Правна и икономическа информация

В този раздел ще публикуваме актуална правна и икономическа информация, както и текстове на закони, наредби, инструкции, формуляри, бланки и други полезни документи .

ЗАКОН ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА.

Разпечатай Изпрати на приятел Изтегли

Филтър на съдържанието за текст
Текст:

ЗАКОН ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА

Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е

ЗАКОН ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА

Обн. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006 г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда организацията, управлението, финансирането и изпълнението на дейностите в областта на геодезията и картографията, осъществявани от органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и от юридическите и физическите лица.

(2) Законът създава условия за:

1. поддържане на единна геодезическа основа за извършване на геодезически и картографски дейности;

2. осигуряване на актуална и единна геоинформация за територията на страната чрез топографско картографиране и чрез други методи и средства;

3. осигуряване на съответна на предназначението точност на създадените чрез геодезически и картографски дейности материали и данни;

4. осъществяване на контрол върху качеството на резултатите от геодезическите и картографските дейности;

5. взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица при изпълнението на дейности по геодезия и картография;

6. въвеждане на международни и европейски стандарти в геодезическите и картографските дейности в страната.

(3) Геодезическите и картографските дейности, осъществявани при създаването и поддържането на кадастъра, се уреждат със Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 2. Геодезическите и картографските дейности са основни и специализирани.

Чл. 3. (1) Основни дейности в областта на геодезията и картографията са:

1. определянето и осъвременяването на геодезическата система за територията на Република България;

2. поддържането на държавна геодезическа мрежа, на геодезически мрежи с местно предназначение и на държавна нивелачна мрежа;

3. поддържането на държавна гравиметрична мрежа и на мрежи от мареографни и магнитни станции;

4. създаването и поддържането на държавни топографски карти и ортофотопланове и на топографски бази данни, включително за осигуряване на отбраната и сигурността на държавата, както и за нуждите на навигацията за въздухоплаването и корабоплаването;

5. установяването на географските имена, регистрацията им и създаването и поддържането на база данни за тях, както и транскрипцията на чуждите географски имена;

6. организацията и поддържането на Държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд);

7. геодезическото определяне и изработването на карти на линията на държавната граница;

8. създаването и поддържането на геоинформационна система.

(2) Условията, редът и изискванията за възлагането, създаването, поддържането, приемането и контрола по изпълнението на основните геодезически и картографски дейности се определят с наредби на:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството - за дейностите по чл. 7;

2. министъра на отбраната - за дейностите по чл. 9;

3. министъра на вътрешните работи - за дейностите по чл. 10.

Чл. 4. (1) Специализирани геодезически дейности при устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството са:

1. инженерно-геодезически дейности за нуждите на инвестиционното проектиране и при строителството и експлоатацията на сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;

2. прилагането (трасирането) на устройствени планове;

3. създаването и поддържането на местни нивелачни мрежи и нивелационни планове;

4. създаването и поддържането на нивелетни планове и на планове за вертикално планиране;

5. геодезически дейности при изследване на свлачища и деформации на сгради и съоръжения.

(2) Специализирани геодезически и картографски дейности са и:

1. геодезическите измервания и дистанционните изследвания при търсенето, проучването и добива на природни богатства;

2. геодезически и картографски дейности при изследванията на движенията на земната кора;

3. създаването на общогеографски, тематични и други карти и атласи в графичен или цифров вид, на глобуси и на релефни карти.

(3) Условията, редът и минималните технически изисквания за извършването и контрола на специализирани геодезически и картографски дейности по ал. 1 и 2 се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 5. Геодезическите и картографските дейности се възлагат, финансират и/или изпълняват от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи или от специализираните им звена, от другите ведомства, от общините, от юридически и физически лица.

Чл. 6. (1) Материалите и данните, създадени в резултат на геодезически и картографски дейности по този закон, възложени от държавни и общински органи, са публични, с изключение на тези, които съставляват класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Собствеността върху материалите и данните, създадени в резултат на геодезически и картографски дейности по този закон, е на лицето, възложило създаването им.

(3) Предоставянето на материали и данни по ал. 2 на трети лица се извършва от собственика им срещу заплащане, както следва:

1. за възложените от държавни органи - по тарифа, приета от Министерския съвет;

2. за възложените от общините - по тарифа, приета от общинските съвети.

Глава втора.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ОБЛАСТТА НА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА

Чл. 7. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. ръководи държавната политика в областта на геодезията и картографията;

2. координира извършването на геодезическите и картографските дейности, възложени от държавата и общините;

3. осигурява хармонизирането на законодателството на Република България със законодателството на Европейския съюз в областта на геодезическите и картографските дейности;

4. организира и контролира извършването на геодезическите и картографските дейности, с изключение на дейностите по чл. 9 и 10;

5. осъществява методическо ръководство на геодезическите и картографските дейности.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с правомощията си по този закон провежда дейността в областта на геодезията и картографията чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър съвместно с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, научни организации и висши училища:

1. подготвя програми за изпълнение на основните дейности в областта на геодезията и картографията, финансирани със средства от държавния бюджет, и ги внася за разглеждане в Съвета по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството;

2. подготвя предложения за определяне и осъвременяване на Българската геодезическа система.

