Правна и икономическа информация

1. защитата на потребителите;

2. правилата за осъществяване на търговия;

3. взаимоотношенията между държавните органи, сдруженията на потребителите и съсловните организации на търговците.

1. право на защита срещу рискове от придобиване на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

2. право на защита на техните икономически интереси при придобиването на стоки и услуги;

3. достъп до съдебни и специални извънсъдебни процедури за защита на потребителите;

4. право на сдружаване с цел защита на техните интереси;

5. право на информация.

1. характеристиките, в това число състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане;

2. цената и количеството;

3. влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба;

4. опасностите, свързани с употребата или поддръжката;

5. условията и срока на гаранцията;

6. срока на годност.

(2) Търговецът е длъжен да предоставя по подходящ начин информацията по ал. 1, която трябва да бъде вярна, пълна, точна и ясна.

(3) Информацията по ал. 1 при предоставянето в писмен вид трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.

(4) При поискване от потребителя и когато видът на стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие или употреба.

(5) Търговецът е длъжен предварително да информира по подходящ начин потребителите и да определи специално обозначени места в търговския си обект, отделно от другите стоки, когато предлага:

1. употребявани стоки;

2. стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

4. стоки, предмет на разпродажба.

(6) Търговецът не се освобождава от задълженията по ал. 1-4 поради обстоятелството, че не е получил необходимата информация от производителя или вносителя.

1. фирмата и седалището на търговеца;

2. работното време на търговския обект;

3. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта.

(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.

(2) Етикетът съдържа информация за производителя, вносителя, ако стоката е от внос, вида на стоката, нейните съществени характеристики, цената и ако е необходимо, указания за употреба.

(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна и да не бъде подвеждаща.

(4) Търговецът няма право да отстранява или променя етикетите, маркировките или друга информация, дадени от производителя или вносителя.

(2) Цените се обявяват за съответна мерна единица или за брой.

(3) За стоките, които се предлагат в потребителска опаковка, се поставя цената за количеството в опаковката и цената за мерна единица съответно за тегло, обем, дължина или площ (килограм, литър, метър и други или съответно техните подразделения).

(4) Обявяването на различни цени за един и същи вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 3, ал. 5.

(5) Цената трябва да бъде посочена в български левове.

(6) Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката и цената.

(7) Министърът на търговията и туризма издава наредба за защитата на потребителите при обозначаване цените на стоките и услугите.

(2) Вносителите и търговците, които участват в реализацията на стоката от производителя до потребителя, са длъжни да не предлагат на пазара стоки, за които предполагат въз основа на информацията, с която разполагат, знаят или е трябвало да знаят, че са опасни.

(2) При липсата на нормативни изисквания по ал. 1 съответствието на стоката с общите изисквания за безопасност се оценява по национални, европейски и международни стандарти или технически спецификации, кодекси за добра практика по отношение здравето и безопасността в съответния сектор, а ако няма такива - съобразно равнището на технологията и безопасността, която с право може да се очаква от потребителите.

(3) Съответствието на един продукт с предписанията в ал. 1 и 2 не пречи на компетентните контролни органи, включително общинските, да предприемат мерки за налагане на ограничения за появата на стоката на пазара или изисквания за нейното отстраняване от пазара, когато съществуват доказателства, че въпреки съответствието тя е опасна за здравето и безопасността на потребителите.

(2) За вносните стоки задължението за предоставяне на информацията по ал. 1 е на вносителя.

1. да изтегли от пазара стоките, представляващи заплаха за живота, здравето и имуществото на потребителите;

2. да информира незабавно по подходящ начин потребителите и контролния орган по този закон за всички рискове, свързани с употребата на стоките, станали му известни след тяхното пускане на пазара.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава незабавно, след като длъжностните лица, извършили проверката, уведомят председателя на комисията, съответно кмета на общината. Със заповедта се нарежда извършването в определен срок оценяване на съответствието с изискванията за безопасност.

(3) Стоките, чиято реализация е спряна, се маркират със специален знак, определен със заповед от министъра на търговията и туризма, обнародвана в "Държавен вестник".

(4) Разходите по оценяване на съответствието за безопасност са за сметка на търговеца.

