи" и "Министерството на народното здраве и социалните грижи" - съответно с "министъра на здравеопазването" и "Министерството на здравеопазването", "министъра на икономиката и планирането" и "Министерството на икономиката и планирането" - съответно с "министъро на финансите" и "Министерството на финансите"; думите "идейно-възпитателна" и "политиковъзпитателна" се заменят с "възпитателна"; думите "изпълнителните комитети на" и "изпълнителния комитет на" се заличават.

§ 19. (Отм., ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

§ 20. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 224, ал. 3 след думите "Министерството на вътрешните работи" се добавя "и лицата по ал. 1 и 2".

2. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думата "служителите" се заменя с "офицерите и сержантите".

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 11 юни 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията 
(Обн., ДВ, бр. 62 от 25.06.2002 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходни и заключителни разпоредби

§ 92. (1) Служителите от гражданската администрация по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) преминават към категорията на държавни служители - граждански лица. Служебните правоотношения с тези лица не се прекратяват, а се преобразуват.

(2) Лицата по ал. 1, на които определените основни месечни възнаграждения за държавни служители - граждански лица, са по-ниски, запазват размера на възнагражденията си, определени за длъжностите, на които са заварени, до включването им в съответните равнища.

§ 93. Параграф 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) се отменя.

§ 94. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на местата за лишаване от свобода се привежда в съответствие с изискванията му.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 11 юни 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН 
за изменение на Закона за изпълнение на наказанията 
(Обн., ДВ, бр. 61 от 13.07.2004 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходна разпоредба

§ 3. Имуществото, както и другите права и задължения, включително служебните и трудовите правоотношения на личния състав на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", преминават към Министерството на правосъдието.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 30 юни 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията 
(Обн., ДВ, бр. 103 от 23.11.2004 г.; изм., бр. 86 от 28.10.2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходни и заключителни разпоредби

§ 54. Наказанията поправителен труд без лишаване от свобода, задължително заселване и лишаване от право на местоживеене в определено населено място, наложени преди влизането в сила на този закон, се заменят с пробация от съда по реда на чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс.

§ 54.  (Изм., ДВ, бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.) Наказанията поправителен труд без лишаване от свобода, задължително заселване и лишаване от право на местоживеене в определено населено място, наложени преди влизането в сила на този закон, се заменят с пробация от съда по реда на чл. 306 от Наказателно-процесуалния кодекс.

§ 55. (1) Държавното предприятие "Фонд затворно дело" е правоприемник на активите, пасивите и другите права и задължения на фонд "Затворно дело".

(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 56. Този закон влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 55, който влиза в сила от 2 януари 2003 г.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 9 ноември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

1529

Съдържание