(4) В областта на геодезията и картографията Агенцията по геодезия, картография и кадастър:

1. поддържа възложените от държавата геодезически мрежи с местно предназначение;

2. поддържа държавната нивелачна мрежа и мрежата от мареографни станции;

3. създава, поддържа и издава държавните топографски карти в мащаби 1:5000 и 1:10 000 и възлага аерозаснемането за тази цел, създава и поддържа топографски бази данни и геоинформационната система за територията на страната и района на българската база в Антарктика;

4. води регистър за създадените чрез геодезически и картографски дейности материали и данни;

5. организира и подпомага дейността на Съвета по стандартизация на географските имена към министъра на регионалното развитие и благоустройството;

6. осъществява техническата дейност по установяването на географските имена в Република България, води регистъра им, създава и поддържа база данни и информационна система за тях;

7. осъществява контрол върху качеството на резултатите от геодезическите и картографските дейности, с изключение на извършваните от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи;

8. осъществява взаимодействие и сътрудничество с държавни органи, както и с други организации в страната и в чужбина;

9. организира разработването на концепции и насоки за развитието на геодезията, картографията, кадастъра и геоинформатиката;

10. изпълнява и други функции, определени с устройствения є правилник.

(5) Научното и научно-приложното обезпечаване на измерванията на нивото на Черно море се осъществява съвместно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Българската академия на науките.

Чл. 8. (1) Към министъра на регионалното развитие и благоустройството се създава Съвет по геодезия, картография и кадастър, който е съвещателен орган. Съветът обсъжда основните проблеми и прави предложения по дейностите в областта на геодезията, картографията и кадастъра.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава поименния състав на съвета по ал. 1. Председател на съвета е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра.

(3) В състава на Съвета по геодезия, картография и кадастър се включват заместник-министър на отбраната, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на транспорта, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на финансите, заместник-министър на земеделието и горите и заместник-министър на околната среда и водите, определени от съответните министри, както и изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, представител на Националното сдружение на общините в Република България и председателят на Камарата на инженерите по геодезия.

(4) Съветът по геодезия, картография и кадастър осъществява дейността си съгласно правилник, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 9. (1) Министърът на отбраната осигурява:

1. поддържането на държавната геодезическа мрежа;

2. създаването, осъвременяването и издаването на геодезическите и картографските материали и данни, включително информационна система за целите на отбраната и сигурността на държавата, както и за нуждите на навигацията за въздухоплаването и корабоплаването;

3. създаването, обновяването и издаването на държавните топографски карти за територията на страната и района на българската база в Антарктика в мащаб 1:25 000 и в по-дребни мащаби;

4. поддържането на основната гравиметрична мрежа и определянето на магнитната деклинация за територията на страната;

5. организирането и поддържането на геодезически и картографски фонд, които съдържат оригиналите на геодезически и картографски материали и данни за нуждите на Министерството на отбраната.

(2) Научното и научно-приложното обезпечаване на магнитните измервания се осъществява съвместно от Министерството на отбраната и Българската академия на науките.

Чл. 10. Министърът на вътрешните работи осигурява геодезическото определяне на линията на държавната граница и изработването на карти в цифров и графичен вид и на информационна система, отразяващи тази граница, създава и поддържа геодезическия и картографския фонд.

Чл. 11. Ведомствата и общините съобразно характера на своите функции осигуряват изпълнението на специализирани дейности в областта на геодезията и картографията и създаването и поддържането на специализирани информационни системи за тях.

Глава трета.

ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА

Раздел I.

Българска геодезическа система и геодезически мрежи

Чл. 12. (1) Геодезическата система за територията на Република България, наричана по-нататък Българска геодезическа система , се определя на основата на европейската геодезическа референтна система. Българската геодезическа система включва:

1. фундаментални геодезически параметри;

2. геодезическа координатна система;

3. височинна система;

4. система от равнинни координати, основана на приетите геодезическа координатна система и картографска проекция, която се използва за граждански приложения;

5. система за разграфка и номенклатура на картните листове.

(2) Дефиницията, реализацията и поддръжката на Българската геодезическа система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на отбраната.

(3) Определянето на Българската геодезическа система се извършва чрез:

1. изграждане и поддържане на равномерно разпределени върху цялата територия на Република България геодезически точки, които съставляват единната геодезическа основа;

2. използване на спътникови, геодезични, гравиметрични, астрономични и геомагнитни измервания с висока точност въз основа на резултатите, от които се определят геодезическите координати, надморските височини, ускорението на силата на тежестта и магнитната деклинация на точките;

3. определяне на трансформационните параметри между Българската геодезическа система и други референтни системи, прилагани в страната;

4. определяне на параметрите на земното гравитационно поле за територията на страната;

5. използване на данни от постоянно действащи станции за определяне на положение за нуждите на геодезическите и топографските измервания и за навигацията.

Чл. 13. (1) Единната геодезическа основа на територията на Република България включва следните геодезически мрежи:

1. държавната геодезическа мрежа - предназначена да материализира и разпространи на територията на страната геодезическата координатна система;

2. държавната нивелачна мрежа - предназначена да осигурява единна височинна основа за геодезическите измервания;

3. държавната гравиметрична мрежа - предназначена за определяне параметрите на гравитационното поле;

4. мрежата от мареографни станции - предназначена за регистриране колебанията на нивото на Черно море и определяне на средните му стойности;

5. мрежата от магнитни станции - предназначена за определяне деклинацията на магнитното поле.

(2) Държавната геодезическа мрежа се сгъстява с точки от геодезически мрежи с местно предназначение.

(3) Редът и техническите изисквания за създаване, приемане и поддържане на геодезическите мрежи по ал. 1, т. 1, 3 и 5 се определят с наредби на министъра на отбраната съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Редът и техническите изисквания за създаване, приемане и поддържане на геодезическите мрежи по ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на отбраната.

Раздел II.

Държавни топографски карти

Чл. 14. (1) Държавните топографски карти се изработват за цялата територия на Република България, както и за района на българската база в Антарктика, и включват:

1. едромащабна топографска карта в мащаби 1:5000 и 1:10 000;

2. средномащабни топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:50 000 и 1:100 000;

3. дребномащабни топографски карти в мащаби, по-дребни от 1:100 000.