(5) В срок до 24 часа от получаването на удостоверяването на съответствието председателят на комисията, съответно кметът на общината, трябва да се произнесе по наложеното временно спиране на реализацията на стоките.

(6) Когато в резултат на удостоверяването на съответствието се установи, че стоката е опасна, председателят на комисията, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализация на тази стока или партида стоки и ако е необходимо, нарежда и тяхното изтегляне и унищожаване при условия и по ред, определени от министъра на търговията и туризма, за сметка на съответния търговец.

(7) Когато в резултат на удостоверяването на съответствието се установи, че стоката е безопасна, председателят на комисията, съответно кметът на общината, отменя заповедта за спиране на реализацията по ал. 1. В този случай разходите са за сметка на Комисията по търговия и защита на потребителите, съответно общинската администрация.

(8) Заповедите по ал. 1, 6 и 7 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(2) Отговорността по ал. 1 за стоки от внос носи вносителят на стоката.

(3) Когато производителят, съответно вносителят, не може да бъде установен, отговорността по ал. 1 се носи от търговеца.

(4) Когато отговорността по този раздел се носи от няколко лица, тя е солидарна.

(2) Обезщетението за имуществени вреди не включва цената на дефектната стока.

(3) Лицето, претърпяло вреди вследствие дефектна стока, е длъжно да докаже вредата, дефекта и причинната връзка между тях.

(4) Разпоредбите по този раздел не ограничават увреденото лице да търси по общия ред обезщетение за неимуществени вреди, а за имуществени вреди - само когато искането му за обезщетение по този закон не е уважено.

1. не е пускал стоката на пазара;

2. дефектът, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането на стоката на пазара;

3. не е произвел или разпространил стоката с цел нейната реализация на пазара;

4. дефектът се обуславя от съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи;

5. състоянието на научно-техническите знания към момента на пускане на стоката на пазара не е позволявало установяването на дефекта;

6. той е производител на съставна част и дефектът се дължи на разработването или комплектоването на стоката от друг производител или на инструкции на последния за транспортиране, съхранение или експлоатация.

(2) Ограничението на отговорността по ал. 1 обхваща имуществените вреди.

(3) Отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на стока на вещи, които са предназначени и ползвани за лични нужди от увреденото лице, може да се търси, когато размерът на тези вреди е над две минимални работни заплати, установени за страната към момента на причиняването на вредите.

(4) При предявяването на иск за обезщетение за вреди от дефект на стока съдът определя начина, по който, ако ищецът иска, за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.

(5) В едномесечен срок от уведомяването всеки потребител или сдружение на потребителите може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса.

(6) Обезщетението, получено от сдружение на потребители, може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.

(2) Производителят може да бъде освободен от отговорността по чл. 14, ал. 1 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефект на стоката и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.

(3) Отговорността на производителя не може да се намалява, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от виновното поведение на трето лице.

(2) Гаранцията е декларация на производителя или вносителя, че предлаганата стока притежава определени качества и свойства, които ще запази в определен период от време при нормална или предписана употреба, както и задължение на същия да понесе последиците при липсата на такива качества, като отстрани за своя сметка недостатъците и повредите, които се появят в гаранционния срок.

(3) Производителят, предлагащ стоки с гаранция, е длъжен да посочи в договора или в документа за гаранция срока и условията, при които тя се предоставя.

(4) Срокът на гаранция за хранителни стоки е срокът на тяхната годност.

(5) Министерският съвет може да определи някои видове стоки, за които производителите задължително предоставят гаранция.

(6) Гаранционният срок започва да тече от получаването на стоката, освен ако в договора или в документа за гаранция страните не са посочили друг по-късен момент.

(2) Търговецът е длъжен да предлага стоки, ако са осигурени с резервни части и консумативи за срок, съответстващ на продължителността на тяхната употреба.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако потребителят е изрично предупреден, че стоката не е осигурена с резервни части или консумативи.

(2) За вносните стоки гаранционното поддържане и ремонтът се осигуряват от вносителите.

(2) В случаите по ал. 1 се прилага съответно чл. 22, ал. 1.

1. констатирани липси;

2. дефекти на стоката;

3. несъответствие с обявения размер;

4. несъответствие с обявената търговска марка.