(2) Държавните топографски карти се представят съгласно системата за разграфка и номенклатура на картните листове.

(3) Държавните топографски карти се създават, обновяват, поддържат и приемат при условия и по ред, определени, както следва:

1. едромащабната топографска карта - с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на отбраната и с министъра на вътрешните работи;

2. средномащабната и дребномащабната топографска карта - с наредба на министъра на отбраната съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Държавните топографски карти се обновяват периодично в срок не по-дълъг от 7 години, или в срокове, определени с международни споразумения.

Чл. 15. (1) Аерозаснемане и други дистанционни методи се използват във връзка с изработването и обновяването на едромащабната топографска карта, изработването на кадастралната карта и за други цели.

(2) Аерозаснемането се извършва от специализираното звено на Министерството на отбраната, както и от други физически или юридически лица след съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.

(3) Планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемането и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 16. Данни от космически снимки могат да бъдат използвани при създаването на държавните топографски карти и при създаването на тематични карти по чл. 17 при условия и по ред, определени с наредбите по чл. 14, ал. 3.

Раздел III.

Тематични и други карти

Чл. 17. (1) За специални нужди се създават и издават тематични, общогеографски, учебни и други карти и атласи, глобуси и релефни карти, които отразяват природните и обществените явления и техните взаимодействия.

(2) Данните за природни и обществени явления, нанесени върху картата в съответствие с нейната тематика, съставляват специалното є съдържание. Задължителна част от съдържанието на тематичните карти и атласи е тяхната топографска основа.

(3) Топографската основа на тематичните карти включва бреговата линия, хидрографията, границите (държавната, на административно-териториалните единици), населените места, пътната и железопътната мрежа.

Раздел IV.

Установяване и стандартизация на географските имена

Чл. 18. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството назначава Съвет по стандартизация на географските имена и организира неговата работа.

(2) Съветът по ал. 1 извършва експертна дейност в областта на стандартизацията на географските имена.

(3) Председател на Съвета по стандартизация на географските имена е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, а негови членове са представители на Министерството на отбраната, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Министерството на външните работи, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Института за български език и Географския институт при Българската академия на науките, предложени от съответните им ръководители.

(4) Съобразно характера на разглежданите проблеми председателят на съвета може да кани на неговите заседания и представители на други ведомства, области, общини, висши училища и други организации.

(5) Дейността на Съвета по стандартизация на географските имена се финансира със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 19. (1) Съветът по стандартизация на географските имена предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване:

1. реда и правилата за унифицирането и регистрирането на географските имена в Република България и техния правопис;

2. установените географски имена в Република България и вписването им в регистъра по чл. 7, ал. 4, т. 6;

3. транскрипцията на чужди географски имена и техния правопис;

4. транслитерацията на българските географски имена на латиница.

(2) При изпълнението на функциите си по ал. 1 съветът взема под внимание и препоръките на международните организации по географски имена, както и българските традиции в тяхното изписване.

(3) Съветът осъществява дейността си съгласно правилник, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Актовете на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 1 са задължителни за всички ползватели на географски имена в страната.

Раздел V.

Държавен геодезически, картографски и кадастрален фонд

Чл. 20. (1) Държавният геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд), поддържан от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съхранява геодезически, картографски, кадастрални и други материали и данни по реда, установен от Закона за Държавния архивен фонд.

(2) Материали и данни от Геокартфонда могат да бъдат съхранявани и от териториалните звена на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(3) В Геокартфонда се предават за съхраняване:

1. копия с данни за държавната геодезическа и държавната гравиметрична мрежа;

2. оригиналните материали в цифров, графичен и писмен вид и съответните данни за геодезическите мрежи с местно предназначение, за държавната нивелачна мрежа и за нивелачните мрежи, които я сгъстяват, за мареографните станции;

3. оригиналните материали в цифров, графичен, писмен и фотографски вид и съответните данни за едромащабната топографска карта;

4. аероснимки и космически снимки, създадени и/или ползвани при изработване на едромащабната топографска карта или кадастралната карта;

5. копие от картите и списъците с геодезическите координати на точките, определящи линията на държавната граница;

6. копия от данните в цифров, графичен, писмен, фотографски и друг вид и съответните материали, създадени в резултат от специализирани дейности по чл. 4;

7. оригинали или копия на други документи, свързани с геодезическите, картографските и кадастралните дейности, възлагани по реда на чл. 3, ал. 2.

(4) Материали и данни по ал. 3, които не са възложени от държавата, могат да се предават в Геокартфонда за съхранение, ползване и предоставяне на трети лица въз основа на договор между собственика им и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(5) В Геокартфонда се съхраняват материали и данни, създадени чрез специализирани геодезически и картографски дейности, възложени от държавата, ако са за обекти с площ не по-малка от 5 ха, или за линейни обекти с дължина не по-малка от 5 км.

(6) Материалите и данните в цифров вид се съхраняват в Геокартфонда в приетия формат по чл. 12, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 21. (1) Материалите и данните, предоставени в Геокартфонда, се съхраняват безсрочно или за определен срок.

(2) На безсрочно съхраняване подлежат:

1. каталозите (регистрите) с координати, надморски височини, гравиметрични данни, данни от мареографни измервания, данни от магнитни измервания, измервания за изследване на геодинамични явления;

2. филми от аерозаснемане и контактни копия от тях, включително данни от аерозаснемане в цифров вид;

3. космически снимки;

4. оригиналите на кадастралната карта и кадастралните регистри;

5. оригинали на топографски и тематични карти, кадастрални и комасационни планове, уникални картографски произведения;

6. топографски карти, върху които са документирани установените държавна граница, административни и землищни граници;

7. геодезически и картографски материали и данни, свързани със защита на авторско право.