(2) Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката.

(3) Рекламацията при скрити дефекти на стоката се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.

(4) Рекламацията при несъответствие с обявения размер или търговска марка се предявява при установяване на несъответствието, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.

1. възстановяване на заплатената сума;

2. заменяне на стоката с нова;

3. отбив от цената;

4. безплатно извършване на ремонт.

(2) Транспортирането на едрогабаритни стоки за ремонт или замяна в гаранционния срок, както и връщането им на потребителя, се извършва за сметка на търговеца. За извършването на отбив от цената стоката може да бъде транспортирана или преоценена на място за сметка на търговеца.

(3) Срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.

(2) Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама.

(2) Всяко лице, което има правен интерес, може да предяви иск за забрана на реклама, която определя за заблуждаваща или непочтена и/или за вредите, които е претърпяло от тази реклама.

(2) Съдът може да вземе мерките по ал. 1 независимо дали са настъпили вреди от тази реклама и дали те са поискани от предявилото иска лице.

(3) Съдът може да разпореди рекламодателят да докаже съдържащите се в рекламата твърдения.

(2) За да се прецени дали една реклама е заблуждаваща, трябва да се имат предвид и:

1. характеристиките на стоките и услугите, като: вид, състав, дата на производство или изпълнение на услугите, годни за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;

2. цената или начинът на нейното формиране и условията на доставка на стоките и изпълнение на услугите;

3. характерни данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.

1. съдържа елементи на дискриминация по отношение на пол, раса, религия, националност, политически убеждения, възраст, физически или умствени способности или която накърнява човешкото достойнство;

2. цели да предизвика безпокойство или страх или използва тези чувства и липсата на опит от страна на потребителите;

3. използва по неподходящ начин обществената склонност за предсказване на бъдещето или обещава лесни печалби;

4. чрез начина на представяне на елементите, които съдържа, създава объркване сред потребителите на стоката или услугата чрез представянето им по начин, подобен на този на известни производители;

5. може да причини морални или умствени смущения у деца;

6. често използва данни за превъзходството на рекламираните стоки или услуги, които не са съществени или не могат да бъдат проверени;

7. други подобни случаи.

(2) Неравноправна е клаузата, която:

1. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, в това число изключване на правото на обезщетение;

2. поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;

3. позволява на търговеца да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора по причина, за която отговаря търговецът;

4. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение;

5. позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;

6. позволява на търговеца да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

7. предвижда необосновано кратък срок за автоматично продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;

8. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

9. позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание;

10. позволява на търговеца да променя едностранно, без основание характеристиките на стоките или услугите;

11. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора;

12. дава право на търговеца да определи дали стоките или услугите отговарят на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;

13. задължава потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът не изпълни неговите;

14. дава възможност за търговеца без съгласие на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;

15. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други правни средства за защита на потребителя, като предвижда арбитраж, който не разрешава спора според закона, незаконно ограничава доказателствените средства на разположение на потребителя или му налага доказателствена тежест, която според приложимото право е на другата страна по договора;

16. ограничава обвързаността на търговеца от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;

17. поставя други подобни условия.

(2) При съмнение относно смисъла на дадено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

(2) Не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, няма да изключва прилагането на този член към останалата част от договора, ако в резултат на цялостната му оценка, се приеме, че е договор при общи условия.

(4) Когато търговецът твърди, че условие от договор при общи условия е индивидуално уговорено, тежестта за доказването на това тежи върху него.

(5) Сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако е бил сключен и без неравноправните клаузи.

(2) Сдруженията на потребителите се създават като сдружения с нестопанска цел.

(3) Служители в държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите, както и производители, вносители и търговци не могат да заемат ръководни длъжности в сдруженията на потребителите.

(2) Сдруженията на потребителите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите за защита на потребителите.

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите;

2. информират контролните органи по този закон за случаи, в които са нарушени правата на потребителите;

3. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон.

1. осъществява общ контрол по спазването на този закон;

2. дава предписания за отстраняване на нарушенията;

3. дава становища по проекти за нормативни актове, свързани със защитата на потребителите;

4. осъществява сътрудничество с чуждестранни органи и организации на потребителите;

5. координира дейността на другите органи, имащи отношение по защитата на потребителите.

(2) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на търговията и туризма.

(3) Националният съвет за защита на потребителите има 12 членове и включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на търговията и туризма и Министерството на финансите, определени от съответните министри, и съответния равен брой представители на сдружения на потребителите.

(4) Сдруженията на потребителите по чл. 39, ал. 1 определят по споразумение своите представители в Националния съвет за защита на потребителите.

(2) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на търговията и туризма.

1. прави предложения чрез министъра на търговията и туризма за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите;

2. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;

3. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите.

(2) Изграждането, поддържането и ползването на регистъра се урежда с наредба, издадена от министъра на търговията и туризма.

1. консултира потребителите по въпросите на защитата на потребителите;

2. предоставя на Комисията по търговия и защита на потребителите информация за стоки, носещи висок риск за здравето и безопасността на потребителите;

3. сезира компетентните органи при установяване на нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.

(2) Съдът определя начина, по който ищецът за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.

(3) В едномесечен срок от разгласяването всеки потребител може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса, съответно да осъществи защитата си самостоятелно в отделен процес по общия ред.

(4) Решението на съда обвързва нарушителя, лицето (лицата), предявило иска, както и тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществяват защитата си самостоятелно в отделен процес.

(2) Съдът определя начина, по който ищецът за своя сметка следва да уведоми другите сдружения за защита на потребителите за предявяването на иска.

(3) В едномесечен срок от уведомяването всяко сдружение за защита на потребителите може да встъпи в процеса.

(4) В случаите по ал. 3 обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.

(5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.

(2) Министърът на търговията и туризма определя със заповед седалището, района на действие на комисиите и одобрява листа на членовете на комисиите, които ще съдействат за постигане на споразумение между потребители и търговци. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Съдействието по ал. 1 се осъществява по искане на потребител с местоживеене или седалище в района на действие на съответната помирителна комисия.

(2) Ако помирителна комисия по ал. 1 не може да се образува поради липса на представителна съсловна организация на търговците или сдружение на потребителите по чл. 39, ал. 1, министърът на търговията и туризма определя помирителната комисия, която ще съдейства за разрешаването на споровете по чл. 55, ал. 1 в района, в който не може да се създаде помирителна комисия.

(2) Ако страна по спора не изпълнява задълженията си по споразумението, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора, предмет на споразумението.

(2) Цените на стоките и услугите се формират свободно в съответствие с търсенето и предлагането.

(3) Министерският съвет по изключение определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените на някои стоки и услуги.

(2) Търговия на дребно е сключването на сделки за продажба между търговец или физическо лице, което не е търговец, извършващо продажба на собствени стоки, и потребител.

1. във и от превозни средства;

2. на сергии, палатки и други подобни.

1. разнасянето по домовете на закупена или поръчана стока;

2. дейността на търговските представители.

1. стоки, които поради този начин на предлагане могат да бъдат опасни за здравето;

2. лекарства;

3. петролни продукти и дериватите им;

4. стоки, за които е предвидена забрана в нормативен акт.

(2) Търговецът или лицето, което действа от негово име или за негова сметка, при продажбата по ал. 1 е длъжно преди сключване на договора да уведоми писмено потребителя за неговото право да се откаже от договора, както и да посочи името и адреса на лицата, срещу които това право може да бъде упражнено.

(3) Потребителят има право да се откаже писмено от договора по ал. 1 в седемдневен срок от сключването му.

(4) Когато потребителят не е уведомен за правото по ал. 2, срокът за отказ започва да тече от уведомяването му.

1. договори за продажба извън търговския обект на стойност под една минимална работна заплата, установена за страната към момента на извършването на продажбата;

2. договори за строителство, продажба и наемане на недвижими имоти;

3. редовни доставки на хранителни стоки;

4. договори, сключени по каталог или предвиждащи продължаване на действието им, ако потребителят е информиран за правото си да върне стоката в срок не по-кратък от седем дни;

5. застрахователни договори;

6. договори, свързани с ценни книжа.