(3) На съхраняване за срок 50 години подлежат носителите с данни от полските измервания и изчисления, извършени при създаването на материалите по ал. 2.

(4) Геокартфондът съхранява постъпилите материали и данни, които представляват класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(5) Унищожаване на геодезически и картографски материали и данни, съхранявани в Геокартфонда, се извършва по реда на Закона за Държавния архивен фонд.

Чл. 22. (1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър:

1. извършва писмени и устни справки въз основа на материалите и данните от Геокартфонда;

2. предоставя заверени копия, включително в цифров и фотографски вид, на геодезически, картографски, топографски и кадастрални материали и данни от Геокартфонда;

3. предоставя информация в цифров вид чрез пряк достъп посредством геоинформационната система.

(2) Когато материалите и данните по ал. 1, т. 2 се предоставят в цифров вид, заверката им се осъществява с електронен подпис на длъжностно лице.

(3) За услугите по ал. 1 се заплащат такси в размери, определени с тарифата по чл. 6, ал. 3, т. 1 или по цени съгласно договорите по чл. 20, ал. 4.

(4) Справките и услугите включват правото на еднократно и в една процедура използване на получените материали и данни.

(5) Ведомствата и общините заплащат за справки и услуги по ал. 1, когато материалите и данните са възложени от държавата, действителните разходи, направени за създаване на копия от съответната документация.

(6) Информацията, материалите и данните, предоставени от Геокартфонда, могат да бъдат ползвани само за целите, за които са заявени. Те не могат да бъдат тиражирани, разпространявани или предоставяни на трети лица, освен ако това е уредено на основание на сключен договор с Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Раздел VI.

Геоинформационна система

Чл. 23. (1) За нуждите на геодезията и картографията се създава геоинформационна система, която се състои от:

1. единен цифров модел на територията на Република България, отговарящ по съдържание и точност на едромащабната топографска карта в мащаб 1:5000, съответно 1:10 000;

2. геодезически и топографски бази данни;

3. база данни за географските имена;

4. информация за геодезическите и картографските материали и данни, съхранявани в Геокартфонда, и информация от регистъра по чл. 7, ал. 4, т. 4;

5. програмно-технически средства за създаване, обработка, обслужване, управление, поддържане в актуално състояние и надеждно съхраняване на бази данни и пространствени цифрови модели, както и на средства за информационен обмен.

(2) Геоинформационната система осъществява връзка и информационен обмен с информационната система за кадастъра, както и със специализираните информационни системи по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(3) Съдържанието, както и условията и редът за създаване, поддържане и функциониране на геоинформационната система, за предоставяне на пряк достъп до данните в нея и услуги, както и за осъществяване на връзката с информационните системи по ал. 2 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) За справки и предоставяне на данни от геоинформационната система се заплащат такси в размери, определени с тарифата по чл. 6, ал. 3, т. 1.

Глава четвърта.

ПРАВОСПОСОБНОСТ. ИЗВЪРШВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГЕОДЕЗИЧЕСКИ И КАРТОГРАФСКИ ДЕЙНОСТИ

Раздел I.

Правоспособност

Чл. 24. (1) Основните дейности по геодезия и картография по чл. 3 и специализираните дейности по чл. 4, ал. 2, т. 1 и 2 се изпълняват от лица, получили правоспособност по геодезия, съответно по картография, при условията и по реда на глава втора от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(2) Специализираните дейности по чл. 4, ал. 1 се изпълняват от лица, получили правоспособност при условията и по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър и териториалните є служби, специализираните звена на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи и общините при изпълнение на своите функции и в областта на геодезията и картографията се смятат за правоспособни за извършване на геодезически и картографски дейности по силата на този закон.

Чл. 25. (1) Лице, притежаващо правоспособност да извършва дейности по геодезия и картография, е длъжно да:

1. извършва възложените му работи в съответствие с изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;

2. защитава класифицираната информация, представляваща служебна тайна, която му е станала известна във връзка с осъществяване на възложената му дейност.

(2) Лице, притежаващо правоспособност да извършва дейности по геодезия и картография, подписва (с електронен подпис - за материали и данни в цифров вид) и подпечатва създадените и изработените от него материали и данни.

(3) Не подлежат на приемане, съгласуване и одобряване от компетентните органи геодезически и картографски материали и данни, които не са подписани и подпечатани от лице, притежаващо съответната правоспособност.

Чл. 26. Правоспособното лице се застрахова за времето на своята дейност по този закон за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на негови служители. Минималният размер на застрахователната сума се определя от:

1. Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за лицата, придобили правоспособност при условията и по реда на чл. 24, ал. 1;

2. Камарата на инженерите по геодезия - за лицата, придобили правоспособност при условията и по реда на чл. 24, ал. 2.

Чл. 27. Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.

Раздел II.

Извършване на геодезически и картографски дейности

Чл. 28. (1) Собственикът, съответно ползвателят, на недвижим имот е длъжен да:

1. осигури свободен достъп в недвижимия имот на лицата, на които е възложено по реда на този закон да извършват или да контролират извършването на геодезически и картографски дейности;

2. представи при поискване документи, съдържащи информация във връзка с извършваните геодезически и картографски дейности.

(2) Лицата, на които е възложено по реда на този закон да извършват или да контролират извършването на геодезически и картографски дейности, имат право да:

1. преминават през недвижимия имот до мястото за измерване, съответно до геодезическия знак, след уведомяване на собственика;

2. извършват необходимите измервания;

3. поставят геодезически знаци в поземления имот или върху сградите след уведомяване на собственика на недвижимия имот.

(3) Лицата по ал. 2 са длъжни да удостоверят правото си да извършват съответните действия.

(4) При неизпълнение от собственика, съответно от ползвателя, на недвижим имот на задълженията по ал. 1, т. 1 достъпът до имота се осигурява по административен ред със заповед на кмета на общината, съответно - на кмета на района по местонахождението на имота, а при необходимост - и със съдействието на полицията по искане на кмета.

Чл. 29. (1) Лицата, на които по реда на този закон е възложено да извършват или да контролират извършването на геодезически и картографски дейности, са длъжни да опазват земята, сградите, съоръженията, оградите, подобренията и насажденията в имота.

(2) Собствениците, съответно ползвателите, имат право на обезщетение от възложителя за вредите, причинени при изпълнение на геодезическите и картографските дейности.

Чл. 30. Изходните материали и данни, необходими за изпълнение на геодезически, картографски и други дейности, се получават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от Министерството на отбраната или от собственика им. Получаването на материалите и данните по съответния ред се удостоверява чрез документ за предоставянето им - договор или документ за платена такса.

Чл. 31. Достъпът до имоти и документи, свързани с отбраната и сигурността на държавата, се разрешава от ръководителя на съответното ведомство или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 32. (1) Точките и съоръженията от геодезическите мрежи по чл. 13, ал. 1 и 2 се изграждат само в недвижими имоти - държавна или общинска собственост.

(2) По изключение и при невъзможност да се спазят изискванията на ал. 1 точките и съоръженията от геодезическите мрежи по чл. 13, ал. 1 и 2 се изграждат в недвижими имоти - собственост на физически или на юридически лица. За осигуряване на условия за ползването на тези точки и съобразно тяхното предназначение се създават сервитутни зони.

(3) Размерите, разположението и режимът на ползването на сервитутните зони по ал. 2 са индивидуални и се определят в наредбите по чл. 13, ал. 3 и 4.

Чл. 33. (1) Физическите и юридическите лица са длъжни да опазват точките и съоръженията от геодезическите мрежи по чл. 4, ал. 1, т. 3 и по чл. 13, ал. 1 и 2.

(2) При обоснована необходимост за унищожаване на точки и съоръжения по ал. 1 собствениците на имотите, в които те са разположени, са длъжни да уведомят Агенцията по геодезия, картография и кадастър или специализираното звено на Министерството на отбраната, както и да осигурят финансови средства за преместването и новото им геодезическо определяне.

Раздел III.

Приемане на изработените геодезически и картографски материали и данни

Чл. 34. (1) Изработените по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 5 геодезически и картографски материали и данни, както и тези по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3, се приемат от комисия, определена със заповед на министъра на отбраната.

(2) Изработените по чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 13, ал. 2 геодезически и картографски материали и данни, както и тези по чл. 14, ал. 1, т. 1, се приемат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(3) Изработените по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 5 геодезически и картографски материали и данни се приемат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в състав: председател - представител на агенцията, и членове - представители на съответните общини, ведомства и други заинтересовани юридически и физически лица.

(4) Приемането на изработените геодезически и картографски материали и данни се извършва в присъствието на лице, правоспособно да извършва дейности по геодезия, съответно по картография, което е представител на изпълнителя.

(5) Комисиите по ал. 1, 2 и 3 проверяват спазването на нормативните изисквания за съответния вид геодезически и картографски дейности, наличието на документ, удостоверяващ предоставянето на изходните материали и данни, както и съответствието на използваните от изпълнителя изходни материали и данни с тези по чл. 30. Комисията подписва (с електронен подпис - за материали и данни в цифров вид) и подпечатва приетите от нея материали и данни.

(6) Комисията по ал. 3 предава на Агенцията по геодезия, картография и кадастър приемателния протокол в 10-дневен срок от приемането на материалите и данните. Приетите материали и данни се предават в Геокартфонда, когато са възложени от държавата или е сключен договор за предоставянето и ползването им между Агенцията по геодезия, картография и кадастър и собственика им.

(7) Когато геодезическите и картографските материали и данни са възложени от физически или от юридически лица, за приемането им по реда на ал. 3 се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 6, ал. 3, т. 1.

(8) Когато при приемане на геодезически и картографски материали и данни, предоставени от правоспособно лице, се установи несъответствие с изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, агенцията писмено информира Камарата на инженерите по геодезия.

Чл. 35. (1) Регистърът по чл. 7, ал. 4, т. 4 е публичен и съдържа информация за вида, обхвата, собствеността и местонахождението на материалите и данните, създадени чрез геодезически и картографски дейности.

(2) В 20-дневен срок от получаване на протокола по чл. 34, ал. 6 Агенцията по геодезия, картография и кадастър отразява съответните данни в регистъра по ал. 1.

Глава пета.

КАМАРА НА ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ГЕОДЕЗИЯ

Чл. 36. (1) Камарата на инженерите по геодезия е юридическо лице със седалище София.

(2) Камарата на инженерите по геодезия осъществява дейността си на територията на страната чрез областни структури - колегии. Областните колегии не са юридически лица. Членството в тях е по постоянен адрес на лицата. Структурата, мандатът, функциите, правомощията и бюджетът на областните колегии се уреждат в устава на камарата.

Чл. 37. (1) Камарата на инженерите по геодезия:

1. представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси в съответствие с интересите на обществото;

2. не допуска монополизъм, нелоялна конкуренция и неравноправно положение между своите членове;

3. създава условия за свободен избор на инженери по геодезия от страна на възложителите;

4. съдейства за повишаване на професионалната квалификация на членовете си и тяхната информираност за европейските и международните стандарти.