(2) Предложението по ал. 1 трябва да съдържа данни за търговеца, информация за основните характеристики на стоката или услугата, цената, количеството, разходите, които не са включени в цената, начина на плащане, доставка и изпълнение, правото на потребителя да се откаже от договора, условията, при които стоката може да бъде върната или услугата отказана, както и срока, в който направеното предложение остава в сила.

(3) Потребителят има право, без да дължи обезщетение, да се откаже от сключения договор по ал. 1 в срок седем дни, считано от деня, следващ получаването на стоката, съответно на обвързващото предложение за услугата.

(4) Когато потребителят не е уведомен за правото да се откаже от договора, срокът по ал. 3 започва да тече от уведомяването му.

(5) Алинея 1 не се прилага за финансови услуги, договори, сключени чрез автоматизирани машини за продажба, при редовни доставки на хранителни стоки, договори, сключени на търг, договори, сключени за строеж или продажба на недвижими имоти или отнасящи се до други права върху недвижими имоти, договори, сключени с телекомуникационни оператори чрез използването на платени телефонни линии.

(2) Принудителната продажба е забранена.

(3) В случаите по ал. 1 потребителят има право да откаже получаването на стоката или да я задържи, без да дължи заплащането й на този, който я е изпратил, и без задължение за връщането й.

(2) Старата и новата цена трябва да бъдат посочени заедно.

(3) Забранява се съобщаване за общо намаление на цените, освен в случаите, когато то се отнася за всички стоки и услуги в търговския обект.

1. защитават интересите на членовете си;

2. подпомагат повишаването на професионалната подготовка на членовете.

1. определят свои представители, които участват като консултанти на държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация по въпросите на съответния бранш;

2. съдействат на държавните органи при провеждане на икономическата и социалната политика;

3. участват в разработването на проекти на нормативни актове, свързани със съответните браншове;

4. при поискване от държавните органи им предоставят информация;

5. могат да получават от министерствата и ведомствата информация, непредставляваща държавна или търговска тайна.

(2) Консултативният съвет подпомага министъра на търговията и туризма при провеждането на търговската и икономическата политика.

(3) Представителните съсловни организации на търговците определят по споразумение своите представители в Консултативния съвет по ал. 1 въз основа на критерии за представителност, определени от Министерския съвет.

(4) Министърът на търговията и туризма издава правилник за работата на Консултативния съвет.

(5) Административното обслужване на дейността на Консултативния съвет се осигурява от Министерството на търговията и туризма.

(2) Постъпленията по ал. 1 се разходват за:

1. изследвания, експертизи и разработване на нормативната база в сферата на потребителската защита и правилата за търговия;

2. финансиране дейността на помирителните комисии;

3. подпомагане дейността на сдруженията на потребителите по чл. 39, ал. 1 - до 10 на сто от постъпленията;

4. информация и популяризиране на дейностите по защита правата на потребителите;

5. целеви програми и участие в национални и международни прояви, свързани със защита на потребителите;

6. подпомагане дейността на органите по чл. 79 - 60 на сто от събраните и внесени глоби и санкции от всеки един от тях;

7. други разходи, предвидени в закон или нормативен акт на Министерския съвет.

(3) Средствата, предоставени по ал. 2, т. 6, се разходват за:

1. анализи и експертизи, свързани с контролната дейност по този закон;

2. регионални програми за информация и популяризиране на дейностите по защитата на потребителите;

3. изграждане, развитие и поддържане на материалната база на контролните органи, квалификация и обучение на работещите в системата на контрола по този закон;

4. възнаграждение на независими експерти и извънщатни сътрудници и осигуряване на условия за тяхната работа;

5. застраховка на служителите по контрола;

6. материално стимулиране на щатните служители на контролните органи по този закон;

7. други разходи, свързани със защитата на потребителите.

(4) Сумите за материално стимулиране на едно лице за една календарна година не могат да превишават 24 негови месечни брутни работни заплати.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Контролът върху търговията с употребявани резервни части за моторни превозни средства се осъществява от Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация съвместно с органите на МВР.

1. на свободен достъп в производствените и търговските обекти;

2. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;

3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;

4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;

5. да съставят актове за установяване на нарушения.

1. установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;

2. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;

3. дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;

4. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;

5. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато считат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.