(2) За изпълнение на основните цели по ал. 1 Камарата на инженерите по геодезия:

1. участва със свои представители при разглеждане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на исканията за придобиване на правоспособност по геодезия, по картография и по кадастър, както и при заличаване или за вписване отново на лица в съответния регистър;

2. изготвя кодекс по професионална етика на инженерите по геодезия и упражнява контрол по спазването му;

3. следи за изпълнението на професионалните задължения на своите членове;

4. осъществява сътрудничество със сродни камари и професионални организации на международно равнище;

5. осъществява сътрудничество с висшите училища за подготовка на инженери по геодезия и съвместно с тях организира квалификационни курсове, следдипломно обучение и курсове за професионално обучение;

6. спомага за разрешаване на спорове между свои членове и между членовете си и трети лица;

7. определя минимални цени за изпълнение на геодезически, картографски и кадастрални дейности и следи за спазването им;

8. изготвя и представя становища по нормативни актове, свързани с кадастралната, геодезическата и картографската дейност;

9. извършва и други дейности, предвидени в устава на камарата.

Чл. 38. (1) Инженерите по геодезия, които извършват дейности по геодезия, картография и кадастър, членуват в Камарата на инженерите по геодезия.

(2) Доброволно е членството на инженери по геодезия, които:

1. са служители в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините;

2. не работят по специалността си.

Чл. 39. (1) Органите на Камарата на инженерите по геодезия на национално равнище са: общото събрание, управителният съвет, контролният съвет и комисията по професионална етика.

(2) Камарата на инженерите по геодезия се представлява от председателя на управителния съвет, а когато той отсъства - от негов заместник.

Чл. 40. (1) Общото събрание на Камарата на инженерите по геодезия е редовно или извънредно.

(2) Редовно общо събрание се свиква ежегодно.

(3) Извънредно общо събрание може да се свика по решение на управителния съвет или по искане на най-малко една десета от членовете на камарата.

(4) Редът за свикване и правилата за работа и за вземане на решения от общото събрание се определят в устава на Камарата на инженерите по геодезия.

(5) Делегатите на общото събрание се определят при условия и по ред, определени в устава на камарата.

Чл. 41. (1) Общото събрание е редовно, ако присъстват две трети от делегатите. При липса на кворум общото събрание се отлага с един час, след което се провежда и се смята за редовно независимо от броя на присъстващите делегати.

(2) Общото събрание на Камарата на инженерите по геодезия:

1. приема, изменя и допълва устава є;

2. приема, изменя и допълва кодекса за професионална етика на инженерите по геодезия;

3. избира и освобождава председателите и членовете на управителния съвет, на контролния съвет и на комисията по професионална етика;

4. приема отчетите на управителния съвет, на контролния съвет и на комисията по професионална етика;

5. определя минимални цени за геодезически, картографски и кадастрални дейности, които се обнародват в Държавен вестник ;

6. определя размера на членския внос и размера на отчисленията от приходите на областните колегии;

7. приема бюджета на камарата.

(3) Решенията на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство - повече от половината от гласувалите. Членовете на управителния съвет, на контролния съвет и на комисията по професионална етика се избират с тайно гласуване. Решенията на общото събрание по ал. 2, т. 1 и 2 се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете.

Чл. 42. (1) Управителният съвет на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 16 членове - членове на камарата, от които 8 - председатели на областните колегии.

(2) Управителният съвет може да приема като почетни членове на камарата лица, допринесли за авторитета на професията.

(3) Управителният съвет се избира за срок 4 години.

(4) Не се допуска членство в управителния съвет:

1. за повече от два последователни мандата;

2. на свързани лица по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

(5) Редът за свикване и правилата за работа и вземане на решения се определят в устава на камарата.

(6) Управителният съвет на Камарата на инженерите по геодезия:

1. свиква общото събрание на камарата;

2. управлява имуществото на камарата;

3. изпълнява други функции, възложени му с устава на камарата.

Чл. 43. (1) Контролният съвет на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 4 членове.

(2) Контролният съвет се избира от общото събрание на камарата за срок 4 години.

(3) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани членове на камарата, които отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 4.

(4) Контролният съвет на Камарата на инженерите по геодезия:

1. следи за законосъобразността на решенията на управителния съвет, за тяхното изпълнение и за съответствието им с устава;

2. следи за законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата на камарата;

3. представя пред общото събрание отчет за дейността си и предлага на общото събрание освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет, ако приеме, че са налице условия за това;

4. решава други важни въпроси, изрично посочени в устава на камарата.

(5) Председателят на контролния съвет може да присъства на заседанията на управителния съвет с право на съвещателен глас.

Чл. 44. (1) Комисията по професионална етика на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 4 членове, които се избират от общото събрание на камарата.

(2) За членове на комисията по професионална етика могат да бъдат избирани членове на камарата, които отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 4.

(3) Комисията по професионална етика е орган по провеждане на дисциплинарните производства по този закон.

(4) Комисията по професионална етика:

1. следи за спазването на кодекса за професионална етика на инженерите по геодезия;

2. издава решения за нарушения по този закон;

3. разглежда жалби на трети заинтересовани лица относно нарушения, свързани със спазването на кодекса за професионална етика на инженерите по геодезия.

Чл. 45. (1) Бюджетът на камарата се определя за една година.

(2) Приходите на камарата се формират от:

1. еднократни встъпителни вноски;

2. годишни вноски;

3. цени за услуги, извършвани от камарата, определени от управителния є съвет;

4. дарения, помощи и други постъпления.

Чл. 46. (1) За допуснати нарушения членовете на Камарата на инженерите по геодезия носят дисциплинарна отговорност по реда на този закон.

(2) Дисциплинарно нарушение е всяко неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон и в устава на камарата, както и:

1. неспазване на изискванията за минималните цени на геодезическите, картографските и кадастралните дейности;

2. неспазване на кодекса за професионална етика на инженерите по геодезия;

3. проява на корупция, доказана по установения ред.

Чл. 47. (1) Дисциплинарно производство се образува по жалби на граждани или юридически лица, по сигнали на държавни и общински органи и организации и във връзка с факти, изнесени в средствата за масово осведомяване, само при наличие на законово основание по реда на този закон и при наличие на доказателствен материал за констатирани нарушения по чл. 46, ал. 2.

(2) Анонимни сигнали не могат да бъдат законово основание за образуване на производство.

(3) Дисциплинарното производство се образува не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

(4) След констатиране на дисциплинарното нарушение комисията по професионална етика е длъжна да уведоми съответния член на камарата, който може да даде обяснения в 14-дневен срок от уведомяването.

(5) В случаите по ал. 1 комисията по професионална етика се произнася в едномесечен срок.

(6) Нарушенията се установяват с мотивирано решение на комисията по професионална етика, което може да се обжалва пред управителния съвет в 14-дневен срок.

Чл. 48. (1) За допуснати нарушения по чл. 46, ал. 2 на членовете на камарата се налагат следните наказания:

1. забележка;

2. лишаване от правото да бъдат избирани в органите на управление на камарата за срок до 5 години;

3. лишаване от членство в камарата за срок до една година.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат в двумесечен срок от установяване на нарушенията с решение на управителния съвет, което се подписва от неговия председател.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(4) Наложените дисциплинарни наказания се отбелязват в личното дело на съответния член на камарата.

(5) Налагането на дисциплинарни наказания не отменя възможността за търсене на наказателна или гражданска отговорност.

Глава шеста.

АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ НА ГЕОДЕЗИЧЕСКИТЕ И КАРТОГРАФСКИТЕ ДЕЙНОСТИ

Чл. 49. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол по спазването на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му при извършване на дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 и чл. 14, ал. 1, т. 1.

(2) Министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол на дейностите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 5, както и по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3, предназначени за целите на отбраната, както и за нуждите на навигацията във въздушното и морското пространство.

(3) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол по геодезическото определяне, изработването на карти и документация в цифров и графичен вид и създаването и поддържането на информационната система за линията на държавната граница, организирането и поддържането на ведомствения геодезически и картен фонд.

Чл. 50. (1) Контролните органи при изпълнение на функциите си по този закон имат право да изискват от длъжностните лица, от ведомствата и общините, от изпълнителите на геодезически и картографски дейности и от юридическите и физическите лица всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения, с изключение на документите и данните, свързани с отбраната и сигурността на държавата.

(2) Заповедите и предписанията на органите по чл. 49, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят.

Глава седма.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 51. (1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не изпълни или изпълни лошо задължения, възложени му по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и указания и предписания, основани на тях;

2. не изпълни писмено нареждане на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, издадено в рамките на неговата компетентност по този закон;

3. приеме геодезически и картографски работи, изпълнени в нарушение на нормативните актове.

(2) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, лице, което:

1. без да притежава необходимата правоспособност, предава или контролира геодезически и картографски дейности;

2. като изпълнител на геодезически и картографски дейности нарушава изисквания на този закон и нормативните актове по прилагането му и указанията и предписанията въз основа на тях или не упражнява задължения за контрол върху резултатите от изпълнени геодезически и картографски дейности съобразно сключения договор.

(3) На юридическо лице или едноличен търговец, извършили нарушение по ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.

Чл. 52. (1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, лице, което унищожи, повреди или премести геодезически знак или наруши режима на използването му, установен със сервитутна зона.

(2) На юридическо лице или едноличен търговец, извършили нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

(3) Глобата по ал. 1, съответно имуществената санкция по ал. 2, не се налага, ако нарушителят в срок един месец от нарушението по ал. 1 и 2 възстанови със собствени средства геодезическия знак или съоръжението.

Чл. 53. (1) Наказва се с глоба от 200 до 2000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, лице, което в нарушение на чл. 22, ал. 6 тиражира, разпространява или предоставя на трети лица материали, данни и информация, предоставени от Геокартфонда или от фонда на Министерството на отбраната, както и такива по чл. 3, ал. 1, т. 2, 3 и 4.

(2) На юридическо лице или едноличен търговец, извършили нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 54. За други нарушения на този закон, на актовете по прилагането му и на указанията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 55. При повторно извършване на нарушение по този закон глобата или имуществената санкция се налага в двоен размер.

Чл. 56. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностни лица, определени съответно от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(2) Наказателните постановления се издават съответно от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 57. (1) Установяването на нарушенията по този закон, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателни постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително, не подлежат на обжалване.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. Аерозаснемане е заснемане на земната повърхност от летателен апарат.

2. Геоинформация е географска информация, отнасяща се до обекти и явления, пряко или непряко свързани с тяхното местоположение.

3. Геокартфонд е съвкупност от геодезически, картографски, кадастрални и други материали и данни, както и структурно звено на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което го поддържа и управлява.

4. Длъжностно лице е лице по чл. 93, т. 1, буква а от Наказателния кодекс.