1. я уведомяват за случаи, в които считат, че е налице нарушение на този закон;

2. могат да канят длъжностни лица за извършване на съвместни проверки.

(2) В случаите на констатирано нарушение по ал. 1 контролният орган по този закон може да предложи отнемане на лицензията на търговеца, издадена по реда на този закон, при спазване на изискванията на чл. 91.

(2) Органът, отнел лицензията, уведомява незабавно Министерството на търговията и туризма за датата и основанието на отнемането.

(2) Когато увреденото лице не може да бъде установено, равностойността на неправомерния доход се внася в републиканския бюджет.

(3) За реализиран неправомерен доход на физическите лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в двоен размер на неправомерния доход.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията по търговията и защита на потребителите, съответно кмета на общината, или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

1. "Потребител" е всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят.

2. "Търговец" е всяко лице, което продава или предлага за продажба стоки или предоставя услуги на потребител, както и производител или вносител, който продава или предлага за продажба стоки директно на потребител.

3. "Производител" е всяко лице, което произвежда или обновява стоки или части от тях или предлага услуги, извлича или преработва суровини или се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или техническа или търговска документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак.

4. "Вносител" е всеки, който пръв е придобил право на собственост върху внасяната стока на митническата територия на Република България или е посредничил за придобиване на такива права.

5. "Пускане на пазара" е първото поставяне на разположение срещу заплащане или безплатно на стока с цел нейното използване и последващо разпространение.

6. "Стока" е продукт на трудова дейност, който е предназначен за потребление или може да бъде използван от потребителя, независимо дали се предлага срещу заплащане или не при търговия и дали е нов, използван или обновен.

7. "Безопасна стока" е всяка стока, която при нормални и разумно предвидими условия на употреба, включително и дълготрайност, не създава никакъв или създава минимален риск, съвместим с употребата й, считан за приемлив от гледна точка на изискваното равнище на защита и гарантиране безопасността и здравето на потребителите, като се вземат предвид:

а) характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковка, указания за монтаж и поддръжка за ползване и изваждане от употреба, както и други указания или информация, дадени от производителя;

б) представянето на стоката, нейната маркировка, евентуалните инструкции относно употребата й или изваждането й от употреба, както и всяко друго указание или информация, дадена от производителя;

в) влиянието върху други стоки в случай на предвидена съвместна употреба;

г) категориите потребители, например деца, за които използването на стоката представлява сериозен риск.

8. "Опасна стока" е всяка стока, която не е безопасна по смисъла на т. 7.

9. "Дефект" е недостатък, който не осигурява безопасността на стоката или годността н да служи за договореното или обикновеното й предназначение.

10. "Вреда" е причиняването в резултат употреба на стока на:

а) телесна повреда или смърт на физическо лице;

б) увреждане, разрушаване или унищожаване на други вещи, различни от дефектната стока.

11. "Потребителска опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, които се предлагат в такава опаковка пряко на потребителите.

12. "Търговски представител" е лице, което е приело да извършва продажба на стоки от името и за сметка на друго лице по силата на договор.

13. "Търговски обект" е всеки обект, в който се извършва търговия, включително търговски кантори, офиси, складове и други, независимо от формата, в която се осъществява търговията.

14. "Документ за извършена продажба" е фактура, фискална касова бележка от електронен касов апарат с фискална памет или електронна система с фискална памет за продажба на течни горива.

15. "Средства за дистанционна комуникация" са стандартно писмо, реклама в пресата, каталог, телефонно обаждане със или без човешка намеса, радио, видеотелефон, видеотест, електронна поща, факс, телевизия.

1. Закона за цените (обн., ДВ, бр. 87 от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.);

2. Закона за борба със спекулата (обн., ДВ, бр. 81 от 1990 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.);

3. в § 1 т. 1 и 2 и § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 38 от 1992 г.).

1. В ал. 1 думите "чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за цените" се заменят с "чл. 8, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия".

2. В ал. 2 думите "чл. 25 от Закона за цените" се заменят с "чл. 84 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия".

-

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 18 март 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

§ 15. Висящите съдебни производства за забрана или прекратяване разпространението на заблуждаваща или непочтена реклама се довършват по досегашния ред.

(2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, доколкото не противоречат на този закон.

(2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.