5. Инженер по геодезия е лице с висше образование по специалностите Геодезия, фотограметрия и картография , Земеустройство , Геодезия , Маркшайдерство или Геодезия и маркшайдерство , както и лице със завършено висше образование в чужбина с призната и легализирана диплома по реда на чл. 9, ал. 3, т. 9 и чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование, която съответства на посочените специалности.

6. Правоспособност е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции въз основа на определено образование и опит, което дава право за упражняване на конкретни дейности.

7. Повторно нарушение е това, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

8. Сервитутна зона е част от поземлен имот около геодезически точки и съоръжения, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на ползване на поземления имот.

9. Стандартизация на географските имена е дейност, която има за цел да постигне максимално практическо унифициране в предаването - устно и писмено, на всички географски имена, при което от компетентния орган са приети и утвърдени едно или повече имена за даден обект, точната писмена форма и условията за тяхната употреба.

10. Тематична карта е карта, която отразява една тема (обект, явление или отрасъл) или съчетание от теми.

11. Топографски бази данни са набори от геодезически (пространствени), атрибутни и други данни за обектите от съдържанието на топографска карта.

12. Транскрипция на чуждите географски имена е писменото предаване на съвременния звуков състав на чужди географски имена със средствата на българския език.

13. Топографско заснемане е съвкупност от геодезически измервания и аерофотоснимачни дейности, предназначени за определяне по фотограметрични и геодезически методи релефа на земната повърхност и местоположението на естествените и създадените в резултат на човешка дейност обекти.

14. Установяване на географските имена е дейността за регистриране на имената на географските обекти в Република България, определени с акт на компетентен държавен орган или записани в държавните топографски карти.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. До набирането на актуални данни чрез топографско заснемане в базата топографски данни на територията на страната могат да се включват и данни от дигитализиране на наличните издателски оригинали на едромащабната топографска карта.

§ 3. Геодезически и картографски дейности, чието извършване е възложено до влизането в сила на закона, се довършват съгласно нормативните изисквания, действали към момента на сключването на договора за възлагане.

§ 4. Материалите и данните, създадени в резултат от изпълнение на дейностите по геодезия, картография и кадастър, не се смятат за активи по смисъла на Закона за счетоводството.

§ 5. (1) Условията и редът за свикване и провеждане на националното учредително събрание на Камарата на инженерите по геодезия се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в Държавен вестник в двумесечен срок от влизането в сила на закона.

(2) Участници в областните събрания за избор на делегати на националното учредително събрание на Камарата на инженерите по геодезия могат да бъдат всички инженери по геодезия, които са български граждани и са подали заявление за участие в областните събрания в двумесечен срок от влизането в сила на закона.

(3) Лицата по ал. 2 с постоянен адрес на територията на съответната област подават заявления до областните управители, придружени от копие от документа за самоличност и от дипломата за завършено висше образование.

(4) В двумесечен срок от изтичането на срока по ал. 1 областните управители организират, насрочват и провеждат областните събрания за избор на делегати за националното учредително събрание на Камарата на инженерите по геодезия.

(5) Областните събрания избират делегати за националното учредително събрание на Камарата на инженерите по геодезия при норма на представителство по един представител за всеки пет подали заявление.

(6) В 14-дневен срок от провеждането на областните събрания за избор на делегати областните управители изпращат протоколите с резултатите от изборите на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 6. (1) В едномесечен срок от изтичането на срока по § 5, ал. 6 министърът на регионалното развитие и благоустройството назначава временна комисия за подготовка на проектоустава на Камарата на инженерите по геодезия и насрочва датата за провеждане на националното учредително събрание. Членовете на временната комисия трябва да бъдат инженери по геодезия, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, да не са свързани лица по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон и да не са народни представители, министри и членове на политически кабинети на министри.

(2) Заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 1 се обнародва в Държавен вестник не по-късно от 30 дни преди датата за провеждане на националното учредително събрание.

(3) Националното учредително събрание се председателства от най-възрастния делегат.

(4) Националното учредително събрание приема устава на Камарата на инженерите по геодезия и избира ръководните є органи.

§ 7. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието на глава първа се изменя така: Агенция по геодезия, картография и кадастър .

2. В чл. 11, ал. 4, изречение първо думите 25 на сто от събраните по този закон се заменят със 75 на сто от събраните по този закон и по Закона за геодезията и картографията , думата само се заменя със за създаване на кадастъра и геодезически измервания, както и и изречение второ се заличава.

3. В чл. 12:

а) създава се нова т. 2:

2. осъществява функциите и задачите, определени є със Закона за геодезията и картографията; ;

б) досегашните т. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно т. 3, 4, 5, 6 и 7;

в) досегашната т. 7 става т. 8 и се изменя така:

8. води регистри на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, по геодезия и по картография; ;

г) досегашната т. 8 става т. 9;

д) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея накрая се добавя и по Закона за геодезията и картографията .

4. Член 13 се изменя така:

Чл. 13. Службите по геодезия, картография и кадастър осъществяват дейностите по геодезия, картография и кадастър за определените им райони от територията на страната, съхраняват предоставените им първични материали и данни от геодезическите измервания и изпълняват и други функции, определени с устройствения правилник.

5. В наименованието на глава втора думата кадастъра се заменя с геодезия, картография и кадастър .

6. В чл. 16:

а) в ал. 1 след думата правоспособност се добавя по кадастър ;

б) в ал. 3 текстът след думите по чл. 35а се заличава.

7. В чл. 17, ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думите този закон се заменят с геодезия, по картография или по кадастър ;

б) в т. 1 след думата кадастъра се добавя съответно в областта на геодезията или картографията ;

в) точка 2 се изменя така:

2. българско юридическо лице, което има за предмет на дейн

Съдържание


	Филтър на съдържанието за текст Текст: